УСМИХНИ СЕ С МЕН!

http://bnt.bg/bg/news/view/21034/organizacii_na_hora_s_uvrejdani … na_za_integracija

Организации на хора с увреждания се обявиха срещу добавките за интеграция и промените в закона за интеграция

Законът според тях ще продължава да задълбочава изолацията и бедността сред хората с увреждания. Една част от хората с увреждания се оказва, че приемат за вредна политиката, водена от национално представените съюзи на инвалидите.

Организации на хора с увреждания се обявиха срещу интеграционни добавки на калпак. Точно обратното на президента, който промени подоходното раздаване на парите за интеграция. 30-те лева, които всички ще получават месечно, няма да помогнат на никого да се интегрира.

Митко Николов - сдружение "Достоен живот", Видин: "За мен тези интеграционни добавки, които са в момента, не ме интегрират по никакъв начин. Те ми дават право да пътувам два пъти в годината с автобус до избрана от мен дестинация, но няма нито един достъпен автобус."

Така за миналата година са похарчени около 100 милиона лева, без резултат - твърдя самите хора с увреждания.

- А как се харчат ефективно тези пари?
Капка Панайотова - Център за независим живот: "Само на базата на индивидуална оценка и предоставяйки на всеки толкова и това, от което той има нужда. Т.е. ресурсът ще отиде там, където от него има нужда, а не навсякъде по толкова колкото има."

Един има нужда само от патерици, друг от количка и личен асистент. И тези индивидуални оценки били залегнали в одобрените от правителството промени в закона за интеграция на хора с увреждания. Някъде по пътя до парламента, обаче, някой тайно ги е променил. Вероятно с намесата на националните съюзи - заподозряха днес.

Красимира Обретенова - сдружение "Свети Мина", Добрич: "Съюзи или казионни организации, както ги наричаме, те как да кажа обслужват интересите на ограничен брой хора в нетрудоспособна възраст, тези организации не работят за реализация на младите хора с увреждания.

Това била и голямата разлика - младите искали включване, старите - помощи. Затова многобройните малки, но много активни организации в страната настояват да се преразгледа финансирането на т.нар. национално представени организации.

Автор: Мария Чернева

и аз съм с Вас както и новото сдружение 'За теб' -Варна,в което членувам 

Добре дошли сте! 

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ.
  ..Начало
ДО КОГА ? ? ?   
Автор Радка     
31 January 2010 
ДО КОГА  ? ? ?
 

От няколко  години България е рай за хората с увреждания!!!


С много воюване, с много приказки за социалното включване  на хората с увреждания  това най-после  стана реалност. Чудя се чия е  заслугата за това и след дълго  задълбочено мислене най-сетне си спомних  - заслугата е на държавата и особено на нароените от самата нея организации – различните съюзи и центрове – наречени с гръмкото име национално-представени организации на и за хора с увреждания. 


НАЦИОНАЛНОТО И ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО винаги ни е изглеждало много гръмко и много лъскаво, много влиятелно, с голяма членска маса. А колкото по-голяма членска маса има една организация, толкова тя е по-влиятелна и силна.

Ето защо преди  малко повече от двадесет години държавата ни си създаде и нарои различни съюзи на хора с увреждания. От държавни структури те станаха неправителствени съюзи на инвалидите със стохилядна членска маса, за да лобират пред правителството за интересите на членовете си и да критикуват тези, които са ги създали. На последното дали може да се повярва – не знам. Може ли някой да реже клона, на който седи?


През тези двадесет години положението на хората с увреждания не се промени.

Ха ! – май си противореча ще ми кажете..

Само няколко  реда по-горе пиша, че всичко вече е променено.

Не вярвайте! Това не е в България.


И днес продължават да си съществуват домове за възрастни хора с увреждания, домове за деца с увреждания, предприятия за инвалиди......

Приехме си нов  Закон за интеграция на хората с  увреждания. Вече няма инвалиди, има хора с увреждания.

Но защо ли не се промени живота на хората с увреждания, на децата с увреждания , на семействата  им ? Защо когато в младо семейство се роди дете с увреждане държавата ни ги подкрепя толкова много, че те накрая решават да го изоставят на грижите на тази държава?

От екраните на телевизорите ни гледаха децата на Могилино, чувахме по новините за децата в Медвен, за трагедиите в социалните ни домове. Тогава някоя медия решаваше, че трябва да направи кампания за събиране на пари , защото на държавата не й пука за децата ни, а и тя горката няма пари. Нищо, че през всичките тези години много страни от Европейския съюз помагаха със средства, за да се подобри положението на хората и децата с увреждания в България? Къде ли са тези средства?


А какво правеха  нашите НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ???

Как се изправяха  да воюват с държавата ни за правата  на децата с увреждания и семействата  им, за правата на хората с увреждания в социалните домове???


Какви неудобни въпроси!

Нямаше ги. Бяха по-ниски от тревата.

С какви въпроси  ги занимаваме само. Какво ги интересуват  децата с увреждания и семействата  им.? Те не могат да им бъдат членове и не е в техен интерес да им бъдат. Да ги обременяват после с интеграцията им в образователната система, да ги занимават с въпросите за деинституализацията на децата с увреждания , да решават проблемите с достъпността на обществените сгради и на учебните заведения.

Колко много  проблеми имало за разрешаване, ама  държавата да си ги разрешава. Тя, добрата ни държавата  е създала Национален съвет за интеграция и в него министерски чиновници и одобрени от нея представителни организации на и за хората с увреждания определят какво е нужно на хората с увреждания.

Държавата определя, съюзните ръководства кимат.

Добра ни е държавата.

Тя много умело и удобно за нея е въвела тези показатели за национално представителство – членска маса/ако може стохилядна/, национално покритие – да не би случайно в това представителство да се промъкне някоя малка, неудобна и непослушна организация на хората с увреждания.

А Вие се досетете кои  са тези послушни организации. Никой не смята  за нужно да иска от тези организации доказателство за правото им да представляват българските граждани с увреждания.

Защо?

Защото  ако държавата  ни имаше действаща  социална политика, ако съюзите ни бяха национално значими, а не само представителни, тогава отдавна нямаше да има “инвалиди”, а хора с компенсиран дефицит, с право на избор и запазено човешко достойнство.


През всичките тези 20 години на т.нар. демокрация национално-представените  организации ги имаше и ще продължава да ги има. Въпросът е до кога?


Отговорът е много прост : докато не се смъкне маската и не се разголи сделката, която продължава да държи в изолация българските граждани с увреждания. Основното, което им е приоритет на тези представителни организации е да си броят членовете. А ги броят, защото ако ги изкарат повече,ще си изкарат повече парички за харч от държавния бюджет. Нищо че никой не знае за какво се харчат тези пари. Ясно е че не се харчат в полза на хората с увреждания, на онези стохилядни членове на съюзи и организации, които държавата купува на безценица.

  А дали тези  членове в действителност  са хиляди и  защо трябва задължително  да са членове  на тези организации?И без това никой не го е грижа за тях.


Дали България ще стане рай за хората с увреждания?


Може би –  но това няма да зависи от т.нар. национално представени организации. Зависи от  нас – хората с увреждания .Искаме ли да се промени животът ни? Искаме ли да воюваме за това?


Радка Сиренкова  – Национален алианс “Усмихни се с  мен”

                                 Сливен

30.01.2010г.



Коментари (2) 
1. 31-01-2010 10:36... голямата битка за "член"
Регистриран
ned2. 31-01-2010 13:56Минах през "кухнята" на една НПО в Пловдив.Отвратих се от отношението към членовете на организацията.Да казваш,че имаш /имаш ли ги нямаш ли ги е друг въпросът/ 1500 члена, а да работиш със около 100 човека "наши хора". Зам. кмет да казва цитирам: "Ние нямаме право да правим ревизия..." по повод питане, къде отиват 2000 лв. от наеми които получава тази НПО всеки месец. В момента представлявам СНЦ " Клуб за пълноценен живот".При решение на УС да работим с не повече от 100 човека, за да можем да обхванем всички, до сега имаме 40 приети човека. Не обещаваме да решим соц. проблеми,но ежемесечно организираме екскурзии,ежеседмични излети.Всеки месец празнична среща с програма,редовно посещаваме театрални постановки на ниски цени безплатни концерти, безплатни прожекции на филми.Целта да сме като едно семейство, което живее своя "...пълноценен живот" мисля, че оправдаваме.Предстояща среща: На 13.02. с 35 участика празничен обяд с програма. Ще почерпим участниците с по чаша вино по случай Трифонов ден, Ще се повеселим по случай празника на влюбените, а през месеца ще посетим заедно три театрални постановки и един концерт.
Регистриран
Русан

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=468506.new#new


Почвам да се плаша! Има ли живи хора в този форум, които да имат мнение, позиция, каквото и да е, просто да са живи?!

аз лично се чудя защо новото правителство не може да се справи с т.нар. национално представени! Защо не искат да се справят с тях, въпреки че източват милиони народна пара за глупости! Чие политическо лоби е толкова силно, че тези организации, въпреки ИЗЛИШНОСТТА СИ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА СИ И НЕЕФЕКТИВНОСТТА СИ, са "на власт"!Защото точно те са тези, които не дават възможност  да настъпятИСТИНСКИТЕ ПРОМЕНИ в политиката, касаеща гилдията на хората с увреждания1 Защо продължаваме да просим пари из форумите за колички и лечение, за елементарно оцеляване на семействата ни, щом имаме въпросните "гаранти" за благосъстоянието ни!!!

Eто това е огромния проблем! Че заради тези пост комунистически организации не могат да се случат правилните промени, които да доведат до случването най-накрая, след толкова години до интеграцията на хората с увреждания. Не мога да издържам вече като видя някой човек в инвалидна колича на улицата, бутащ я по пътното платно, обратно на движението срещу колите, опитвайки се отчаяно да оцелее. Това е всичко, цялото доказателство, че за всички тия години имаме интеграция ПЪЛНА НУЛА И МИЛИОНИ ПОТЪНАЛИ В НИЩОТО!

За тази година средствата предвидени само за национално представените организации са 8 000 000 лв.!!!!!!!!! Отделно ще извадя справката след малко и ще ви напиша колко са отпускани за интеграцията на хората с увреждания, огромни цифри, всичко това минава през великото АХУ, интеграция НУЛЕВА! Аз съм просто отвратена от цялата тази гадост, продължаваща от почти сигурно 20 години.

Привет мамчета, моля за  една подкрепа и от Алианса ни за поредна ИНИЦИАТИВА Attachment: vinetkite2.doc
, ако има не чули и не се включили

Дани, аз нещо не успях да отворя писмото и да го прочета, ако искаш пусни го тук, но бъди сигурна, че ви подкрепяме винаги и във всичко.

Общо е 7 стр. писмото, имаме 47 подкрепили, за това не го пускам тук, дълго е, сега си мисля само основното - текста, ще го пусна, аз вчера го разпратих, ама нищо не пречи допълнително да се внесат документи както се казва.

И ние написахме едно кратичко писмо, във връзка с Александър от Сандански. Ти си го чела, но забравих да го пусна и тук.


ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ДО Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

С КОПИЕ ДО:
Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД


С Т А Н О В И Щ Е
ОТ
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Относно случаят с Александър Пасев от гр. Сандански

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ, Г-Н МЛАДЕНОВ, Г-Н ДЯНКОВ, Г-ЖО ШАБАНИ,

Потресаващата драма с две годишният Александър Пасев от гр. Сандански, за пореден път доказа липсата на ефективна закрила и изобщо на политика за децата и семействата на България.  Тази най-висока цена ли трябва да плаща страната ни, за да се предприемат най-накрая дългоочакваните решителни промени и реформа?

Считаме, че е крайно време да се спре с безкрайното говорене кой бил виновен и не бил направил нищо в системата. Ясно е, че всички сме в тази система и никой от нас не е направил нищо, за предотврати да се случи това нещастие, да бъде съсипан невинен детски живот. Конкретните служители трябва да си понесат отговорността, а ние, гражданското общество да поемем своята част от вината, че не сме били достатъчно решителни, също като социалните служители в конкретния случай, и не сме успяли да се преборим българските деца и семейства да станат реален, истински приоритет на България. Не, сега те не са приоритет, такъв са само на думи и именно това е основната причина за случилото се с Александър.
Когато дадена сфера действително е сред първостепенните приоритети на една държава, то следва държавата да е създала на първо място висш държавен орган, който да има властта и ресурсите, човешки и финансов и да е поел отговорността и задължението за изпълние на националните мерки по съответния приоритет. Държавните бюджетните средства се разпределят именно по приоритети, в зависимост от тяхната първостепенност за държавата. И се отпускат на съответните висши държавни органи за изпълнението целите по приоритета.
В България няма единен висш държавен орган, който да координира в себе си цялата държавна отговорност и сила, и да има ресурса, за да води истинска приоритетна политика в закрила на децата и семействата. Имаме агенции, имаме безброй дирекции към различни институции, имаме безкрайно прехвърляне на топката и отговорността, няма координация, държавните бюджетни средства също са разпръснати из всички тези ведомства, като липсата на единност и координация между тях, размива не само отговорността, но и резултатността от влаганите държавни средства.

В заключение ще кажем само, защото се уморихме вече от безкрайното многословие по темата и вечното заобикаляне на проблема в същността му, че продължаваме да храним все още надеждата, да видим в скоро време истинска решителност и воля за приоритетна семейна политика в България. Ще продължаваме да храним надеждата, че някой ден по проблемите на децата и семействата ни, няма да пишем до пет институции и още пет агенции, за да не получим отговор отникъде. Ще продължаваме да храним надежда, че един ден ще имаме силната държавна институция, към която като се обърнем, ще знаем, че зад нея седи голям държавен ресерс и власт, за да реши проблема бързо, и ще носи цялата държавна отговорност, когато бъде погубен или съсипан един невинен детски живот.

Тотю Младенов говори за повишаване "статута и статуса" и заплатите на социалните служители, както и за "координация между отговорните служби...", вместо за единна  институция, която да провежда политиката на държавата за децата и семействата и да носи отговорност за изпълнението й! Как ще се борим с това....В ЕС социалните също не получават големи заплати, но и не работят бездушно като нашите. В ЕС има доброволчески структури, работещи заедно със социалните, но нас  ги няма, защо ли....

Защо ли... защото народа ни не е възпитан така да е толерантен и да помага в благотворителни и социални дейности. Тук хората с увреждания са със статут на пренебрежение, мислят ги за хора ненужни, неспособни, че от тях нищо не става и така. Малко са хората толерантни и отзивчиви, все пак е въпрос на съзванание и на възпитание най-вече, ето като моята Гери, в масово училище е, класният е страхотен, учи децата да приемат Гери като тях, те я обгрижват, радват й се и по този начин от малки свикват на уважение и толерантност към такива хора, ще са научени да помагат и да ги уважават. А преди това го нямаше...

Днес внесох Становището ни до МТСП, МС и ДАЗД. Не успях само до Дянков, защото нямах време да ходя до Раковска. Ще видя дали някой друг няма възможност.