Лекарите в Пазарджик - 3

Mari_Pz, не знам дали това е добре или не е, защото не разбирам много, но ти звучиш спокойно, значи всичко е наред! Радвам се за вас!

Не съм чувала д-р Кръстев да настоява цялото семейство да е при него.

Нели, не че е перфектният вариант, но е по-добре от АСТМА. Така, че съм леко по-спокойна.

Да се включа и аз за д-р Кръстев - обадих се да запиша малкия в деня, в който ни изписаха от родилното, по препоръка на д-р Чолаков (който препоръчвам от все сърце и освен в болницата, приема и в Ескулап, където е доста по-спокойно)  и сестрата му ми каза, че ако не се запишем цялото семейство - нямало как да запиша бебето, защото доктора искал да бъде семеен лекар !!! На мен ми прозвуча по-скоро като изнудване и уточних, че се обаждам по препоръка на еди-кой си лекар, на което тя ми каза, че това нямало никакво значение, ако не ни устройват условията - да си търсим друг. Така и направих, разбира се - сега сме при д-р Таня Кацарова в Хигия и до момента сме много доволни, но и тя има доста пациенти.

А да попитам за добър офталмолог, който да преглежда и бебета, че ни се налага измерване налягането на очните дъна, заради различния размер на зениците на Алексанър?

Специално за сестрата не съдете за доктора по сестрата
Сигурна съм, че ако попиташ лекаря няма да има никакъв проблем.
Нелчо съсвсем наскоро записа детето си там - от нея повече инфо.

за детски офталмолог  се интересувах и аз доста, но май в Пазарджик няма, и трябва да се обърнем до Пловдив ако се окаже че има проблем.
Каня се от доста време да отидем на лекар

д-р Петкова - детски офталмолог
гр. Пловдив, ул. "Филип Македонски" 26 (от бул. "Руски" към градската градина, до Турското консулство)
прием: вторник и четвъртък 14.00 - 17.30.
Трябва предварително да се запише час по телефона. Не работи със ЗК.
тел. 032/266 919, 0899 360 300
Информацията ми е отпреди две години, когато водих сина си.

Stefaniva   

Тед , не знам точно какво те притеснява, но от опит мога да ти кажа, че ако решиш да водиш малкоия на очен - само в София или Пловдив. Имам координати на лекари в София и Пловдив/ ако искаш пиши в лични/.
Аз бях тази дето питах за добър детски стоматолог в Пазарджик. За щастие открих този център малко  преди Коледа.
 Водих детето си в Пловдив в супер луксозни клиники. Д- р Родева в този център "Дентисимо" се справи перфектно. За мен това беше чудо преди Коледа, зощото дъщеря ми отказаваше да стои мирно на стола. Тази жена първият път и говореше 50 минути, само говорене и обяснения. Втория път за 5 минути пломбата беше факт. Работи със здравната каса и не ми взе нито стотинка/за разлика от Пловдив където плащах по 30 лева за преглед/.
И накрая да изразя болката си от случилото се с Daniellka . Не знам каква е причината, но просто за тези лекари /освен д-р Попов/ нямам думи. Преди почти 5 години родих момиченце - моят подарък от Господ, защото лекарите не знаеха защо изобщо са там. Но мисля да направя едно обяснение за моето раждане/ Като Нелина/
Стана малко дълго - за което се извинявам...

Просто не мога да се сдържа като чета за случилото се  с Даниелка. Наистина всичко е Божа работа, Господ е този дето дава живота, но Той е поставил тук - на земята хора, които да помагат за идването на този живот. Тези хора работят под клетва, но едва ли повечето от тях помнят думите й...
Преди време моята братовчедка роди момиченце със "спина бифида", което живя само няколко дни . Наистина на апарата нищо не се виждаше- тогава защо е този апарат, защо не пращат жените в Пловдив. Аз знаех, че този апарат нищо "не вижда" и ходих в Пловдив.
Преди по-малко от 5 години родих момиченце. Ходех при един и същи лекар за консултации. Вечерта, когато ми изтекоха водите звъннах и казах , че тръгвам. Лекарката беше извън града и каза да отивам. Постъпих в 21.00ч. в МБАЛ Пазарджик /_с изтекли води / и родих в 13.00ч на следващия ден. През нощта на смяна беше само една лекарка/няма да пиша имена, макар че доста лекари знаят за моят случай/. В залата бяхме аз и едно момиче от ромски произход. Лекарката през половин час идваше при нея защото бебето беше седалищно, на мен слушаше единствено тоновете и не ми каза дума. На сутринта в 6.00ч. преди да дойде редовната смяна ми включи система и тогава започнах да чувствам болки.
Когато стана 8.00 ч. започнаха да идват всички лекари от родилно, само моята лекарка не дойде, защото беше на кабинет.  Малко преди 12.00 влезе и заяви - "Това дете ще се роди с форцепс". Думите и се сбъднаха. В момента, в който ми махнаха системата и ме сложиха на "магарето" нямах никакви болки. И до ден днешен не знам какво е да раждаш. Родих с форцепс, защото нито имах контракции, нито чувствах нещо / и аз не мога да повярвам/...
Слава на Бога детето е живо и здраво. Пропуснах да отбележа, че това беше сухо раждане с лицево придлежание . В последствие разбрах, че имам и обрнат конусовиден таз/тесен/ и това дете само по чудо се е родило по нормален начин. Но никой от лекарите, които ме "бъркаха" в деня на раждането не разбра това.
Моето тегло започна след това. Качиха ме горе в една от "хубавите" стаи- бях сама. Имах много шевове - вътрешни, външни , всякакви- започна да ме боли ужасно. Цяла нощ никой не дойде да види как съм. Болките станаха нетърпими, сигурно много съм охкала, че дойдоха момичета от съседните стаи, но лекар не дойде. Станах да търся някой за помощ - на целия етаж в 20.00часа нямаше никой- нито лекар, нито сестра...
Лежах10 дни в тази болница, чувствах ужасни болки, изпръсквах по 2 флакона Бивацин. Сутрин на визитацията казвах, че ме боли, но завеждащата отговаряше " Ми ще боли - ти какво искаш". На осмия ден 4моята лекарка" се появии видя раната - лошо й стана- беше се получил абцес - сложи ми дренаж и ме изписа на следващия ден с конците. Махна конците / в къщи/ и каза да си правя бани със смрадлика, дренажа остана.
В резултат на всичко това се образува фистула - малка дупчица, която така и не се затвори. На третия месец тръгнах по доктори, ходих всеки ден на лазер терапия в Пловдив и всички даваха надежда, че фистулата ще се затвори, но не би...Отидохме да живеем на село, за да може майка ми да гледа бебето, защото аз в продължение на два месеца всяка сутрин сменях два автобуса и ходех до Пловдив. Половин  година, след всяко ходене по голяма нужда правех превръзка със стерилни мали, кислородна вода и йода септ...половин ГОДИНА - само, който го е изпитал може да си представи какво е. 7- ми месец отидох на операция в Пловдив - при съпруга на една доста прехвалена в Пазарджик гинеколожка, но без резултат. И до ден днешен фистулата си стои / сега има конци от операцията вътре/ И където и да и да отида на преглед всеки се чуди...
Да всичко е Божа работа, но понякога страдаме и от несвършена работа...

    Абсолютно съгласна съм с Елена Тодовичина.
    Mirna74, цитирай имената на тези лекари, моля!

Ако трябва да цитирам имена, то трябва да изредя целия състав на родилно отделение, с малки изключения, защото те всички бяха на работа на 12.02.2004г. Мисля, че в моя случай имената не са важни. Моето положение в момента е олицетворение на цялата здравна система - абсолютно безхаберие към човешкия живот. Защото нито по време на бремеността, нито при раждането, нито при следващите манипулации и операция - никой не показа професионално отношение и съпричастност. Въпреки, че аз все питах не е ли по-добре секцио да родя, какви конци да си купя за раждането, как да дишам - моята докторка викаше - споко. Мога да кажа имената - няма от какво да ме е страх или срам, защото доказателството за тяхната къдърност си го нося до днес. Защото след всичко, което преживях отидох и им го казах в очите. А те започнаха да си прехвърлят вината един на друг.
Най-голямо възмущение изразявам към тогавашната завеждаща отделение - Коруева, която не пожела да погледне раната нито веднъж / а рибата мирише о към главата/, следват докторите, които водеха раждането - д-р Дулчева и д-р Антонов. Единственото човешко отношение по време и след раждането получих от д-р Стоянов. Той беше първият лекар, който обърна внимание на моят случай и каза "Защо до сега не са ти правени промивки?" и когато отидох да им кажа какъв е резултата от тяхната некадърност и Коруева се развика пред родилното, само той излезе и предложи да ме прегледа и да поеме случая /въпреки, че аз отказах/.
Сигурно в нашия град има добри лекари... , а и за тези чиито имена цитирах по - горе има добри отзиви. Просто в моя случай не бяха на кеф хората...
Искам да кажа, че цялата здравна система в България е толкова корумпирана, че ако не случиш на един от онези отдали се на работата си лекари, ако нямаш пари или връзки
си отписан...
С имената, които цитирах едва ли ще помогна. Мога да дам съвет на всички, на които им предстои раждане - всички важни изследвания правете в Пловдив, ехографските също и на първо място се молете на Господ, защото моето дете е дар от Господ. Само аз си знам какво съм преживяла за да кажа това/ и наистина го вярвам/. Кой ражда в 21 век с форцепс???
Искам обаче да кажа , че Детско отделение в Болницата е на изключително професионално ниво. Няколко дни не ми даваха бебето, но всеки ден ходих при него, влизах без проблеми и лекарите ми обясняваха подробно за състоянието му. Изразявам възхищение от д-р В. Димитрова. Всеки ден тя лично в точно определено време даваше сведения на родителите за децата им. Тя лично дойде и ми помагаше при кърменето, защото имаше проблеми.
Мога да кажа добри  думи за д-р Пещерлиев /ортопед/- имахме изкривяване на крачето, той направи шини и показа изключително професионално отношение, в резултат на което малката не само, че няма проблеми, но и не се спира откакто е проходила.
Що се отнася за детските лекари ще спомена едно име, което буди противоречиви мнения - д-р Парнарев. Вярно, че взема доста скъпо в частния кабинет, но от опит казвам, че лекува без грешка.
И да не пропусна сегашната ми гинеколожка, д-р Павлова, която наистина  ми помага и ме успокоява и която по отношение на фистулата казва - "трай си като не те боли", а на въпроса да отида на друга операция да извадят конците казва - " е нали пак ще шият с конци". Права е жената, то в България как не са започнали с конопени конци да шият.
Това е момичета - желая ви здраве и късмет!

Присъединявам се към негативното отношение към Дулчева.Тя все повтаряше че всичко е божа работа,и наистина вярвам че е защото ако зависех от нея ,нямаше да съм между живите,нито аз нито детето ми.Вденя преди да родя ,преждевременно в 29 г.с.тя беше на смяна.Това ми беше второ раждане ,и цяла нощ бях с контракции-през две минути.Вдва през ноща мина да ме прегледа и заключи ,че не раждам,тоест нямам разкритие.През цялото време бях на системи с обилен кръвоизлив.Сутринта минаха Кирянова и Щерев,смениха системата,и както по късно разбрах,ме отложиха за другата смяна.В11 ми взеха кръв,и разбрах че ме готвят за спешно секцио.в 12,30 СЕ ИЗСИПАХА 4 ЛЕКАРИ И ДВЕ СЕСТРИ ,Отдъхнах си защото на смяна беше Георгиев,ако не беше този човек ,просто не ми се мисли.На количка в коридора чакаме асансьора,за родилна зала .Поне 10 минути,и аз си чувах как кръвта ми бълбука и мокри количката.В смяната на Георгиев беше и Пенев,облегнат на стената отсреща.Ако щете вярвайте ,но по лицето ми се изписваше ужас докато ми чете картона.Тогава осъзнах ,че мога и след половин час вече да не съм между живите.АНЕМИчНА,С НИСКО КРЪВНО,И 0- ГРУПА.поръчаха 4 банки кръв,свалиха ме в родилна зала .Щерев предложи да чуе тоновете на детето.Георгиев му отговори,че детето в момебнта не е важно ,ще изпуснат мен.Прегледаме и чух една въздишка на облекчение.Разкрещя се че ме мъчат,защото съм с пълно разкритие и раждам.Веднаха смениха системата ,и за 5 минути се роди дъщеря ми-1,300.После ревизия на маточната кухина,но хич не помня и да ме е боляло,просто си мислех че прескочих трапа.Явно се е намесил господ ,защото,ме остави в ръцете на професионалисти.Иначе щяха да ми направят секциото,без изобщо и да ме прегледат,и после...божа работа Георгиев стоя два часа при мен,обясни ми подробно ситуацията ,и каза че просто с родилка като мен(проблемна)са оставили съзнателно отговорноста да падне на неговата смяна.Иначе е трябвало да свикат екип и да родя още през ноща.СЕГА ДЕТЕТО МИ Е ДОБРЕ,БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА НА НЕОНАТОЛОЗИТЕ В ДЕТСКО ОТДЕЛЕНИЕ.Иаз съм с две ръце за др.Димитрова

момичета, светнете в кой век живеем и  не мога да повярвам, че повечето от вас казват - божа работа!
Да, аз съм много вярваща християнка, но знам, че някои неща не зависят само от Бог.

Щом мислим и разсъждаваме толкова примитивно - че Бог трябва да ни оправи проблема, защо са тези лекари? Жал ми става като се сетя, че ние повече разчитаме на Бога и се молим да не стане нещо, нямаме доверие на лекарите.
Пиша, защото това, което прочетох по-горе ме шокира, шокира ме и разказа на Надинка/ тя май не пише тук/ как са изпуснали двете и близначета навръх Нова година в болницата, шокира ме въобще как лекар ще каже - Божа работа....Ама той за какво е там?
Шокира ме манталитета на някои лекари, безотговорността им
Шокираме ме това как една бременна жена 10 дена ще  е в болница и ще загуби бебето си после.
Шокира ме също как в държавната болница им осигуриха техника и видоезон, а те не могат да видят нищо...
как така ще ти кажат - ще те боли, как няма да те боли...Къде е човешкото отношение?

И тук не става въпрос коя болница, а кои лекари