подсъзнанието може всичко 5

Арбанашка кокона....докато си поствала поста си, аз писах в същото време и  сега като видях, се оказа, че  сме писали с теб за едно и също  нещо...прошката!  

Рдавам се и колко е хубаво, че всички тука си помагаме и мислим на една и съща вълна...

Tonimar, Арбанашка кокона, ЧервеноВинце,
Благодаря ви момичета за топлите думи и невероятното разбиране.  
Аз вече направих първите стъпки, поисках прошка и ми беше дадена такава, пристъпих към действие, но процесът ще отнеме време... важното е, че въпреки болката от другата страна има и желанието... Сега остава и аз да си простя. Всяка вечер преди да легна, чета мислите на Луис Хей за прошката и благодарността.

Нямам думи да ви благодаря. Толкова се радвам, че всеки ден, когато отворя темата от нея лъха човещина и любов.

Поклон пред всички вас, прекрасни момичета!  

Cantariny...чудесно е, че си направила вече стъпчиците. Резултатите непременно ще дойдат. Да, сега остава и ти да си простиш, защото е човешко да  се греши.   Всичко ще се нареди, защото си направила това, което сърчицето ти е казало да направиш...

А Луиз Хей ми е  любимка! 

Желая ви слънчев ден момичета!   При нас има  мнооооооого сняг... и аз много го обичам...

Nadejdica, това което описваш ми е много познато. През подобен период преминах и аз (а и още преминавам). Бях се претоварила с работа и всякакви задължения и бях позарязала всичките си занимания. докато един прекрасен ден просто не започнаха да излизат всички страхове, точно както ти написа. Е извода до който стигнах беше, че пак трябва да се върна към визуализациите и медитациите. Това си беше наистина урок. Разбирам те много добре през какво си преминала! Успех и поздравления за сбъдването на желанията!  

Desss , вчера и аз бях на същата тема. Започнах да се оплаквам на една приятелка за един проблем и докато се оплаквах усетих как ми олеква. Въпроса беше, че всъщност това олекване е точно прехвърляне на отрицателни емоции върху друг човек. (поне според мен). Но още по-големия проблем е че по този начин чрез споделянето имам усещането, че го увеличих проблема понеже тя вече също мисли за него и също му дава енергия. Незнам дали успях да обясня точно идеята си, но съм съгласна с теб, че опакването и мрънкането само усложняват работата.

Норче, успех с новите начинания. Много е добре това, че търсиш и искаш да се развиваш!    

Прегръщам ви всички! 

Видях един цитат и искам да го споделя с вас

 "В света има повече глад за любов и признателност отколкото за храна" Майка Тереза

Desss,
дано денят ти е минал добре, и дно утрешният бъде още по добър 
Според мене трябва да се споделят проблемите.

Мислите са енергия и когато споделиш, получаваш.
Разбира се има хора, които постоянно мрънкат е сякаш просто разпиляват енергията, която им посвещаваш.
Имам такива близки, някои от тях направо ги избягвам. След такива контакти понякога съм като болна на следващия ден.
Но ако човек има проблем и се опитва да го реши сам и не може да излезе от зациклянето се, трябва да потърси подкрепа и да сподели.

Cantariny , това е чудесно! Остава ти най-трудната, но задължителна прошка - към самата теб! 


 A m b e r , напълно съм съгласна с теб!                            

Здравейте момичета! Искам да ви споделя нещо и да ви попитам какво мислите.

Тази вечер  на едно кръстовище колата зад нас не успя да спре навреме и се удари в нашата. На нас ни е незабележимо пукната бронята, а на колата зад нас бронята  е малко по - сериозно пострадала. Със съпруга ми не предявихме никакви претенции, че шофьорът зад нас не успя да спре навреме. Инцидента се получи, защото светофара свето едновременно зелено за пешеходците и за завиващите надясно. Когато пешеходците тръгнаха да пресичат на зелено първата кола спря, за да ги изчака, втората и третата / нашата /, също спряхме, но следващата ни удари. Инцидента беше нищожен и няма пострадали. Помислих си" Добре, че в момента не карах аз, а съпругът ми", защото той е по - опитен шофьор от мен.

В последно време обаче вече няколко пъти ни се случват дребни инциденти с колата - първо една вечер ударих задния капак в едно дърво, после ми счупиха огледалото, след това новото огледалото само се сгъна, а сега това. За първия инцидент имах вина и си помислих, че съдбата ми напомня да бъда още по - внимателна, когато шофирам. След днешната случка обаче реших, че съдбата иска да ни каже нещо, което явно ние не можем да разберем и затова продължава да ни дава знаци. Преди малко купих почерпка утре за работата ми, но не зная за какво да почерпя, защото всички са здрави, пострадали няма.  Не зная как да тълкувам дребните неприятности, които ни се случват с колата в последно време.

Миналата седмица се изплаших, защото се наложи по време на движение да изляза от асфалта на междуселищен път тъй като в насрещното движение срещу мен имаше ТИР, който караше доста навътре в моята лента и макар, че пътя беше прав и нямаше други автомобили не се прибра, докато се разминавахме. Карах с висока скорост и единственото, което успях да направя беше да изляза от асфалта. Добре, че беше равно и не се случи нищо фатално.

Мога да кажа на колегите, че черпя, за да бъде всичко с колата наред, но не усещам това като най - правилната формулировка. Моля ви, дайте някаква подходяща идея защо може да ни се случват дребните инциденти в последно време и за какво да кажа, че черпя утре в службата.

Сега си спомних, че преди около два месеца черпих колегите за здраве, защото за няколко дни щяха да ни ударят  колата сериозно на няколко пъти. Тогава всеки път шофираше съпругът ми и всеки път нямаше никаква вина за това, което се случваше.

А сега до тази вечер инцидентите се случваха, когато карам аз.

  Запали свещичка , остави парички в църква 


Пък ако си решила да почерпиш колеги/познати направи  го еЙ така  без да обясняваш

Дами блогадаря ви 

пък утре ще е мн. по- добре от днес 


оп сетих се нещо да ви питам 

Кажете ми какво мислите , хубаво ли е да се хвалиш  има едно поверие че не е хубаво да се хвалиш че да не завидят/урочасат , вярвате ли в това  ? Все си мисля че е много по добре да се хвалиш радваш , да го споделяш с другите ...да ги заразиш с това даже ..отколкото обратното  т.е. ако имаш праблем за се тюхкаш и да товариш, другите и себе си с него
Или пък като тръгнеш да правиш нещо и то вземе че започва лека полека да се случва/развива , много хара казват " ...ще  кажа/похваля  когато стане, сега не ..." Вярвате ли че зависта/урочасването магат да попречат на дадено желение 

Цитат:
"Да простиш означава да забравиш. Да забравиш не случката (спомена няма как да заличиш), но да пренебрегнеш емоциите и желанието да си отмъстиш. Прошката е милост – да не "дадеш"на другия това, което е заслужил. Прошката е освобождение и изцеление."


Ще бъде чудесно да споделите Вие как се справяте?

Нора13 и аз навремето ентусиазирана от нетрадиционните методи на лечение реших, че трябва да уча медицина, но много скоро след като се поинтересувах малко разбрах, че двете понятия са на двата бряга на реката. Такива колежи има, но не и в България.

Еаспирит ти от кога си вегетарианка и само месо ли не ядеш? Аз бях го спряла преди 5 год. за около 3, но след това под външен натиск прояждах от време на време. Сега пак мисля да спирам и много навреме ми дойде тази информация /Обръщението от висшия разум на вселената/.

Вела преди 4год. катастрофирахме жестоко с мъжа ми, от колата нищо не ставаше, бяхме изкъртили 4 колчета на мантинелата,а отдолу беше една пропаст/мостовете на разклона за  копривщица на подбалканския път/, бяхме без колани, всичко от задната седалка беше излетяло 4м напред, а колата 1ч не можаха да я издърпак, така се беше набила в мантинелата. Благодарение на Господ сме живи и двамата, и само това е важно, ламарини се купуват, но живот и здраве не. Затова черпи за здраве. Аз това го приех, като предупреждение да бъдем по внимателни и да не пътуваме рано сутрин /защото ние винаги тръгвахме по тъмно всеки понеделник/ и да не спя в колата/винаги преди спях/. Сега всяка година правим курбан и черпим за здраве.
А дребните инциденти в живота са предшественик на нещо хубаво. Нали знаеш, след няколко НЕ, следва голямо ДА

Дес, аз предпочитам да не се хваля, докато не стане, някакси съм суеверна, докато мъжа ми още рибата в морето, той тигана сложил. Имам наблюдения, че моето повече работи.

Desss, още сега ще запаля свещичка.

Според мен когато се похвалиш за нещо е важно ти какво си мислиш. Ако приемаш, че похвалата е вид утвърждение и когато се похвалиш утвърждаваш да ти се случват все хубави неща със сигурност ще е така. Ако обаче мислиш ,че някой може да ти завиди и да урочаса хубавия повод, то е много вероятно това да се случи. Зависи изцяло от твоята нагласа. Не позволявай и на другите да казват по повода, че прекаленото хубаво не е на хубаво. Парирай такива думи тактично, както намериш за добре.

Дес, Мисля, че има значение на кого се хвалиш и с кого споделяш. Ако предварително знаеш, че отсрещния човек ще завижда, няма да сподели твоя ентусиазъм - няма смисъл. Не можеш да заразиш такъв човек.
А относно суеверията... Ако ти имаш достатъчно силна и положителна енергия - надали едно урочасване ще може да пробие аурата ти! Нали урокито е точно това - пробиване на аурата от отрицателна енергия. Същото се отнася и за завистта - отново отрицателна енергия.
Важна е твоята вяра, желание и сила! И най-вече - ДА НЕ ТИ ПУКА 

И аз така мисля. Радостните неща трябва да се споделят с хора, за които знаем,че могат да споделят радостта ни.

Desss,aз се страхувам да се хваля,освен на близки,винаги си мисля,4е завистта е пагубна.Суеверие ли е ,не знам...
4ервеноВинце,благодаря ти мила за комплимента ,какво да те 4ерпя ,4ервено винце май
Вела,и ти си ми градска ,ама да не спамя пове4е тук ...според мен е ГОЛЯМ знак. Аз катастрофирах преди няколко години,но не разбрах знака,сега ми се стовари огромна трагедия(или казано на духовен език:изпитание),която можех да избегна ,ако бях се замислила какво иска да ми каже Вселената.
Не бива да пренебрегваме знаците.