Случи ми се нещо странно.. IV part

*Jeny* , ако това нещо ви притеснява, дайте им нещо на тези Ваши роднини и си изяснете нещата! Просто  им простете лошавината!! С прошката, ще изтриеш всичко лошо!!!

didiela , благодаря мила за съвета,  но те не искат нищо. Много пъти сме предлагали, но не сякаш не може да се икорени това зло

аз пък съм чувала, че ако починалия седи така с гръб към тебе и не ти говори, това е на хубаво, защото ще имаш дълъг живот и той не иска да те види скоро там при него. А иначе , че е наоколо около теб , а не само на гроба и аз така мисля. Аз имах едно много добро приятелче Веско - с който се запознахме чрез работата. Моя пък бивш шеф беше от тия хора дето сутрин мрази себе си, а следобед всички останали. Та аз като реших да напускам един ден, макар че го предупредих и че му искарах сезона, той започна да ме кълне. Аз обаче не се впечетлявам много от тия неща, защото съм си изградила защити чрез Рейки. Веско му беше един от най-добрите клиенти, но в един прекрасен момент реши, че иска да работи с мен в новата фирма и познайте - Михали започна да го кълне и него, а Веско много се впечатляваше от тези неща и не се минаха и 6 месеца и Веско почина от рак. Обаче сега най-интересния момент, минават 6 месеца от смърта на Веско и аз сънувам , че Веско кани Михали на една огромна трапеза, а там имаше дето се вика от пиле мляко и Михали седна при него. В съня си видях, че и жена му на Веско беше наоколо, но той се правеше, че не я познава....досещате ли се какво стана. На сутринта се обадих на една приятелка в Гърция, в селото където живееше Михали и 1вите и думи бяха - а, знаеш ли михали преди 3 дена са го приели по спешност изпаднал в кома и така и не се събудил......а жена му на Веско и до ден днешен си е жива и здрава и даже стана кръстница на сина ми.

интересна тема
и аз имам няколко случки,но една по една.
най странната е ,че на 2 3 пъти уж се събуждам и усеЩам някакво странно присъствие,но от ужаса немога да се мръдна,искам да извикам но нестава и оЩе повече се вдървявам това ми се случи на различни места.....
майка ми казва че винаги преди големи земетресения е сънувала баба си,която е починала доста отдавна.
моят бивШият приятел живееШе в къЩа,до която имаШе друга такава.една ноЩ излиза до тоалетната и поглежда към другата къЩа и оттам му мята с ръка бабичката,която живее там.той съЩо и помятал и когато казал на майка си,така и така,жената  казала му че тазии жена е починала скоро и няма как да е била там,но той е 100 процента убеден че я е видял,при това е била и с бяла ноЩница.
аз преди години учих в софия.една вечер се прибирахме с 4 момичета с автобуса.един психопат ЩеШе да ни заколи в автобуса,но ни се размина.полицията го залови,но аз неможех да дойда на мене си.на другия ден Щях да си ходя за русе и се бяхме разбрали с майака че Ще си дойда,да не ме търси.но тя цяла вечер имала усеЩането че неЩо я дуШи и реШила да ми званне.аз скрих от нея,но тя мноо настоятелно ме питаШе станало ли е неЩо и аз и казах

niama_me, съжалявам за татко ти. Чела съм историята ти още когато той беше жив. Даже наскоро се сетих за вас и се питах какво ли става, тайно се надявах, че е още жив. Знам как силно изживяваше всичко и мисля, че затова вънуваш всичко това и имаш страхове. Съвсем нормално е  и няма нищо свръхестествено. Това че си правите редовно прегледи е много похвално. Твърде малко време е еминало, за да си по-спокойна. Опитай се да преодолееш това  състояние с помощта на разума и волята. Не се вкарвай в излишни филми. Самовнушението ти може и да ти докара някоя болест. Недей така, мисли позитивно и гледай напред. Каквото ти е писано, няма да избягаш от съдбата си. Така че, няма смисъл от излишни страхове.
Прегръщам те силно. Ще потърся дали си писала как се развиха събитията, нали той не занеше за болестта и даже кроеше планове за бъдещето. Какво стана накрая, как почина, осъзна ли какво става всъщност? Много тъжна история, но такъв е животът за съжаление  и за сега. 

Много интересна тема. Аз лично нямам кой знае колко подобни случки, дори за нито една не се сещам. Но баба ми е разказвала една история с нейния баща (моя прадядо). Не помня с подробности цялата история, но в най-общи линии: Прадядо ми работел в някакво село около нареченски бани. Един ден получил ужасяващи, нетърпими коремни болки. Лекарят там сложил диагноза "преплитане на червата". Не можело там да го лекуват, а това е състояние, което трябва да се лекува по спешност. Тръгнали с медицинската кола към най-близката болница в околността (не помня къде е била) и дядо ми се гърчел в големи мъки сам отзад на седалките. В един момент, когато болките станали толкова силни, че той мислел, че умира и вече мислено си вземал сбогом с близките си усетил студена ръка на челото си, която го помилвала бавно три пъти и в следващия момент нямало и помен от ужасните болки. Никого нямало в колата, освен лекаря, който шофирал. Огледал се дядо ми от къде е дошла невидимата ръка, но нищо, а той вече се чувствал съвсем нормално, като изключим факта, че целият е вцепенен на случилото се. Дядо ми много пъти е разказвал как според него неговия ангел-пазител е спасил живота му. Аз винаги съм подхождала малко скептично към тази история, но сега след като четох доста истории с такъв характер съм склонна да вярвам.
Другото интересно е, че прадядо ми е гледал на кафе. Баба ми много пъти е казвала, че не е имало нещо, което той да не й е познал.

Иначе като ви чета как сънувате починалите си близки, ми се иска и аз да можех. Поне веднъж. Мой близък човек се самоуби, когато бях много малка. Толкова плаках, че не се сбогувах с него. Но с времето, вече дори съм започнала да забравям как изглеждаше, добре че имам снимки. И никога, никога не съм го сънувала  А толкова искам да го видя отново....

Беше дни преди да почине баща ми.Аз съм до затворената балконска врата и гледам как на ръба на отворения прозорец на балкона каца гарван.Вижда ме но не се плаши,гледа ме.Отварям вратата и мисля,че ще излети.Не,скочи вътре на балкона,застана пред мен и просто ме гледаше.Излетя след 10 минути.Знам,че беше дошъл за баща ми.И още:беше месеци,след като почина майка ми.В моята стая спеше близка моя приятелка,която беше свидетел и знам,че не ми се е причувало.Събудих се от шума на падащ предмет в средата на стаята,където е празно и няма как да падне нищо.Но няколко поредни пъти в няколко поредни нощи аз чувах как там пада нещо.При мен все взимах някой да спи и тези хора чуваха същото нещо.

Чак сега прочетох тази история,но много ме заинтригува.Вярвам безусловно в прераждането.Работила съм в тази област с психиатър от френската школа,а те са много развити в тази насока.Няма какво да се коментира-момоиченцето е видяло своето прераждане.Единственото,което мога да кажа,че тя има много гъвкаво и силно развито подсъзнание и така нареченото второ внимание по терминологията на Кастанеда.Това се постига принципно с много тренировки и е рядкост да се случва на наинтересуващ се от това човек.

Аз съм чувала, че бухалът вещае смърт. Ако го видиш на балкона си, трябва да го изгониш. Сега колко е вярно - не мога да кажа.
За гарвана ето какво пише в уикипедия по този въпрос, до колкото може да й се вярва, разбира се. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B … 0%B2%D0%BE%D0%BB)

Верни са повечето неща.Това за христянството не го знаех,но аз тази религия не я обичам,макар и да се водя православна.Гарванът не вещае смърт ,той просто идва да вземе и отведе душата.А бухала дали не го бъркаш с кукумявката?Може и за него да има такова вярване,не го знаех.

Ами аз съм чувала за бухала, но е възможно и за кукумявка да става въпрос. Сега се разрових в интернет и намерих това http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=59 … 3&format=html. Но и за кукумявката пише разни неща. Те изглеждат сходно, така че не знам точно за кое от двете е вярно. Може би и двете. Това от малка ми го бяха набили в главата и веднъж действително видях бухал на балкона, просто умрях от страх, малка съм била. Слава Богу нищо не се случи.

ПП - чак сега видях, че е от в-к Атака линка, който съм дала. Не се смейте, това намерих. 

И аз знам за кукумявката...
Дори ще ви опиша ситуацията, при която със семейството ми станахме свидетели на това, как ято кукумявки дойде, "взе си кръвнината" (както казват старите хора) и после изчезна така, както се беше появило...
Но малко по-късно, защото сега имам работа....

Не помня, но почти съм сигурна че никъде не съл описала какво точно се случи. И аз те помня от темите ми, знам колко бяхте съпричастни всички и може би "дължа" на тези от вас малко история, но повярвай ми изключително тежко ми е когато описвам точно онези последни дни. Последния месец. Не ме...притеснява и разстройва толкова самата случка...самия факт че почина баща ми , а това което преживя и той и ние последните дни.
Все пак само да ти кажа, не разбра за болестта си....Нямаше и болки никакви може би за това  някак си подсъзнателно отхвърляше този факт...защото и в неговите представи е била една ужаста смърт с много болка. Е ужасна беше, но по друг начин стана. В последните часове само го  разбра. От 21.00 вечерта од 23.00 когато почина много викаше, пищеше просто, не от болка. Казваше само на майка ми че умира, че неможе да го опише но е сигурен че умира, че я обича страшно много и неиска да се раздели с нея.
Ето....заседна ми буца в гърлото, немога повече да пиша.
От около 4-5 дни съм с нещо като задух...незнам какво постоянно имам чувството че трябва все по-дълбоко да вдишам....Бях на лекар и ме прати и на ендокринолог но и двамата смятат че е на нервна почва, а усещането е ужасно. Постоянно мисля как на него в този момент не му стигаше въздуха и се чувствам още по-зле....
Незнам и какво предизвиква това мое състоя ние точно но не се чувствам никак добре.....

Второто внимание доколкото разбирам е нещо целенасочено развивано. Свързано ли е това с излизане в астрал по някакъв начин?
Тук става дума за нещо инцидентно. Дъщеря ми нито се интересува, нито има някакви подобни способности. Само на няколко пъти около себе си забелязва странни неща и има странни спомени. Помни примерно отлично първия си рожден ден. Помни как я оставях сама в стаята да заспива на мъждукащата светлина на камината и помни че тогава не е била сама, разговаряла с някаква жена. 
Случило и се веднъж изневиделица изникнала кола почти да я блъсне. В момента в който това трябвало да стане, тя има провал в паметта, а в следващия момент се помни на безопасно място на тротоара.
С една дума, не екстрасенсорика, а присъствие на някой край нея като че ли.

Второто внимание е свързано специално със сънищата и не е точно излизане в астрал,а мното добро контролиране на дълбоката подсъзнателна памет по време на сън.А явно и на яве,щом има такъв стар спомен.Просто при нея е размита границата на съзнателно и подсъзнателно,особено на ниво памет.Не са нужни способности за това,макар и да не е много често срещано.В много случаи отшумява ,за съжаление ,с възрастта.Така беше и при мен частично.Няма да коментирам случая с колата:звучи ми като екстрасенсорика,но щом тя има усещането,че там е имало някои,то значи ,че просто някой наистина я е пазил.Няма как да стане ясно дали е бил починал близък,или друг тип същност.