За 5-ти път - за Магриба като стане реч, има при

Белла и другите момиЧета ,аз доколкото разбирам няма условия и парола полуЧават момиЧетата ,които пишат тук и са се представили,а ти си в това  Число    .Пиши на лиЧни на марси и и даи иемйла си

Meнта, Светлето е души4ка Аз си я харесвам от отдавна нея. Само жалко 4е не успях Свеетле да тви видя пак на снимките които си пуснала но нищо ако задържиш малко...скоро ще съм готова и с моите снимки за албума и ще ви разгледам .  Светле каките хубавици помагат ли ти? дано сте здрави вси4ки в къщи.

Здравейте мацета 
Ето че почти свърши престоя ни в България. Единственото , което свършихме , е че аз си направих зъбите (брей, лоши зъби има нашто семейство!) и че баба и дядо тотално поглезиха внучетата 
Марси може ли и аз да се сдобия с линка, ника и паролата за снимките? Ще  се включа активно  Пък и си умирам да видя съименника на синчето ми   
Умм Яхия радвам се че отново си тук    Пет деца и пак време за нет намираш - ти си нашия герой, машалла 
Петя, като свърши екскурзията ,пращай снимки - че някои Париж само на картинки ще го видим 
Вече казах – проядох месо, или поне от храната, в която се готви месото, което е същото. Няма как, като се върна в България ще е иначе. Кате Ахял , мислех че ще ти е бая трудно в Арабията по вегетариански ... Без месо не могат да живеят  Ела го виж моичкия  сега , само пилешко ядем откак сме тука и искрено копнее за кухнята на мама 
Приятна вечер на всички   

Здравейте момичета,как сте?
Аз пък взех,че живнах и снимки поразгледах,ама вие всичките сте едни сладурки и от толкова красиви места има снимки,че съвсем се почувствах като в 1001 нощ       .
Белбей,много красива булка си била,страшно ми хареса.  Също така искам да ти кажа едно огромно благодаря,желая ти много здраве и усмивки и най-красивото и добро бебче  
Белла,мила и твойте снимки разгледах,не се притеснявай ти си толкова хубаво и усмихнато момиче,няма да останеш дълго сама.Иначе тоз Салах е симпатяга,ама в очите му един такъж дяволит пламък,дето на мен лично не ми вдъхва доверие.Незнам де може ида съм предубедена предвид преживелицете ти.Но важното е,че всичко е назад.
Мента,ти направо ме ласкаеш ,благодаря за комплиментите. 
На останалите момичета също изпращам много целужки и прегръдки    

Четвъртък вечер е.

По телевизията дават готварско предаване – една много известна готвачка, подобно е на нашето „Бон апети”. Казва се Choumicha. Има и интересно и много класно списание „Кухнята на Мароко”, а също така и на един интернет сайт, който много се чете и от мароканци в чужбина, има и рецепти, които могат да се ползват безплатно месец след публикуването им в списанието.
Преди малко пихме кафе. Нали се сещате, че освен на вас, имах неразумността да се оплача и на мъжа ми, че не съм пила кафе, откакто съм слязла от самолета. Купиха един пакет, сложиха тенджерката – че няма кафеварка и се почна – как го искаш – с мляко, със сметана, едва ли не – да ти го налеем ли в устата?

Наизвадиха се сладки и въпросната шбакия най-вече, която за мен е много тежка ... само дето докато се усетя, в малка чашка за чай ми сложиха 3-4 парченца захар. Аз като пийнах кафенце и се разприказвах, без да спазвам граматиката и решиха дружно и весело, че след месец няма кой да ми затвори устата.
На френски само мъжът ми ми говори – и то когато има нещо да се обсъжда, иначе – на дриджа, дори и да не разбирам, после ми се казва. Другите – на дриджа и повтарят до откат, докато не схвана как се произнася и по някои време някой ми каже една дума и аз да казвам какво е.
Включително ме почнаха и с игри на думи – като например нашето „какво какво? „кокали с месо”.
 
Ама като пихме кафето и той казва „Не е хубаво!” и аз го питам защо така е казал „фърш” и той обясни, че е горчиво. Сложи му захар. И аз питам как да кажа, че не ми е добре, ПО ПРИНЦИП. Казва той, аз го повтарям и свеки застава чинно и казва „болна ли си?”. Не съм, мога да казвам, че съм добре, да казвам, че не съм добре е различно от това да казвам, че нещо не е хубаво и аз искам да знам как е.

Днес се връща от хотелите – с костюм е. Влиза в нашата стая. Аз бях в гостната и пишех нещо, жените гледат сериали. Едната сестра казахме е на сватба във Фез и пътували в автобус от 10 вечерта до 12 на обяд. Много време. Голямата сестра работи на 6 часа, а свеки не работи. Та влиза си мъжът ми в нашата стая и ме вика да ида. Почва да си бърка в джоба – откъснал едно цветенце, което го има и в България и ми го подарява. Казах му да престане всеки път като се върне да ми купува нещо. На мене не ми е удобно никак това, а той не искал да се връща с празни ръце при жена си. 

Миличкият. Като сме в чужбина, ходи да снима цветя, където има насадени или се продават, макар че в Агадир не са лишени нито от цветя, нито от паркове или декоративни градини. Но у нас сега в новата къща няма ни една тревица.

С преподавателя по английски от университета се видяхме. Много весел човек, работил е и в хотели, и в чужбина. Има и за какво да се говори с него. Тук учителите са много добре платени – в сравнение с България, а според него, няма проблеми с дисциплината. Доста е спокойно. Той казва „Няма кой да ме ядоса!”

Шегува за разликата в годините, но не беше просташки майтап. Мъжът ми казва, че се адаптирам добре, но му обяснява, че нищо не искам и вкъщи се чудят защо. Той казва „Ще се научи, а ако не се научи да иска, не разказвай много, че ще ни скараш с нашите жени, ако кажем – виж на конника жената как не иска нищо!” То европейки ще ни вземат мароканците. Учителят, не знам дали беше инструктиран, ама ме посрещна с „а тя мадам прилича на мароканка!”. Това ако някой ден пропуснат да ми го кажат, ще реша, че съм се върнала ненадейно в България.


До 10-ти клас са с униформи – черни костюми за момчетата, бели ризи и вратовръзки, за момичетата поли или панталони, черни сака и бели ризи. От 10-ти клас ги дават по-свободно и тогава се почва грим – само с кохл де – с черното като въглен и прически и най-вече – в университета е модното ревю. Някои училища по не знам каква система имат 1-2 дена в месеца, в които може да се ходи с не-униформено облекло. Това е, за да не се разпускат, когато вече не е време за униформи.
Наред с момичетата с джелабите и фуларите са и кокетките, но тук гледам не им прави никакво впечатление – можеш да видиш да вървят заедно както момичета с тесни пуловери и бельо – видно поне един размер по-малко и цветен фулар, и без да говори, всичко в нея да крещи „Ела, виж ме!, и до тях приятелки – с джелабата и класическия черен фулар или с мрсаф-а: това е въпросният плат, който е увива като сари.

Май не казах, но изпитите в унито и в след-дипломната квалификация са на френски.           

Утре е петък и ще ида на час по ограмотяване в джамията –само жени са - хем да видя други хора, хем да съм наблизо, а и нещо да науча. А и няма да се личи колко съм неграмотна. Ще ходя в бедния квартал с 2 деца от семейството. Горките, няма да им е весело и забавно.     

Утре ще се готви и кус-кус... а, марси, не слагаме кърпичка около кускусиерата. Една торбичка се нагъва по дължина – да стане като лента от найлон и се връзва тя около дъното на съда с дупките. Поне у нас е така. Ама и с кърпичка става, права си.   

Почна вече централната емисия на новините. Гледат на френски канала – М1. Сега точно дават за здравната осигуровка на бедните в Мароко – май го говорихме това – за онези, които имат сертификат за бедност.

Като почнах за здравна осигуровка, свеки пие за ревматизма MOBIC и VINERGIL FORT. Днес кухипме. Понеже са й казали да взима повече витамин D и B и тя ни наобикаля, за да й даваме витамини. Сладурче е тя.

За сериалите в Мароко – много сапунки, много нещо, включително и корейски. Заради едната от моите болни теми „женска неграмотност” – тя ми е толкова любима, колкото и правото на втора жена и спекулирането с това „право”, всички филми се четат и също така и се дублират с говор.

Според мъжа ми, скуката кара хората да правят глупости. Заради бавния живот и по-малкото усилия да си набави храна човек, и наличието на баби, лели, снахи, сестри и братовчедки, които дърдорят по цял ден, наред със сапунките от цял свят, европейките си тровят живота с небивалици като „втора жена”. Дори понякога самите те подхващат тази тема и разбунват духовете. Според мъжа ми пак, работата и една оправна европейка са решението на тези простотии, дори и да остане мъката в сърцето, на арабина, че не той е бил първият мъж в живота й.
У нас това е тема табу – за втората жена, че тогава, по светъл местен пример, аз вадя нож и не ме интересува. Тъй като имаме разлика, не мога да преживея това, че мъжът ми примерно, живеейки с мен ще се учи как се живее със жена, ще постигаме много неща заедно и с лишения и одумването от страна на родата, и като си стъпи на краката, ще си вземе втора –по-на неговата възраст, действайки на принципа „обичам първият си часовник, че ми носи сантиментални спомени, няма да го хвърлям, но вече е остарял и ще си взема по-нов!”         

Тук често се подхваща темата „Белгия” – Белжика и тя е съпроводена с един световноизвестен знак за пари – потриването на палеца по върховете на показалеца и средния пръст. Според мароканците около мен, без да са излизали навън, Белгия е рай. Аз обяснявам, че живота там не е цвете, мъжът ми го потвърждава и им казва, че емиграцията за един мароканец е трудна. Тук не се остава сам – дори и за секунда – някой идва, вика, търси, носи, иска нещо... включително и вчера: „Имате ли по-луксозен химикал да ми подарите, че ще подписвам нещо пред семейството на жена ми?” Има лели, баби, чичовци, братчеди, братчедки, деца, знайни и незнайни млечни братя и сестри. Аз се чузяВ Белгия това не е така – всички го знаем. Затова и може би мъжът ми се вкопчи така в мене в първите дни още и после реши, че не му се живее без мен. Те това уж го разбират, но пък пак – хайде в Белгия, че има пари.         
Мъжа ми казва, че в Белгия живота не е цвете за мирисане, като навсякъде има трудности, но не – Европа е това, какво му е лошото?

Вече е петък сутрин. Чакам да ме вземат за училището за ограмотяване. Мъжът ми тръгна в хотелите. Пиша си аз в стаята, но на отворена врата. Ако звънне телефона ми от България – сестрата се показва на вратата веднага и после съобщава на брат си.     

Сладурани, имам НЕТ.
Аз пиша и като имам нет, тогава публикувах. Затова е така дълго и сестрата чака за копи-пейст.
Днес бяхме двамата на сук, аз готвих пълнени пиперки, месих хляб и правих ябълков сладкиш, салата също. Сега ще ядем, а и имаме един гост само!!     
                       

катя с нетърпение следя твоите постинги,а и не само аз и майка ти е верен фен
Катя защо не събереш вси4ко написано и да го издадеш в книга-до Мароко и назад доста 4итатели ще събреш,хората се интересуват от такива разкази и то за места които не са основните тур.дестинации-особенно ако добавиш и богат снимков материал
това което пишеш за облеклото на моми4етата го има и тук-особенно в смесените квартали,където семейства от разли4ни религии живеят заедно и децата израстват заедно

мента да ,това е оградата на културния  ни център

свеар къде са ти снимките искам и аз да ви видя

Дтти - а при мен е обратно......от три дни се обяснявам с моята майка че мен Там никой така не ме  е  Следил,нито са се дискутирали подобен род въпроси... Ама като сама е поканих да чете ТУк,а и не само нея-а и Снахата и Брата...нещо им изчезна интереса обаче,я се надявах да ме придружат до Там лятото.
Така ли е и при теб ,както в Мароко при Катя ли?!?! Нещо не ти вярвам!Ама  Щом пишеш че  и Муфида е фен на тези  разкази и споделена атмосфера !
Еми,не ми става нищо друго освен да вярвам...
Ше ВИ чета с голям интерес тогава-имах друго впечатление.

Мента- много хубаво предложение за Нова Тема....Виждам че в края на тази на Катето и дойде Интернета...дано да приеме и да блесне с подадените идеи

Бих се радвала ,да се подредат темите ..с първата отврме..както беше вече предложено

А дали ще видим снимки и от Конната Сватба- разказвам аз тук за нея,че нашенка-българка има и е преживяла това,ама  с някаква пенебрежителна усмивка ми отвръщат тия мароканци-познати. Обидна съм м...не щат да ми повярват. Чета че вее снимки имало и поблема със Личното простанство ,което не бивало да се показва  вечее отпаднал и Снимките са обещани...

След блясъка о сватбата на Белбейка-в очакване на Преживяното от Цецифло...с радост бих се потопила в загадъчната атмосфера на мароканския живот

Далка моето скромно мненеие е ,Че не си им позволила да те следят оЩе в самото наЧалото .Аз съм забелязала запоЧнеш ли да се съгласяш за всиЧко със всиЧки , каЧват ти се на главата ,та дори  се опитват да се мешат и  в семейният живот .Катето е оЩе съвсем в наЧалото, за да и се мешат ,но има време и това да стане ,дано да греша де  .Аз по пронцип на такова  задушаване не бих издържала и сигурно Щях да изпадна в    депресия .Но всиЧки сме разлиЧни ,аз съЩо Чета разказите с  голям интерес ,все едно си Чакам любимито предаване  в 18 Часа  .А за втора жена там неЩата са спорни ,заЩото за да има един арабин 2 жени то трябва да има здрави финанси  да им  подсигури отделни жилиЩа, като едната незнае за другата и така .В днешно време едва ли има някой тоя кураж да издържа няколко жени та и децата ...А за хоцкането на мъжете е друг въпрос  А това ,Че мароканците бленуват за Франция и Белгия , на какво ли не са готови ,за да прекосат границата ,като си мислят ,Че тук живота е розов ,е сравнения с Мароко е по-дъбър разбира се .Поне това е лиЧно мое мнение ...

Относно взимането на втора жена и аз мисля,че ако човека си е с най-обикновени доходи и дори с високи,но е човек на място не би се и замислил за втора жена. При това кой е луд да си докарва сам беля на главата,все си мисля,че две жени на един мъж небиха се погаждали и всичките им кавги и разправии ще са за негова сметка.Така че едва ли има много хора с по повече от една жена.Иначе за хойкането,ами зависи си от човека,пък и как жената умее да върти тигана А по повод светлия марокански пример за ваденето на нож се сетих за следния виц: Мъж и жена се карат,кой е по-по-най в семейството.Накрая мъжа се ядосал и посегнал да удари жена си.А тя ловко избягвайки удара му рекла спокойно "Хмм,ти може да ме удариш,да ме набиеш,ама и ти имаш нужда от сън и ще легнеш да спиш,а пък да знаеш в кухнята какви остри ножове имаме"

A аз знам, че първата трябва да даде писмено съгласие за да се ожени мъжа за втора. "Моя" си го беше подсигурил. То, може би зависи от брачния договор - това дали се иска съгласието на първата. Каквото и да си говорим, ситуацията е доста неприятна с втора съпруга, дори и отделно да живеят.
Колкото и да са високи доходите на един мъж, първата ако се заинати - ще си вдигне издръжката, ще поиска и невъзможното... Ама ако трябва да сме честни - мъжа й  пък може да й вгорчи живота. Така че... не се взима трудно съгласието на първата, а ако втората е безкомпромисна егоистка - направо си го връзва. А ако той се и влюби - като нищо ще се разведе с първата. Абе ситуации много.


  И аз искам да разглеждам снимки, от кога чакам...   
Защо не ти вярват, Далка, нима това не са традиционни сватби за берберите??   Ако не са традиционни, тогава, предполагам, всеки може да си организира сватбата както поиска. И аз апелирам за снимки, макар и без глави, понеже е супер интересно и аз се възхищавам на креативното мислене на семейство Конници. Машала! Една снимка с конете, една - със сабите... Една край трапезата и една с подаръците са ми достатъчни     И, разбира се, със сватбените рокли както на Белбей. Дори и да не са много, не знам колко са били. 

A, Кате, най-после да прочета и за университета  Ти се навъртай повече там - хем да събереш информация за разказите  Има ли чуждестранни студенти? Какви са ти впечатленията, така "на живо"? За телевизията ми беше интересно 

Дала, аз нямах предвид като име на следващата тема, а да го имаш предвид като мото, в смисъл - да се чувстваш свободна да разкажеш при вас как е  нищо, че разказите ще са различни от тези на Катя, това само ще предизвика интерес      Аз даже ще се зарадвам да науча, че не всички мъже са толкова ревниви 

Дуа, това, което го разказваш, ме шокира  Колкото и да е неприятно да те приемат за някаква атракция, бих ти казала да не ти пука - поне знаеш, че те гледат заради хиджаба, а не, както мен, ако ме зазяпат, се чудя дали не съм излязла с петно на дрехите си, примерно (и кое привлича нежеланото внимание) 


И аз, и аз 

Привет мили ми Арабелки-магребинки   

Щом искате да разказвам за Алжир ...с радост ще го направя -В ПОДДЪРЖЩАТА СЕ ДО ТУК АТМОСФЕРА.нОВА ТЕМА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТВОРИ...РАЗБИРАТЕ ЧЕ  Света не е Само магреба и три магребински теми в един форум ще отегчат! Затова ще пише ТУК-за Радост или Не радост

ЕТО КАКВИ ЩЕ БЪАТ МОИТ ТЕМИ

НОМЕР 1- "Алжир- лични впечатления и директни откровения" - Тук ще споделям с наивия читател как Алжир-  е моя нова Родина и тя е   земен рай" .....
Само ми помогнете  да преведем нещо за производителите на домати и дейността на профсъюзите в Алжир и сме готови. Докато алжирчетата из кафенетата в Уахран, Константин и околните села СЪРФИРАТ в НЕТА ,търсейки и гледайки снимки на  български гимназистки и пенсионерки ние ще изпълваме темата с най-разнообразни и интересни неща като заетост в сферата на говедовъдството и недостиг на дървен материал за изработка на преградни плоскости в недвижимото имущество, тоест врати в къщи.   ОХ,КАК МИСЛИТЕ ДАИЩЕПОМОГНЕМ НА НЯКЙ ТАКА-..абе ,ако не друго то поне  си запълнем времет и ще покажем че Арабелките владеем ЕЗИЦИ


НОМЕР 2- "Алжир- при нас на дебелия СЕДНЕТЕ и на сладка Приказка се насладете"
Ох......тази моя Клавиатура...НА  ДЕБЕЛИЯ КИЛИМ ..кИЛИМ....имам предвид де..Ама ВИЕ НЕ СИ И ПОМИСЛИХТЕ ДРУГО....Сигурна съм....Ние С  половин дума се разбираме и най-ВАЖНОТО ПОДДЪРЖАМЕ СЕ В БОЛКА,мЪКА И ЛУДОСТ....А страничният читател-какво си е помислил Той...ами Като иска да се разбира  квот си иска...Интернета е Свободно Пространство и всеки може да с пише каквото Желае 

Тук -в тази тема ще разкажа за МОЯТА КАМИЛСКА СВАТБА...С Тригърби алжирски камили...Ох, горките животни по обяд бяха заклани-Копитата ми ги дадоха и до сега си ги пазя в секциятапри кристалните чаши  Като скъп Спомен-свиден и мил от този момент ...а от Вълната-Камилската  вълна е Скъпа и  родата на Камиларя ми уши Алжирски Кафтан от усукана вълна-цвят мръсно кафяв-та да не си личат несъвършенствата по плата и да сме в унисон  с общата кална картина.Това да е прави такъв Кафтан е Стара-древна арабска традиция и Аз за пръв път е въвеждам  ....Снимки съм Сложила в Албум-..вижте конкретно..лявата в дясно по хоризонтала на вертикала 


тЕМА НОМЕР 3-....Алжир-размсли и Страсти,пред Лаид и Коледа....


Как мислите -тези от магреба..те български обаче  не знаят и не могат да ме четат...Моя Камилар-Също! Така че ще отскачам и до другото  съседно кафене и ще пиша с вид на Компетентна Особа...
а ЗА ДРУГИ ТАМ-араби ,които по нещастна случайност са завършили в България и поназнайват бг...
да не е четат тука ...аз очаквам от магребинките Подкрпа и поддръжка...Спрямо Нашественника,който не е съгласен




Тема-4....До Алжир и обратно- книга пътепис и  сборни Съчинения

Тази книга ще е по подобия на прословутата-До Чикаго и назад....Нали е знаете.Само че в образа на главния герой-бай Ганьо ..понеже съм от Женски род..ще е перефразирам като Гана...леля ,стринка ,чинка...а може и Кардаринка!
Ше ви е раздавам по Скайп и на Лични Безплатно ....




Е,това е от мен за сега......


с най-голямо уважение към хората които  НЕ виждат лоши номерения в този пост.....

Най-добрата терапия е...да ти се покаже ДРУГИЯ ЪГЪЛ....АКО има обаче Кой да го види   



ШАКИРА ,ДЕЛТА ....БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАШИТЕ РАЗКАЗИ И СНИМКИ  снощи се породи идеята да се отиде в Египет това лято
На мен тази идея адски ми допада...дано да се реализира. Благодаря ви че сте с Нас

ппривет!
хора за какво изобЩо коментирате втора жена ве4е, тука  на мода са любовниците, да не са луди ве4е да си създават задължения мъжете, само заради хубавите о4и на някоя  млада  кака, я колко каки са на опашката! хитри станаха да гледат как го правят европейците, затова и салах си е пробвал 4ара! както и вси4ки други по скайпето!  в  мароко с нвия закон от 2004 г си има доста завишен риск да не може да си вземе никой втора, там ве4е не се толерира многоженството ,само в определени слу4аи се разрешава! но пък разводите са си като духни свещ!
менти4ка, моят мъж не знам дали изобщо е ревнив, ако това е мерилото за любов, май ще го разжалвам! но поне съм спокойна,4е няма да ми прави забележки, ако се разцелувам на улицата с познат или си приказваме сладко и си вървим по улицата!има си позволено и съобразено!
дуа в бг,аз тука съм си атракцийка, но по-добре така! 4ак момите ме коментират и като застанат да ме оглеждат и да ми задават умни въпроси или да си мислят,4е не ги разбирам хи4! за децата да не говорим, много са досадни на моменти, но от лошото възпитание е!

Здравейте,мацки и от мен!
Я,то при вас много интересно,било!Изчетох с голям интерес историите на Катето,чакам другите.
dala ,хайде започвай и ти да разказваш,че нямам търпение!
Петя,липсват ми твоите постове,чакам снимки от Париж!
BeLLa111 ,дано в най-скоро време,забравиш болката,и срещнеш голямата си любов!
Mentha,много хубави снимки,ти и твоя човек сте големи сладури.
Belbey,много хубава булка си ,и леко бременеене,пожелавам ти едно хубаво бебче!

Момичета, добро утро.
Бавно почнах да качвам снимки – за да ме видите, по-късно – с обяснение, но сега не става да се разпростирам многословно, че мъжът ми спи, а според мен – по войнишки и като спи-гледа.

Ще разкажа вчера за училището в джамията, за пазара, за начина, по който неграмотните жени в рода пазаруват.
За мен е срамно жени на по 40 – 45 години да ходят с бележка и описани продуктите – мъжът вкъщи пише кое какво е: примерно мая- еди колко си, брашно – то се купува 20 кила де, яйца – 12, ориз – 2 кила, и т.н., дават се пари – горе-долу точно, а после продавачът написва кое колко струва, колко са му дали, колко е върнал и с това обяснение мъжът вкъщи проверява дали всичко е точно.

За мен, казах е срамно жени на по 40 години – колкото мене, учили до 12-13 годишни да са така тъпи ... извинявам се, и същевременно – така пресметливи за нещата, които ги касаят лично.
 
Като например – срам ме е, ама ще кажа, връщаме се от сук, двамата сме ходили и мъжът ми винаги обсъжда финансовите въпроси с мен. Което им се вижда странно.
Купили сме каквото сме купили – от пазара за дома – не е за нас нещо да кажеш. Свеки искаше шоколад. Каза си, питам „иска ли някой още нещо?” – никой не казва. Извън списъка, мъжът ми взе 5 кила банани и едно цвекло, което ни дадоха, понеже купихме много магданоз. За мен взех кора за избелване на зъби – най-ефикасното средство досега!!

Връщаме се и стоварваме нещата. По едно време – няма да изпадам в подробности за хората, чувам нареждане по марокански ..... мъжът ми идва и се затваря в стаята. Преди това казва „Ако ви познаваше, никога нямаше да се омъжи за мене!” Много му дойде.

Дойде при мене да ме гушне, оттатък се продължава. Викам „какво става?”
Той казва – забравили сме да вземем нещо на тази и онази от семейството.
Аз се ОКОКОРВАМ... тук си припомням случката на дала... защо е пратено нещо на едната братовчедка, а не на другата...
Викам – дай им по 10 евро и да престанат. Той вика „да бе, по 10 евро, по 5 евро, че нямат разходи за правят и да млъкнат!” Те обаче преценили, че интернет е 20 евро на месец и за мене ще идат повече пари.
Мъжът ми ги насмете, че интернет ползваме всички и това са наши пари  - на двамата, и аз ако искам, ще ги дам за каквото преценя.

Ей за такива неща – за не се минат, да не са гладни и на студено и други екстри, са особено пресметливи и им идва наум.
           
дала, БРАВО, Алжир е много интересна страна! Толкова ще е хубаво да видим и твоята гледна точка.