Времето лети и заминава, сладки ФЕВРУАРКИ здраво стискат до финала

Привет и от мене!
Опитвам се да пиша от доста време, но нещо ми се прецака кирилицата Най-накрая се справих 

Първо да благодаря на Мечоланка за записките от лекцията и на Албена за полезната информация   

Благодаря и за страхотните закусчици, много вкусно

Тони, радвам се, че малкия Криси е добре, а за отношението на някои просто нямам думи  Като чета обаче в МД май е заразно

Леле Elfita като прочетох тази сутрин поста ти за майчинството и като поосмислих доколкото ми е възможно добрите новини, който съдържа поне за мен де, ми идваше да се метна на колата и да довтасам в Пловдив да те нацелувам. Дано наистина да е така хем да сме на 6 месечна база, хме да е 410 дни, то от това по-добро няма  .
 А момичета много сте прави относно емоционалната страна на въпроса за бебчетата и много ме стопли това, което прочетох. Но аз приемам много навътре тия неща с осигуровките не заради друго, а просто знам какво е да живееш в лишения и винаги съм си повтаряла, че поне за детето си искам да осигуря сносни условия. Не лукс и разкош , а поне нормалните неща. И като знам колко усилия съм положила до тук да закрепя един стандарт, който дори не е средна класа но поне не е на клошар, и много ме е яд когато те поставят пред свършен факт и се чувстваш безсилен, въпреки положените усилия и лишенията. Но вие сте прави за всичко има решение важното е да се обичаме. Просто като разбера лоши новини от такова естество вече реагирам по-бурно и емоционално ( маи и пустите хормони имат роля) но имам чувството че от как съм започнала да се боря сама в живота , си е все борба за оцеляване. Тъкмо стигна едно ниво и се успокоя, че може да го карам по-спокойно и хайде хоп случва се нещо, което ме връща в първи клас.  
 С таткото сме заедно от година и вече се опитвам да се оповавам и на него, но така както се наблюдаваме май аз съм по-силния характер и по-борбената та ми се струва, че искам не искам ще трябва да си нося кръста на основния влачещ   Та и аз като Десика напоследък честичко му се дразня и правя забележки, а преди не беше така. Но преди не беше и дете на път и не стоеше въпроса за това кой е глава на семейството и кой ще бъде опората във всякакъв смисал. А повярвайте ми не ми се искаше да съм аз. Щеше ми се наи-после и аз да имам някой на който да се опра.
 А пък много го обичам и знам че и той ме обича и дори за мой срам той го показва много по-често от мен  ,  и както казват някой мои приятели ще трябва да се примиря, че аз съм локомотива и да не мрънкам много. И найстина мисля да го направя , но май ми трябва време  
 Ха така изплаках ви се и аз   ама нали вече сме си толкоз близки  
 Тони миличка, момичетата са ти го казали многократно - важно е че Криско е добре и скоро ще сте заедно. А ако това ще те успокой , успяхте с Боровинката да ни убедите поне в нещо. Кракът ми не би стъпил вече в Майчин дом след това, което са ви причинили. Поне за мен е така, вярвам, че и много други мислят по този начин. А това не е добре ама никак не е добре за работещите там. Все пак и техните заплати се формират от броя на пациентите. Какво да се прави пазарна икономика  
 Мечолана найстина си страхотна с тия записки. Аз бях на лекциата , но ако щеш ми вярвай доста неща не бях запомнила. След като прочетох твойте записки си допълних мойте. Явно съм била доста разсеяна.  
 Mia66 аз твърдо си оставам за утрешното посещение на склада в Захарната. Още не сме уточнили час с Дидка, мисля привечер да и звънна, ако искаш след това ще ти се обадя и на теб да се разберем.

Благодаря, Албена13! Аз ще опитам и от двете сладости - свекърва и тъща! Да ми завиди човек направо Кой знае как ще си ядосвам децата, но да са ми живи и здрави!

И те ще те ядосват по малко  ще се ядосвате взаимно.  Да са ни живи и здрави дечицата, каквито и да са, пък после ще се строяваме 

Дарима,честито за изпита
dida_p добре дошла в отбора на свекървите ..е ти си и в другият отбор също но по хубаво няма.
Десика,миличка тези неща с взаимоотношенията са много сложжжннни,и всяка връзка има свой те върхове и падения.Гея много истински е написала  как понякога се получава ,но пък всичко си струва .Гледай напред,с мисълта какво сте имали заедно и какво ви предстой да имате...това е подарък от Бог.
Момичета и аз от тази таблица на1 страничка от минимума отивам в нормално   май ще сменям табличката

Здравейте, сладурки.
dida_p -честити сини гащи.
Обсъждали сте татковците, от както съм бременна, нашият много ме подкрепя, но пък работи на 3 места и постоянно го няма и аз се чуствам ужасно, и без това по цял ден си стоя в къщи сама, а като е тук е толкова изморен, но е за наше добро така че се примирявам.
Лек ден на всички сладки пупи.

Добро утро, момичета!

Честно да ви кажа, вече нямам търпение!!! Искам да минават тези два месеца и да си гушна бебето, да го видя, да му се порадвам! Хайде, вечееее...да минава това време!

Здравейте, момичета!
Да ни е все така хубава темичката и само хубави новини да си пишем в нея!

Елисана, честит рожден ден на патерици! Да си жива и здрава и скоро да си гушнеш пухкавото подаръче!  

Тони, радвам се, че Криско е такъв голям и силен мъж! Браво на сладурчето! Важното е, че е все по-добре! Но аз ако бях на теб, днес като отида в болницата бих потърсила някой висшестоящ и не бих оставила нещата така! Как въобще си позволяват да се държат така с майки като вас!? За вас сега това е целия свят!!! Всичко е съсредоточено при бебчетата и сте толкова разтревожени и уплашени! И вместо да са най-милите, те се държат като.....нямам думи направо!!!!!!!!! Знам, че фактът, че бебоците са при тях и зависят от тях ви спират донякъде, защото от такива хора може да се очаква да си променят отношението, но докато някой не вдигне патърдия, няма да има оправяне! Толкова ми се иска да няма такива хора в тези професии!!! Извинявайте, разпених се, но просто ми пада пердето от такава сган!

Дидка, честити сини гащи! Вярно ще можеш да опиташ от сладостите на тъщо-свекървите! Дупе да ти е яко!  

Албенка, мерси а информацията! Аз половината от тия неща ако ги видя и не съм прочела, че са нормални, в такъв филм ще се вкарам, че .... Така, че много ми беше полезно!

Деси, и аз съм си все самичка... И аз много се ядосвам, че в малкото време, в което сме заедно моето момче или работи в къщи, или излиза с приятели и само понякога с мен...но и той има нужда от разтоварване, а знам, че в момента съм му много скучна компания... Понякога се ядосвам и ми се реве, ама какво да се прави... Важното е, че се разбираме (е, и ние се поскарваме, малко съм станала проклетия сега, а и децата малко в повече ме изнервят в момента, още повече че са все на моята глава него като го няма), но като цяло после си съжаляваме за кавгата и всичко минава... Иска ми се да ме глези повече, нали ми е за пръв път, ама вече се примирих, че за него е за 4-ти и хич не му е интересно   Знам, обаче, че като се появи малкия, няма да мога ръка да хвана от него! )) Само се моля да сме добре с бебо до края и всичко да завърши благополучно!

Хубав ден на всички и до после!

Абсолютно съм съгласна с cutesmallcat! Момичета, трябва да си търсим правата!

PIS74f, май с теб си приличаме - и аз съм в повечето случаи локомотива на връзката ни, особено в началото. Е, напоследък милото се включи по-активно в ролята си на глава от семейството и се надявам и занапред да е така, че тази роля на двигател нещо ме изморява. Ама както казваш ти - всеки си носи кръста.
В тази връзка се сещам за една притча: Една бедна и отрудена женица се оплаквала от тежкия си живот. Накрая стигнала до Господ и на него се оплакала от тежкия кръст който носи. Той и каза: "Добре, ето тук са кръстовете на всички хора - и й посочил едно огромно поле с кръстове - избери си кой кръст искаш да носиш и ще ти го дам". Женицата гледала, гледала и накрая видяла едно малко кръстче насред полето от огромни кръстове и казала на Господ, че иска него. Той се разсмял и казал "Това си е твоят кръст, който носиш и сега". Та, всеки си носи кръста, който му е отреден от Господ или от Съдбата.  

 Мамчета имам един въпрос смятате ли да ползвате възглавници за кърмене.Тик са много използваеми.. и то не само за кърмене  но и преди това по време на бременноста.Акушерката ми ги препоръчва и аз май съм на път да си купя една      http://cgi.ebay.de/STILLKISSEN-THERALINE-190cm-Okotest-Qualitaet … rkparms=72%3A1223|66%3A2|65%3A12|39%3A1|240%3A1318

Да, аз смятам да си купя. Тук са към 25 лв. Заслужава си според мен. Ето, че не всичко съм си купила...

Привет сладуранки!

Честити сини гащи на Dida_p, чудесно е че ти ще може да съчетаеш радостта и от момиченце и от момченце, защото всяко си има своята красота 
Между другото като бяхме на 4Д и на снимките които ни дадоха, нашия бебчо е повече в профил на лице и на мен ми се струва че в профила си прилича на мен  , особено както съм била като дете, и две роднини също го отбелязаха като впечатление като гледаха снимките   , бих се радвала да е така, но ще видим живот и здраве  .

Албенка, мерси за полезната информация, за тези неща ни говориха на последната лекция на сп. 9месеца но аз не всичко успях да си запиша. Определено си заслужава да се имат предвид, защото много от тях ако не ги знаеш че са естествени, може наистина да създадат доста излишни притеснения.

Elfita, добре че си ти да ни обясняваш и да ни държиш в течение с горещия въпрос за майчинството и обезщетенията 
Аз си мислех дали няма да може просто да намалят периода на осигурителните месеци назад, ако не успеят за 6, поне да са 9 например  , и спада на полагащите се обезщетения да не намалява много като разлика. Знам че това е много малко вероятно, но все пак продължавам да се надявам на някаква алтернатива докато не е окончателно прието 

Според свекърва ми, която е счетоводител 12 месеца редовно майчинство би било чудесно, /въпреки че при тези условия за 1година назад се намаляват обезщетенията/ и също че дават след това до 2 години възможност за редовна отпуска за гледане на детето на мин. заплата 240. Аз лично бих искала ако имам възможнос да остана да си гледам детето по-дълго време преди да ме завърти отново въртележката на работа.... защото този период на близост с детето минава и не се повтаря Но пък с тази ниска минимална заплата, която ще дават, трябва мъжа да се грижи за цялата издръжка... Мисля евентуално като поотрасне малко бебчо да взимам някои проекти надомно и да докарвам нещо допълнително, но ще видим живот и здраве.  С мъжа ми сме оптимисти и много се подкрепяме, важното е да има любов и разбирателство в семейството   .

За мен едно от най-важните неща е да осигуря спокоен живот на детето си, имам предвид да расте спокоен човек - малкото човече  Не да е разглезено, но да усеща винаги нашата любов,подкрепа и разбиране, за да расте спокойно и уверено и да не се чувства подтиснато заради семейни несгоди. Мисля че в първите години на повече родителска близост се поставят основите на по-добро доверие между детето и родителите за вбъдеще. Знам че детската чувствителност е много крехка и  често когато възниква напрежение и стрес от неразбирателство в семейството, това силно се отразява върху чувствата на детето и то може да натрупва също това напрежение вътре в себе си, макар и да не го показва. А много случаи именно подобни моменти на стрес и напрежение може след време да рефлектират върху неговата самоувереност....
Малко се отвлякох  , но аз се замислям сериозно върху отговорността, която поемаме като родители за цялостното развитие и възпитание на детето и влиянието върху неговата детска чувствителност.
В една от старите теми си спомням че Yanast беше писала за нейното детенце, как го възпитава на правила и дисциплина, но с много любов и спокойствие, това звучи чудесно, Yanast поздравления че успяваш да го постигнеш и да се радваш на спокойно детенце,  но предполагам че и детенцето трябва да е по-склонно да слуша

Едно момиче по-рано в темата беше питало за отпуската на бащите /съжалявам но не запомних от кой профил беше/, Масларова заяви че вече е официално прието и от 1.1.2009 ще е в сила.

Приятен ден на всички и повече усмивки да греят на лицата ви 

момичета, а какво продават в склада в Захарна фабрика? Да разкажете какво сте си купили

Здравейте момичета,
Аз все така съм отрупана със задачки, май чак след нова година ще ми поспадне напрежението...
nejno_cvete, аз наистина се считам за човек с мнооого късмет-малкия ми мъж е страхотно дете, надявам се и бебето да е такова И наистина, мисля, че е много важно да съм заедно с децата си възможно най-дълго време. Ето, сега се налага доста да работим и малкия като че ли стана по-неспокоен-буди се нощем и ме вика да го гушкам, сутрин по-трудно се разделя с мен...

Тони, радвам се, че Криси е все по-добре! Това е най-важното! А за дребната душицалишена от човещина в МД- и аз мисля, че заслужава нещо да се направи, но пък мога да си представя че точно в този момент не ти е до това! Срамота е, че в нашата родна държава точно когато имаш нужда от разбиране, подкрепа, съвет, топлина и утеха получваш студенина, липса на информация, незаслужено овикване... Много ме е яд!

За възглавницата за кърмене - на мен ми беше много полезна първите месеци, защото мишлето ми сучеше по повече от 40 минути при това на всеки 2 часа (че и по-често понякога). То така се получаваше, че почти постоянно си го кърмех. По едно време постоянното кърмене ми беше станало досадно и уморително. И тогава си направих удобно място за кърмене. Сядах така, че целия гръб да ми е облегнат и главата също, вдигах си краката на табуретка, слагах възглавницата за кърмене в скута си, подлагах под главата на бебето навито на руло одеалце и така бебето сучеше без да го държа с ръце. До мястото за кърмене си държах лаптопа, дистанционното за ТВ, нещо за пиене и хапване, списание, книга... И тогава всъщност това време ми стана време за почивка и релакс, чак ми беше тъжно когато към втория месец дребното започна да се насуква за 5-10 минутки....

Гея, много хубави неща пишеш! Аз също съм станала по-раздразнителна напоследък, но като гушна Алекс или мъжа ми и ми минава-все пак най-важното е, че ги имам тези хора в живота си! Знам, че с тях заедно можем всичко да преживеем и с всичко да се преборим!