Публикувана: 27 ноем. 2008, 09:59 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2008, 11:12 ч.

Едни завеяни-отвеяни работи

3 575
39
1

# 30 29 ноем. 2008, 12:00 ч.

Варна
Мнения: 2 305

рони, твоите размисли над нероден Петко според мен достигат излишни дълбини. как може отсега да знаеш какво ще направиш? ще направиш каквото трябва. толкоз! а какво трябва ще разбереш, когато му дойде времето.

приеми, че каквото и да направиш, след време психоаналитика му/половинката му/съфорумците му ще смятат, че за повечето му проблеми е виновна мама. Mr. Green

затова просто се забавлявай и не се задълбавай прекалено. многото мислене убива радостта от живота.

чакам аз сега да се роди тоз бебчо, да почнеш да кърмиш на поискване и да спиш от дъжд на вятър и единствените ти размисли да са - абе кой ден всъщност сме днес? Hug

да честитя ли вече началото на голямото домашно очакване на бебе?

# 31 29 ноем. 2008, 12:05 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: рони в сб, 29 ное 2008, 10:48

Дали докато расте няма да се отключи заровеното някъде в мен чувство. Да започна това бебе с предното, Да започна да ги сравнявам ...

Не, няма

Повярвай ми рони, всичко ще е наред от мига, в който гушнеш това бебе. Чувствата ти към него ще са толкова силни както към първото, но няма да ги бъркаш. Всяко е родено с различна съдба, в различен момент... Не знам как да ти го обясня, но ще ги разграничаваш, повярвай....
Дори майките с 2 живи и здрави деца, преди да родят второто винаги си мислят, че няма да могат да го обичат така силно като първото. Тръпката е различна да, но то си е твое дете и всичко си идва на мястото, когато се роди.
Включително и моята майка ми е разказвала как като е забременяла с брат ми е страдала много, че няма да може да го обича както мен. Мен са ме чакали повече 2 години и като съм се родила е било голямо чудо в нашето семейство. После след година майка ми случайно и непланирано забременява с брат ми. И досега казва, че има грях към него, защото до последно не го е искала. Но в момента, в който са и го подали всичко се наредило. Въпреки, че бил много грозничък, син и кльощав, просто е почувствала, че може да ни обича и двамата.
Виж на баща ми повече съм му слабост и повече се притеснява за мен, но това го знам от майка ми. Никога ние с брат ми не сме почувствали да има разлика в отношението между нас.
Когато това дете расте, няма да ги сравняваш, а ще страдаш още повече, че не си имала възможността да гледаш как расте и първото Cry

Но това си знаем че при нас е неизбежно... докато сме живи ще боли ...

# 32 29 ноем. 2008, 15:25 ч.

София
Мнения: 1 941

Да, това е филмчето. Рони, ако искаш мога да ти пратя user и pass за Замундата. Но предполагам, че го има във всички торент сайтове. Ако не си го гледала, де.

# 33 29 ноем. 2008, 21:59 ч.

Мнения: 651

Цитат на: cher в сб, 29 ное 2008, 12:05

Цитат на: рони в сб, 29 ное 2008, 10:48

Когато това дете расте, няма да ги сравняваш, а ще страдаш още повече, че не си имала възможността да гледаш как расте и първото Cry

Но това си знаем че при нас е неизбежно... докато сме живи ще боли ...

Точно това щях да отговоря Peace

# 34 30 ноем. 2008, 13:00 ч.

София
Мнения: 3 123

Винаги съм искала да бъда майка!
Едни жени се раждат да бъдат любовници,други -да бъдат майка.Аз определено съм от вторите.Още като ученичка си мислех,че и на 15 да забременея(даже не водех полов живот тогава),никога няма да направя аборт.
За първи път ми дойде в 8-ми клас ,но ми идваше 1-2 максимум 3-4 пъти в годината.Знаех,че това не е нормално и ужасно се страхувах,че един ден няма да мога да имам деца.Тези мисли бяха непрекъснато в главата ми и ужасно ме тормозеха....
Запознах се с мъжът ми ,поживяхме си,започнахме да работим по въпроса за бебче,изпих сумати хормони,минах през лапароскопия,изследвания,стимулации и най-накрая бях бременна.Направо неможех да повярвам.Толкова години страх и накрая бременна.Толкова време мислех дали ще забременея,но никога не съм предполагала,че едва след това ще дойде трудното.
Загубихме бебчо в 9-та г.с.,беше ми много мъчно,но го преживях сравнително леко.
Септември разбрах,че отново съм бременна и то с близнаци.Никога не съм искала близнаци,но тогава се зарадвах толкова много.Казах си - когато Бог затваря врати,отваря порти.Е зажалост и портата ни бе затръшната под носа и в 20-та г.с. загубихме нашите момченца.Нещата не вървяха много добре още от началото,но аз така силно вярвах,че ще успеем.Много се привързах към моите мишлета - говорех им много,галех си коремчето,пеех им коледни песни и тоооолкова ги обичах.Но Коледа така и нямаше за нас,защото малко преди това ,те си отидоха.Това беше най-тежкият момент в живота ми.
Трудно изкочих от дупката,макар и да не го показвах много.Продължих напред,защото имах мечта и трябваше да се боря за нея.
Ето че отново бях бременна и много уплашена.Неможах да се отпусна през цялата бременност.Броях не дните,а часовете и минутите.Естествено и тази бременност имаше доста проблеми,което още повече ме стресираше.И аз ,както Жабчето,неможах много да се отпусна и ме беше страх да се привържа.Не пеех песни,неговорех,само галех коремчето и се молех сърчицето вътре да не спира да бие .
Денят ,в който се роди Жори беше най-щастливият в живота ми.Толкова силно чувство не съм изпитвала никога.
Но последва нов шок за мен - на 3-тият ден бебо се влоши много .Взеха ми го и започнаха едни снимки,едни изследвания.Аз не знаех къде съм направо - сама в чужда държава,незнам езика,те не знаят моя,а дори незнаят,какво му има на детето.Четири дни беше в кувьоз и на системи ,4-ри дни аз несъществувах.
Дойде денят,в който се прибрахме у дома.Ден,който винаги съм чакала.В този ден аз си казах,че вече никой и нищо не може да отнеме Жори от мен и наистина си вярвам.Да - знам,че може да се случат хиляди нещастлия,но те не се случват в мислите ми .Там ние сме щастливи и ни се случват само хубави неща.Някакси вярвам,че нищо няма да ни раздели.Това беше повратният момент в живота ми и страхът,трупан с години,се замести от радостта.
Първите 5-6 месеца не се отделях от детето и за час.Сутрин като заплачеше,свеки чукаше на вратата и ме питаше дали да о вземе,за да се наспя.А аз не исках да спя,не исках да проспивам времето си с него.Исках да се гушкаме двамата всяка възможна минута.
Иначе и аз съм от обсебващите майки и не си оставям детето на никой,не го оставям да плаче,не го оставям да се тормози за нищо(което не е добре,но така го чувствам в момента).Дано само намеря баланца,защото все пак е момченце и няма да го правим мамино синче я. Mr. Green

Сложно нещо са чувствата и взаимоотношенията,трудно се намира границата.Да сме живи и здрави и ние и децата ни,другото ще се нареди!

# 35 30 ноем. 2008, 19:14 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 375

Рони, напълно те разбирам в мислите ти. Чувствах се по същия начин, докато бременеех със Силия. Още в момента, в който я гушнах, разбрах, че ще я обсебя. Тя вече беше моят свят. Моето слънце, моят въздух.
Като стана някъде на три месеца взех да се събуждам. Постепенно осъзнах, че това освен да ме побърка, до никъде няма да ме доведе. Започнах да дишам сама, не чрез детето си. Започнах да виждам слънцето не през нейните очички.
Объркано звучи, едва ли ме разбирате. Съвсем скоро преживях няколкочасов ад, докато излязат едни нейни изследвания. Не знаех къде съм. Когато установихме, че всичко е наред, си поех дълбоко въздух, поплаках си, прегърнах си момиченцето и осъзнах, че все пак съм тотално обсебена от нея...Взаимно сме обсебени Grinning

# 36 1 дек. 2008, 09:22 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: cher в сб, 29 ное 2008, 12:05

Но това си знаем че при нас е неизбежно... докато сме живи ще боли ...

Май по-добре не може и да бъде изказано.
Бебето, което сега носиш.. ами то си е личност, индивдуалност, неповторима и уникална... Няма да ги сравняваш. Наистина. Но то наистина ще е повод да осъзнаваш по-болезнено какво си можела да имаш, а нямаш. Sad

Поне при мен е така. Съжалявам ако с тези думи те разстройвам. Просто споделям как е при мен.
Рони, очаква те едно щастие, което човек не може да опише с думи. Просто му се отдай. Hug

# 37 1 дек. 2008, 13:57 ч.

Мнения: 7 114

Знаех си аз кой че ме вкара в релсата.
Лилибон, съвсем права си, че дълбая ужасно много. Гледам и доста надалече, но може би и това е част от моите защитни реакции. Embarassed

Диманче, Hug

. Това, което виждам в мислите пред себе си се доближава до това, което ти си написала.
Може би наистина трябваше да си изпея какво си представям. Така страховете ми изглеждат доста по-контролируеми.

# 38 3 дек. 2008, 00:12 ч.

Мнения: 502

Рони

, разбирам те напълно.
Ама съм сигурна, че ще си страхотна, невероятна и всеотдайна майка, както всички тук Peace

.
Като гледам и другите постове, май е нормално да се замисляме повече за много неща, и то доста по-отрано, от колкото бремелинките и мамите, които не са преживели, това, което се е наложило на нас / и дано никой, никога повече да не го преживява/!
Ама такава ни е съдбата явно.

# 39 3 дек. 2008, 11:12 ч.

Мнения: 1 234

Рони, това че гледаш напред е много хубаво като факт, защото означава, че някъде вътре в теб се крие вярата в доброто бъдеще. Сега от твоята позиция си мислиш, че ще ги сравняваш постоянно децата, ще ги бъркаш, ще бъдеш обсебваща мама, но вярвай ми нещата не са точно така. Всяка една от нас, която е преживяла загуба няма как да не трепери върху детето си повече от другите майки, защото знае цената да имаш това дете. Но не забравяй, че самото дете ще те промени много, ще те накара да се научиш да гледаш в очите му и да виждаш, че целия свят се е събрал там, ще те накара да се радваш дребните неща, и освен грижите ще те направи и много щастлива. И въпреки, че имам проблеми и с детето ми сега, мога да кажа, че това е моя смисъл, щастлива съм че го имам, и съм убедена, че Господ ме е дарил с него, не само за да ми изпрати поредното изпитание, а и да ме научи да търся щастието точно в тея дребни неща. Аз също като другите мами, съм убедена, че ти ще бъдеш много добра майка, и не се оставяй да те занимават подобни страхове, а се наслаждавай на тея безценни мигове, когато с бебчо сте едно цяло, и му предай твоята сила и позитивност Hug

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: