УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Досега бяхме на среща с Кейт Блюет, над три часа и половина сме разговаряли. Бяхме аз, Нанди, Павлина и най-главният ни участник, Ванко. Той беше просто железен, как ни издържа просто не знам, и на всичкото отгоре се представи блестящо. Усмихваше се, беше много спокоен, и каза на Кейт, че е хубавец и умник.

Ще успеем, ще видите, сега вече съм на 200% сигурна.

Срещата беше много хубава и ползотворна и според мен.
Ванко е човека, който наклони везните в наша полза, той спечели Кейт със знанията си, поведението и непринудеността си и с желанието си всеки ден да е на училище, да е с децата, да се среща с тях в детски кътове, на рожденни дни, да играе шах с връстниците си .... Кейт видя (това което иска и си мечтае да стане с българските деца) как може да се развие едно дете, когато е отглеждано в семейна среда .... и с филма си да се обърне за пореден път към Държавата и да я накара да бъде по-отговорна в действията си за гражданите си.
А ние говорехме, говорехме, казахме всичко което искахме и което трябваше да кажем. Не пропуснахме нито един аспект.

Вярвам, че тя ще свърши прекрасно нейната работа като журналист, ние ще свършим нашата като родители на нашите специални деца, но най-важното е Обществото и Държавата след това да свършат най-важната Работа - тази на отговорно общество и държава за хората с дефицити.

  

Момичета, ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СМЕ ЗАЕДНО В БИТКАТА! БЛАГОДАРЯ СПЕЦИАЛНО НА ВАНКО ВОЙВОДА!           

Много спешно ми трябват майки на деца с увреждания от Люлин, да ми кажат искат ли конкретно в някое у-ще да се направи достъпна среда, рампи или каквото искат, или пък детска площадка например, или какво друго би им било от полза в Люлин. Да кажат конкретен адрес, където искат да се направи и какво да е точно. Казах и на Павлина, тя сега звъни телефони.

Здравейте!
Аз отговорих вече на две лични съобщения,но ще пиша и тук.
Живея в Люлин 3.Тук не просто няма площадки за деца с увреждания,а няма никакви нормални детски площадки.Едното ми дете е с увреждане,другото не.И двете няма къде да играят.Площадките са в ужасно състояние и са опасни за здравето и живота на децата ни.Давам и конкретен пример.Пред блок 306 преди н-години са оградили площадка и навремето  е била чудесна.Оградена е с високи огради,което е чудесно.Но вътре пързалките и катерушките са в ужасно състояние,наистина опасни.А мястото е широко и удобно.Идеално просто.утре мога да приложа и снимков материал на какво точно прилича площадката.Ако там може да се направи хубава площадка ще е чудесно.
Още.Не съм много запозната с училищата,но детето на наша съфорумка учи в 27училище.Майката е много доволна от всичко-отношение...грижи,а това както знаем не е често явление.Но ето ,че може да се наложи да премести детето,защото рампа няма.
освен това има доста училища с ресурсно подпомагане,но честно казано не зная дали имат рампи,но мога да пообиколя утре.
Това е засега от мен,ако има още нещо ми пишете! 

Валенцето, веднага препращам в резюме, поста ти по предназначение.  Ще пиша площадката, блока, Люлин 3, и училището. Дай боже да направят нещо!

Благодаря!

Предала съм подробно, адрес, блок, площадка и училище. Дадох и пример къде ги има направени вече тези неща, та да могат да вземат направо проект за площадка например, или пък за рампа да знаят каква точно тряба. Сега ще стискаме палци да направят нещо.


Благодаря! 

Нали видяхте кампанията на Уницеф, страхотна е! Според мен, тази кампания си е пряка подкрепа за нашата инициатива, открито ни подкрепят, чрез нея. И с техните възможности, които безспорно са много големи, продължават нашата идея, много съм им благодарна за това. Днес най-после успях да пиша на Цвети от Уницеф, да им благодаря.

http://www.unicef.bg/page.php?key=topic&id=25

Днешната среща, благодарение на Цвета Антонова беше организирана перфектно, с една единствена цел, да вървим към реални и конкретни резултати. Много съм й признателна на тази жена, защото вече ми призлява от общи приказки. Беше обмислила всичко до най-малки подробности, за да успеем да вървим в правилната посока, дори и пак да се залитне към общоприказване и повтаряне на едни и същи неща. Благодарение на усилията й, наистина се оформиха конкретните работни групи, като всяка група премина направо към обсъждане на проблемите в детайли и все пак по мое мнение, въпреки, че с повечето хора се виждахме за първи път, успяхме да си набележим по групи най-важните, основни решения на проблемите, което е изключително ценно, защото до тук по всички срещи ние само говорим за проблемите, без да се излиза с обмислени от всички страни решения на тези проблеми. Тоест решения, които така да се представят, обосноват и обмислят, че да е реално случването им, а и след себе си да повлекат и решаването на много други настоящи проблеми.

Какво следва:

Следваща среща в петък, обаче кой март беше, шести ли?

Междувременно всяка работна група, образование, здравеопазване, законодателство, среда (услуги и архитектурна), си обобщава най-важното от днешната работа на групата и го разпраща по мейлите до останалите. Говорих с г-жа Антонова, за следващата среща на групите, вече точка по точка от исканията ни да вървим, като за някои от тях има набелязани решения днес, за други трябва да се мислят предложения за законови промени, а тези, които си имат нормативната база, да търсим как да се случат в практиката.
Организационно, какво най-важно трябва да направим ние сега: (Това е, което трябва да се случи следващия път!)

1. Да излезнем с предложения за конкретни наши представители в Националния съвет за закрила на детето. Съвсем скоро предстои преизбирането на членовете му, и ние трябва да излъчим своите хора. Обаче трябва да са представители на легитимирани организации, което пак ни връща на въпроса, ще регистрираме ли Инициативен комитет, или Национален, на родители на деца с увреждания от цяла България, или ще си излъчим представители от настоящите ни сдружения?!

2. Всеки, който има предложение за решаване на конкретен проблем, да изложи максимално ясно и обосновано предложението си и да го даде на представителите ни в отделните групи, за да може той да го представи и защити. Отделно, ще дадем мейлите на всички участващи по групи, за да може и там да се пращат тези предложения за решения.


Днес в движение се разпределихме така:

Нанди беше в групата на здравеопазването.
Краси – законодателство
Аз и Пожар – образование
За средата – никой от нас не се включи в групата?!

Това са 4 групи, като аз дори поисках накрая да се създаде и отделна група за достъпната арх. Среда, защото в социалните услуги и арх. среда са си доста големи проблемите, за да се търсят решенията заедно. Но това означава, че ние трябва да имаме минимум 4 човека, а даже и 5, как ще стане?!

Моля ви, давайте предложения по същество, организационни и предлагайте, имаме важни неща, на които трябва да намерим решения!

Имам и следната чуденка, която му хрумна докато пишех горното. Защо г-н Минчо Коралски не се включи към никоя от работните групи? Той безспорно даде да се разбере, че е в изключително големи детайли наясно с проблемите, които ние поставяме, тъй като доста време имахме удоволствието да слушаме какви са неговите виждания върху темата на срещата, разработване на "НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВАТА НА ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ".

Варианти:

1. Имал е по-важни неотложни дела, от търсене на решения за проблемите на децата с увреждания и семействата им.
2. Неговите сфери на дейност не включват работа в работни групи, той се занимава с по-глобалните проблеми на Агенцията си.
3. Няма други предложения по проблемите, които ние поставяме, освен, че Агенцията трябва да има по-големи правомощия, контролиращи най-вече. Сбърканият в основата си ЗИХУ и липсата на координация и контрол. (Поне аз това като конкретика успях да запомня от неговите изказвания).

Горните варианти ме навеждат на разни размисли, но смятаме да питаме лично г-н Коралски, та да не разсъждаваме така общо. Иначе безспорно говорим на един език с него, много е симпатичен, НО, симпатични хора, с които сме на едно мнение познаваме премного, за съжаление на пръсти се броят тези, които ни предлагат реална и конкретна подкрепа, и най-важното изпълними решения на проблемите ни. Децата растат, времето си минава, ще остареем докато някои хора се ориентират изобщо в проблемите, които поставяме, а пък други да разберат, че на нас са ни до болка ясни, и искаме само и единствено решения и действия по изпълнението им.

Да,Тео,ще ни трябва още един представител за архитектурната среда и един за социалните услуги,относно общата група(именно за средата и соц.услуги),в която днес не се включихме-справили са се чудесно,само добавих някои неща,като основното беше-всички досегашни услуги(СА,ЛА,Дом.помощник и прочие ) да се променят в зависимост от индивидуалните нужди на всеки потребител(дете/възрастен с увреждане),за да има ефект от всички тези програми/услуги(няма значение името),а именно с помощта им всеки един дете/възрастен с увреждане да изпълнява всекидневните си задължения безпрепядствено,както прави това един здрав човек,защото именно това е интеграцията.
До колкото разбрах аз-следващата работна среща е на 27.03.2009г,но до 09.03.2009г всички присъствали днес трябва да обменим подробна информация(доклад) на проблемите посочени в дадената група и конкретни предложения за решаването им,за да сме наясно всички какви резултати целим и начина на тяхното осъществяване.
Мисля,че всички разбраха на финала,че случването на тези промени,макар и поетапно(все пак чудеса не стават въпреки  желанието ни за такива),трябва да се форсира,защото от това зависи успешната интеграция на децата с увреждания,които в последствие ще са успешно интегрирани възрастни. 

Чак за 27 ли остана, то дотогава ще сме забравили всичко, можем да искаме и по-рано да стане, ние нямаме какво да мислим за цял месец, всичко, което днес се каза, го има точка по точка в нашите искания. Освен, ако на тях им трябва време да го осмислят.
Аз доклади нямам намерение да пиша, те ако мислят това да правят един месец?!
Според мен, лично мое мнение, "дете/възрастен", не могат да бъдат така разглеждани проблемите на ХУ, съответно и програмите, ЛА, СА и прочие. Не случайно и темата на срещата не е "Национална програма за гарантиране правата на децата/възрастните с увреждания", не случайно има ЗСПД, ДАЗД, Комитет по правата на детето към ЕС, Конвенция по правата на детето, Стратегии за децата и т.н.....

Детето не е самостоятелен субект, не само физически, но и психически, независимо дали има увреждане или не, то е абосолютно зависимо във всякакъв аспект, от възрастните, от семейството си, от обществото, от държавата, от всичко, поне до навършване на 18 г..Детето е незавършен индивид, за да завърши правилно развитието си, то има нужда от подкрепата на всички, именно от това се определят и решават неговите шансове утре. Каквато и програма, или политика да се води, ако се разглежда на този принцип "възрастен/дете", т.е. слагат се на една плоскост несъвместими понятия, само поради признак "увреждане", то тя няма да е полезна в практиката за едната от групите със сигурност, или и за двете.