За децата, и аз съм на мнението на Диди. Но Арлина искарено ви се радвам за откраднатите моменти да сте само двамата с мъжът ти!
И ние сме навсякъде заедно. Сега пък тук е още по-невъзможно някой да помага. Понякога ми натежава, но като ме прегърне, усмихне....и т.н. цялата тежест се изпарява. За това я мъкнем навсякъде с нас. Може някой да ме мисли за лоша майка....но ето преди малко се прибрахме от поредното събиране с приятели. Ема изкарва до някое време после я приспивам в една от стаите, като си затръгваме я мятам в колата, после в леглото...ами така я караме ние. Някой може да си помисли, че е безотговорно, но когато наистина няма на кого да разчитаме не за 1 ден., а за 10 мин. е така. Увлякох се.
Ели, много тъжен пост... Много неприятно. Може ли да ти задам един въпрос?
Доходите ви с мъжът ти не са ли общи? Извинявай, ако те обижда въпросът ми, не ми отговаряй.
Отивам да се мятам в леглото, че едва си държа очите отворени.