Случи ми се нещо странно.. IV part

За съжаление моята баба не можа или не пожела да отложи момента на смъртта си за да я видя жива. Тъкмо бяха я оперирали и сестра ми ми каза, че я е видяла току що излязла от упойка, говорили си даже, всичко изглеждало нормално. Казах и че веднага отивам да я видя. Но не знам защо нещо ми подсказваше много да бързам и просто не можех да се спра. Тичах непрестанно от нас до болницата, което са около 5 км, тичах през центъра на града, нищо не виждах и никой не ме интересуваше дали ще ме помисли за луда... И като стигнах и налетях в болничната стая... майка ми беше там, стоеше до баба ми и плачеше и ме изгони. Питах роднините ми пред вратата какво става и ми казаха, че тъкмо е починала. Беше ужасно. Починала е в резултат на операцията. Самата операция била успешна, но от системите някак си се образувал тромб, който заседнал в мозъка и предизвикал инсулт. Така си замина милата ми баба от една тъпа операция на счупек крак. А преди операцията докато лежеше в болницата непрекъснато повтаряше, че е сигурна, че няма да преживее тази операция и само за умиране говореше. Никой не очакваше, че ще умре от операция на крака. Но стана. Замина си, а беше млада. 

Сетих се, че и на мен ми се е случвало нещо подобно. Както си спя, усещам, че някой ме натиска, не ме задушава, но не мога да мърдам и това ме влудява. С нечовешки уислия успях да се преборя с тази сила и се събудих...аз си мислех, че съм сънувала, но усещането беше много силно и много реално.

Това е сънна парализа. В първата тема за странните неща много момичета бяха писали за подобни преживявания. Симптомите са точно такива - усещаш, че нещо те притиска и не можеш да мръднеш, усещаш нечие недоброжелателно присъствие в стаята и се бориш с него.

Спя и в съня си виждам как бяла светлина се появява към мен (няма образи, няма лице, няма нищо) и ми казва: "Не се притеснявай моето момиче, ще имаш живо и здраво детенце. Ти си благословена."
В същото време виждам ( в съня си) как държа бебето и светлината изчезва, обаче започва да ме втриса ужасно, усещам че съм ужасно гореща. Събудих се и в действителност бях като факла. 
Два дни място не си намерих.

Дайте линк да чета стари теми,в които сте обсъждали сънната парализа!Не знаех,че така се казва,кърмата ми спря от такова преживяване!Макси беше на 3 месеца тогава.Бяхме сами(Мъжа ми работеше нощем тогава),легнахме си вечерта,изведнъж се събуждам от силно дърпане на завивката!Само очите си можех да движа тогава,дори не можех да дишам!Може да съм припаднала,нямам спомен,само сутринта много плаках,КАПКА мляко нямах в гърдите си!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176062 - това е линка на първата тема - някъде из нея си спомням, че имаше доста разкази за сънна парализа.

Какво пише в уикипедия

Сега като чета за тази сънна парализа се сещам ,че и майка ми имаше такова преживяване. Дали наистина е от това? Или нещо друго им се случва на момичетата? Интуицията ми подсказва ,че съм права. Но истината е ,че е много неприятно наистина. Джей, много интересно преживяване.

записче

mozila, и аз много пъти съм си задавала този въпрос - дали това "научното" обяснение за сънната парализа е приемливо и обяснява всичко. Например те казват, че мозъка се събуждал преди в тялото и не се бил отблокирал механизма за недвижение на тялото по време на сън и аз се питам - какъв е този механизъм и кога действа като има много хора, които се въртят и движат по време на сън? Също така защо всички казват, че усещат някакво чуждо заплашително присъствие в стаята? Аз единия път дори чувах глас, който ми пееше "There is no love in this world"    И аз тука във форума научих, че на това му казват сънна парализа и бях изумена на колко много хора се е случвало и колко е подобно, включително и като моето чуване на глас. Преди това само майка ми  и вуйчо ми са ми разказвали, че са сънували подобни сънища, в които искаш да се събудиш и не можеш да помръднеш. И двамата са почнали да ги сънуват след смъртта да на брат им. Мислила съм си дори, че е възможно да е било в резултат от преживения стрес. Аз откакто прочетох за това, че му казват сънна парализа, спрях да се стряскам и посления път като ми се случи след първоначалния срах /спях по корем и се събудих от това, че нещо тежно седна отгоре ми/  си казах, че това е сънна парализа и след малко ще се събудя наистина. Някъде бях чела, че трябва да се опитваш да си мръднеш езика и пръстите на краката, за да се събудиш по-лесно. Като цяло преживяването си е гадно - но като знаеш, че все пак има някакво научно обяснение се преиживява по - лесно.

С майката на приятеля ми правиме новогодишната баница и аз слагам късметите  . Като слагах този за бебето все едно си го нарекох да е за мен. Искаше ми  се на мен да се падне...
И дойде време да разчупваме баницата и всеки си взима...Оказа се, че на мен не ми се е паднало късметче, а на братчето на приятеля ми са се паднали 2. Той си прочете едното и ми каза ако искам да взема аз другото, но аз му отказах...
Е...оказа се, че късметчето беше БЕБЕ. Почувствах се малко кофти и много съжалих, че отказах да го взема...
Не знам как да го разбирам

Четох малко от предната тема и да ви кажа честно... сънна парализа мога да допусна че има. Ама всички други страхотии покрай нея не мога да си ги обясня. Или поне не виждам каква е връзката им със  сънната  парализа. Лично за себе си като ми се случи горната случка с ръката която държах и след това душенето... разбирам едно странно нещо да ми се случи, ама 2 накуп ми идват прекалено много... та понеже беше много реално страшно и си помислих дали не направих здрасти с дявола. А сега се сетих, че и преди няколко дни Давид не искаше да си легне в леглото, сочеше прозореца и повтаряше Страшно. Понеже никога не се е случвало мислех че просто си търси начин да отложи лягането си. Но като загасих лампата той започна да пищи с истински ужас и тогава се убедих, че наистина го е страх, а не просто да се прави на интересен.
Хора, много ме е страх. Имам приятелка, която беше измъчвана години наред от полтъргайсти. Отърваването от тях също отне много години изпълнени с непрекъснати постове, молитви, освещаване на дома. Много трудно се избави. При нея не бяха само полтъргайстите, тя беше и врачка от много висока класа, имаше и способности да вижда хората като на скенер и кви ли не параспособности. Изпитвам ужас и аз да съм обладана и домът ми да се навестява от демони.

NikiFin, не се вкарвай в такива филми. Почти съм сигурна, че твоето е сънна парализа и нищо друго, защото и аз съм преживявала. Дори си бях с отворени очи и да не ти казвам какви ужасии виждах. В това състояние не можеш да предполагаш на какво е способен мозъка. Защото всичко е от него. А ако постоянно се страхуваш и си мислиш, че при теб има полтъргайст или нещо подобно никога няма да се оттървеш от тези изживявания. Повечето неща са в главите ни и сами си ги докарваме. Успокой се и гледай да не мислиш само за това. А когато пак ти се случи, просто си кажи "Знам какво е това...Спокойно!" и ще видиш как полека-лека ще се оттървеш.

Подкрепям с две ръце Вили. Също бих ти предложила и ако си християнка да си кажеш господи помогни ми! Повярвай ми много помага. Аз го изпитах веднъж. Просто действа на психиката да се отпусне.Желая ти късмет!  Ели, започнах да се замислям. Може наистина да е от стрес.

Четох снощи из уикипедията,че силно преживения стрес е едно от нещата, които предизвикавт сънна парализа. Изброени са следните фактори:
    * Спане по гръб с лицето нагоре
    * Нередовен сън, дрямки, системно недоспиване
    * Повишен стрес
    * Внезапни промени в начина на живот
    * Осъзнато сънуване, което е предшествало епизода на сънна парализа.

Почнах да гледам и един филм - How to stop sleep paralysis. /на английски е без превод/. Като го изгледам ще ви пиша какво казват как да може да се оттърве човек от сънната парализа.

NikiFin , подкрепям всички момичета, които са ти писали - не се вкарвай в никакви филми, колко по - малко слушаш приказки за полтъргайсти и други подобни преживявания толкова по- добре. Казвай си, че Бог пази тебе и къщата ти от подобни влияния и ще бъде така наистина.

Точно това мислех и да направя, да вярвам, че Господ ме пази. Дано е достатъчно и нещата да не се задълбочават.