УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Аз ли не разбирам или бъркате нещата.
Защо да отпаднат Личните асистенти за деца с увреждания с въвеждането на професия "Родител на дете с увреждане"?
Знаете ли колко майки не са асистенти на децата си, а други лица, за да могат родителите да работят, от тук какво следва според вас?
Ако въвеждането на горепосочената професия значи премахването на ЛА, не виждам какво му е хубавото.
В тази прословута стара стратегия като са написали "Да се заплаща месечно възнаграждение на родител на дете с увреждане", те какво са имали предвид?
Тео, каква обосновка да пише, на всички им е ясно, че децата с увреждания и хронични заболявания имат нужда от 10 пъти повече грижи и внимание, голяма част от тях боледуват много, голяма част от тях се интегрират трудно, какви обосновки, ние да не общуваме с хора с килийно образование, на тях това им е ясно или поне би трябвало да им е ясно.

Нещо не ми се вижда нормално една ИНТЕГРАЦИОННА политика да почне пак с ..помощи.
Ама хайде стига глупости  вече.
Тео,Краска,мислете преди да измъдрите някоя глупост,защото е пълна глупост да сме където и да било за пореден път в графа с ПОМОЩИ.
И друго:
много моля всички,които ги засяга темата-НЕ МРЪНКАЙТЕ ЕДИН ПРЕД ДРУГ,а пишете мнението си тук,за да получим като резултат едни разумни искания ,а не просто поредното безумие от недомисляне.

Програмата Личен асистент си е много добра само иска някои значителни промени например -заплащането,работното време,кой да изпълнява тази длъжност.

Ok, oтивам да си гледам работата, вместо да мъдря глупости! Първо изрично сме писали в началото, че искаме да се промени заглавието на закона, което не е ясно дали ще стане, но сме длъжни, не само заради децата с увреждания, изобщо заради всички. То е същото като с "жалбите" дето подаваме. Жалваме се на служителите си, дето им се плаща с данъците на гражданите, за да ни обслужват. Това си е системата от соц времето, да те поставят на колене пред бюрократа и чиновника. Щом искате и предпочитате да си останете в графата "помощи", с безработните, неграмотните и социално слабите, дето начинът им на живот е от помощи и злоупотреба с тях, вместо да предявите претенцията да минете наравно с абсолютно всички останали семейства и да не бъдете вече изолирани и унижавани в другата графа, на която отгоре пак пише помощи, но вече само като заглавие, няма ограничения за дохода и отношението е доста по-различно, ок, ще се съглася, спирам да пиша и мисля. Явно разликата е доста трудна за разбиране. Ще ти пратя тел. на секретариата на Пирински, за да си уговорите среща за обсъждане по изпълнението на стратегия 2003-2005.

Моето мнение е ,че с тези семейни помощи ,съвсем се изместваме от това ,което желаем да се получи за децата и техните родители!
Тео,нима мислиш .че поне милиметърче от това искане ще се вземе под внимание!
Нека първо да се научат да спазват това ,което са създали като наредби и закони ,а след това някакви промени!
Един прост пример:Преди малко повече от година бях на едно представяне как в един американски щат са работили със деца със СОП.
Като начало са ги отделили в отделни училища,за да може по обстойно да се разглеждат и покриват потребностите на децата.И едва след 10г.работа са стигнали до извода ,че напредъка така е много малък и със закон са ги преместили в масови училища,сред връстниците си.Бяха прожектирани 2 филма,как самите деца се чувстват сред връсниците си и другия ,как работят са приели учителите да работят със такива деца!

За съжаление всичко става много бавно!

 
 
 

И аз мисля като тео ако ще искаме въвеждане на професията придружител или родител на дете с увреждане трябва да се откажем от ЛА. Трябва да наблегнем на това, че и  на тях и на нас ще ни е икономически по- изгодно ако не сме в един кюп с безработни, неграмотни и др. подобни. Семействата в които има човек с увреждане трябва да са в отделна категория. Без значение от годините на човека с увреждане. Децата на родителите с увреждане също не са в равностойно положение спрямо децата от семействата в които няма човек с увреждане.

Vanq 66, аз не съм тео, но ще ти кажа моето мнение. Да ще мръднем и повече от милиметър, ако сме единни. Ако онези национално представени организации, не папкат субсидии скрили се в миша дупка. Ако се обединим и отстояваме исканията си заедно с възрастните с увреждане. Те са хората които имат правото да поискат промяна в ЗИХУ. Промяна в този закон е наложителна според мен.

Добре, отказваме се от Професия "Родител на дете с увреждане", точка.

Нетрябва да се отказваме от ниго едно от исканията си. Те само това и чакат. Ако ние бием отбой няма да постигнем споразумение  и за другите ни искания.

Тео,за теб закона може да е само със заглавие помощи,но на последните срещи ясно се каза-ЩОМ СА ПОМОЩИ  ИМА КРИТЕРИИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО ИМ.
Защо тогава да сме в закон за помощи,а не в закон за семейството като цяло,където ясно ще има правила кой на какви придобивки има право според обстоятелствата касаещи конкретното семейство-многодетно, с близнаци,с увреждане,също така майките-студентки или не.
Относно ЛА-трябва да я има-това е програма за придружител както и останалите(Социален асистент и домашен помощник),защото питам кой поема грижата за детето ви с увреждане,когато този ,който изпълнява професията например се разболее?
Колко пъти трябва да повторим,че родителя получаващ месечно възнаграждение заради това,че има дете с увреждане получава това възнаграждение за самия себе си като едновременно с това ползва и услугите на другите програми.
Ето ви пример от Гърция:
Майката(да кажем) получава това възнаграждение,но-сутрин детето и го поема придружител,който го води в училище където го поемат съответните специалисти(учители,логопеди и прочие),след това пак придружителя го води на рехабилитация,и чак след всичко това го поема майката.Същият този придружител се грижи за детето и когато родителя е болен.
Ако махнете другите програми и оставите само професията кой ще прави всичко това или родителя отново ще се върне в изходна точка на всичкоправещ?

ХОРАААААААААААААААААААА! Чудя се кого по-напред да цитирам- сякаш мухата цеце е минала из темата!
Vanq 66,  pogar -думата "помощи" в закона за социално подпомагане означава едно, а в Закона за детските надбавки означава друго.
В закона за надбавките е единственото нормативно място където ЗА ПРЪВ ПЪТ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СМЕ / БИХМЕ МОГЛИ ДА СМЕ, АКО НЕ МИСЛИМ КАТО ЕДНОДНЕВКИ!!!/  ЗАЕДНО С ОСТАНАЛИТЕ СЕМЕЙСТВА!!!!!-РАВНОПОСТАВЕНИ! аКО НЯКОЙ ИМА НУЖДА ОТ ВРЕМЕ,ЗА ДА ГО РАЗБЕРЕ-МНОГО ОТ НАС НЯМАТ ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ ДА ГО ОБЯСНЯВАТ-ТОЗИ УНИКАЛЕН ШАНС ВЛИЗА ЗА РЕШЕНИЕ ТИЯ ДНИ.
Ако му променим името на "Закон за детски и семейни надбавки" или "Закон за детето и семейството",където няма дума "помощи"-по-ясно ли ще стане? Това е закон, с който ДЪРЖАВАТА ТИ БЛАГОДАРИ, ЧЕ СИ СИ НАПЪНАЛ З...КА ДА РОДИШ ДЕТЕ-КОЕТО КАТО ПОРАСТЕ ЩЕ ПЛАЩА ДАНЪЦИ, ЗА ДА ИЗДЪРЖА ДЪРЖАВАТА!!!!
нЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА КОГОТО И ДА БИЛО-ДНЕС ДЕНЯТ МИ ОТИДЕ ДА ОБСЪЖДАМ СЪОБРАЖЕНИЯТА НА ПОЖАР, С НАРАНЕНОТО САМОЧУВСТВИЕ ОТ ДВОЙНИТЕ ДЕТСКИ ЗА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА В СЕМ С ДЕТЕ С УВР. С ДЕСЕТКИ РОДИТЕЛИ И ОТ ТЯХНО ИМЕ МОЛЯ ТЕО ДА ВНЕСЕ ТАКА ПОСТРОЕНИТЕ НИ ИСКАНИЯ ОТ ИМЕТО НА ПОНЕ 30-ТИНА СЕМЕЙСТВА ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА.
Предлагам да си оправим нервите и да спрем да о...сираме малкото, което сме постигнали с неистови усилия.
Програмите ЛА и останалите ще бъдат възможност за родители на по-лесно възстановими деца
или просто възможност за избор или за допълнителна услуга. Никой няма да ги маха. ЛА може да бъде родител на дете с една банална  , прощавайте, акушерска пареза и за времето до възстановяването на детето този родител ще има социалната защита да тича по рехабилитации и прочие, примерно две-три години.
Тео, поклон пред къртовското ти тичане подир унижените ни задници! Не ми пука дали правим нещата както трябва-за мен е важно, че изобщо правим нещо!
Прощавайте!

За мястото на исканията - категорично трябва да се разграничим от социалните помощи, като по този начин се разграничаваме не само по признак/вид на придобивката/интеграцията, но и от цялата схема на злоупотреби и неправомерно ползване на социалните помощи.
Т.е. подпомагането на деца с увреждания и семейства на деца с увреждания да си се формулира в Закона за семейните помощи.
Спорно е за професията "родител на дете с увреждане" - може много да го разиграват от къде ще я финансират и дали е социална помощ или семейна.
Независимо от това - според мен ще е много глупаво, ако точно от това искане се откажем. За обосновката му - до тук имаме вече няколко предложения, ако не можем да съберем много изчерпателно, все пак по-добре да го предложим, отколкото изобщо да го отлагаме. Така или иначе това може и да си остане за следващия парламент и да имаме повече време да го подготвим подробно. Към обосновката мога да добавя - програмите ЛА и социален асистен и "родител на дете с увреждане" се допълват. Трябва да се има предвид нещо като категоризация - както е при процентите за ТЕЛК. Т.е. не всеки случай на дете с увреждане автоматично означава и назначаване на "родител...". Но пък в случаите когато се назначава, това автоматично е че детето не постъпва в дом, т.е. получава първо по-добра грижа, второ спестява на държавата разходите по предстои в дома. Ако се направи сметка/аритметика - много ми се струва, че дете в семейството + "родител..." ще е по-резултатно категорично, но и по-изгодно за държавата.(Може би да направим едно сравнение на разходите - нали има директори на домове с които се сътрудничи, вероятно няма да откажат да съдействат за едно такова сравнение).
А когато се ползва ЛА - то е ясно, че е само са работното време на ЛА-то, т.е. частично, а не както е при "родител..." - 24-часова грижа. Освен това ЛА за мен означава точно асистент - помощник, нещо като техническа помощ, докато "родител..." вече касае и интеграционния процес и грижа за подготовка за вписване в ежедневния живот, изобщо обучение по умения (ежедневни и не само) и подготовка и грижа за след навършване на пълнолетие.
Още за обосновката - мисля, че трябва да им я дадем като за съвсем незапознати, просто тези хора от парламента със сигурност не могат изобщо да си представят колко пъти повече боледува едно дете с увреждане и в какво точно се състоят грижите 24 часа около него.
Стратегията 2003-2005 - безспорно е много по-подробна от сегашните документи. Мисля, че не пречи да я изтъкваме и да посочим кои точки от нея следва непременно и веднага да намерят реализация, но и да конкретизираме исканията от декларацията. Т.е. двете неща пак се допълват.

Красотинка,без извинение-самочувствието ми не е наранено от двойните детски на детето ми,но определено е наранено,че за пореден път някой словоблудства без да мисли,казах го по-горе и пак ще го кажа:
ЩОМ В ЗАКОНА ПИШЕ,ЧЕ ДАДЕНИТЕ ДОБАВКИ СА ПОМОЩИ,ТОВА АВТОМАТИЧНО ОЗНАЧАВА,ЧЕ ИМА КРИТЕРИИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ТЕЗИ ПОМОЩИ.
Е,аз не държа да получавам помощи особено такива,които ме отдалечават от ИНТЕГРАЦИЯТА на специалните ни деца.
Ти щом мислиш ,че двойните детски ще интегрират децата ни-БРАВО.
За пореден път се надявам да не съм права,не заради себе си-още сега казвам-ИЗВИНЕТЕ МЕ ВСИЧКИ,ако греша в този случай,надявам се да не съм права заради децата ни.
А обяснението е простичко:
Ако аз получавам заплата като родител на дете с увреждане,ако детето ми се лекува адекватно(необходимите му според заболяването процедури,медикаменти ,помощни средства) и обучава според възможностите му(ресурсен учител,логопед, индивидуална учебна програма),извинете,но ако всичко това бъде направено моето здраво дете НЯМА ДА ИМА НУЖДА от двойни детски-при описаните от мен промени здравото ми дете няма да е лишено от нищо и то от най-важното-МАМА ЩЕ ИМА ВРЕМЕ и за него,
както всяко едно дете в семейство без дете с увреждане.

Красотинка,жалко,че вместо да мислим конструктивно ние си губим времето с глупости-да се напъхаме в поредния закон нямащ нищо общо с интеграцията.
И моля нека не се сравняваме-това заболяване е банално,онова не е-всеки сам знае какво му е-нека  поне ние не си влизаме взаимно в обувките.

И най-важното-не забравяйте колко хора ни подкрепиха най-вече ,защото искаме промяна в системата,промяна ,но истинска-ПОЛИТИКА НА ИНТЕГРАЦИЯ,а не на помощи.

Иронизирайте ме колкото искате,но мислете-това,което днес ще направите  трябва утре да е ПОЛЕЗНО за децата с увреждания,а не поредната "УСЛУГА" усложняваща живота ни.
Красотинка,прощавай,че ти загубих времето днес с явно безполезните си доводи-няма да се повтаря-ще го посветя на децата си.  
И не напоследно място-когато правя нещо МИ ПУКА как го правя,ако ще го правя просто за да не бездействам-сори,ама едва ли някой има нужда от подобни действия.

И още нещо ,с което не съм съгласна-пак по отношение на помощите:
Право на помощи имаш,ако не си бил извън страната за повече от 30 дни годишно на собствени разноски.
Красотинка,как ще обясниш на дъщеря си утре,че не може често да гостува на кака си и батко си в чужбина?Или кака и ще и даде фактура,че тя и е платила разходите за това гостуване?

Интеграция не е ли също, когато семейството на дете с увреждане се разглежда като специфичен случай сред други семейства, съответно и подпомагането на такова семейство е сред категориите подпомагане на семейства изобщо. Има различни гледни точки и различни подходи как да се случи интеграцията - но специфицирането в отделен закон и отделна стратегия, определено отделя/разграничава проблема.
Сега, както се е развила дискусията - това е било работата на Национално представените и на куп юристи - да се формулира и създаде общо мнение какво разбираме ние тук в България под инеграционния процес.
В случая нито имаме време, нито капацитет да го изясняваме този дебат. И мисля, по-добре да използваме шанса в момента - да се внесат текстовете, па макар и не съвършенни. Всичко което е захванато е един процес, няма да свърши ангажимента ни до края на това Народно събрание. Ще се налага още и още да се предлагат промени. Важното е, че групата тук във форума е много наясно с проблемите и знае кое как трябва да се случи. И без да ви обезсърчавам, ама няма кои друг да ги предлага и изисква тези промени, освен вас.

а това за 30-те дни - че то може и на преглед да идеш на собствени разноски - какво пречи да се предложи отново разграничение

Абе! Нали, говорим за интеграция?...................  "Не ми пука дали правим нещата както трябва- за мен е важно, че изобщо правим нещо"- Това не го разбирам! За едното нещо....................... 

Pogar, НЯМА КРИТЕРИИ в този закон, НЕ И ПО ДОХОДИ. Цялата идея на този закон е, НАСЪРЧАВАНЕ НА ДОБРОТО И ОТГОВОРНОТО РОДИТЕЛСТВО. (Колко пъти да го пиша вече това, по диагонал ли четете, какво?!) Заглавието "помощи", в което си се вкопчила, е забравено там по инерция и навик.Ако ти не искаш да те третират като отговорен и добър родител, дай този шанс на майките студентки и на майките с близнаците, чийто деца са с увреждания. Ако за теб критерии са студентки и майки на близнаци (и ако в момента не можеш да се сетиш какво означава тяхното влизане в тоя закон, не само за тях, изобщо за родителите на деца с увреждания), нека поне за тях да го направим. Те не са един и два случая, много са. Студентки, майки на дете с увреждане, майка на близнаци с увреждане, студентка, майка на близнаци, от които единия или двамата са с увреждане. Понеже сред нас имаме само една или две такава майки, дайте да решим, че за това не си струва да се борим, не ни засяга, така ли?! Ама въобще проумявате ли какво означава, ако изобщо успеем да се преборим те да влезнат в този закон, като по-специално отношение и закрила към тях, именно тук, наравно с останалите, без дискриминация поради детското увреждане? Това си е направо революция в отношението изобщо към родителите на деца с увреждания, която неизбежно, но вече с много по-голяма и дълга борба ще доведе и до коренната промяна в отношението и политиката изцяло към семействата на децата с увреждания. Дълга и трудна ще е борбата за всички семейства, не за друго, а защото ще изисква огромен финансов ресурс, а тук имаме всички шансове да се преборим, защото все пак става дума за относително малък процент майки и деца, попадащи по смисъла на този закон, и именно затова той със сигурност ще мине в този си вид, финансовото министерство си е калкулирало сметката и Е СЪГЛАСНО, напълно е възможно и нашите майки да вкараме и да се преборим за тях. Нямаме точната им бройка, но имайки предвид колко е желязна логиката ни, и каква голяма подкрепа имаме по нея от всички Европейски препоръки и всевъзможни Бг стратегии, шансовете са ни уникални, да вкараме поне тези майки там, да мине. А минат ли те, прехвърлим ли тях в тая графа, извън социалните групи в които сте набутани, които злоупотребяват със средствата (заради, което и които именно ви ограничават), ПЪТЯТ Е ПРОПРАВЕН. Не знам, наистина не знам как по-ясно от това да го кажа, за съжаление нямаме време за месеци размисли и мислене, и аз ще го направя, дори само заради Диана от Добрич и заради майката от БТВ репортерите, а вие си мислете до след 4 години, когато пак може и да има някакъв шанс.

Милена, много точно е схванала идеята, не само за този закон, но и за Професията.
Професията родител (придружител)......, това, което е написала Милена, като посока, мислене, точно това имах предвид под "обосновка". Да се помисли много, много сериозно над цялата организация на социалните програми, при наличието на тази нова практика (Професия), коя програма към коя как ще се съотнесат, как ще се ползват, всички възможни варианти, и по възможно най-подробния начин да се напишат и представят всички случаи, цялата организация в подробности и конкретика, а не общи приказки. Което най-лесно би станало, ако се ползва като база, готовата и разработена практика в друга държава, нейната организация и да се съобрази с нашата. С една дума, имах предвид точно това, което е написала Милена, всичко. Иска се да се представи като на първокласник, да се изчерпи отвсякъде, защото в основата на идеята за тая Професия е съвсем ново, генерално различно отношение към децата с увреждания и семействата им. Същото отношение като в Закона за семейните помощи, държавна подкрепа, закрила, насърчаване, стимулиране, признателност и благодарност, че си отговорен родител, каквито сте всички вие.