Каква е процедурата, за да се остави дете за осиновяване

мата, имах предвид това Чл. 35.  от СК (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи,  а вратичката е възможността да се припознае не от биологичният баща, всъщност и това което ти си казала

опс, сори. нали съм наежена, та...........
извинявай.

ами колко му е таз вратичка да се хлопне. защото точно оттам минава всичко. или пък да се сложи ограничение на пълното осиновяване от съпругата на бащата. нека може да се осиновява само непълно по този начин. и гарантирам, интересът тутакси ще спадне драстично.

ами  струва си да се помисли, сигурно биха се намерили механизми

ДНК?

тц. там е малко сложно, а и пак се иска промяна на закона. а и той никъде не казва, че може да се припознае само биологично дете.
свое дете е разтегливо понятие. да не говорим, че има и действителни случаи на припознаване от биологични бащи, а това би усложнило и оскъпило много процедурата.
другото, което е, че бащата може да е наистина биологичния и просто друга жена да е износила детето.

за мен пътят е по-скоро в условията за осиновяване от съпругата. там трябва а се сложат ограниченията.
но съм пълен лаик.........
а, и може би подобни осиновявания да минават задължително през ауторизирани агенции, които работят и с психолози и социални работници. проучването да е в пъти по-детайлирано, срокът за наблюдение удължен.
едно пълно осиновяване дава възможност за запазване на тайната, а това неимоверно улеснява. биологичната майка губи всякакви права и все едно никога не я е имало. така всеки, на когото му хрумне, може да си прави каквото си иска.
трябва да има разлика, защото при сегашното положение подобни осиновявания са еквивалетни на тези, които са чрез регистъра и много хора се изкушават.

всичко иска промяна. така обаче, промяната ще е малко по-финална, а не само да се надграждат грешките.

с всичките си неточности ще е ясно, че ако не друго е роднина на детето. за парите не знам - както тук си говорите, те така и така са много, просто ще отидат по-пряко по предназначение.

еди.
ПС 300-350 евро.

е да, ама не.
защото има много припознавания. хората напоследък живеят без брак, когато се ражда дете, бащата само го припознава. това ще рече, че при всички тези случаи трябва да се прави ДНК тест. неприемливо е.
освен да се въведе само като придружаващо осиновявания от съпруга на припознал баща.
но Кали 7 е цитирала закона. никъде не се казва, че някой може да припознае само биологично свое дете, а СВОЕ дете. може просто да го усеща свое. подобно припознаване, дори на небиологично дете, не противоречи на закона.
да каже Кали 7 дали предположенията ми са правилни

ох, много умуване, много нещо. но все пак е явно, че трябва да има някакви промени. в проекта за нов семеен кодекс не са предвидени подобни, което ще рече, в близките десет години надали ще ги има.
да не говорим, че мое лично мнение е, че всички закони, звързани с осиновяването и приемната грижа, трябва да бъдат основно преразгледани и пооправени. след като имаме толкова много домове, единствени в европа, токова много деца там, толкова много съмнителни осиновявания, значи нещо не е наред. поне това е факт.

а писах после ме изхвърли нета, като първо ми каза че не съм регистрирана, после уж копирах пък не ми дава да си поставя поста    за това понеже много писах  сега ще кажа само
Мата права си, а ще пиша после пак защото нета нещо 

Ето това е проблемът според мене.
Много се изписа за "метода на припознаването" за да се осинови новородено, обаче аз лично си мисля, че той е най-малкото зло от всички. В повечето случаи детето наистина отива в семейство и живее нормален живот. Това не означава, че оправдавам покупко-продажбата и че според мен това не е една отвратителна сделка. Не мога и да си представя как ще се почувства дете когато разбере, че рождената му майка е взела пари за да се отърве от него, защото винаги се намира кой да разкаже.

Ама нали знаем, че не е само този метод. Гледаме предавания за жени, които разказват как са извеждани да раждат в съседни страни, как влизат да раждат с чужди лични карти и т.н. И какво от това? Някой от "каналджиите" да е пострадал? Да знаем поне едно име, изключая нещастните, бедни и полуграмотни родилки? А къде са тези деца и какво е станало с тях един Господ знае...

Но аз за домовете си мисля... и за тези програми колебаещите се майки да задържат децата си. 70 % са ги задържали в момента на раждането. А колко продължават да ги гледат и 1 - 2 години след това без да ги оставят в Дом? Преди 3 години аз погледнах в очичките на едно дете от Дом, което не беше виждало майка си 2 години. . Това дете беше точно толкова само на света, колкото и моите деца докато бяха в институциите, въпреки че 1 г и половина майка му се беше грижила за него. Същото дете имаше 6 братя и сестри, пръснати по Домовете, живеещи и те сами на света, обаче водещи се по документи, че имат майка и баща.

Не знам как е точно в другите страни и защо няма домове, но си мисля, че не е нормално да се води дете по документи на някого, а той да не знае как изглежда. Не може дела за отнемане на родителски права да се проточват с години, защото това са човешки съдби. Юристите да се изкажат, но поне според мен именно заради възможността да оставиш детето си на безсрочно държавно отглеждане имаме толкова много Домове.

Gankata  точно в тази насока са промените в новия СК аз по -нагоре писах ,че ще спести двойната съдебна процедура - по отнемане на родителски права и после втората по осиновяване, разбира се и това си има своите рискове и не е домислено всичко но все пак е стъпка напред.

Кали, четох и аз за това, обаче съдебна процедура със задължително призоваване и изслушване на майката, евентуално бащата, си остава. Ако не бъде регламентиран някакъв задължителен срок за приключване на такова дело, проблемите не се решават ни най-малко.

Представи си казус - дете без отказ е вписано в регистрите след 6-месечно непотърсване, намерени са кандидат-осиновители, стартира се дело и хоп! - майката заявява, че си го иска или неявил се по уважителни причини някой, нередовно призован, не може да бъде намерен и т.н. Тогава какво става? Кандидат-осиновителите тръпват в очакване и не знаят къде се намират, тайната на осиновяването вече я няма и делото може да продължи пак неопределен срок. Или майката си го взима, след половин година пак намира причини да го остави в Дом и пак всичко отначало...

Gankata точно това си мислех като рискове и аз, спестява се двойната съдебна процедура но рискът е вече при самото осиновяване, от друга страна при съдобната процедура по отнемане на родителските грижи сега става същото - дълга и тромава съдебна процедура, после при осиновяването - втора, а както виждаме в различните съдилища се насрочват делата в различно време. А относно тайната при осиновяване, ами когат аз осиновявах - нямах достъп до решението или трябваше да се заличат имената на майката евентуално, решението бе изпратено директно в дома и в РДСП-то, след време започнаха срещу съдебна такса да дават копие и на осиновителите , а тайната тя остава някъде ........ Та това ми беше мисълта недомислено е всичко има и още много пропуски, пък и вижда се че тази система не работи добре и пак няма воля за промяна

"Хонорара" е заплатен за посредничеството/запознанството на БМ с осиновителите. Не за самото осиновяване...

Недейте спекулира....

Закона НЕ изисква биологична връзка между припознаващия и детето.

И по схемата с припознаването се плаща посредничеството...

явно ще го нищим още.
първо да изясним, за моя конкретен случай ли говорим или принципно, защото ако е принципно, няма практика бъдещите осиновители да познават биологичната майка, точно обратното.............
второ, ако нямаше адвокат-посредник, но припознаването се извършваше пак от небиологичен баща и следваше осиновяване от съпруга, без да се плащат каквито и да било суми, това по-морална ли прави цялата история
и трето, след като пак нищим точно моя случай, бих казала следното.

за мен петцифрени адвокатски хонорари са нормално нещо. с оглед на това, че процесите, които съм водила не са били в българия. един обикновен развод ми струваше над пет хиляди евро.
за имотни дела, на територията на българия сме плащали и доста по-високи суми. и то не за подкупи, а заради това, че сме наели престижен адвокат.
не се оправдавам, просто гледам на нещата според тогавашната ми позиция и опит. с времето човек поумнява и отчита грешките си.

и има още една малка подробност. АЗ говоря за всичко, което е било открито, дискутирам го и съм склонна да приемам критика.
защото в крайна сметка знам, че съм допуснала грешки. считам се длъжна спрямо околните да давам информация за мислите и усещанията си и доводите си. не че това променя фактите.
нямам два аршина за морал. един специално за мен, за да оправдае постъпките ми и един за околните, за да порицавам техните.

и в крайна сметка не става дума за миналото, а за бъдещето.
надявам се тази тема да не става обект на разчистване на лични сметки, а просто да е ползотворна за общата кауза.
поне аз ще се постарая за себе си да се водя от тази цел.

за другите незнам - аз лично говоря принципно и не визирам никого конкретно