Случи ми се нещо странно.. IV part

Ели, ето и обяснението ми:
Според Слава Севрюкова има и други планети, на които душите могат да чистят кармата си. Някои от тях са подобни на Земята. Едно от обясненията ми е, че душата след смъртта си може да е продължила развитието си на друга такава планета.
Другото обяснение е, че когато почине човек доста често вижда духовния свят като любима местност, сграда, това спомага за преодоляването на прехода и да се избегне стреса. За да стане по-ясно ще цитирам малко от книгата на Нютон "Пътят на душите":
Има една тема "Преживявали ли сте СБС?" там разказах за един мой сън. И когато четох "Пътят на душите", тогава осъзнах много неща и какво точно означава този сън, всичко съвпадаше.

Става. Дръпнах я вече.
Книгите ги изчитам на един дъх, проблемът ми е в липсата на време за четене. Но като я прочета ще пиша пак.

Passiflora, това обяснение от книгата много съвпада с филма "В какво се превръщат мечтите" (What Dreams May Come ). С две думи концепцията там е - че рая за всеки е различен и е такъв какъвто, той си го представя, а ада е когато забравиш кой си и къде си. Много хубав филм е препоръчвам го на всички да го гледат.

ще следя темата и се връщам в началото да ви изчета.

Морска, разкажи! Не си досадна, поне на мен. Все пак нали за това е тази тема

РЕНИ, страхотно!  Аз също седнах да си я припомня.

Ели, ако успея да го намеря из нета, ще го изгледам.

Същото каза и прабаба ми в съня ми. Ще го копирам тук, за да разбереш за какво става дума. (Извинявам се на тези, които ще го прочетат за втори път.)
Сънувам една моя прабаба (няколко пъти е идвала в сънищата ми, но всички са с невероятно послание). Чака ме в една местност. Отивам при нея и започваме да се разхождаме.
Виждам наоколо страшно много хора, всички са се събрали на групички и общуват по между си. Прави ми впечатление, че всички са много щастливи, усмихнати, смеят се... Някои от тях ме познават, махат ми за поздрав, обръщат се по име към мен. Попитах прабаба си откъде ми знаят името тези хора при условие, че аз не ги познавам, а тя ми отговори, че това са предците ми.
Абсолютно всички хора (с изключение на прабаба ми) бяха млади. Попитах я защо само тя е стара, а тя ми отговори, че иначе не бих я познала.
Местността беше невероятно красива: свежа зелена трева, бистър прохладен водопад с хора веселящи се около него, вековни дървета в далечината, свежест, глъчка, смях. Усещах мирисът на свежа трева, прохладата на пръските от водопада...
Попитах я това ли представлява Раят, а тя се усмихна и ми отговори, че Раят е в главите на хората и аз го виждам така защото обичам гората и планината, хората, които обичат морето виждат море, дори има хора, които обичат пустинята и за тях Раят е безкрайни дюни и пясъци.
Това са най-основните детайли, които си спомням.


Морска, очаквам с нетърпение да споделиш още интересни неща!   

Пасифлора настръхнах!

Денят в който почина баща ми(бог да го прости),беше най-тъжният ден в живота ми!Но и най-странният!Баща ми беше на легло и бяхме подготвени,че краят наближава,той вече беше спрял да говори,да върви,да яде.Беше си на село.През деня решихме с мъжа ми да идем по-раничко на село(въпреки,че имахме много работа вкъщи).Там си бяха бабини и също и леля беше дошла(всички се бяхме събрали).Първия път като влязох при татко,той дишаше спокойно.Хванах ръката му,беше все още топла,целунах челото му(все едно се сбогувах,незнам защо,но точно така го усетих),след няколко минути излязох от стаята му.Когато влязох пак,видях,че дишането му се е променило,вече не е ритмично,а са резки откъслечни вдишвания.Излязох от стаята,извиках другите оттатък,дядо,леля,мъжа ми,баба...Всички бяхме до него в последните му минути.
Знам,че той чакаше да се сбогува с мен.............Знам,че всички тези случайности него ден не бяха случайни.................Можеше да си свършим работата вкъщи или можеше да идем на село,но да не вляза в точния момент в стаята на баща ми........Можеше...,но татко искаше да съм до него.............

Според мен сънищата са нещо относително. темата е за случки а не за дискусии на тема задгробен живот.Или религия. А такива случки много хора са преживели,но ги е срам да разкажат. Аз имам познати такива които се страхуват да разкажат да не ги мислят за луди. Мисля ,че има други теми за дискусии. Аз съм една от тях с такива преживявания и ми е интересно и други да споделят. Много хора вече не пишат защото се превърна в тема за сънища.В дом и семейство има тема сънувате ли ваши починали близки?

Аз също съм сънувала рая.Спомням си, че се намирах в нещо като зелено поле.Беше много красиво и спокойно.Там имаше ангели с руси коси.Но раят не се намира тук на небето, а на някаква доста отдалечена планета.Сънувах, че пътувах през звездите, за да стигна там.
Аз много често сънувам моя приятелка, която почина наскоро, днес сутринта пак е сънувах, но сънищата винаги са свързани с нещо, което сме правили заедно двете.Както обичам да казвам аз нищо ново под слънцето.Интересното е, че нейният мъж изобщо не е сънувал, само аз я сънувам, всеки път сънувам, че ме прегръща.Права е Мозила, нека да пишем по темата наистина.

Сигурна съм, че те е чакал да се сбогувате. Моята баба беше в същото състояние и ме чакаше по същият начин. Като се сетя и настръхвам, беше едновременно много трогателно и тъжно. До този момент не предполагах, че е възможно човек да отложи момента на смъртта си.

Темата със странните случки и сънищата на починалите близки имат обща идея- че идват от нематериалният свят. Затова така се преплитат.

Да, но темата за сънищата е в момента в ДиС

Имахме си изпълнения вкъщи ( аз съм още малка на 21 г., но в този форум намирам много полезни неща и помощ и затова се навъртам тук  ), когато баба почина преди няколко години. Няколко дена след като това се случи, през нощта, чувам се отваря вратата на нейната стая и чувам стъпките й - от там до мойта стая и обратно. Умрях от ужас и страх, не смеех да мръдна, докато не заспах. И след това периодично е имало някакви дребни случки из къщата (аз не пуша, но под една от лавиците в моята стая намерих цигара...влизала съм в стаята на баба, усещам присъствие...  ), свързани с нечие присъствие, но това ми се е запечатало в главата. Съзнавам, че би могло да съм била афектирана....но все пак...не мисля...С една приятелка няколко месеца след случая със стъпките бяхме у нас, чуваме и двете звънеца за вратата, но кучето не лае (а попринцип винаги реагираше), на вратата - никой. 

Passiflora, започнах да чета книгата, къде ще я коментираме?
Преди време така пуснах тази тема- http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121956.0. Но тази книга освен нас май никой не я чете...
Обаче авторът си има сайт, в който рекламира другите си произведения- на същата тематика - http://www.filibe.com/nanev/
Както и да е, понеже ти я препоръчваш я прочета цялата.

И за да не бъде постът ми само спам- случвали са ми се и други странни неща- повечето пророчески сънища, но не само. Не знам защо, но в момента, в който се случва нещо, за което нямам идея как става, то ми се струва съвсем естествено. И някак си нямам желание да запаметявам странните случки, да се опитвам да нищя как се е получило, а още по-малко пък да ги разказвам.

Месец юни 2003. Малката ми дъщеря е само на 5 месеца. Аз съм бременна и отивам в болницата да правя аборт. Предисторията е важна до толкова, че нямаше кой да ме придружи в този ден, никой друг освен мъжа ми ( а имах нужда от компания, защото малко кофти излизам от упойки). Та - този ден само той свободен и трябва да дойде. В същото време няма на кой да оставим бебето, защото всички познати са заети. Само майка ми не е. Но зетко ненавижда тъщата и решава, че в онази юнска горещина ще помъкнем 5 месечното бебе с нас. Аз бях повече от бясна и ужасно притеснена, защото той остана да ме чака вън, на пейките, под една сянка уж, но беше адски горещо. И дъщеря ми непрекъснато ревеше.
Влизам, слагат ми упойка, заспивам...и изведнъж усещам, направо усещам как се нося съвсем под тавана. Не виждам кой знае какви подробности от залата, само тавана и ярка светлина (от луминисцентната лампа). Мяркаха се долу под мен някакви сенки - лекарския персонал предполагам. И така, аз се носех под тавана, стигнах до вратата, излязох и продължих все така под тавана да се нося по коридора, като свтлината на лампите ме дразнеше, защото виждах предимно нея; после излязох вън и видях съвсем ясно мъжа ми да седи на една пейка и да дундурка малката. Даваше и вода, после я покри с пелената, за да не я пече слънцето. Попитах го нещо, но той не ми отговори. Аз обаче, се поуспокоих, че детето вече не плаче и...връщането не го помня. Следващия ми спомен е, когато се събуждах от упойката.

Чувството беше прекалено силно и все пак си помислих, че съм сънувала. Но на другия ден не се стърпях и го заразпитвах. Описах му подробно момента, който бях видяля, как точно и даваше вода, на коя пейка е стоял и как я е завил (аз това нямаше как да го знам, защото преди да вляза в сградата те стояха прави под дървото, а след това ме чакаха в коридора). Мъжа ми само ме изгледа странно (той хич не си пада по такива странности) и се учуди от къде знам. Разказах му на две - на три, но той не прояви кой знае какъв интерес (предполагам се плаши от подобен род неща и предпочита да се прави, че не е станало или че не го интересува).

Това е в общи линии моята станна случка.

Имам и един сън, кошмар, който след 2 месеца се превърна в 7-годишен кошмар на живо.
На кратко - сънувам, че сина ми - тогава на годинка се задушава, диша на пресекулки и всяко едно вдишване като че ли му е за последно. Седим в тъмна стя, аз го държа на ръце и той пак рязко поема въздух и спира. Ужасена си мисля, че това е краят, но той издиша и аз се успокоявам. Обаче приятелката ми, която е до мен ми казва: "Аааа, това ще е то" - демек при следващото вдишване - издишване и ще свърши детето 
Събудила съм се ужасена, пищяла съм на сън, после съм припаднала...според думите на мъжа ми. Няколко дни ме държеше този сън, но го отдадох на скорошната и ненадейна смърт на любимия ми свако.
Това става месец юли 1999. През октомври сина ми за пръв път направи ларингитен пристъп и за мой огромен ужас картинката беше както в съня ми, но съвсем реална. И този кошмар продължи почти седем години (като при един от последните му пристъпи си беше направо заминал). Апропо дъщеря ми и тя същите ми ги сервира - беше само на 3 месеца, но пък спря доста по-рано.

Пуснах го това в здравния ама май трябваше да е тук. Та ето я самата случка.

Значи действието се развива посред нощ. Детето плачеше и го взех при мен. Докато се опитвах да заспя, защото то ми пречеше, ми се случи следното нещо. В полуспящо състояние, казвам полуспящо, защото си знаех, че съм си в леглото и се мъча да спя, усещах детето до мен и всичко, но същевременно явно не съм била съвсем будна, защото усетих в ръката си, която беше под възглавницата ми.... друга ръка. Не беше на бебето, беше голяма мъжка ръка. Аз я стисках, дори я опипах защото като усетих, че държа нещо помислих че може би детето ми е подало ръчичка. Но не беше бебешка, а мъжка.  Освен това бебето беше малко по настрани, нямаше как да си протегне ръката чак там. Това за секунди след което явно пак съм се унесла и в един момент усещам, че се задушавам. Усещам, че някаква сила ми натиска главата под юргана и не ми стига въздуха. Започвам да се боря в съня си, без реално да си мърдам ръцете да се освободя, но явно главата съм мърдала защото извенъж се събудих и се освободих от това. Казаха ми, че може да е сънна апнея. До сега подобно нещо не ми се е случвало, но може и да е началото на апнея. Но и това с ръката, която усещах в моята пак е много странно, подобно нещо не ми се е случвало преди. И всичко това аз по скоро го усещам като да се е случило реално, а не е било сън.