Въпроси за обучението по БЕЛ

Голямата ми дъщеря е в шести клас и се радвам, че общо взето е случила на учител по български език и литература.Чак суперлативи за него няма да редя, но на този етап и на фона на  множеството проблеми в сферата на образованието,ми се струват похвални опитите му да развие в децата както самостоятелното мислене, така и грамотност и способност да формулират завършена мисъл.След вземането на всеки един разказ, включен в учебника по литература, правят подборен преразказ.Доколкото разбрах на последната родителска среща, с почването на втория срок ще започнат правенето и на трансформиращи преразкази.За моя радост,  за домашните по литература се раздават  разпечатки с откъси от различни български произведения, незаложени по принцип в учебния материал.Преразказват се у дома, след което в 80-90 % от случаите биват надлежно проверени и коригирани.Последният, съвсем пресен случай е от вчера -подборен преразказ за баба Тонка /Серафим Северняк/.Отделно от това, относително често имат за домашно да напишат есета на разни леко философски  теми.Няма да се залъгваме, че се справят с такива задачи лесно.Моята щерка например виждам, че понякога взаимства от нета разни високопарни фрази по темата и се опитва да ги пречупи през призмата на своя речник.Понякога успява, а друг път резултатите са смехотворни - но важното е, че се полагат някакви усилия в тази насока.Малко по-иначе стоят обаче нещата с българския език.Преподава се граматиката като правила и дефиниции, но на практика децата /поне за моето твърдя със сигурност/ се затрудняват с прилагането на въпросната теория.За целта сме си купили сборник с тестове по български и от време на време го попреглеждаме заедно.

Браво! 
Явно просто синът ми не е случил на учители.  Досега ни преразкази, ни есета, ни нищо... Едва ли се дължи само на различните системи, по които учат. Или? 

Сийке, твоят син не отиде ли в техникум? Имам някакъв спомен за кандидатстването му след 7-ми клас.
Щерката е в 7-ми клас в СМГ. А кварталното училище е СОУ №.... в нашия квартал. В него учат всички - кой до където стигне  Циганчетата окапват до 8-ми клас. И голяма част от гаменчетата също. Родителите се отнасят към училището като към свършена отдавна работа. А към помощта, която се изисква от тях - като към мръсна работа. И като към "за какво им плащат на даскалите като аз треве да си  го учим мойо калпазанин дОма"
Има (конкретно 2 жени визирам) учителки - мърли, без вкус, без комуникативни умения, с пропуски в собственото образование. Част от тях са попаднали "с връзки" там (визирам едната).

Не мисля, че зависи от училището или системата, или учителя, или детето. Комплексно е някакси.
Но грамотност се учи от 1-ви клас.

Да, де. Учи се от първи до четвърти. И дотам. И после, когато не се поддържа чрез писмени работи, какво става?
Вярно, моят син филолог няма да стане, ама трябва ли изобщо да не работи по БЕЛ по тази причина?
Или аз да се кача на стола, за да му зашия два шамара, после да го вържа на същия този стол да пише есета и съчинения, защото отказва да прави неща, които учителят не изисква от него? 

ПП При нас мисля, че няма чак такава разлика в училищата - може би, защото повечето са от старите основни училища, СОУ-тата са малко.

Не не не - не е до там. Учи се през целия живот. Езикът, както знаем, е жив и постоянно се променя. Не можем да си позволяваме да спрем.
Конкретна е разликата Сийке. Между 2 конкретни училища.
А какво учат по БЕЛ в училището на синът ти? Четат ли поне?
Щото на учителката може да не й се слушат преразкази на филми.

Ами учат си задължителния материал. В момента са на "Илиада". Върху нея ще правят класна, при положение, че досега нито веднъж не са имали писмена работа, нито за домашна, нито за контролна, само 1-2 теста. Миналата година също не са писали, а бяха при друга учителка. И двете им класни работи бяха под формата на тестове.
Това ми е мъката, че от една определена възраст нататък е трудничко да му кажеш: "Пиши, мама, да се упражняваш" и то да те послуша. Нито е моя работа да седна да обяснявам как се пише ЛИС (не съм и сигурна дали ще успея да го направя).
Само частните уроци ли са изходът?

  Учат си те задължителния материал - няма лошо, нали е в техникум, както разбирам и няма да става филолог...Сякаш няма особено значение дали може или не може да пише ЛИС, стига обаче да не му трябва за матурата после. Ако му трябва - уроци, да, така мисля. (Училището не дава колкото и каквото трябва. И да го плюем, и да не го правим - такива са реалностите. Роднински деца масово ходят на частни уроци, защото закъсаха много само с училището...). Ако ли пък не му трябва чак толкова да задълбава по БЕЛ...дано му е влязла граматиката в главата като по-малък и дано обича да чете книжки, за да не се излага в последствие, в живота - не мисля, че е толкова важно другото...
  Колкото до послушанието..предполагам, че ти не можеш вече да влияеш толкова на порастналия си син. Моята работа, все още, е доста по-лесна. По-големият ми син е във втори клас и все още слуша и мен, и учителите, все още се старае. И това не значи, че не го упражнявам допълнително. Всеки уикенд отделяме по около час за допълнителни занимания по БЕЛ и математика. И това е въпреки, че, като цяло, се справя отлично в училище.

До къде я докарахме- частни уроци по БЕЛ! 
Едно време само някои кандидат студенти похождаха на таквиз, както и слабите ученици и то основно по математика.

Ами докарахме я, да...за жалост. При това не са много и свестните учители, при които можеш да си запишеш детето, което си е съвсем отделна и не по-маловажна тема.

Частите уроци си имат съвсем друга история.
Но ще довърша по-късно от домашния ПиСи

 Явно и ние сме от неслучилите с учители по БЕЛ. В пети, шести и малко от седми клас госпожата много рядко идваше на у-ще. Най-накрая по средата на първия срок в седми клас я смениха. Сега сме осми клас в друго училище, почти същата история. От началото на годината пет-шест пъти сме имали БЕЛ. На родителската среща г-жа директорката ни убеждаваше, че не е вярно има замесничка, часове редовно се провеждат. Титулярката е болна и трябва да проявим разбиране. Само, че и замесничката никаква е няма. После разбрах от другите родители, че г-жата по БЕЛ и директорката са рода.

Проблемът не е само в училището, в което учи в момента синът ми. Макар че не виждам причина човек да завърши професионална гимназия и да не получи свястно обучение  по общообразователните предмети. Поне в нашия град истерията за елитарност на училището не е придобила такива размери, както в София, даже напротив, в момента училището с най-висок рейтинг сред родителите като ниво на обучение, ред и дисциплина е Търговската гимназия.
Вече казах, че имам наблюдения и върху две основни училища, и двете централни (ако местоположението има някакво значение), като едното е на първо или второ място в топ-листата на града, не знам каква е класацията за момента. 
Проблемът не е локален и не е от днес. В седми клас освен редовните уроци, синът ми ходеше и на СИП по БЕЛ - е, пак не ги караха да пишат.
Нямам нищо против частните уроци, ако има конкретна нужда от тях - да изостава детето, да има проблеми с материала, такива неща. Но да се разчита на тях, за да се правят неща, които би трябвало да се правят в час, някак не мога да го възприема.
Хайде, частните уроци за кандидатстване след 7-ми клас преглътнах. Тези за матурите пак ще преглътна, къде ще ходя. Евентуално кандидат-студентски също (поне няма да са по БЕЛ). Но обучението по родния език не става само в 7-ми и 12-ти клас, трябва да се работи непрекъснато. Но защо с цената на частни уроци, ей-това не мога да проумея. И не са само родителите на ученици от професионалните училища, които са притеснени от подготовката им по БЕЛ, на уроци ходят и децата от Езиковите гимназии.

Интересна тема. Ще напиша няколко думи, пък ще се върна да чета.

Как` Сийке,
Не само, че няма да препишат домашното от интернет, а и направо ще си го поръчат и платят и ще го представят дори без да го прочетат. Така че може би класната ви прави услуга. Иска ми се това да е майтап от моя страна, но за съжаление не е.

За езика изобщо часовете в училище в 4-ти клас са 8 седмично. Не зная дали е достатъчно или не, защото по мои спомени горе-долу и ние сме били така. Въпросът не е в броя на часовете, а в съдържанието. Признавам, че не разчитам само на тези часове, а започнах да обръщам внимание на езика още откакто децата бяха съвсем малки. Сега правят диктовки всяка седмица, но не е точно задължително домашно, защото има родители, на които не им пука или нямат време. Та, не мога да твърдя какво щеше да е нивото на децата, ако откакто са проговорили не бях работила с тях, а откакто тръгнаха на училище винаги им проверявам домашните по български. Явно така ще бъде и в следващите години, защото много държа да усвоят добре книжовния език и да се изразяват добре.

И аз бих казала същото. Жалко...
Според мен системата няма общо - синът ти учи по тази, по която учат и моите деца, а аз мога да кажа напълно противоположни на твоите думи.

Оооооооох,направо ще ме уморят с тия ЛИС  Сийче радвай се,че не им ги искат,защото при нас-10-ти клас пишат поне по едно на седмица или най-малкото 2,3 тези.За преписване от нета и дума не може да става-госпожата е дракон на темата и сигурно знае наизуст повечето познати разработки  .Пишат та се пушек вдига.Остави това ами моите са 2 и недай си боже едната да изплагиатства нещо от другата-веднага "преписвала си от сестра си" .Понякога и се чудя на тая жена как и стига времето да ги провери всичките тези писания,а че ги проверява е ясно-всички правописни грешки са поправени и на края на всяка творба има няколко реда рецензия.Тъй,че явно не си случила на преподавател-при нас изискванията наистина си ги бива.