За 5-ти път - за Магриба като стане реч, има при

ох, трудно на два стана,бре! дали с двама мъже ще е по-лесно? 
 
 

Пете- споко...не мисля че някой има лощи намерения ..т да загрубее темата....А истината си е истина-и  е редно всеки като си го вижда и чувста да си го кажа.

Пълно е по Скайп с алжирци....и моите впечатления са такива.Ама пък питам-И защо не или Коя му е лошото.
Аз съм пристрастна на тази тема- ...е,ясно е защо! Ама пък така,какато за българките говорят че са Хубави жени,така и за магребинците се носят Легенди....Няма лошо-всички си имаме правото на лично щастие и ...ИЗБОР!
Другото ми впечатление е ....че Европейската Жена е по-поддържана и по-умее да прикотка мъж....знае как! Арабката също не е наивна де....ама Чуждото винаги е по-сладко....

Аз лично познавам страхотно добри двойки-ѝългарка-алжирец...дело на Скайп.
Наврамето имаше бюра за запознанства-една моя приятелка така се ожени за грък в Австралия.Оказа се че там това не е никак обидно и е Честа практика-мъжа да се обръща към бюро за да се запознае с жени...

Какъв чат , бе , чатърки! Омъжени / с мъже  жени , глей какви са чатърки ! Марси направо пък ме метна ! Аз съм изостанала тогава  Малееееее .......

Дала, и при нас бюрата за запознанства са на почит, но сред евреите това е свързано и с определени традиции   Аз не съм против запознанствата по Скайп, дори и в msn месинджър съм си писала с разни хора (преди да срещна мъжа ми) - да си тренирам езика, а и по-лесно се завързват контакти по Интернет. Но сега не приемам никакви покани от непознати   а и нямам време за тях  

Има ли бюра за запознанства в Алжир? Не само за запознанства с чужденки, а по принцип дали алжирци си търсят партньор по този начин?

е, вие пък ме убивате, сега като сме женени ,да не сме бракувани и в затвор! 4е аз по улицата  трябва да  се правя на невидимка ,4е щото нали съм женена!вси4ко е до 4овека и доверието-поне дотук е било така-винаги има време за гаф!но мацките тука са  много нахални, може да стане някой женски ке4! той сам казва как се предлагат и колко са лесни, което аз  пък го видях с о4ите си!
мъжете зяпат, свирят, цъкат, и хем им се иска ,хем не им стиска, де да знаят каква   е мизата!свикнали са да свързват жената с разходи и разорение,4е по не смеят реално ,ако се налага да е с разноски! свекъра разправя в4ера се събрали бандюгите пред даскалото ,където работи, нали е пълно с сгафили у4ени4ки и у4еници и сме се смяли, как викат на мом4етата да не дигат врява и да ска4ат срещу даскалите, 4е и те уважават моя свекър! а  голяма врява е с пререкания и поступвания, именно за моми4етата, тази е моя, онази да не си я погледнал, тази няма да ти я дам! мъжки страсти!

"свикнали са да свързват жената с разходи и разорение"       Ми нека  де .... да си знаят от рано , освен ако не си намерят чужда булка  да спестят като начало някой "лев".

Оф ....скука днеска и много цъкам .... Спирам се (за сега)

Ехооооо...набързо да се драсна и аз ...

Мента- не знам дали има бюра за запознанства в Алжир-сори! Видях кафенета с Интернет-за тези ,които нямат у дома си...Мисля че идеята за бюро-запознанство е ..дори доходоносно за там.Те много често  само бегло си виждат съпругите ,а основният контакт остава телефона...В Оран братовчедка беше сгодена... и всяка вечер се криеше под стълбите по 3 мака да разговаря със годеника си...несе бяха виждали,ама тя познавала сестрите му! Така че,какво му е толкова странното ,ако се видят на снимки....между другото-като момо аз ,чрез бюро за запознанство се запознах с моя грък....както и да е!Една позната още е щастливо женена-с 2 деца и си живее в Сидни...така че всеки с късмета си.
Днес -чрез Скайп намесата на трето лице-каквото е бюрото -отпада....И жалко-от време оно Сватовниците са си изигравали важната роля...абе,друго е и трето мнение по въпроса....

Момичета, ако едно от нашите момичета има време-защото е в деликатно състояние...ще има да четем-пресен  разказ от Магреб ...от най-важния участник-самата Булка. Става дума за Алжирска сватба...ама както си му е реда-три дни.....с кафтаните,с мунсориите....

Марси-...тука са по намахани ...щото са далеч от родата и  като няма кой да ги осъжда ,защото не знае какво прави...доооооооооооста ама доооооооооооста се поотпускат-на всички фронтове.....в смисъл -не остават само със зяпане и свиркане и цъкане....Но,туй докато се оженят и им ревне детето-...после Изведнъж стават Примерни Съпрузи и големи моралисти...Казват-признат грях не е грях ..абе,правили сми доста глупости..ама туй на младини -сега вече се променихме...

Пете- има доста верно и в това което казваш...освен ако не си намерят чужда булка  да спестят .....често чужденката-европейка ,тъй като не е на ясно с традиции и обичай и Не знае ...така да се каже -за цената си. Нормално......
Ако искаш ми вярвай обаче.....че доста Бързичко се Светва за това Какво е трябвало да получи и прочие...та в крайна сметка си го търси,и си го получава..... 
В други случай обаче-дори когато булката отива да живее там...още по-голямо и пищно и се устройва тържеството...да се покаже че чужд Човек идва...то е гордост.
Та нима нашите сватби не са така?!
Ако се жени българка за чужденец навремето помня даже в ритуалния дом-на чужденеца подарък даваха....ай да не пиша къв!)
Сега може и да не е така....но винаги смесените браскове са били по-шармантни...

Мисля че когато един мъж е взел решение да заживее с една жена едва ли иска да се подложи на системен тормоз и да е докара в къщата си ,ако Не е понася...той трябва да е садо-мазо или психо ...така че и на първо време да няма възможност да се случи Грандиозната сватба,в последствие нещата се наместват и улягат....

Все още нямам новини от Катя, обеща да ми прати смс, ама то конника ли по-напред, сестрите ли, свекито ли... Надявам се като се поуталожат нещата ще се включи.

По въпроса за скайп да се изкажа, като един стар "чатер"  Това е място, където човек по-скоро е това, което иска да бъде, а не това, което в действителност е. Много е лесно да заблудиш някой, стига да искаш, както е и много лесно да бъдеш заблуден. Разбира се, скайпа се ползва от милиони абонати, не може да се каже- всеки е сложил маската си. Аз имам хора в скайпа ми, които са ме лъгали, които аз съм лъгала, както и такива, с които сме откровени един към друг. Имам предвид мъжете и то непознантите мъже... Зависи кой какво търси. Ако търси забавление - лъже. И не само за притичкващото дете. Може да не се вижда никакво дете, да имате много фамириарно отношение един към друг, камерата да работи нон стоп, само денем докато сте на работа да не виждате какво става, и ПАК човека да е лъжец; и пак самите вие да лъжете (ако целта е забавление). Бога ми, няма по-лесно от това за един играч.
Аз разговарям главно с египтяни. И имам много познати. Някои са минали и заминали, други са се задържали на базата на безкористното приятелство. Мюсюлмани и християни-коптици. От всеки един от тях научавам много неща. За манталитета им, за нравите, а днес дори един от тях ми разказа какво правят бедните египтяни, за да "уцелят в десятката" както се изрази... Така че, Невена е много права като казва че някои с по-дълго висене в чата намират това, което търсят.
Но пък е много хубаво, когато чувам за положително завършили истории! Скайпа е просто средство за комуникация и един от начините за запознанства. От теб зависи кои хора ще допуснеш до себе си и кои не.


  така е да, и мойте хора ми разправят на какво са се нагледали по скайп.. пък някои и на живо (например един екскурзовод...) 
За черните и богатите, ами нали знаеш - чуждия оцет - по-сладък и от мед!!    Що не е нашенско... ммм  Аз преди харесвах испански тип мъже - мургавки така, с гореща кръв, едни хубави черни очи  Защо ли се прехвърлих на арабска вълна... Защо ли?? 


Мерси за линка... допреди Катя да отвори магрибската тема за мен туарег беше... марка на кола  После си дадох сметка защо именно джип са го кръстили така.. 

Понеже е баш време за кафе (гледам 06:12), да взема да го сервирам тази сутрин аз...друг е въпросът, че вие докато го пиете аз тепърва ще спя...

   

Добро утро, мили мои приятелки.
Пиша това след сутрешния адан и не знам кога ще публикувам, понеже днес ще купим модема, а дотогава едната сестра ще ме заведе на клуб, за да изпратя и други писма.

Откъде да почна: много има за разказване:
-   за полета и летищата – всичко ОК, багажът – непокътнат;
-   за самолета, пълен с мароканци, които се връщат за аид, който в самолета естествено се запознават, започват да се местят, за си говорят „хуй на хуя” – брат на брата и как аз /и мене ме разместиха/, попадам на мястото до един мароканец, който живее в София, работи за IBM и се връща за аид. С него веднага започваме дълъг опознавателен разговор – както си му е реда – кой откъде, накъде, при кого, с кого, ще нося ли в Мароко фулар, кой ме чака. /Тук е мястото да кажа, че на летището ме караха да си свалям чалмичката и двата пъти – не носех фулар -  с гол врат- както обикновено/. Говорим си за какво ли не, но не си разменихме дори и имената.
-   За това как пристигнах и луда станах – знаете, на летището в Мароко има скенери на излизане и всеки, които си е получил багажа, минава всеки куфар или пакет през скенерите и става опашка. Обаче нали си опаковах куфара за 8 лева на нашето летище и минах без скенера.
-   За това как конникът ме чакаше на първа линия. Уви, на обществено място няма как да си разменим целувки. Той започва да мрънка, но сме се хванали за ръце, докато бутаме количката към колата... чака ни човека със 7-те деца, бивш военен от умипотворителните мисии в Африка. Стигаме у тях в 2.30 часа и както преди, седят и чакат 15 човека – семейните деца и още роднини – това в Казабланка. Почва се разговор, мъжът ми ме помоли в колата още да си сложа фулар, сложи ми една по-широчка горница и ме настани в стаята сред народа. Почнаха да се обаждат от Агадир, стана пълна говорилня. Бяха наготвили риба и ме карат да ям, а те да гледат... понеже са яли, но аз не ща да ям.
От миналият път знам – за това семейство подаръците трябва да са в отделна чанта, направо се дават, така че много дреболии заминаха веднага. Следва другото познато – спането в най-хубавата стая. Знаете – на постелките на земята, на средата на стаята има ниска масичка, има телевизор, който мъжът ми пуска високо по никое време, за да се целуваме??? Спряхме телевизора все пак. В стаята има един висок прозорец – като ниша, което означава, че в другото помещение, в което спят нашите домакини, се чува всичко... как да е, дойде сутринта. И те, и ние не спахме. По ред причини, но те не са за коментар. Най-трудно е да си говори човек съвсем шепнешком.
На сутринта, къде 9-10 часа, почват да идват децата, които още не са ме виждали, за да ми се радват, слага се закуска, идва и едната от дъщерите – с умствено увреждане, която започва да ми се радва и да ми говори и да иска да оцветяваме – миналият път й бях оставила „домашно”.
Към 11 часа, ме поведоха с кола към едното от предградията на Казабланка, където живеят хора в бараки. Искам да ми покажат новият интернет –център – по проект, занятията по шивачество. Отиваме. Както се казва, от първите часове към на работа. За облеклото си - няма да говоря. Както на всички, ми се виждат дланите и лицето и съм с абая.
Отиваме там и се гмурвам из крещящи деца, които играят лимки, просяци , които искат 150 евро, за да си купят овен за аид-а. Жени, които перат на улицата – то дворове няма. Мъже, които се щляят по цял ден и пият чай.
Минаваме през импровизиран пазар. Продават овни, дрехи, дискове, кухненски принадлежности, всичко, всичко. Връщаме се за обяд. Вече сме към 25 човека – кой откъде дойде и кой как се казва – не знам. Нареждат се всички на масата. Аз съм на възглавници в ъгъла, от едната ми страна е домакинята, а от другата – конника. Почва се ядене и говорене. Аз каквото мога – казвам на диалект – вече доста знам, те примират. Пак „това е нашата арабка.” По едно време, едното от момчетата решава да ходим в една къща, да се запозная със жена, която прилича на мене!! Конникът каза „те искат да им платим бензина и да им остане и да те показват, че са казали на кой ми не, че идва „мрти на конника – тука е името на мъжа ми”  - съпругата на конника. Размина се ходенето. Добре, че дойде таткото-военен. Време е без да изпадам в подробности да кажа, че доста хора в този род са работили или работят в армията, но по управленски дейности – не са били директно на бойното поле, но има и такива. Почваме любимите разговори за работата в Нагорно Карабах.                                       

Трябва все пак да тръгваме за Агадир и мъжете отиват да ни търсят билети. Събота е преди аид-а. Намират ни за извънреден автобус, 2 места на най-задните седалки до мотора. Тръгваме в 22 часа. Дотогава вече съм умряла за сън, не искам да говоря. В колата на път за автогарата заспивам. Стигаме, на автогарата е гмеж. Шофьорите се надвикват – обявяват дестинациите. Има и други яки мъже, които се бутат и на процент продават билети в последния момент. Хора и багажи и ние двамцата с нашите чанти. Около мене – таткото военен и единият син и конника – да се движим бързо и да не ме бутат. Стигаме до нашия шофьор, който вика „Даба Агадир, Агадир даба!” – веднага Агадир. Мене ме слагат до една стена, пред мене- куфарите и там да седя. Конникът пред куфарите – хем пазим багажа, хем да не ме бутнат. Майка му звъни през 10 минути „Да пазиш жена си!” Качваме се. Така ми се е спяло, че за 7 часа не исках нито тоалет, нито вода, нито мръднах. Пътувам сега с панталон, че по-удобно и конникът ме е завил с едни шалове – а през нощта е страшен студ наистина, а и да не гледат... Пита се в нощен автобус, а и аз на най-задната седалка – кой да гледа? Пристигаме в 6 часа сутринта, след автобуса сме сменили 2 таксита.
         
У нас се почва радост и прегръдки. Вдигаме къщата на главата си рано-рано. Ако миналият път не съм била словоохотлива, това е защото и двете страни сме били резервирани и проучвателни, а реакциите –много премерени. Сега такова нещо няма. Само дето – снимки и подробности – няма да има много много. По ред причини, които не искам да коментирам. Ще има премерено снимки в моя албум.

Новата къща е хубава. Направили са много много промени в бита си заради мен. За това съм благодарна!

Сестрата, която се грижи за мен почна да се върти като пумпал тази жена. Тя само гледа къде съм и ходи след мене я с чехли, я с кърпи. Аз един ден съм тук и все седя със жените, или с мъжа си. Гости пак има, според мен – за цял ден е огромен вървеж, знам, че още никой не съм видяла, но ако има мъже от родата – си идвам в стаята да се забрадя или сестрата ме подгонва с един фулар.
Вече са напалили скалите – запомнете това, после ще разкажа какво е, ядем нарове и двамата и сестрата ми дава указания как да се мия с вода от лимонена трева, ядем гжела, бадеми, сусам и мед.... това всичко са берберски ритуали за зачеване. Гжела, бадеми, сусам и мед на каша, момичета, който иска за подсили съпруга си. За жените – нар и това същото. Аз съм при берберите все пак – много искам да ви покажа как са облечени жените от семейството ми –по-възрастните де – младите – с открити коси у дома, по панталони жените, но отгоре- по едни роби, или ако сме у дома – сега вече живеем 4 семейства на една улица... с нещо като халати до коленете. Има млади с традиционно облекло, има и с модерно, но от свекърва ми и едната сестра не се вижда нищо –никаква извивка по тялото. Дори и у дома косата е покрита и половината чело. Ще гледам като снимат мен, да снимат и някоя от тях. Вече неколкократно казвах –много сме консервативни.
Аз ходя с едно бележниче – само в къщата, за да си записвам кое какво е, радвам се на конника и гледам много-много да не мърдам, че сестрата е на крак винаги. Как ще се оправям с това не знам. За нея ми е неудобно.
Права си, Шилан, Аллах ни дава това, което е най-добро за нас, понякога повече, отколкото сме си мислили.

Откакто съм дошла, мъжът ми става 30 минути по-рано, за да ми прави масаж и упражнения. Аз имам специфична походка, по не е нищо странно или болезнено за мен. Той обаче ме обгрижва, без да съм молила за това. Аз в ежедневието си не си правя масажи. Като не може той- кой ще е – сестрата!!
Да си поговорим за контрола. Под предлог, че иска да види какво нося, мъжът ми ми е прегледал всички чанти и наличности. Но това е нормално пак.
Шоколадите ги отпочнаха. Аз само като гледам и не ми се яде.
У нас като мъжът ми е единствен сред жените, и на масата, и по принцип, се дава на него пакета с нещо примерно – ядки, хляб или храната и той раздава поравно. Поравно е спорно, понеже на мен ми се слага най-много.... неизбежно много и аз почвам да отсипвам. Не мога да го изям, още повече вчера бяхме на пост. Вечерта ми сложиха храна за 3-ма поне. Не мога да го ям всичкото. Сестрата ме гледа – дали ми харесва, свекърва ми и сестра й нареждат, че трябва да се подготвя, за да храни бебето. То още бебе няма, а аз съм ... не съм слабичка.
В новата къща имаме отделна стая, без прозорци /без отвори/ към другите помещения. Съвсем отделна е и срещу банята, ама до входа на къщата е. Какво да се прави – няма пълно щастие! Разбрах после, че всеки от рода почуква на входната врата по определен начин и ако не съм в приличен вид, мога да се приведа в такъв много бързо, а най-добре е да не отварям, понеже минават хора да искат разни неща, питат и аз няма да знам какво да отговоря, а и мога да се уплаша. Не е нужно да уточнявам, че сама в къщата не мога да остана – майка и баба има. А вчера свекърва ми какво измисли: конникът да иде в чужбина, това е наш план, където и да е – да работим двамата, това го мислехме и ние, а ако искам – да седя аз в Магриб, в тази къща т.е. при тях, а той да работи навън, понеже някой да не ме открадне! Предполагам, че от радост, всичките сега говорим глупости, малко и не се разбираме...Още е само втори ден, ама сме наприказвали какво ли не. За арабската майка е нормално да каже „мене като ме няма, ти си му майка, жена и сестра!”   
Трябва да кажа, че на улицата само аз съм чужденка и живеем в много традиционен квартал. Преди в другата къща на двора можеше да се излезе /да, закрит заден двор, но с градинка/, тук има дворче – бетонирано, за прането, за колелетата и моторчетата, Оградата е поне 2 метра плътна стена със шишове. Въоръжени сме с колекция от ками ... берберска работа, а вчера мъжът ми – ни в клин, ни в ръкав каза, че ако някой ме обиди, ще му счупи главата и ще го рита, и ще го даде под съд, после пък за нещо плакахме. И това само за един ден.         
Има 2 гостни, кухнята е по-малка – в сравнение с първата къща. Банята е мароканска: тоалета е дупка в пода, има 4 кранчета за водата и малка ваничка, няма душ – такъв, какъвто сме свикнали да виждаме в Европа - нависоко. Има течаща топла вода /за тези, които познават Магриба това е важна информация/, според мен сме близо до джамия, но днес ще се разходя. Това е засега. Утре ще направим интернет връзка у дома ни.
Струва 20 евро на месец. На него му е ясно, че тук не се случват много дейности, да почна да се разхождам по цели дни е абсурд, невъзможно е направо, ако мога, ще се включвам в някой хотел – колкото да не съм у нас, а по-късно ще ида да видя центърът за работа с хора с увреждания да проуча дали няма да ме приемат да поработвам сред хора – не за пари, а за дейност. Интернет е начин да върша нещо.
Откакто съм тук, мъжът ми казва „Дай да измислим стратегия! Не искам да казват „Мъжът й я пратил да работи за хляба! Срам е за мене!”
В Магриба не се случват много неща извън дома. Няколко пъти сме казвали – улицата е за мъжете.                                                 
   

Привет, Кате! 
Много се радвам, че пътуването ти е минало успешно и без особени проблеми (като изключим автобусния транспорт на задната седалка). Много интересно разказваш. С нетърпение ще чакам макар и оскъдния брой снимчици в албума.

Разкажи как ще празнувате аида, заклахте ли агънцето вече или утре?? Разбрах, че при вас е утре аида, нашите хора в Египет запразниха още от снощи - улиците били пълни с хора, музика, танцували. Докато в Сауди нямало такова нещо - там било спокойно през нощта и днес каквото има - има.


http://www.youtube.com/watch?v=FQss71QuM1s -поздрав за добро настроение със Сами Юсуф

Продължавай да разказваш!! 

Добър ден на всички, моля да ме извините че не си спазих обещанието да пиша снощи ,но малко не бях добре а и без настроение за писане.
 Та както Дала ви е казала ще ви разкажа за моята Алжирска сватба.
Всичко се започва около две седмици предварително- аз се прибрах в Алжир на 18.11 а сватбата беше на 2,3,4.12. По предварителни планове сватбата трябваше да е в тесен кръг.Бързам да уточня тесен кръг за тях е около 100 човека.Подготовката  на сватбата е горе долу като при нас в БГ- покани,тюлени кошнички,сладки и т.н.
Първият ден от сватбата е за мъжа- направихме вечеря за мъжете, които бяха поканени за към 19ч.

През деня дойдоха двама от приятелите на мъжа ми да помагат, и взеха решение да разположат масите в гаража( той е голям и просторен).В уречения час всичко беше готово- младоженекът облечен с костюм започна да си посреща гостите.Лека полека част от тях дойдоха, но и изненада имаше с тях дойде и оркестър.По традиция с този оркестър се ходи да се взема булката от нейния дом, тъй като аз си бях тук това се пропусна.
Така с жива музика, топла и вкусна храна и фоервеки се забавляваха мъжете- без присъствието на жени, сервитьори бяха приятели на мъжа ми.
Да уточня за протокола много, много  не са по подаръците тук .
Към полунощ завърши първият ден.
 Вторият ден е ден за хенна т.е вечер.

По традиция майката на жениха приготвя една кошница. В нея се слагат хенната,и подаръците които те искат да предложат на булката.С тази кошница майката, сестрите и още когото те поканят отиват в дома на булката.Тази вечер в къщата са само жени.
Пуска се традиционна музика по време на целия ритуал , които всъщност трае не пове4е от половин час.След като направят хенната жените сядат на чай и сладки приказки.Правят се снимки и булката стои облечена докато си появи жениха да се снимат.
Третият ден е най- дълъг и най- изморителен.Това е деня в които булката прави като импровизирано ревю( сменя няколко рокли )и най- накрая се облича бялата рокля, реже се тортата и всички си тръгват . В този ден присъстват жени които носят подаръци от сорта на сервизи за кафе, нощни лампи и т.н, а е възможно и захар да ви донесат като подарък.Ние си имаме 2кг.Естествено булката е била на фризьор, козметик и т.н обезателно трябва да е нагласена.
Та в общи линии това е една алжирска сватба.
Целувки