Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

Ти много добре си схващаш, ама аз с моите половинчати писаници .

Вълнуват ме въпросите, свързани със степента на развитие на разума при животните (и човека). За цялата фауна (де що има мозък)  .





Съмнявам се  .

Рибоците горе едва ли се самоосъзнават. Те просто инстинктивно се подчиняват на "правилата" в пасажа.  Поведението им се диктува от сигналите, които предават помежду си.

Ето тук е новият брой на списание Българска наука:
http://nauka.bg/magazine_archiv/BG-Science21.pdf

На 21 стр. има статия за едно такова поведение, изграждано милиони години - това в мравчените колонии.
Заформил се е групов интелект (не знам дали мога така да го нарека), развитието, на който допринася за приспособимостта и устойчивостта на вида. А, пък някои индивиди (в случая от друг вид - пеперудата Maculinea rebeli) се възползват от стройната организация и доста доволно си прекарват живота, паразитирайки на гърба работничките в мравуняка.

Надявам се, че ще ви хареса материала, още повече, че има и препратки към една колекция от звуци, доста любопитна.
Ако не за вас, то поне за хлапетата...

Ами кой да ти каже, Силви, това за разума.

Като имам повече време, ще пусна тука малко за това как целият социален живот на термитите например се диктувавсичко на всичко от 5 гена. А, погледнат от страни, изглежда толкова разумен, точен, прецизен... "осъзнат".

Термитите в един термитник са общност с невероятна организация, в която целесъобразността изглежда изцяло водеща. Обаче една проста пеперуда може да ги излъже, че е царицата-майка (или както се казва там шефката).
При това - единствено по миризмата си (или по "гласа" си - пфу - много забравям вече).



ПП По-късно ще проверя и дали всъщност гените са само 5, и дали са "гени"  въобще

Ей това е един от въпросите, който ме вълнува и мен! И честно да си призная съм доста объркана.
Общо взето осъзнах, че "моралните норми" са ни изкуствено наложени. Примерно през течение на годините са били различни, а също и в единия край на света са едни, а в другия - други.

Но че има нещо, което не ни е наложено от обществото, в което живеем, определено е така. Но не мога да разбера къде свършва фалша и започва истинското ни самосъзнание или самоосъзнаване? 

Какво чудно има в "моралните норми"? И там - еволюция.

Моралните норми зависят от няколко жлези с вътрешна секреция.
Понеже жлезите със секрецията си определят чувствата ни, а чувствата са свързани с разбиранията ни за "добро" и "лошо" и взети заедно определят нормите ни, то връзката е много елементарна и очевидна.

Холограма, не е точно така за всички морани норми.

Може заради еволюцията и заради жезите с вътрешна секреция да не ни ида да бъдем човекоубийци по рождение, нито долни и мръсни същества които само гледат как да прецакат ближния.
Обаче много по-голяма част от разбиранията за добро и лошо ни се налагат от обществото и от времето в, което живеем.
В днешно време например е "лошо" да се държиш като егоист. Още от малки ни учат, че трябва да уважаваме чуждото мнение повече от своето собствено, за да бъдем "добри".
А всъщност егоизмът (имам предвид здравословиния егоизъм, не егоцентризма) ни е заложен приородно и всеки, който се опитва да бъде "добър" заради хората, всъщност си причинява много повече проблеми. Да не можеш да кажеш "Не", само за да не изглеждаш лош е патологично и няма нищо общо нито с еволюцията, нито с функцията на някои жлези. Това е патология на обществото.

Хм, егоизмът е заложен, да. Но... по някога се оказва, че има цел, също егоистична, която може да се постигне единствено, като се подтисне някакъв егоистичен порив, и която се оказва с по- висок приоритет...

Пример, който си спомням от някакъв филм на НГ или Дискавъри - не си спомням точно.
Бабуните бяха ходили на лов за маймуни. Бяха уловили няколко. В лова участваха почти изключително мъжките екземпляри - поне в крайните му етапи. След като разчлениха плячката, обаче, въпросните мъжки, при все, че силно искаха да я хапнат основно сами, започнаха приоритетно да черпят женски индивиди с падналия им се дял. С надеждата да получат в замяна... внимание. При това не веднага, не на момента, а... някога. В някои случаи (с някои мъжки) надеждата изглеждаше твърде бегла.
Какво е тяхното поведение - инстинкт, рефлекс или осъзнато изчисление на шансовете? А какво е поведението на младежа, който дава последните си пари за подарък на момиче, което не може да има? Егоизмът му диктува какво - да си купи нещо, от което има нужда или което харесва, или да се опита да впечатли мацката? А какво диктува егоизмът - да се изрепчим на... шефа, да речем, или да замълчим... с цел? А има ли алтруистична проява, която да няма задкулисна егоистична мотивация? Ако има, аз не се сещам за нея... Дори и през най- "безкористните" си действия - пр. да защитя някого, който изобщо не познавам - вкл. и във физически контакт - мога с чиста съвест да твърдя, че не съм го правила за въпросната личност... а за себе си. За да се чувствам по- добре. И ако трябва да съм пределно честна, усещането не е за "доброта", а за сила, надмощие и е... еротично усещане. Вкл. на физическо ниво. Твърде вероятно е да имам високи за жена нива на тестостерон (никога не съм се изследвала, но имам и други причини да подозирам това) и по тази причина да имам и ясна представа / усещане за "причината зад причината" по отношение на подобен род прояви.

KatiABV, разбирам това, което си написала и съм напълно съгласна с него.
Това е поведение и усещане на един напълно здрав и нормален човек, който осъзнава ясно причините за държанието си, без да се самозалъгва или самоопределя като "добър" или "лош".
За съжаление обаче, голяма част от хората не са достигнали до този начин на мислене и самоосъзнаване. Примерите край мен са страшно много и честно казано не ми се иска да ги пиша тук, да не би някой да се познае...

Мога да дам за пример майка ми, защото не чете тук 
Цял живот роднините ни и познатите ни са били на главата и, а тя е влязла в ролята на тази, която нищо не отказва и когато и да я повикат, за каквато и тяхна прищявка е длъжна веднага да се отзове. Много често съм била свидетел на вътрешната и борба с отказа, който напира в нея и поведението, което "трябва" да спазва. В крайна сметка, почти на никого нищо не отказва, нищо, че често това изисква от нея да пренебрегне себе си. Ето за такъв патологичен алтруизъм говоря.
Предполагам, че го прави, защото такъв образ си е създала в очите на околните, но прави ли я това щастлива? Не мисля!
Тя цял живот ми е била ярък пример как не бива да се държа с хората и какво не бива да правя.
Иначе е страхотен човек, но страхотен за сметка на... щастлив.

Много хора от нейното поколение са така, а и от нашето за съжаление.
Но като се замислиш... резонно е.
Да вземем например приказките, които ни четат още от малки.
Там всички герои са или добри или лоши. Почти без изключение.
Още от най-ранно детство ни карат да се отъждествяваме с една от двете крайности и израстваме с мисълта, че няма как да бъдем комбинация от двете.
Защо никой не споменава, че вълка от "Червената шапчица" просто е следвал своя естествен нагон и е задоволил нуждата си от храна.
Да не говорим пък, че тази приказка специално е илюстрация на човешката жестокост, в ролята на ловеца, който убива вълка, разпорва му корема и след това го пълни с камъни и го зашива. Това на какво учи децата ни всъщност?
И защо никой никъде не споменава, че Червената шапчица не е невинна жертва, а едно глупаво малко момиче, което не е успяло да прецени причинно-следствената връзка от контакта си с голямия, страшен, гладен вълк? Нали не очакваме децата сами да стигнат до този извод?
Единствения плюс на тази приказка според мен е, че показва как червената шапчица тръгва на своя глава през гората, въпреки предупрежденията на майка си и си отнася последствията. Да, ама в живота ловците, които след това случайно минават покрай бабината къща и случайно носят пушка и още по-случайно могат да познаят дегизирания като бабата вълк са изключителна рядкост.
Малко се отплеснах, но темата за детските приказки ми е много болна

А това за тестостерона ми напомни за един филм, който бях гледала преди време в присъствието на мъжа ми и мъжа на сестра ми.
Там един учен обясняваше, че количеството на тестостерон в тялото можело да се определи от дължината на безименния пръст, сравнена с дължината на показалеца. Т.е колкото безименния е по-дълъг от показалеца, толкова по-голямо е нивото на хормона.
От мен и двамата мъже в стаята се оказа, че само моя безименен е по-дълъг от показалеца и то доста видимо.
КатиАБВ, може да пробваш и ти 

За пръстите - приблизително равни са. Не ми се вярва, обаче, това да е сериозен критерий. А за себе си имам такива предположение на б база типа окосмяване...  уви. Е, и склонност към агресивност в определени ситуации и хормонална мигрена - но главно поради първото.

За майка ти - подобно поведение наистина ми изглежда граничещо с паталогично, но алтруизмът няма много общо. Била е научена и е повярвала, че за да бъде приета, трябва да дава - всичко и винаги. Нещо като последните бабуни, на които едва ли някоя ще пусне, но все пак дават жалките си дажби. Много е тъжно, че някои родители (визирам, може би, нейните) целенасочено или поради лоша оценка на възпитателния процес, внушават подобна идея у децата си: ти си малък, несъществен, не струваш достатъчно сам по себе си и за да бъдеш приет трябва постоянно и всячески да подкупваш заобикалящите те членове на обществото... Действително, подобна самооценка би могла да направи един човек тъжен, не и щастлив.

Не е така. Представяш си го много елементарно и поетично.

Когато имам повече време, ще се поясня.

Аз съм си такава... елементарна и поетична 

 

Това е любоФ, Кати, не е егоизъм 

Дори, когато не можеш да имаш някого...
"Любовта е по-силна от смъртта..."

Какво остава за парите...

Бях гледал някакъв филм (мисля по Дискавъри) за задръжките, че се контролирали от кората някъде в предната част на главния мозък. Правеха някакви изследвания на психопати, серийни убийци и обясняваха, че при тях тази част от мозъка се различавала. Това довеждаше разсъжденията във филма до някакви изводи, че ако се правят предварителни прегледи на всички, то потенциално опасните могат да бъдат затваряни в клиники и така нямало да има проблем със серийните убийци.
Моето скромно мнение е, че може промяната в мозъка им да е настъпвала не в ранна възраст, а в резултат на "особените" преживявания, които са имали. Мнението ми се засилва и от факт, който изнасяха във филма, че серийните убийци в САЩ били по-често явление отколкото навсякъде другаде по света. На всеки четирима такива, един бил американец.

Една от причините е обществото да не ни изгълта като маслинки , примлясквайки от задоволство! Другата причина е да сме в крачка с възприетите норми на поведение, ценностна система. Трета причина - да избягаме от Аз-а си. Четвърта - защото ще ни се наложи да отстояваме себе си пред глутница кучета Има и още... Но основната е страха, бягство от конфликти и от себе си... Страх от реакцията на хората, страх да не загубим някого, ако си покажем наяве негативните страни. А те са негативни за някого, за друг не са. Все още сме обществени животни и докато сме с тази нагласа - ще се водим от общественото мнение, а не от лично желание и отношение.

Може би съмоосъзнаването настъпва именно тогава - когато отречем обществото в себе си. Когато убием родители, учители, съседи, шефове... "Убием" - в смисъл всичко, на което са ни учили. Но как да стане това в общество, където открития човек е като мръвка?....

...или като мрАвка