Преместихме се в нова къща, на квартира, преди 4 месеца. Все нещо не ми е наред ъглите на тази къща, нещо ми е неудобна. Не знам как точно да се изразя.
От къщата има врата към гаража. Все я заключвам, пак поради тези мои илюзии. Въпросният ден, мия чинии, бебо е до мен в кошарата, сами сме. Чувам един тропот, като инструменти, все едно падат. Заслушах се и реших, че има някой в гаража.
Тук е доста опасно и всичко е възможно. Грабнах един нож и се запътих, отключих вратата към гаража, светнах лампата, нищооо.
Заключих и пак при чиниите. След малко чувам вече глас, вика от болка все едно. Направо припаднах от ужас, подкосиха ми се краката. Чух го много ясно и все от тази посока. Грабнах бебо и тръгнах към вторият етаж, заключих ни в спалнята. 5-10 мин нищо. Обадих се на мъжът ми да си идва. Слязох долу гледам вратата към гаража отворена леко. Аз съм сигурна, че я заключих. Нищо нямаше, не чух нищо повече. Най странното нещо обаче е, че когато отворя тази врата все очаквам да видя обесен човек в гаража.
Не знам защо, все тази картина ми е пред очите щом пипна тази врата. Чак адреналина ми се качва като я приближа.