"Майчин дом" - Варна- тема 2

Така е, жива и здрава си и детенцето ти също! Гледай си го, а ако искаш още деца има и други начини, толкова душички си търсят майки...

Това беше първото нещо, което казах когато разбрах, че са отстранили матката. Д-р Костов дойде да ме успокоява на другия ден. Аз му казах, че съм преживяла случката и ще си осиновим някое детенце. така поне ще дадем шанс на едно малко човече да порастне и да има всичко, което си пожелае! Аз вече сериозно се замислям да задействам процедурата!

Разчувства ме разказа ти... Трудно намирам думи, затова само ще ти напиша, че пожелавам на теб и детенцето ти всичкото здраве и щастие на света. И дано скоро да си имате братче или сестричка.

По темата- бях на ЖК преди 3г. и половина при д-р Великова, доволна съм. Като реша да имам второ пак ще отида в Майчин дом.

Това за ваксините и мен ме изненада страшно много, моля и други майчета раждали съвсем скоро там да кажат дали са ги питали дали желаят ваксини на децата 

Да поясня - казах че не искам да слагам ваксини сега и ще ги ОТЛОЖА, тъй като по нашето законодателство не могат да бъдат тотално отказани от родителя (без глоба за него и ЛЛ). В Епикризата така са записали : "Майката отказва ваксини, отлага ги във времето"
Но и това е нещо 

Знам, че не е по темата, но защо не желаете ваксини за децата си?
Може да пратите линк към тема където това е обсъждано.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=450818.msg13321830#msg13321830
Най-вероятно и аз ще ги отложа и ще се надявам законодателството ни да се уеднакви с европейското

Искам да поздравя приятелката си Ц. и д-р Капка Атанасова за прекрасния резултат, който постигнаха днес!! Две момчета и едно момиченце, всички в норма, здрави и прекрасни. Толкова се радвам на този бавно и стъпка по стъпка постигнат успех! И още веднъж да изкажа възхищението си от отговорното отношение, човечността и професионализма на д-р К. Атанасова и целият екип на МЦ Майчин дом, Варна   

Браво,да са живи и здрави!    

Eхааа, тризнаци  , да са живи и здрави  ! Чудесен подарък за Коледа  !

Браво! Да са живи и здрави родителите им, ще им трябват много сили 

Привет и от мен! Първо поздравления за тризнаците... много усилия ще има, но със сигурност ще си заслужава. Да са живи и здрави - дечицата и родителите! Сега ми остана малко време и ще опитам набързо да опиша моето раждане на 16 ноември 2009 год. Наложи се да вляза на 6 ноември поради вдигнато внезапно високо кръвно. За съжаление така и не успяхме да го коригираме и доктор Бейлерян каза, че за мен е по-добре да родя секцио. Честно казано никак не ми се искаше този тип родоразширение, но аз й вярвам напълно. Освен това се оказа, че моето момиченце се беше настанила напречно в коремчето ми, така че... нямаше много много за мислене. Така откарах десет дни в болницата преди раждането ми, защото се налагаше постоянно наблюдение на детето, а и на мен поради това високо кръвно. Както и да е. Престоят ми в болницата преди да родя беше много добър. Непрекъснато говорих на моите близки, че отношението там наистина е перфектно. Много бях впечатлена. На 16-ти не се знаеше точно кога ще ми е операцията и от 8 часа бях там, приеха ме и започна голямото чакане. И така в 16, 08 се роди моята дъщеря! Д-р Бейлерян - изключително съм впечатлена от професионализма й! Който е при нея - нека не се безпокои. Мога да твърдя, че сте в сигурни ръце, защото от дългия ми престой там - повярвайте ми - познавам 80 процента от персонала! Тя идваше всеки ден след операцията при мен и много ми помогна със съвети. Честно казано - от никой друг - вече в родилния сектор - не успях да получа какъвто и да било отговор на моите въпроси. Ако трябва да съм искренна - направи ми впечатление, че нещата бяха малко по-различни вече - от дните прекарани в болничното отделение. Просто след като родих персоналът все нямаше време. Излязох от операция в 17 часа. В 23 часа ги извиках - исках да стана. Нямах търпение, защото да не си усещам голяма част от тялото се оказа по-непосилно за мен от каквото и да било друго изпитание. Сутринта в 6 часа ни донесоха бебчетата и заедно с тях се преместихме по стаите. И оттам насетне те си бяха при нас. Мога категорично да кажа, че ми се стори малко странно, че оставят новородени на хора, които са били оперирани буквално преди няколко часа. Не ме разбирайте погрешно, но аз исках дъщеря ми да е постоянно при мен. Просто щях да се радвам от време на време да минаваха да видят и да питат дали имаме нужда от нещо. Дори чух коментари, когато помолих веднъж да дойдат да й измият дупенцето, че се беше наакала - " Не можеш ли сама?!" Аз мога, но за съжаление чешмата им беше доста високо и трябваше да се натисна по операцията, за да успея да я измия добре. Но добре, че дадоха едни подаръчета, в които имаше мокри кърпички за бебета, че с тях успяхме да се поизчистим , а преди това тя лежи на повивалника и аз си мокря ръката и така съм я мила...Аз разбирам, че болницата е "Приятел на бебето", т.е. майките да си свикват с бебчетата от първия ден, но все пак малко помощ няма да е излишна. Те така и не дойдоха тогава да я измият - явно трябваше да се справяме сами. В крайна сметка имаше и добра страна, защото непрекъснатото будуване и грижи за малката може би ми помогнаха да се възстановя бързо. Между другото който и да види операцията ми казва, че изглежда невероятно. Д-р Бейлерян наистина се справи перфектно. Много съм й благодарна! Опитвах се да задам въпроси относно кърменето на доста хора - включително и на детската лекарка, която минава - една възрастна с руса коса. Така и не разбрах името й - не се е представяла. Само минаваше да каже, че са им направили ваксини. Опитах да я питам къде греша, защото не можех да накарам малката да засуче - тя ми отговори, че "Докторите не се питат за такива неща - за това имало сестри ли ...и аз забравих какви" Всъщност опитах и акушерки, и сестри да питам - всички казваха, че отиват да свършат нещо и ще се върнат, за да отговорят на въпросите ми. Ако искате вярвайте - и момичето в моята стая е свидетел - не успях да получа отговор на нито един от въпросите ми по повод кърменето. Добре, че д-р Бейлерян минаваше да ме види и тя ми помогна много.  Лекарите на визитациите казваха, че след като се махнат превръзките, които бяха на белезите от операциите трябва сутрин и вечер да минават със спирт да ги мажат. За съжаление само първата вечер това се случи. След това дори ходих да им напомня - но една така и не разбрах каква й е длъжността - май сестра - името й е Райна - тя и за кърменето отговаря доколкото разбрах - само ми каза, че ще дойде след малко и продължи да се смее на висок глас отвън с лекаря. Не искам да бъда разбрана погрешно - просто казвам нещата такива каквито са. Иначе условията са много добри - на фона на това, което е в държавните болници. Но така и не разбрах как така чувствах прекрасно отношение докато бях в болничния сектор и никога нищо не забравяха, а след като родих изведнъж се случи, че все имат много работа и така и не успях да получа нито един отговор на въпросите си. Бебето на момичето, което беше в моята стая не спираше да плаче. Буквално - чудехме се как успяваше да издържи дори това бебче... Никой не дойде веднъж да попита - как са, дали могат да помогнат с нещо. Когато моята дъщеря първата вечер не спираше да плаче - понеже беше гладна, а аз все още не можех да й дам нищо... не издържах на болките от операцията и през нощта помолих да ми сложат едно като система, само че с по-малки размери болкоуспокояващо. Дойде сестрата - сложи ми системката на абоката - на лявата ръка. А детето плаче в дясната ми ръка...Дори не ми предложи да я подържи, защото системката изтича за максимум 7-8 мин. Беше пусната на толкова бърза капка. Просто ми стана доста странно - изведнъж човечните хора, същите, които толкова хвалих явно се бяха изпарили. Може би са били наистина много заети... Не зная...Просто исках да споделя мнението си... В крайна сметка... условията действително са добри.. Има много добри професионалисти... Но както във всяко стадо си има и хора, които просто не са за там. Съжалявам, но така мисля аз! Поздравявам всички с предстоящите празници! Желая на вас момичета и семействата ви най-вече здраве! Прегръщам ви всички! Извинете ме за дългия пост!

А на мен дори ми бяха малко досадни с постоянното си предлагане да ми сменят бебето 
Явно е въпрос на уцелване на персонал. Или аз съм някакъв дебил, дето не обича много-много да ми се пречкат 

Верно, че за кърмене никой не дава указания или следи как върви процеса. При мен нямаше проблеми, защото ми се падна бебе с много силен сукателен рефлекс, дето още в родилна зала захапа и две денонощия не пусна гърдата 

И все пак няма да е лошо да имат един консултант по кърменето, за случаите при които има нужда 

petia0805 радвам се че сподели за престоя си в Майчин дом. Мен от това най-много ме е страх - как ще се справя с бебчето в болницата. Дали ще има кой да ми покаже, как да го измия, дали ще плаче много....За съжаление и моя приятелка сподели, че никой не й показал как да го закърми, как да се грижи за него.

За съжаление това е факт. Това си мислех и аз по време на престоя... Особено за жени, които стават майки за първи път - според мен е нужно някой да мине и им каже десет изречения. Не да ги учи как да си гледат децата, но основните неща. Че бебчето задължително трябва да се оригне и т.нат. Няма да им отнеме прекалено много време. Ужасът, че нещо може да се случи с бебето и аз няма да мога да реагирам бързо беше по-голям от страха ми от операцията.  Наложи се през цялото време да не лягам, а да стоя седнала до нея, за да мога да реагирам, защото всеки знае как се чувства човек 12, 24 часа след операцията. Страхувах се, че ще повърне и аз няма да мога да сваря да стана да я вдигна. Въобще... Много разчитах, че ще има кой да ми помогне при кърменето. Имаше един плакат там - все го гледах - как се поставя бебето и т.нат. Носех си книги и с тях се мъчих. Факт е, че никой нищо не ти казва, а и дори да попиташ... цял късмет е, ако ти отговорят. Уж този проект Болница - приятел на бебето ... за да се помага на майките да кърмят, да създават веднага връзка с децата си...би трябвало да са по друг начин нещата, но... Добре, че беше моята лекарка. И добре, че тя не ми каза, че е доктор и не мога да й задавам такива въпроси... Силиконовите зърна, които купих по съвет на докторката, бях посъветвана от нея да помоля да ми ги стерилизират.  Ходих четири пъти да им напомням. Дъщеря ми не спираше да плаче. И накрая се оказа, че за пореден път са забравили. А и те нямат стерилизатор. Пускат в едно канче да заври водата. И в крайна сметка ми казаха, че можело и на врялата вода в нашата баня да я пускам. Не искам да ви казвам - как съм се чувствала час и половина с ревящо бебе в ръцете и чакайки благоволението някой да ги стерилизира, за да мога да ги ползвам.