току що прочетох и не мога да спра да плача за малките ангелчета,ужасно ми е мъчно. 
- Публикувана: 13 дек. 2008, 19:54 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2009, 11:13 ч.
Днес ми е мъчно, защото...9
Момичета, прегръщам ви силно и знам, че не мога да намаля мъката на загубилите дете, но искам да изкажа моята подкрепа към тях.
И на мен много ми е мъчно като прочетох какво се е случило на Кенга! Пожелавам и сили да преодолее това и скоро щастието да я настигне.
за малките ангелчета
Децата са най-голямото богатство и всеки път се ужасявам като прочета как се правят криминални аборти, как се изоставят по домовете или как биват измъчвани и дори убивани от собствените им родители
Чудя се накъде е тръгнало човечеството....
И на мен много ми е мъчно като прочетох какво се е случило на Кенга! Пожелавам и сили да преодолее това и скоро щастието да я настигне.
за малките ангелчетаДецата са най-голямото богатство и всеки път се ужасявам като прочета как се правят криминални аборти, как се изоставят по домовете или как биват измъчвани и дори убивани от собствените им родители
Чудя се накъде е тръгнало човечеството....
За Кенга и нейните две борбени ангелчета... не мога да спра да плача, защо трябва да става така...
защото трябваше да си на четири и половина, детенце... и да си с нас
тъжно, много тъжно.... Аги, опитай се да бъдеш усмихната заради Лъчи и Мони
...защото вместо подарък,Маги,запалих ти свещичка Моля се да си ми простила,че не исках болно дете,но ти беше моето,но...не иска да се бориш,така както аз се борих за теб 10г.,не хареса живота тук,ЗАЩО?
Почивай в мир!
Почивай те в мир всички ангелчета!
...а ние ще ви обичаме
Тази вечер искам прошка и много,много сили
Почивай в мир!
Почивай те в мир всички ангелчета!
...а ние ще ви обичаме
Тази вечер искам прошка и много,много сили
защото трябваше да си на четири и половина, детенце... и да си с нас
тъжно, много тъжно.... Аги, опитай се да бъдеш усмихната заради Лъчи и Мони
Аги, много ми е мъчно за теб Думи не мога да намеря, защото знам че нищо няма да те успокои. А това "завинаги празно" толкова страшно и безнадеждно ми звучи...
И на мен така и не ми дойде коледното настроение. Вики така се въодушевява и радва на всичко. Постоянно за дядо Кольо говори, сяда с химикал и почва да му пише писма... Радвам се покрай нея, но и на мен ми е по скоро тъжно. И на нашата трапеза има едно завинаги празно място.... на моята какичка...
Често си мисля за Поли. Изградила съм си неин образ. Може би тя въобще не изглежда така, но по някакъв бегъл начин си я представям. Не съм ти споделяла май, но когато Вики беше на година и 2 м. натрапчиво си мислех за теб и Поли и как си я загубила. Връщах се назад и мислех колко много неща, колко много радости сме преживели за тази година и не можех да си представя колко те боли
Ще прозвучи ужасно, но ако съм нямала възможност да отглеждам моето първо дете, радвам се че Господ ми го отне преди да го гушна и гледам как расте. Тогава загубата ми се струва нечовешки болезнена...
Не те успокоих особено. Но сигурна съм ти оценяваш това, че имаш две прекрасни деца и знам, че много се стараеш да си усмихната заради тях. Представяй си на празничната трапеза, че тя е покрай вас и иска да си усмихната и спокойна. С Поли ще бъдете заедно в друг живот, силно се надявам и моля за това 
Думи не мога да намеря, защото знам че нищо няма да те успокои. А това "завинаги празно" толкова страшно и безнадеждно ми звучи... И на мен така и не ми дойде коледното настроение. Вики така се въодушевява и радва на всичко. Постоянно за дядо Кольо говори, сяда с химикал и почва да му пише писма... Радвам се покрай нея, но и на мен ми е по скоро тъжно. И на нашата трапеза има едно завинаги празно място.... на моята какичка...
Често си мисля за Поли. Изградила съм си неин образ. Може би тя въобще не изглежда така, но по някакъв бегъл начин си я представям. Не съм ти споделяла май, но когато Вики беше на година и 2 м. натрапчиво си мислех за теб и Поли и как си я загубила. Връщах се назад и мислех колко много неща, колко много радости сме преживели за тази година и не можех да си представя колко те боли
Ще прозвучи ужасно, но ако съм нямала възможност да отглеждам моето първо дете, радвам се че Господ ми го отне преди да го гушна и гледам как расте. Тогава загубата ми се струва нечовешки болезнена...
Не те успокоих особено. Но сигурна съм ти оценяваш това, че имаш две прекрасни деца и знам, че много се стараеш да си усмихната заради тях.
Представяй си на празничната трапеза, че тя е покрай вас и иска да си усмихната и спокойна. С Поли ще бъдете заедно в друг живот, силно се надявам и моля за това