Паническо разстройство-част 2

Здравейте и от мен! Дораан, на мен също ми се случва това с "дъгата". Питала съм доктор, но ми е казвал, че не е нещо обезпокоително. Аз имам астигматизъм, та мисля че може да е от очите. Също така и главоболие често -  може и от него да е.  Момичета, които не са на АД, страхувате ли се дори и когато сте с други хора навън. При мен и това е проблем, зависи колко далече и къде трябва да отида. Все още не мога да реша да започна  АД отново, а виждам, че не се подобрявам. Сега дори се питам дали и те ще ми помогнат отново. Питам се как така ще имам смелост с тях, като сега ме е страх. Дали ще подействат? Дали ще мога да извеждам детето си сама? Ужасно ме е страх, да не би да не ми подействат .  Досега са ми помагали винаги, но сега направо се чуда как ще се почуствам добре?!!! Притеснението ми е, че трябва да се грижа за детето, ами ако съм с него навън и ме хване кризата Пишете ми!

По-добре започни АД,не отлагай. Защото положението може да се влоши (и аз съм пример за това - исках да пробвам без и стана една). След като са ти помагали до сега АД, сега пак ще ти помогнат. Всеки път като ми се случи си го мисля като теб, но виждам, чене съм права. Просто в момент отчаянието ти е голямо и е нормално да се чувстваш така.

Всичко ще се оправи и ще започнеш да излизаш с детето навън. Успех   

Посъветвай се с лекар, АД ще помогнат , но няма да решат проблема
Може ли цял живот на АД.

Ако ме питаш мен - може. Няма да издържа и четвърти път А и ходех на терапия и първите пъти и сега.

Всеки решава сам за себе си , чувала съм че след лечение с АД кризите се задълбочават и стават по-тежки-- това налага започването на нов АД и всичко се повтаря.
 
Искам и аз да има вълшебно хапче

Авон, аз понеже също съм с малко дете и имах притеснения относно излизането, та да ти кажа, 4е реално като излезне човек се разсейва, тича по детето, на мен лично ми е по-спокойно, отколкото вкъщи преди да излезна, само си мисля глупости, а после нищо подобно не се случва. Ти започни с градинката пред вас така 4е винаги можеш да се прибереш, ако има нужда. А за АД не мога да ти кажа нищо, защото аз не съм пила понеже имам страх от пове4ето лекарства... и се борих с жълт кантарион.
Ох, аз пък напоследък съм много нервна, а не съм преди цикъл, и се чудя защо, всичко ме дразни, много е неприятно

Здравейте момичета, и преди съм влизала в темата,без да пиша, само да попрочета как сте. Тоя път обаче в някои постове открих неща, които сякаш аз съм ги писала, неща толкова близки до моите тревожни състояния и емоции.
Всъщност напоследък нещата сякаш се влошиха.Купихме си жилище и вместо да се зарадвам,че най-накрая имаме дом ,аз непрекъснато си представям разни злополуки с детето,освен кошмарите нощем, през деня ама съвсем реално ми изникват пред очите сценки, в които детето .....(страх ме е дори да го напиша, това което ми се привижда).Явно с наблжаване на смяната на жилището паниката се усилва и напоследък е ад!
Опитах се да променя нещо зимата, пуснах детето на ясла,но там и се влошиха стомашните проблеми, хукнах наново по лекари, почувствах се още по-зле,че страда заради моите мераци да почвам работа, и отново си я оставих вкъщи.Това сигурно ще продължи още поне една година, а и нямаме баби и др.близки хора, на които да я оставям поне за час-два.
Пия Алора,редовно смуча Игнация 15 и си правя чай от маточина, на нормален лекар не съм ходила,само на хомеопат, но не виждам някакво подобрение.За есберкума и аз знам,че при топло време не се пие... Ако съм ви досадила, простете..

Здравей Veniz  
Промените и на мен ми действат така  .
Пиши тук ще намериш подкрепа и разбиране

Това не е вярно. Няма такова правило. 
Вероятността АД, да ти помогнат е много по-голяма, отколкото да ти навредят.
Лечението на ПР и тревожностите е комплексно, като включва и дейното участие и воля на пациента и това го прави строго индивидуално.
Колкото и да ни се иска няма магическо универсално хапче  .
 

Здравейте! От доста време само чета форумите и не смея да пиша. И аз съм като по-голямата част от вас с поставена диагноза ПА от преди 10 месеца. Преди да разбера какво ми е ми беше много страшно, нещата които изпитвах, симптомите, които имах, нещата които правех по-време на криза бяха доста стряскащи както за мен така и за близките ми. Отидох на лекар поставиха ми диагнозата ПА и започнах лечение с медикаменти. В началото със Золофт, но определено не се чувствах добре. При тежки криза са ми били и по 1-2 диазепама и пак не се успокоявах. След това смених психиатъра и ми изписа Ципралекс и Ривотрил. До ден днешен си пия Ципралекса, а Ривотрила го спрях на 3 тия месец. Сега го пия  по 1/4 или 1/2 ривотрил ,когато ми  е много тежко и виждам, че няма да мога да си помогна сама. Болката ми е , предполагам, че и на повечето  от вас , че има период от10-20 дни до месец, в който се чувствам супер. Имам настроение. Страха , че ще дойде кризата го няма. След това обаче всичко се обръща  наопаки ей, така без причина и атаките пак започват.При мен по странното е , че повече от кризите ми се случват вкъщи и то вечер. През деня пак ми е напрегнато и притеснено, но успявам да се овладея, вечер обаче става страшно.Нямам страх да излизам сама навън. Въпросът ми към всички вас е , когато усетите , че паниката Ви обзема и че пулса Ви се ускорява, когато почувствате ,че не може да дишате нормално или пък Ви облее студена или топла вълна, а в главата Ви се въртят само  налудничави мисли как се справяте в такъв момент? При мен до един момент , положението е горе-долу овладяемо, но обземе ли ме паниката и се гипсирам. Трудно ми е да говоря, започвам да шепна, става ми трудно да дишам, а някъде бях чела , че това помага. Започвам да се държа доста странно, обикалям стаите из нас, кръвното ми се качва, започвам да се чувствам доста  нереално, на моменти започвам и да буйствам, искам да се нараня , за да ме заболи някъде другаде и да забравя за страха. Всичко това много ме плаши. В началото хапчетата  ми действаха въпреки, че според моя доктор количеството е много минимално - пия по 1/2 Ципралекс и Атаракс 1/2 вечер. Имаше период от около месец през, който нямах никакви симптоми и бях добре, но в момента в който си казах - браво на мен цял месец без криза и нещата започнаха отначало. Реших да започна и психотерапия, предстои ми 4-та среща, но откакто посещавам психо терапевт симптомите започнаха да се проявяват почти всяка вечер, а през деня съм под напрежение постоянно. Не мога да разбера трябва ли да продължавам или да се откажа или да отида при някои друг? Ако знаете някои добър психо терапевт моля Ви препоръчайте ми. Аз съм от Варна. На 25 години съм и искам да се излекувам, не искам да се чувствам непълноценен човек. Искам отново да се радвам на живота, на семейството ми , което е прекрасно и ме подкрепя, приятелят ми също е на 100% зад мен и ми помага, но човек който не е с този проблем е много трудно да разбере какво усещаме по време на криза и колко са силни всички усещания и емоции. Доста дълго писах но много неща съм събрала в себе си и на човек му става по-леко макар и за момент , когато сподели своята болка с хора, които са преживели всички тези неща. Желая Ви хубав ден без ПА и който реши нека ми пише..

Здравейте момичета от време на време ви чета но чак сега реших да пиша от 6 месеца имам проблем с нервите при първите симптоми отидох на лекар първата диагноза беше състояние на тревожност но не останахх доволна от първия си психиатър отидох на втори пак не бях доволна жената реши че съм и изглеждала добре и че почти нищо ми нямало следва трети този път невролог тя ми постави диагнозата ПА немога да кажа че не бях доволна но не бях и доволна претупваше ме и не ме слушаше какво и говоря но все пак беше по добре от предните двама сега отидох на четвърти и засега съм доволна но  времето ще покаже
твърдо съм решена да си върна живота това чудо ПА идва и ти открадва живота но няма  да му се даваме
желая успех на всички в борбата с ПА и повече позитивни мисли

Здравейте! Иаз не съм доволна от психиатъра,който ме лекува,затова искам да го сменя. Ако някой може да ми препоръча психиатър В Плевен,ще съм благодарна!

Момичета, искам да ви попитам  следното: лекувала със се  с АД и са ми помагали. Спрях ги за пореден път преди да забременея. Естествено, ПА и агорафобията се върнаха през изминалите месеци. За щастие родих живо и здраво дете ! Но сега проблема ми е, че се страхувам дали лекарствата ще ми помогнат отново, непрекъснато отлагам започването, защото се притеснявам да не би да не помогнат сега? Моля ви, ако някой е бил като мен да пише! То незнам дали ме разбрахте точно какво питам ? Страхувал ли се е някой от това точно - дали ще помогнат отново, но вече с такава промяна в живота/дете/? Искам да й дам всичко, което заслужава - здрава майка. Поздрави и успех !

Авон, вече един път ти отговорих, ето пак отговора ми:

След като са ти помагали до сега АД, сега пак ще ти помогнат. Всеки път като ми се случи си го мисля като теб, но виждам, чене съм права. Просто в момент отчаянието ти е голямо и е нормално да се чувстваш така.

Авон  ще ти помогнат щом като вече си ги пила и е имало ефект не се страхувай.
Защо първо не опиташ без АД 
Започни да се разхождаш с детето или сама като постепенно увеличаваш разстоянието.
Ще видиш как със всяка нова победа ще се чувстваш по-добре, започни да предизвикваш страха си.
Никой не е умрял от ПР или повреме на ПА , нищо лошо не може да ти се случи , никой не  е и припадал само чувството е такова защото организмът е пренапрегнат до край