Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

Аз си мислех, че душата е нематериална и безсмъртна, а тя се оказа участък в мозъка

може би само "обитава" там 

Не съм съгласен с въпросната статия, но да - душата според Библията е нематериална, но обитава в живо тяло, не е в някакво друго измерение.

Ако ще питаме Библията, то ще трябва да гледаме на душата като функция на тялото + "жизнено дихание", вдъхнато от Бог, нали?

Сетих се за фотона, който е хем вълна, хем частица.

Възможно ли е душата да е само вълна...

Аз пък се сетих за бозона Хигс.

Ама той ми се връзва повече с духа, не с душата. Нощес може да споделя, ако остане време, докато съм на терасата  

Иначе горното тълкувание на Библията ми се връзва доста:

Без малко да го похарча в онази тема, ама от прераждания, от що ли - много повече се въздържам напоследък  

ами духа какво е? ний в друго измерение

Това, горното тълкувание е широко разпространено. И на мен ми харесва.



Ама, и ти... както се "прероди" наскоро... надявам се си със същата душа. 

ПП. Аз вече бях на терасата - погледнах луната. Искрящо бяла е, почти синя.

Да! И аз си го мислих, но съм далеч от идеята, че ги знам/разбирам тези работи. По-скоро разсъждавам. Затова и много ми харесва мисълта на Айнщайн за желанието да знае мислите на Бог и за това, че останалото са подробности. Мисля, че много точно го е казал.

Горица също точно го е казала. Само ако можех да го кажа с нейните думи бих разменил местата на събираемите. Бих сложил Бог в началото.

Ми, понеже формулата е: И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа,  Битие 2:7, затова...

Иначе, да, първоизточникът е Бог.

Тази вечер отворих оная тема за прераждането, няколко часа я четох. Мислех като стигна до края да гласувам и да пиша, а то междувременно взел, че минал шефа и я запорирал. И дал отпратка насам. За това тук ще си кажа- не вярвам в прераждането и не ми харесва като идея. Толкова зле е устроен този свят, че въобще не искам да участвам в тази порнография повече.
А за душата- ако не е материална, значи не може да се локализира. И не може да се каже, че "обитава" тялото- тя е навсякъде и никъде. И учените не могат да я видят. Или тръгнах в грешна посока?

РЕНИ, ние си познаваме материята. Не съвсем, де, има какво още да се желае. Но, за колко ли други форми на съществуване не подозираме, дори.
Няма как да ги локализираме с методи, предназначени за материалния свят.

А душата е живот, движение, импулс - това със сигурност. 

Вижте сега как са го казали опростено:

Хигс бозонът би изяснил как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята.
И тук:
http://vselenata.net/2007/09/blog-post_24.html

Тази светлина (дето била в началото) - от една страна, и този фотон, дето е без маса - от друга страна, и този бозон, дето ще обясни придобиването на маса и други подробности от "структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) материя" са ми много асоциативни с темата за духа и душата.

Какво решихме последно за тях, че забравих поемата за бендикса вече 
Духът е първоначалният тласък (не като на малките фиатчета - ръчно лостче, разбира се, а някакъв енергиен процес, задействане на силово поле, едно-друго...)?
А душата е "листчето" на което "пише" всичко за личността - за преживяванията, чувствата, спомените..., съзнанието на човека, т.е. процесите в него?
Което пък, от своя страна, е резултат от устройството на тялото (съотв. и мозъка), което пък е зададено с ДНК-то и индивидуалния геном?

Казано в обратен ред - ако си представим Крейк Венчър като Бог на окастрена Micoplasma Genitalium:
Създадената изкуствено от него "бактерия минимум" му е Творение.
Да кажем, че той първо си реди ген до ген, участък до участък в изкуствения геном. Един вид - подрежда я "механично".
После й пуска някакъв първоначален "ток", за да "зациркулира" живот в нея. Това й е "духът".
Освен това обаче записва и всичките й показатели в някакво файлче, които, да кажем, са енергийни и се излъчват от самата нея. Това й е "душата".
После, ако се възпроизведе същият индивидуален геном и се "настрои" с показателите от файлчето, бактерията "ще възкръсне".
Това ще стане само, ако самата комбинация в генома на бактерията отговаря на някакви критерии за "годност".
Други екземпляри на бактерията може да покажат "дефекти", да минат за брак и да дадат фира в стерилизатора, като в един ад...

Спирам, че ми свърши бирата 

Точно върху това си разсъждавах снощи.
И нямаше как да не стигна до четирите фундаментални взаимодействия. Законът. Програмата?
http://quant.hit.bg/tablica.html

Ако бяха други, светът щеше да е различен.


Друго: трябва да питаме БориСе - съществува ли невечна душа? Понеже за духа вече знаем, че е вечен.

Я тука една отпратка от актуален    автор за любознателните не-физици:
http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/Biblio/Nauka/Istorianavremeto/11.htm


ПП БориСе, казвай 
То даже аз знам, че има "спасени" и "неспасени" души, ама не звучи същото.

Хм, доста се колебая дали да пиша това, което знам. Поставяте ми трудна задача, по ред причини. Първо - притеснявате ме не вие (с вас смятам, че се разбираме дори когато сме на различни мнения), а тези дето евентуално може да хвърлят едно око на темата и да я оплескаме с препирни. Освен това християнството не е на единно мнение по тези въпроси. Мен лично това не ме притеснява. За мен това са "подробностите", за които говори Айнщайн. Все пак ще ви кажа това, което знам, а вие ще си изберете дали, или кое от него да приемете. Другото е, че не ми се иска, да навлизаме съвсем в теологини тематики. Все пак го приемам като една скоба в темата.

Ще започна с това, че дори православните не са на единно мнение дали душа и дух трябва да се разглеждат поотделно. (допускам, че може да греша, но на мен това ми го е казвал православен ... преди 20 години). Моето мнение е, че са отделно. Основава се на тоя пасаж например:


Духът е вечен. Той е даден от Бога. Той е този, който прави тялото живо в момента на сътворението на човека:
Бог е Дух. Създавайки човека Бог му вдъхва от Самия Себе Си:




След грехопадението, Бог не контактува с човека както преди това - директно. Човекът има жива душа, но неговият дух е мъртъв за Бога:


Има ли невечна душа? Според някой (умишлено не споменавам деноминации) щом човек умре духът се отделя от тялото и тогава душата не съществува. Тя ще се появи отново тогава, когато този същият дух се облече в новото, нетленно (вечно) тяло.
Разглеждайки душата като отделен елемент бих казал, че няма невечна душа, защото тя ще продължи да съществува.
Все пак Холограма много точно е намесил някой други понятия споменавайки спасена и неспасена душа, защото за християните не е важно дали една душа просто съществува, а дали тя е в единство с Бога. (Тук бих искал да вметна, че много християни или "християни" в кавички тръгват от неправилната позиция - търсят Бога, като че ли заради вечния живот. Смятам, че правилната позиция е да Го търсим, заради това. което е Той Самият, а не заради това. което получаваме от Него - вечен живот, или живот след смъртта...)
Интересното е, че Библията отделя спасението на духа от спасението на душата. Затова и Божието слово може да разделя духът от душата. Духът се спасява при покаянието - тогава, когато човек се обърне към Бога и каже най-общо: "Не искам да живея без Теб!" (Умишлено не говоря за грехове. Някой мислят, че същината е в чувството за вина, необходимостта Бог да прости греховете ни. Всъщност естественото желание на покаяния човек е желанието да живее с Бога, а греховете просто се явяват пречка за това. Те не са същината. Прегрешилия мъж например оправя отношенията с жена си и може да иска прошка от нея, но същината е в това, че той иска да продължи да живее с нея, а не просто да й се извинява.)
Докато спасението на духа е самото обръщение към Бог:



 Спасението на душата е продължителен процес. То се изработва - Филипяни 2:12

Ако мога да ползвам такъв пример - спасението на духа е като сключването на брака, а спасението на душата ежедневния живот с партньора след брака. Може да имаш съвместен живот по документи, но ако няма любов бракът ти е само на книга.
Така е и с душата - за да бъде жива, тя се нуждае от съвместен живот с Духа на Бога. Иначе само съществува. Има емоции (може би някакъв заряд, потенциал, дори някаква кинетична енергия, но не в правилната посока.
Дано съм бил ясен, че иначе...   значи нищо не разбирам.

Освен това искрено се извинявам за дългия пост, особено на Лаби, който ми харесва именно с лаконичността си. Нямам неговата дарба.