За 5-ти път - за Магриба като стане реч, има при

Делта, много благодаря за снимките. Наистина са като картички. Страхотно.   
А за котенцето думи нямам. Сладурче  И аз имам една норвежка горска  Голям е ужас, само по белите...

Кате, как е Абас?? 

Далка, за теб, мила.
http://es.youtube.com/watch?v=wujOxo93SjU
Жалко за хубавите снимки в онова клипче, но пък това е оригиналното видео към песента. В крайна сметка - мелодията е уникална, още тогава и аз се влюбих в нея 

Няма  да мога аз да изготвя новата тема, за което се извинявам много, но може би следващата или по-натам. Наистина нямам време, а и снимки. Иска ми се да е с оригинални снимки, не с интернетски, ама ще видим по-натам как ще я докарам. За сега нека пак Катето се заеме или някой, който има желание. 

За пътуването със самолет - на мен ми е мечта, докато параноята мен ме хваща на кораб. Това лято на морето ме изнудиха за едно 30-минутно "преживяване" на корабче, та едвам изтърпях да усетя твърда земя под краката си. Много е неприятно да имаш такъв страх към нещо. 

Искам да споделя една сватба с вас - египетска...
http://es.youtube.com/watch?v=3C7TzKRzgFg&feature=channel_page
Много ми харесва булката, машала!! 

Понеделник сутрин е.
За мен е рано, тук са с 2 часа назад. Заложила съм катъка.
Снощи малко ненадейно публикувах. Мъжът ми каза „хайде на нет!” Модем имаме, за парола - ще ходим да купим абонамент днес.
А да вчера надвечер много имам да разказвам, но ще се въздържа, че не може всичко да се споделя, но накратко – мъжът ми тръгна на обход из хотелите. Купил си е хубаво колело и сега ще купим и на мене, ама свеки казва, че ще го подиграват, че жена му ходи с колело. Толкова за кола няма ли? За такси пари да й даде поне. А и колело и джелаба... Ще се метна в първата канавка! То под джелабата с панталон, но полите...
Та мъжът ми излезе в 5 часа, в последния момент, преди това ме ухажва, че съм щяла да му липсвам. Каза ще се върне в 7 часа, дойде в 6.30 и кара колелото като луд, ще събори портата. Аз за зла моя участ, бях на двора, с гола глава, но пък чуках захар /тук захарта се продава на големи конуси. Прилича на дебела епруветка, която се разширява в основата. Ще я снимам. За да се слага в чая, трябва да се чука на парчета/. Тук дори и да е отключена входната врата, който идва да търси мъжа ми вика от улицата и чука по вратата на двора, докато не му отворят. Роднините влизат в двора, но мъжете чукат на вратата всеки с определен начин и се знае кой е.
Вчера например по едно време бяхме аз и бабата у дома. Някой идва и вика „конник, конник”, ама са ми казали да не излизам, да не се заговарям, пратих бабата да иде, тя каза, че го няма и естествено, забравила името на момчето, което го търси.
По-късно вече беше конника у нас, заключили сме се в стаята и момчето пак идва, ама конникът реши, че има по-важна работа и не излезе и човека днес пак ще идва.
   
Като се върна от хотелите, почна пак да ми се радва, за да не съм мислела, че е бил с друга, абе викам „Каква друга, майка ти ще те обеси с главата надолу! А тя ако не успее, ще те довърша аз. С друга... такъв си добродушко, не можеш и да лъжеш даже! Чакай малко, тук съм вече.” Той почна „А как ми липсваше, какви глупости ми говореха! Как страдахме и двамата!” Сестрата и майката бяха на пазар, надвечер ходят, че е по-евтино, приятно е времето, повече може да се избира стоката, няма така много народ, туристите ги няма също. В понеделник пазара не работи. Това е една от причините да се пазарува като за последно в неделя вечер – много търговци дават стоката на добра цена, особено ако става въпрос за плодове и зеленчуци.   

Още е неделя. С бабата сме у дома. Тя гледа телевизия. Аз съм изчистила стаите и съм измила. Дойде мъжът ми и малко по-късно се върнаха с хиляди покупки от пазар майката и сестрата и ни завариха в кухнята да се целуваме, ама подминаха, че можеха и да спрат и да почнат да ни говорят. Като едното нищо.

Та мъжът ми казва „искаш ли нет?” И аз – джелабата, фулара, сестрата, флашката и на клуб. Обаче в неделя вечер е пълно. Сядаме да чакаме. Минава време, не знам колко, но по едно време идва мъжът ми – забавили сме се, да види какво става. Видя, че зяпам в една точка. Направо го обзе нирвана. Не само от май месец в моят брачен договор има невероятни положения но и си знам: „Ако чужд мъж ми каже, „аз говорих с жена ти”, а ти не си ми казала, ще е наранена чест!”, а и има сега и нови сюжети „Няма да ми е приятно да се срещаш с чужди мъже, освен ако не е по работа”, а от вчера -  „Ако те видя, че флиртуваш, вадя нож, не ме интересува! Ако братовчеда види или от семейството някой, ще ми кажат! Аз не флиртувам, няма и ти да правиш така!” Викам „какво е флирт?” – „Да се смееш високо и да се целуваш!”  Тъй да знаете! .... А друг е въпроса кой е тръгнал да ме целува мене – в България или в Мароко.

Като му разказах как съм пътувала и че съм седнала в самолета до мароканец, който работи в България, еййййй. „Той да не ти даде адреса си?”, „Не, не му знам името!”. Кой кого заговори?”, „Той мене! Пита откъде съм, каза че приличам на мароканка, не вярва, че съм българка!”, „Видя ли? Защото си е така! Приличаш на нас и си хубава, и си грамотна, не си проста! /Самата прелест съм, нямам думи!/ Затова ти се лепят! Ако искаш, веднага ще си намериш друг! Той сигурно е богат, на твоя възраст е сигурно. Ти готвиш мароканска кухня, познаваш ни добре, ще ти се залепи! А и мароканци сме добри готвачи. Ти защо говори с него? Като забременееш, няма да те пуснем!” „Абе цял самолет хора, пълно с деца освен това! До мене пък имаше поляк, а от другата страна – този мароканец. Една мароканка ме размести, че децата й бяха на друг ред! Говорихме и после заспахме?”, „Заспахте ли? А той хвана ли те за ръката!”, „Не, и името не му знам даже, престани! Каза, че си отива във Фез за празника и ще се връща после обратно на работа!”, „Кога се връща? София е малък град, да не се засечете?”, „Ако го видя, няма да го позная!”, „Ама той ще те познае! Ти каза ли му, че си омъжена?”, „Казах му!”, „Закълни ми се!”                     

От моя страна също има условия. Няма да остана назад я. Сега като сме заедно, ще се успокоят нещата.                       

Та дойде той с колелото, видя че чакаме, тръгнахме тримцата да обикаляме интернет клубовете – или затворено, или пълни. Върнахме се на старото място. Имаше свободен компютър. Той казва „Аз ще ида да видя приятел и те чакам у дома!” Почнах да публикувам във форума, че отдавна не бях писала, а сестрата е до мене пак. Гледа в екрана.

Идеята за албумче на нашата тема много ми допада. Да и да няма 5 теми време за паролата. Аз ще се постарая да сложа снимки, че не ми е приятно сестрата да вижда, че качвам някъде си.

Благодаря за телефона на Даниела Макауи. Ще се постарая да се чуем.
Благодаря и че поддържате темичката. Ей колко интересна е станала и много дружелюбна! И нови приятели отблизо и далеч има!
То май моите писания стават като дневник от престоя.
 
Та така, докато публикувам, даже Невена беше с мен в темичката ни по едно време, идва конника и казва „аз казах, че ще ида до приятел, за да оставя колелото у дома, и идвам да съм с тебе!” ама аз вече приключвах с писането и тръгнахме за у нас. Така вчера си имах за другарче в интернет клуба не само сестра, ами и конник

При какви хора съм попаднала ... ако питат у дома „да седя ли с тебе?” – било то свеки, или сестрите, аз казвам често „Не, благодаря”, че не говоря добре езика, трябва нещо да ги занимавам, аз искам да си пиша, имам да превеждам, или просто сме като скачени съдове. Или пък конникът – да си иде и той на нет, нещо да прави. Сега като няма туристи и повече от персонала е на аид – доста дълга ваканция дадоха, че по Коледа и Нова Година е много натоварено, сме като сиамски близнаци. Само дето на джамия и в университета на следдипломната квалификация не сме заедно. Но пък като кажа „не, не идвай!” и той казва „Ти не мислиш ли за мене?” и така „Ела на клуба!” и той довтасва! Сяда на един стол и чака.
       
Към 11 вечерта излязохме на разходка. Направи ми впечатление, че има много полиция. Особено в туристическата част много се стараят да няма инциденти. Друго, в Агадир, освен, че има дворец на Краля, има и военни бази – това ясно стана вече, кралска конюшня, граждански плавателни съдове и развлекателни – яхти и други, военна марина, морска полиция, въздушна полиция – с хеликоптери, конна полиция също видях и ми останаха очите в коня, така че е много сигурен град.
     
Възможно е, ако сте подозрителна двойка – много голяма разлика в годините, много различен стил на обличане –между мъжа и жената – напр. той с прилични дрехи, тя – много разголена, или ако е явно, че жената е чужденка, или има непристойно поведение – да се целуват на улицата, или да се държат за ръце – освен ако жената не е бременна, да ви спрат и да поискат семейното свидетелство. Ако не можете да представите такова, версията „това е моят гид” не върви. Ако е гид, то той трябва да има официално разрешително, иначе дори и да не сте го пипнали човека и да се разхождате с него, се счита за разврат. Ако не успеете да подкупите полицаите, не ви мърдат 48 часа задържане под стража.
При все, че в някои хотели има и възможност да се настанят 2-ма несемейни в една стая, при определена сума, ако хванат хотелиера, става проблем за него. А пък вярващ мюсулманин такова нещо, за повече пари няма да направи, защото е учен да не прави нещо, което не иска да се случи на него самият. От гледна точка на управлението на хотелите, ако някой на рецепция не регистрира посетител за секс /примерно/, и този посетител вземе, че умре, то отговорността е на хотела. А при всички случаи, настаняването в една стая без сертификат за брак е склоняване към проституция и вината е на служителите на рецепция на смяна и на собственика.
Има и туристи, които идват да правят секс с деца. Момчетата от БЕЙТИ в Казабланка често попадаха на такива извратеняци, но не ги казват, понеже за дните, в които туриста е в момчето, то е нахранено, облечено, чисто, има и пари. За дете на улицата това е разкош, но на каква цена...

В Мароко наказанието за секс с деца е 20 години затвор.       

Това за полицията и сертификата бях забравила аз. Много е малка възможността да те спрат. Трябва много да биеш на очи. Ние си го носим, но аз приличам на тях – само дето бебетата не ми го казват! Не са ни спирали.     

Момичета, и аз ни в клин, ни в ръкав и с риск да преповторя Деси, да, арабите са възпитани така и са свикнали - да плащат те и те да осигуряват парите. Дори и жената да работи и да има повече пари – ако например работи в друга страна и някаква експертна или университетска работа, или е европейка, то дори тогава и когато двамата работят, мъжът пак така ще се отнася и ще постави нещата в семейството, че основните разходи – дом, храна, сигурност, хигиена, облекло, да са негова грижа. Жената си има пари за нея си, докато за мъжът е нормално неговата заплата да е за семейството.
Ако сте семейство е нормално някои неща да платите вие или да ви поискат пари за нещо, но това няма да е винаги, ще е обяснено защо и ще възвърне жестта веднага при първа възможност.

Ако сте двойка и единият работи примерно, а другият учи – мъжът да учи, той няма да ви занимава с основните неща, или пък ако сега той няма пари, семейството му ще се включи, за да осигури, за да може да ви дадат спокойствието, от което се нуждаете като жена, а после като почне работа, ще ви затрупа с какви ли не неща – ако е почтен мъж де, за това, че когато не е могъл, и вие не сте били алчна, а сте били до него и сте го уважавали в моменти на нещастие и недоимък. Е, много арабки не правят така. Майките им търсят осигурени съпрузи.

Преди 2 дена става на въпрос, че майка ми още работи /има книжарници/. Тя е омъжена и свеки пита „а мъжът й как я пуска?”. Естествено, майка е на пенсионна възраст, за свеки е нормално майка да седи у дома и вече закъде да работи. Но аз обясних, че по съвсем друг начин живеем, че тя е активна жена и дори за малко като беше болна и неподвижна, много трудно й беше, отрази й се зле, че не може да ходи, да проследява, за контролира. Обясних, че не работи от необходимост. Тя не е човек, който ще иде да си търси среда в клуб за пенсионери /с цялото ми уважение към тези хора/.

Тогава свеки казва „Омъжена жена на години и работи! Значи само ти си под грижата на мъжа си!” При берберите най-вече е така, омъжва се момичето, семейството са жена му, децата, майките – от двете страни, сестрите... така нататък. Т.е. очаква се, че и майката на момичето може да има нужди.
Ако една арабка търси осигурен мъж за дъщеря си, то тя е спокойна и за себе си. Поне тук е така.           

Тук всичко, което правя или казвам, се гледа под лупа. Аз знам и обръщам внимание на дребните жестове. Едно, че сме много ново семейство, друго, че се качихме на главата на кротките хора с нашите визови простотии, може би вече не са ми вярвали. Аз съм гост и нова булка и е редно по берберски, да се сервира първо на мен и ме оставят да взема най-хубавото от масата. Ако искам, мога да ги оставя без храна едва ли не. За мен това не е редно, и аз давам на конника първо, беля му ябълки и мандарини и му давам повече от моите парчета и свеки се радва. Отделно взимам най-малките парчета и това се гледа много странно.
 
Ако тук забременея, което много искам, да стане, виждам как ще се завъртят всички на пета около мен и ще стане страшно. Аз не искам голямата сестра да напуска работа. Тя май работи за най-много 200 евро на месец, но това е – женският труд, най-вече при занаятите, не е ценен, но е важно да ходи на работа, иначе само в кухнята ще се върти, на пазара и съвсем няма да има кой да я види и да я поиска за жена. Тя пък иска да се върти около мен. Не знам дали иска, или са й казали да не ме изпуска от поглед. Тя трябва да ми готви само естествени храни, без консерванти, да чисти и подрежда... и да ме проверява в банята като се къпя – да ми вика от време навреме, за да не ми стане лошо, а също така и да ходи с мене. Също да ми помага да се обличам и да проверява, че циповете на чантата ми са затворени. Освен това – да ме учи на дриджа – марокански арабски.   

Много разпокъсано пиша, но вие, надявам се ще ме извините.

За оформлението на темите и връзката към старите -  аз още не мога да разуча как става това, а виждам, че и мента знае, а вероятно и други момичета, които са по-напред от мене в техническите работи.

Вече е понеделник вечер, за парола така и не сме се запътили. Цял ден писахме представяния за хотелите за новия сезон, после аз и конника отпочнахме важна тема на разговор, пак стигнахме до спектър от емоции, сега той помага на едно момченце да си напише домашните, а аз в хола зяпам телевизия. Точно от зрителите съм – все още.

За катъка, казвам „да седи още трябва” обаче започнаха да закусват към 16 часа – сестрата метна един топъл хляб, после ядоха и пюре от маслини с катъка, че и мсммен – питките с мед и палачинките бгрир - и те отидоха. Има още де, катък, ама сега ще ядем хрира – по никое време – нито е Рамадан, нито сме постили, ама са направили. Също и шбакия – това за сладките със сусам, които на форма приличат на плитчици. Не мога да търся снимка.

После ще излизаме към 11 часа и ни се чудят, но ние така си ходим сериозно – през нощта. До към 1 часа се разхождаме.

Това го пиша във вторник, не излизахме, че мъжът ми беше на мъжко гости при съседите. Имаше нещо като помен за починалият баща на съседа. По едно време като ме задърпала бабата, като ми сложи един фулар и „ажи ажи” – /ела- ела/. А тя да ме води в съседите да видя, че има само мъже на гостито. Отивам в стая с 20-тина мъже, аз с една абая с бродерии, дори пръстите на ръцете не се виждат – с много богати ръкави. Спретнаха ме да видят как ме се грижи за мен мъжа ми. Обаче той не беше щастлив де, какво правя там, а жените останаха леко безмълвни. Аз казах добър вечер, а той се извини – какво правя там, ама бабата ме поведе. Видях и после ме върнаха у нас. Обяснил, после ял месо, ябълки, банани, бадеми, хляб, всички се нахранили, той последен останал да яде. Понякога от многото обяснения забравям кое какво е, ама добре, че ми разказва всичко, не иначе обичайната магрибска постановка – „Една жена не пита мъжът й къде отива!” или „Не искам да ти отговарям на този въпрос!”, никак не ми харесва.     

Аз искам да яздя коне, но не ми дават, че работим по въпроса за бебето. Отделно, тук конярите не са на почит и не дават да ходя. Бре какви хора, нали всички сме равни и няма разлика и Аллах дава и храната, и имането, и богатството и бедността, но какво им става на моите роднини сега – да не попадна в лоша среда. То съседният квартал бедни и безделници се оказаха, хората от карнавала – невъзпитани. Съседният квартал е за чудо и приказ де. Няма бараки и гета в Агадир. Премахнаха ги вече, но си личи къде живеят масово безработните. По цял ден някой хлапе ходи по улиците думка с пръчка по празна бутилка от минерална вода, децата се бият на улицата, играят футбол, мъже, наклякали по ъглите по двама –трима – пушат: тук пушат много.

Вчера сутринта пък някой нещо занареждал, ама жално-милно. От което аз чувам звуци само някакви си. Питам това какво е, а то някой си проси храна и пари.
За голям срам на мен като европейка, едното от племенничетата е 13-годишно и вече е повтаряло една година в училище. Трябва да стегна дисциплината аз.         
 
Та връща се конника .... за понеделник вечер става въпрос... и аз му давам мултивитамини, че нали много кара колело. Отивам в кухнята за вода. Връщам се и виждам – свеки, сестрата, бабата седнали една до друга, наредени с по една водна чаша на леглото. Всяка я държи в дясната ръка. Само за снимка бяха. Големи скици. Готови и те да пият мултивитамини. Питам кой какви иска? Малко съм учудена как решиха сега да пият, а те казват „На всяка различен!” – като бонбони едва ли не. Разтвориха ги и другото много популярно нещо в нашата къща – взеха да си преливат в чашите или да си ги разменят. Стана шербет с неустановен цвят, клонящ съм червено-оранжев /то какъв друг да е/. Аха, ето една диалектна дума, близка до българския „шърбай” – „пий, пий”.
               
Като се връща конника /с колелото беше/, прави везна в коридора – сещате ли се за това упражнение – единият крак изпънат и назад, а ръцете – настрани като самолет. Прави везна с ляв и десен крак. Питам го „Защо?” – да не съм си помислила, че е алкохолик и е ходил да пие. Абе у нас е комедия. Иначе конникът, милият ми говори на корема – всеки ден, а от време навреме ми оставя бележки из стаята също така – все едно сме били на интернет.   

Днес вече е вторник сутринта. Ще излязат резултатите от изпита- помните ли – онези изпити на 2 и 3 декември – за следдипломната квалификация. Трябва за видим какви са нашите – на конника де. Според него, като мислел за мене, по-добре отговарял, че аз съм му давала надежда и без мен бил нищо. Наоколо всички работят, при това добре, живеят добре, здрави са, грамотни – с някои изключения – за родата имам предвид, нямат чутовни семейни проблеми, заради които да ги разнасят от уста на уста. Лятото едни от рода имаха проблем с къщата и живяха у нас, това го разказах вече, а мароканец бизнеса си няма да развали – не ги оставиха в някой хотел примерно, дори и в помещенията за персонала, а се гъчкаха един връз друг, тогава пък аз се ширех сама по Рамадан в София – на чистичко, тихо и спокойно, храна и време – много и само за мене – контраст ОГРОМЕН. Това са нещата от живота, неизмерими са опънатите чувства покрай визата, липсата на общите моменти и май оттогава конникът се привърза още повече, милият. Поне за мен е така – заобичах го все повече. Много страдах всеки ден, най-вече в дните от Рамадана. То визовите глупости почнаха от 9 август.
Свеки пита майка ми дали плаче за мене. Карат ме да разказвам откога съм напуснала дома си – за учене става въпрос, колко време не съм карала празници със семейството си. Питат защо живеем така.

Тук ми прави впечатление: аз нещо правя в кухнята, междувременно идва още някоя сестра – почва да си взима нещо, не можем да се разминем, ама на никой не му прави впечатление, друга е влязла в стаята ми ползва някой крем – казала съм, че може. А върха беше – взела съм си 2 чифта очила: за да не се счупят едните. Вкъщи е едната леля – онази по бебешките въпроси. Седи и си говори нещо. По едно време, виждам, че ми няма едните очила - оставих ги на бюрото - и почнах да лазя по земята и да ги търся, гледам в калъфа, няма. А тя, помолила едната сестра да й ги занесе, че да се опита да прочете нещо! 

Като женени вече, при това отдавна, имаме правото да спим в една стая и на едно легло и да се заключваме. Ако не бяхме женени, щяхме да спим – до сватбата – аз в стаята при жените – 4 човека на едно място, а конникът – в друга стая с баба си – както спи, когато мене ме няма. И както ще спи, когато си отида. Бабата /на марокански е ждда/ е моят съюзник и приятел! Мъж на години, но спи с бабата и това е положението. Неомъжените дъщери спят с майката. По принцип, ако не бяхме семейство, и аз трябваше при тях да съм. Аналогичен беше случая в Казабланка – ако не бяхме женени, аз трябваше да ида да спя в една стая със съпругата, а мъжът ми – със съпруга в друга стая.
Ако не бяхме женени, можехме да се целуваме, ама да не оставаме насаме. То като има хора наоколо, как да си целуваш? Пак казвам, горкият братовчед и неговата годеница! В сравнение с нас...

Днес е сряда сутринта, а вчера пак миткахме до среднощ, при това пеш. Аз грабнах раницата и компютъра, с надеждата, че ще хвана някъде безжична връзка. Има, но е кодирана – иска парола. Една от причините е сигурността, друга е, че „моят приятел”, г-н Монарха е 7-мият най-богат човек в света, има консорциум от фирми, бизнес обществото се нарича ONA и част от него е компанията за мобилни комуникации, в т.ч. и интернет доставчик WANA. Той няма току-така да разреши да се ползва нет.
Обаче ходихме до плажа – пак до т.нар. марина.

Тръгнахме от нас, пеш, овикаха ни „жена си пеш да води”, ама тръгнахме. Искахме да ходим преди да се обядва, но това, вече се разбрахме, е невъзможно. Аз да не ям! Приготвиха ни в една раница 2 хавлии, едни шорти до коленете за мъжа ми.
Аз по панталон и туника – доста до под апетитните части. Тръгваме. Пеш пеш, покрай едната военна база – живеем близо до нея, оттам покрай зоологическата градина. Покрай нас минава един човек, който ме подканя мъжът ми да купи „гамила” – кускусиера. Т.е той носи кускусиери да ги продава. „Ето, мисли те за арабка!”.

Минахме през много красив парк. Предлагам да влезем. Вторник следобед е. Хората, които работят са на работа, безработни и клошари най-вече гледат да няма. Има полиция на бъгита – тези колички с големите гуми. Преминават от време навреме. Гледат да няма хора да пият, да се целуват и опипват, а ако има такива – следва процедурата при неприлично поведение на обществено място. Поседяхме малко, продължихме. Минахме покрай градския площад, огромен като стадион. Там е пълно с хора – според мене доста. Мъжът ми казва „Виж безработните”. Непрекъснато ми се показва – не знам дали е нарочно или неволно, че в това семейство безработни няма. Стигнахме плажа. Там почвам да пробвам нет-а. Не ме пуска без парола. Хотелите са наблизо, викам – пусни ме в някой хотел. Дай ми парола оттам. Ех, сети се, че и така може. Продължихме да вървим по крайбрежната улица. Пълно с полиция, както вече казах. На 500 метра някъде – в един джип седят, а по плажа обикаля един с бъги. От туристите, в хотел Роял Атлас, той е 5 звезди има французи – те идват най-често, баби и дядовци германци, скандинавци и огромна група корейци имаше. Засега този хотел, Роял Атлас е пълен.

В Мароко Маракеш е дестинация номер едно. Там има туристически забележителности, но в Агадир привлекателното е хубавото време, морските забавления, евтините пакети, които за нашият стандарт излизат доста скъпичко.
По едно време минаваме покрай следната двойка – чужденка и местен. Той е седнал на саксията на едни цветя. Тя е права до него и на висок глас – не крещи де, но се чува, че пита „Къде е тук пазара, заведи ме до пазара! Тук няма пазар!”
Влизаме в магазин за сувенири на крайбрежната. Пред нас - туристите ги канят да купят, качват им се на главата, а мене никой не ме поглежда даже. Кеф.
Набелязах си картички и купих даже за 10 евро и продавачът реши, че имаме много приятели в чужбина.
Да дойдат чужденците и заставам аз на един от щандовете за сувенири и ще си работя... ех, мечти, макар че не ми трябва арабски реално погледнато... трябва ми де.

А вчера получихме 3 от картичките за Коледа – във форума има една група, която си разменя картички за Коледа и ние участваме, независимо, че не празнуваме. Мента, мерси за милите думи! Много се радваха снахите –еврейки, а сестрите ги отвориха тайно преди нас, за да гледат какво има в плика. Днес, според мен трябва да пристигнат колетчетата, които пратих от България преди заминаването си.

Сядаме на плажа. Ох, какви снимки има... Само да кача. Тук ще пиша пълни глупости, но те са, за да покажат колко различно реагира мъжът ми. Правим си снимки ние. По едно време оставяме багажа – раница, вътре пари, компютър и отиваме до морето, за да накараме едни момчета да ни снимат. Наоколо, но доста далече едни от други седят като нас двойки, или по 2 момичета. Връщаме се при хавлиите. Сядаме си. Мъжът ми отива да си сложи шортите, с тениска и ляга да се пече. Казва и аз да се пека. Хубаво, пека се със все дрехи. Под горницата имам блуза от трико с дълги ръкави, но е по мене. Не става да се съблека по нея, 20 и кусур градуса. Пече се мъжът ми цяла минута. Сяда и вика – хайде да се целуваме. Абе човеко! После реши - да се завием с якето и да си пускаме ръце. Ама и това не става. Как да е, вика „Целуни ме по врата, все едно ми чистиш косата.” То се видяло, няма как, станахме, ще си ходим. Изчистихме обувките от пясъка и тръгваме по едни стълби да към града – леко извити и с големи стени отляво и отдясно. Мъжът ми почна да се оглежда, да не идват хора – да сме се целували като ученици по ъглите. Ей така с 2-3 спирки изкачихме стълбите. Вървим като не се държим за ръце. Ама по едно време се хванахме. Минахме покрай университета. Резултатите излезли. Моят мъж издържал изпита. Бравос. Имаше едни колеги негови. Само той беше отишъл да проверява с жена си. Запозна ни. Това е мадам Ахял.
Междувременно аз продължавам да сядам по улиците и да се опитвам да хвана нет. Има много мрежи, но са през WANA.

По едно време влизаме в института по картография – с огромна вътрешна градина и прекрасен закрит двор. Чудя се какво ще правим, а то-цепихме за по-напряко и седнахме на едно външно стълбище с надеждата, че ще хванем нет.
Нетът ни избяга, но пък какво му пречи на човек да се поцелува.     

Честно, доста се притеснявах как ще ни гледат околните, че е видима разликата ни, но вчера по града като минахме, видях, че не ни заглеждат особено много.
 
Минаваме и през пазара. Гледам, на едно място продават живи кокошки и ги колят пред тебе – за да са пресни. Това ме отказа да правя тажин със зелен боб и пилешко.

Вече казах – проядох месо, или поне от храната, в която се готви месото, което е същото. Няма как, като се върна в България ще е иначе.
Минахме през един магазин за платове. Ще си дам мярка за кафтан. Аз не искам, ама как, мароканска снаха без кафтан! Все ми вика свеки „Искай от мъжа си! Искай! Защо си е взел жена, че и европейка!”

В магазина продават мъже. Те взимат мерките, ама мене ме измери мъжът ми. Как взимат мерките – върху дрехите, дават ти един сантиметър и обясняват как да го сложиш. Като дадеш размера, те преценяват – да добавят ли още малко. Продавачите вече обаче такова око имат за размери и фигура, че още като те видят и могат да кажат доста точно. Реших да направя и по-семпли – като абаи – като дълги горници, само закопчаването и ръкавите да са като на кафтан, за да може и в България да ги нося. Не разбират нещо защо искам семпли. Приличам на арабка. Обяснихме се. Поръчахме 5. Платихме ги. Заради кройката на кафтана, фигурата изглежда още по-пищна и апетитна.

Върнахме се. Краката туптят от умора, ама сме ходили и сме били само двамата.
Свеки пита – къде ходихте, какво снимахте? Хареса ли ти града? Видя ли, че е с охрана, не е като Казабланка. Винаги сравняват с Казабланка, понеже знаят за работата ми в БЕЙТИ – организацията за деца на улицата. Каза има население от 5 милиона – почти колкото България. Отделно им много гастрольори. Непосилно е да се контролира целият град. Джебчии има много, както в Каза, така и в Маракеш. Друг е въпроса, че както съм облечена и забрадена, никой няма да седне да краде от мене. Не ходя и сама, но да, наистина е много сигурно. Вероятно и в Агадир има джебчии. Ножари има със сигурност, хахахаха.

Масажите у дома продължават с пълна сила. Да вземем един спа-салон да обособим. С това шиацу. Ама мъжът ми не дава да съм пипала мъже.             
       
Ще си умра нахранена и от скука аз. От утре почва пак следдипломната квалификация, има една група за конгресен туризъм в единия хотел и аз ще седя сама. Да ми определят един немощен шофьор, че трафика в Агадир – такъв, какъвто момичетата описваха, че е и в другите арабски страни. Разминават се по 3 коли 2 в платна, карат успоредно и може и нещо да се подпитват шофьорите. По някое време, някой почва да бибипка, неизвестно за какво и така си поправя път, а на кръговото трябва да си виртуоз и да имаш 2 живота, за да минеш. Само дето не могат да прелетяват колите във въздуха – да си организират още едно движение.

Да ми дадат връзката най-сетне и да почвам да си пиша дълго и спокойно, че и да прочета темичката като хората, а в арабската тема не съм влизала, откакто бях в България и трябва да държа поправителен изпит.

Особено смешно е в т.нар. „големи таксита” – големи, стари бели мерцедеси, на първата седалка са по 2-ма –до шофьора и тогава, ако на първата седалка са мъж и жена, мъжът – пътник е до шофьора, а жената – до вратата залепена като ваденка, че да не сяда до чуждия мъж. Хахахахахха. Питам аз като си кара шофьора колата и внимава да не го засече някой, къде да се взира по пътничките, но пък казват „Ми не е прилично! Тук не се седи така до чужди хора.”

В Агадир има едно кино. Като загасят светлините и двойките се награбват и според местните представи – флиртуват. Това ще рече – целуват се по устата и се опипват. Имам чувството, че им е все едно какво дават, стига в салона да е тъмно. Има обаче и разпоредители, които викат „ашшшш!” т.е. „тихо” – като едно време при нас може би. 
Да вземем да идем на едно кинце ние, а?   

За семейството и различните нагласи – ох, не съм си мислела, че ще е лесно. Никак даже. Да, международните семейства са така – има преодоляване на нагласи и предразсъдъци – и от двете страни. Смея да кажа, че при мен нещата са доста добре и иншалла така да са. Все още на мен ми се радват повече, отколкото на него биха се зарадвали в България. Не мога да си кривя душата и да го скрия.     
Според мъжа ми, ако не сме се запознали в чужбина, и да сме били заедно, би му било по-трудно да се ожени за мене. За арабите възрастта няма голямо значение, но пък има други неща, и родата, ако реши, че не те харесва. И двамата преодоляваме доста от нагласите си.

Може ли да помоля за паролата към албумчето? Не съм я получила на лични за съжаление. 
                                                     
Днес, все още е сряда на обяд, бях сама на интернет. Условно казано. Имаше главно момичета /и момичета работят наоколо в клубовете/ и един мъж. Сестрата ме заведе, върна се да готви и по едно време ПАК дойде и седна. Впери взор в екрана и добре, че не е в състояние да чете какво пиша.

Тук даваха репортаж как един журналист замери с обувката си Буш-мена на едно събитие – той отишъл да каже „Довиждане” на Ирак. Г-н Буш де. И нашите викнаха „Буш дарбък дарбък!” – бият Буш.   

За да си избия от главата романтичните представи за Мароко и да престана да мисля, че ще се разхождам сама, мъжът ми снощи /сряда вечерта/, ме води да видя къде наблизо живеят марокански алкохолици, които си варят пиячка от фурми.

Това е и начин да ми покажат в какво семейство съм попаднала самата аз. И като ида в България, да разказвам хубави неща на моето семейство.

Снощи дойде чичото пак – на гости, а хубавата сестра и жената на чичото заминаха на сватбата във Фез, която е в събота. Аз до последно бях канена, ама конникът зацвили пак – „Ама как ще ходи без мене! Аз не съм се нарадвал.” Питаха ме „Обичаш ли да ходиш по къщите на хората?” и аз казах „Не!”, което си е самата истина!

Готвих пълнени чушки и правих салата с риба тон, домати и зелена салата. Малко не се връзваше, ама тук е така.
Прочетох на диагонал, че Невена ме пита за катъка. Млеката от магазина не стават. Те са пълни с химия, още повече, че мароканци обичат сладичките млека и тези с киселата жилка ги недолюбват. Пробвах аз с едно купено мляко, да го прецедя първо през тензух, но така и така не става нищо и оползотворихме сместта като я разбихме с вилица, с подправки, малко сирене – колкото вътре си имаше, зехтин и се отопи това с хляб, а каквото остана – снощи ядоха с пиперките с ориз.

В Агадир обаче има ферма – кокошки, кози и крави. Оттам взимаме домашно мляко – прясно и кисело и така става хубав катък, който вече също е изяден. Онзи ден нашите с огромен апетит хапваха козе месо, ама аз нещо не се реших.

В България конникът яде ли яде биволско мляко, но тук къде да намеря? Няма!

Шакирче и Оченце на Ра  преди малко видях. че сте ми отговорили
Бързам за тренировки и като се върна ще ви отговоря по обстойно за Египет
Гледам  Катето писало пак любимите ни приказки на Шехерезада Ще има да четем и да се дивим
Хайде да бяхам аз да се разкърша

Лелелел какви хубави и увлекателни разкази Кате   .ПроЧетох ги на един дъх 
Незнам дали аз бих оцеляла в твоето положение сега  .Все пак на тия хора не им ли идва малко на акъла ,Че си европейка и си със съвсем разлиЧни нрави ,незнам  .Най-хубавото е ,Че на тебе ти харесва (поне така го Чувствам от разказите ти ) ,а това е най-важното  . Желая  ти съвсем скоро да ни се похвалиш с хубава новина за бебе  и конникът и родата все така да слушат и по-малко да командорят 

кате, паролите ти са на скайпа, оставила съм отворен моят за да може всеки забавил се или влизащ в момента да си ги  полу4и оффлайн! другият вариант - ми прати на ли4ни емайла ти да ти ги пратя!

Кате-ще те кръстя  Търновската  царица...такова  страхоуважение и страхопочитание има към тебе новата ти рода. Чак в банята сама не можеш....удивително!и там влизат на проверка  Недей така бе-ще уплашиш младите булки ,които четат тука...ще вземе някой да си мисли за лоши неща...Най-хубавото е ,Че на тебе ти харесва (поне така го Чувствам от разказите ти )

Как може до сега да не си поискала Марокански кафтан....само внимавай- -той доста тежи! Да не направите някоя беля и да си помисли някой че се стягаш за Нова съблазан ,че само ядове после да си имаш. да се обясняваш по Брачния договор  .

Оченце на Ра-..точно това е песента...ама в другото оформление беше .Много  жалко че няма да направиш нова тема Ти- аз мисля че Катето ще си оправи интернета и сама ще си е отвори,така че и този проблем отпада...
А ето това е  поздравче към теб - другарче ценителче на ориенталските ритми 

http://fr.youtube.com/watch?v=RfuJFPQoMBI&NR=1   познато ли ти е-
CAN ATİLLA .....на мен  не ми беше -една съфорумка от турските мами ме светна

http://fr.youtube.com/watch?v=Lw89PFKZAYE&feature=related


http://fr.youtube.com/watch?v=lMvM6dPnav4&feature=related
а това пък е супер нежно

http://fr.youtube.com/watch?v=QS-21oN8I_E&feature=related

Делта -разгледах снимките ти ..и мното се радвам че се запознахме виртуално 

Шакира- мерсажче за сайта ...Имаш ли някой друг сайт от който си смъкваш музика свободно ...за попитам ,защото пи мен нещо всичките все със заплащане станаха....

Петя-улучи дъжд у Парижа...сиво е!Дано си го направите по-весело и топло   

Мента- още не съм се информирала за филма.Студено е тук сега и си стоим в къщи.Но по телевизията запомнаха с веселото настроение и снощи имаше концерт на Enrico Macias-той е роден в Алжир,но е от еврейски произход и аз лично много го харесвам като артист    Една от най-известните му песни е -Жената на моя Приятел
http://es.youtube.com/watch?v=QNCKHcZlJbY
ENRICO MACIAS (La Femme De Mon Ami)

а тук го пускам с една песен ,който е Емблематична за Алжирците и която се изпълнява първо от lilah yahamami (wahbabi faraqooni 3anhom bakat 3oyooni). Хубава песен с прекрасни думи
http://www.dailymotion.com/relevance/search/lilah/video/x76fgc_l … araqooni-3a_music

но и изпълнението на Енрико не е никак зле
http://es.youtube.com/watch?v=18jqzMJ4-Mo
Enrico Macias : Billah Ya Hamami (Le Messager)

Невена,Марси- 

Белбейче-благодаря ти за новините...успокои ме   

Линка-....аз наистина вярвам че от божите Уши и Очи не можеш да се скриеш...и по-добре остави зад гърба си и и ще намериш двойно повече пред себе си.   

 

хоп
Кате радвам се че си добре  била си на плаж без мене 

Лелеее,Кате,много увлекателно рзказваш,пък то си и интересно.Само дето на мен много странно ми се вижда изразяването на роднинска обич.Незнам аз небих издържала в затворено пространство-една къща да има толкова хора около мен.Но пък иначе явно е весело.Като казваш,че разказите ти са като дневник,се се6там за "Емил от Льонеберия" и при вас нелипсват комични ситуации.
Далка,мила благодаря ти за хубавите думи,ти си златен човек,немога да ти се отблагодар за подкрепата и на теб и на другите момичета мога да кажа само едно огромно БЛАГОДАРЯ и нека бог ви дава само здраве и много щастие  

Далка ,много ми хареса песента ,Жената на моя приятел ,даже сега си я свалям  .Не можа ли да се справиш с линкът който ти дадох ? Това е програма сваляш я и я инсталирваш и тя има достъп до много сарвъри и от нея си свалям всиЧко ,филми,музика за Лилито  клипЧета,музика за мене ...
Моето малко девойЧе е решило да подлуди тотално майика си  .Тия нейните зъби докато излязат сигурно Ще си сЧупя аз моите  .ИнъЧе от известно време си играе с една пахарка и една лъжица-яде на ужким и така се вживява ,Че ни храни тук всиЧки наред ,мене ,баЩа си ,куклите ,плюшените играЧки ,абе опасна е .Толкова любвообилна е станала постоянно идва да се гушка в мене и ми става едно такова мило като ангелЧе е .

Дала, разплака ме с Жената на моя приятел.

Делта,, разкошни снимки! Котенцето е много сладко. Стана ми мило от:


Я кажи, има ли още българи там? Моите прадеди са живеели в Александрия.

Шакира, много мислих по разказа за този с отрязаната ръка и крак за курварлък по Нил докато фараона бил на война, но не се сещам кой е. Легендата разказва, че и след това, еднорък и куц продължил със забежките.

Мента, ако още не си видяла, Белбей е качила снимки.

Марси, Кате, Яшби, Муфида, Деси, Фаси

Лека

Ра, Белла  . Ще ви оженим скоро и вас. На мене кюрдът не ми харесва никак. Един отпуснат такъв. Пък и като си го представя с по едно бебе под всяка мишница.

- това не само за Магреба. Може да се случи навсякъде, дори и в Западна Европа. Аз бих доста помислила преди да ида.

За малко да забравя Биляд еш Шам

деси, умница си ти! За Мароко значи трябва да ти търсим преводач.

Дуа, мерси за подробния отговор. Представям си какво чудо е да се учат тези езици. За азбуката на иврит - хубавото е, че буквите са разделени и квадратни, което прави разчитането доста по-лесно. И ако нямаш нищо против още веднъж да питам ти разбираш ли магребските диалекти на арабския?

Ох, хайде лека