Споделете 86 ... или как да накичим елхата с повече играчки

Аз пък се чувствам отвратително !!!
Как се казваше онзи гаден период преди рожденната дата ????

Ох, Балу, и нашата баня е ремонтирана след тема в ДИС.

Сатурнова дупка, и аз вчера дори си поплаках като се замислих, че годинките ми текат и наближава средната преклонна възраст 25  , но после ми мина, като наближава Коледа не искам да позволявам на каквото и да е да ми разваля усещането, че живея в сладникав американски коледен филм 

25 не е никаква средна възраст, да ме прощавате! И 35 даже не е.

Ох, Естер, моля те  . Каква преклонна възраст, какви 25 лева 
Голяма част от нас тогава направо да си слагаме главите на дръвника, докато месцето ни може още да мине за сравнително крехко.

Ох, полудяваааам. Коледни подаръци. Искам по нещо хубаво за всяко дете. Еми ще трябва да се разоря. Поне на Иво избрах - люлеещ се кон, дървен.
И да се оплача - колкото и да не ми се иска трябва да си купя нов телефон. Най-добре утре. Повече от 70лв не давам! Не искам камера, не искам джиджавки, не искам цветен екран даже. Искам да говоря, да запаметявам номера и от време на време някой смс. Това правя аз с телефона си. А, и да е детеустойчив телефона. Щото Иво за 2г живот потроши 3 мои телефона и един на баща си.

Много съм щастлива и горда!  Друго не мога да кажа за сега. Освен УРА!!!

ДеЩо да си изчисти кутията. Исках да и кажа нещо  -  "Второто, Деси, второто  "

Естеро, напомняш ми как първата ми любов ми разправяше, че се бил силно сдухал на 21 ия си рождения си ден, защото толкова време било минало, а той не бил постигнал нищо в живота  Аз какво да кажа, а 

Гръмнах една чиния в микровето. Много бях изненадана, честно. Не толкова за това, че е първата чиния, паднала жертва за 6г, но - сложих орехи да се позапекат. Бум. Цяла фурна в отломки. Как стана и аз не разбрах.

Янтре, взимай си от Мтелските евтини промоции. Точно каквито ги искаш са. Само звънят. По 5-20 лв са бройката, и да не са детеустойчиви, поне не ти пука.

пропуснала си "детска"

Окоче, не мой така - дърпаш фитила и пауза! Пусни бомбата, ако обичаш, не ни дръж в напрежение!

Не знам, но аз някак си живея още някъде в първото си десетилетие може би и двуцифрена възраст и то с 2 отпред ме стряска понякога, освен това мисля в перспектива, ей на утре ще стана на 30, а после на 35 и кога ще бъда млада майка на децата си, но споко, това при мен е бъг в системата, т.е. добре съм и ще се оправя 

Споделям, че напоследък си купувам само детски книжки. Декември е време за Андерсен, "Малки жени", "Тайната градина". Докато ги чета се питам, кога точно започнах да сядам по пейки и кафенета, вместо в тревата. Преди колко години спрях да бягам по улиците и откога не съм чувала кънтящи бързи стъпки.

Последните години ми се иска, особено по празници, да се върна назад, по-близо до природата и до нещата такива, каквито трябва да бъдат. Тихо, спокойно, ухаещо, без суматоха. Без подараци и наддаване за най-висок материализъм. С портокали, украсени с карамфил и пуканки по елхата. Да отпразнувам вярата в нещо добро и да запаля изтлелите надежди. Някак вече не ми се иска да притежавам. Или да участвам в разпределението на благата... И имам много повече сърце, обич и хубави думи за раздаване, отколкото пари за скъпи подаръци. Тъжно, но факт, малко хора от обкръжението ми биха се впечатлили от това. А да обяснявам себе си ми се струва някак уморително. Затова се подготвям със списъка и за обиколка по магазините...

Коледа за мен е празник на вярата ми в човека. С всичките му нюанси, но най-вече в смелостта и благородството му. Днес на обед една колежка разказваше за своя отколешна мечта, която се чуди дали да осъществи. Беше с широко отворени очи, щастлива, плаха, невинна. Вдъхновяваща. Говорихме за смелостта, за съжалението и пропуснатите шансове. Надявам се, вярвам, че ще успее, защото е така добра. Усмихва. Днешният разговор, краткотраен като падаща звезда, ме докосна празнично. Сигурно утре отново ще се разминаваме в мислите си, но някак докато я слушах вярвах, че тя носи в себе си Коледа такава, каквато я мечтая.

Намерих, преоткрих стари писма в пощата си. Подателят не ми е подател вече само. Повече е. Писмата не са писма само. Повече са.
Липсва ми онова задъханото, началното, неудобното, чаканото. Сега имам задъхан него. Повече е.
Споделям повече.

Ние имаме телевизор. Огромен и енергоспестяващ - не го пускаме, следователно не харчи ток. Но пък е чудесно рафтче. Проблемът му е че събира  прах. така де, харчи от моята енергия.

Нямам нищо против, точно липсата на телевизия да превърне децата ми в невежи социопати. Нека им е. Ще заприличат на мен. И по-лошо може да бъде.

Коледата в нашето семейство е денят след Бъдни вечер. А Бъдни вечер свети душата ми, както бъдник в камината. Цял ден с мама сме прекарали в кухнята, чушчици, сърмички. Аз съм месила боговицата. Татко е оформял патенцата отгоре, аз съм с две  леви ръце, не съм стигнала до шиенето на копчета, нерде тестена склуптура.
Това е вечерта, в която българи, евреи, арменци казваме "Отче наш", тя е еднаква за всички ни. Всеки си носи хубавите мисли и вярата в светилет бъднини, независимо точно в кого и колко вярва. Важното е, че сме заедно, с големите си носове и чепати характери,  и се обичаме.

Умбра ме провокира. Споделих.

Им, хубаво ми стана като те прочетох, чак си ви представих.
Споделям ви черен шоколад и пресен сок от грейпфрут. Споделям и печени орехи.

Споделям, че половинката ми е в Африка. Искам да съм с него, като малко дете слушам разказите му, с широко отворени очи. Има магия там, невероятна магия и толкова може да се научи от тях. Някой ден, някой ден със сигурност ще отидем заедно.