Какво се случва със сперматозоидите в женската репродуктивна система?

Задържат ли се сперматозоидите в маточната шийка?
Малко се знае за това дали сперматозоидите директно преминават през цервикса или се задържат там. Силно подвижните сперматозоиди се откриват в шийката до 5 дни след инсеминация и присъствието на сперматозоиди в цервикалната слуз в средата на месечния цикъл формират основата на т.нар. посткоитален тест (PCT). Не е известно, дали сперматозои, събирани в цервикса толкова дълго след полов контакт в последствие ще достигнат Фалопиевите тръби и успешно ще извършат оплождане, нито пък се знае дали тези сперматозоиди не се връщат в шийката от матката.

Какво се случва със сперматозоидите в матката?
Със своите само няколко сантиметра в дължина, човешката матка е сравнително малка и би могла да бъде премината за по-малко от 10 минути от сперматозоиди, плуващи със скорост от 5мм/мин., каквато е скоростта на плуване на сперматозоиди във водна среда. Действителната скорост на преминаване на сперматозоидите през матката е трудно да се установи експериментално.
Транспортът на сперматозоидите през матката вероятно се подпомага от контракции на миометриума. Ултразвуково изследване на човешката матка разкрива наличието на вълнообразни контракции на гладката мускулатура, чийто интензитет се уваличава по време на късната фоликулярна фаза. Контракциите на матката осъществяващи се в жените по време на предовулационния период са ограничени до мускулния слой (миометриум) директно под ендометриума. По това се различават от контракциите, наблюдавани по време на менструалното кървене, които включват всички слоеве на миометриума. При хората контрактивната активност на маточната мускулатура може да всмуче сперматозоидите и воднистата овулационна цервикална слуз от цервикса в матката. Някои опити, доказващи това разкриват също и че с предимство движението на цервикалната слуз се осъществява от страната, от която има доминантен фоликул. Предполага се, че това се дължи на хормонални сигнали, подавани от фоликула към матката и Фалопиевата тръба.
Бързият транспорт на сперматозоидите през матката, благодарение на тези контракции могат да подобрят тяхното оцеляване, придвижвайки ги покрай имунологичните защити на женския организъм. Както във вагината и цервикса, половият контакт предизвиква навлизане на голямо количество левкоцити в маточната кухина. Когато сперматозоидите навлязат в матката те превъзхождат по брой левкоцитите, с течение на времето равновесието се измества и скоро левкоцитите превъзхождат по брой сперматозоидите. Също така и с намаляването на защитата на сперматозоидите, осигурявана от от компонентите на семенната течност те започват да стават все по-податливи на атака от страна на левкоцитите. От даден момент нататък дори и неувредени сперматозоиди могат да станат жертва на левкоцитите. Вероятно, за да настъпи оплождане сперматозоидите трябва да преминат през маточната кухина преди да пристигнат голямо количество левкоцити.

Транспорт през маточните рогове.
Свързването на матката с тръбите (маточни рогове) преставлява анатомична, физиологична и/или лигавична бариера за преминаването на сперматозоидите. Входът на маточните рогове е сравнително прост, при хората. В него се намира тънък мускулен слой, образуван от маточната стена, но не е ясно до колко този мускул регулира наистина входът към маточния рог. Тясната кухина на маточния рог може да бъде изпълнен с плътна слуз, която може да повлияе на напредването на сперматозоидите. Но редица опити доказват, че сперматозоиди с нормална морфология и подвижност не би трябвало да имат проблем с преминаването през това място. Допълнителни фактори от повърхността на сперматозоидите са необходими за да се подпомогне това преминаване.
Бърз транспорт на сперматозоидите
Сперматозоиди са открити в крайните части на ампулата на тръбата само минути след полов контакт или инсеминация при хора. Някои специалисти смятат, че подпомагнати от маточните контракции сперматозоидите бръзо се всмукват и стигат до мястото на оплождане, но те са твърде увредени от това бързо и рязко движение и не са способни да извършат оплождането. По-късно пристигналите подвижни сперматозоиди, бавничко преминали през маточните рогове са годни да осъществят оплождане.

Какво се случва в маточните тръби?
След като сперматозоидите преминат стеснението на свързването на матката с тръбите и навлязат в разширението на маточната тръба те могат да попаднат и да бъдат задържани в нещо като резервоар. Фалопиевата тръба представлява своеобразен рай за сперматозоидите. За разлика от вагината, шийката или матката, тръбите не реагират на навлизането на сперматозоидите с изхвърляне на голямо количество левкоцити. Освен това събирането в такива резервоарчета осигурява оцеляването на сперматозоидите до настъпването на овулация. В същото време задържането на сперматозоидите на такова място може би служи като механизъм за възпрепятстване на оплождане от повече от един сперматозоид, т. като само няколко сперматозоиди успяват да напуснат това резервоарче и да стигнат до яйцеклетката в ампулата (уширението в края на маточната тръба, от към яйчника). Редица доказателства разкриват, че такива резервоарчета се образуват, когато сперматозоидите се свържат с епитела на тръбата. При хората е наблюдавано, че сперматозоидите свързват главичките си с издадените части на ендосапингиалния епител. Макар и това да не задържа съвсем сперматозоидите, то забавя тяхното движение към ампулата. Освен това движението им се забавя и от слузта в кухината на тръбата. Накрая архитектурата на лигавицата на фалопиевата тръба може също да забавя сперматозоидното движение. Гънките на лигавицата се увеличават, като дълбочина и сложност, колкото са по-близо до яйчника и така представляват все по-нарастващи препятствия за напредването на сперматозоидите към ампулата. Взаимодействието между сперматозоидите и епитела е подтиснато при жени, на които преди това им е поставена диагноза ендометриоза. Това предполага, че по-слабото взаимодействие между сперматозоидите и ендосалпингеалния епител може да е свързано с понижена фертилност, нещо, което често се наблюдава при жени с ендометриоза.
Сперматозоидите претърпяват две промени в подготовката си за оплождане – капацитация и хиперактивация. Капацитацията  ((лат. Capacitatio, англ. Capacitation) - съвкупност от биохимични процеси в крайната фаза на матурация на сперматозоидите, които ги подготвят за пентерцация в яйцеклетката, in vivo се извършва в репродуктивната система на жената), включва промени в плазмената мемпрана, като разпространението на белтъци и холестерол, което подготвя сперматозоида за акрозомна реакция и оплождане на яйцеклетката. По тази причина загуба или промяна на белтъците по повърхността на мембраната може да намали афинитета към ендосапингеалния епител. Хиперактивацията, от друга страна, е промяна в движенията на опашката на сперматозоида и обикновено включва увеличаване на извивките и тяхната амплитуда. Това може да осигури силата, необходима за да се преодолее привличането между сперматозоида и епитела. Макар и да се смята, че хиперактивацията е част от процеса на капацитация има известни доказателства, че хиперактивацията се контролира от механизми, различни от тези, отговорни за акрозомната реакция. Хормонални сигнали, които индуцират овулация или сигнали от овулиращия фоликул могат да стимулират епитела да секретира фактори, които отключват капацитацията и хиперактивацията на сперматозоидите и това да доведе до тяхното освобождаване в ампулата по времето, когато се осъществява овулацията.
Във водна среда ин витро хиперкатвираните сперматозоиди плуват интензивно, но в кръг или хаотично. Ин виво, физическото обкръжение, с което се срещат сперматозоидите е доста различно и много доказателства показват, че хиперактивацията е необходима за сперматозоидите, за да достигнат до яйцеклетката и да проникнат през обвивките й. Както вече беше споменато хиперактивацията вероятно подпомага сперматозоидите в това да се откачат от ендосалпингеалния епител. В допълнение към това хиперативацията усилва способността на сперматозоидите да плуват през визкозни субстанции като слузта в кухината на тръбата и в извънклетъчната среда на края на маточната тръба. Хиперактивацията също придава на сперматозоида голяма гъвкавост, така че да може да се завърта из джобчетата и браздите на лигавицата, които както беше казано по-горе стават все по-дълбоки с доближаване края на тръбата.

Насочване на сперматозоидите към яйцеклетката
Има доказателства, че съществуват два допълващи се насочващи механизма, действащи във фалопиевите тръби. Единият механизъм действа на мястото където капацитираните сперматозоиди се освобождават от контакта с ендосалпингса – те са насочвани чрез термотаксис към мястото на оплождане (съществува температурна разлика между маточната тръба и нейния край откъм яйчника), а вторият е хемотаксис, който насочва сперматозоидите, когато са в близост до яйцеклетката. Под въздействие на сигнали от яйцеклетката сперматозоидите могат да включват и изключват симетричните трептения на опашките си, предизвикани от хиперактивцията. Хиперактивацията е обратима реация, така че сперматозоидите могат да завиват или да плуват право напред.
Какво става със сперматозоидите, които не са извършили оплождане?
След оплождането всеки останал в репродуктивната система на жената сперматозоид може да бъде „изяден” от епителните клетки на маточните тръби или може да бъде елиминиран в коремната кухина, където има фагоцити, които ги изяждат.

Асистирани методи за репродукция.
Методите за асистирана репродукция се основават на техники, с които или се подпомага достигането на сперматозоидите до мястото на оплождане (инсеминация) или се създават ембриони в лабораторни условия, които могат след това да бъдат върнати в маточната кухина (IVF). Въпреки, че техниките се прилагат от години, те не гарантират успех. Чрез техниките за инсеминация се прескачат преградите на вагината и маточната шийка. Обработен материал се поставя в маточната кухина или фалопиевите тръби. Този метод често се прилага с допълнителна стимулация на овулацията. Въпреки това не е ясно дали пречистването на спермата или стимулацията на овулацията не повлиява по някакъв начин поведението на сперматозоидите след инжектирането им в репродуктивната система на жената. Също така, знаейки се, че оплождане може да стане в условия ин витро се приема, че влиянието на епителните тъкани на женската репродуктивна система не е толокова голямо върху физиологията на гаметите и ембрионите, въпреки това а извършването на IVF са необходими голямо количество сперматозоиди, които да се инкубират заедно с яйцеклетката, за да настъпи оплождане, докато в оргаизма са необходими само няколко. И отново, ако се знае повече по въпроса за основната биология на процесите в женската репродуктивна система биха могли да се подобрят техниките на IVF. Не на последно място диагностиката на случаите на стерилитет биха могли да бъдат подобрени значително като се знае повече за това какво се случва със сперматозоидите в женската репродукивна система, както какви са механизмите, които регулират движението на сперматозоидите.

Страхотна статия! 
Благодаря за превода.

Щи
Благодаря за старанието и полезната информация! 

Щица, браво и благодаря за превода.

Много много благодаря     
Сигурна съм, че ще бъде полезно на много хора

Щи благодаря ти за полезната информация  Прочетох всичко с голям интерес 

наистина много интересна статия, дано да е в полза на бебеправещите

Щица   , и аз ти благодаря за изчерпателната информация, ще ми е от полза, а и не само на мен, сигурна съм
 

Статията си плаче за заковаване.
Евала, Щица! 

Побут, нека седи на предна страница, моля, заковете я или я преместете в библиотеката.

Добра работа Щи
Статийката дава много отговори на бебеправещите и до известна степен успокоява,защото става ясно че има доста бариери преди да се стигне до  качествено оплождане.
Добра е спор няма

Благодарности и от мен!

На мен лично статията ми беше много интересна! Смятам, че ще е полезна за всички в ИБ и наистина няма да е зле да бъде закована.

Щица наистина ми беше полезна и интересна статията! Много труд си положила, но си е заслужавало!