Болката от майка ми....

  • 5 204
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 686
Напълно те разбирам.Моята майка също никога не намери пътят към мен,колкото и да исках аз.Сега не си говорим,не е потърсила децата ми,преди поне искаше да вижда голямата,но от както се е родил малкия,тя ги е виждала два или три пъти(а той е вече на годинка).
Аз също имах огромна подкрепа и обич от татко,докато Бог реши и него да ми отнеме.
Сега имам само мъжа си и децата си,само те ми дадоха сили да се изправя след смъртта на татко.

# 16
  • Мнения: 1 554
аз се изнесох на 17 Peace сега съм на 25 и тя все повече,се отдалечава от мен Outta Joint Майка ми прави най-голямата грешка (поне според мен) за нея на първо място е приятелят и ,после сме аз и детето Cry в момента сме скарани,даже и за празниците няма да дойде,защото ще е с Него........

# 17
  • Мнения: 17 546
Ставаме все повече и повече... Tired

# 18
  • Мнения: 846
Мила AGAPH, толкова болка струи от написаното от теб  Cry и ми е толкова мъчно. В такива моменти, човек осъзнава колко е безпомощен да помогне.

Искам да те успокоя и да променя нещата, моята майка (моята баба) е била много студена жена, за това майка ми от малка знаеше каква майка НЕ трябва да бъде. Виждам, че имаш дечица, сигурна съм че им даваш цялата си любов, на която си способна, научи ги как да обичат и как да бъдат любящи родители те от своя страна. А ти се заобиколи от хората и приятелите, които най-много обичаш. Не крий чувствата от майка си, казвай и че имаш нужда от любов и обич, така поне ще знаеш, че ти си и дала цялата любов, като дъщеря и само от нея зависи каква майка е била през този живот.

# 19
  • Мнения: 3 794
 Hug
При мен е обратното - баща ми не ме познава. Дълги години обвинявх себе си, че не съм достатъчно добра дъщеря, макар че винги съм била отличничка и освен няколко случая през пубертета, мога да кажа, че съм послушна. Но така и не спечелих одобрението на баща ми. С всички други деца, дори с мои съученички се държеше много добре, а мен как ли не ме е наричал, че даже ме е удрял. Ето, пак идва Коледа и ще се прибера, а баща ми за стотен път ще ме пита едни и същи неща, а отговорите ще забрави дори преди да ги чуе. Съчувствам на всички, които макар и с двама родители се чувстват като полу-сираци...
Най-тъжното е, че на мен баща ми вече не ми липсва, много години минаха и много последни шансове дадох. Даже ми е минавало през ума,че някой ден, когато стана майка няма да искам да е част от живота на децата ми и на мен самата...
Радвам се,че имам майка, която ми е приятел и брат, който много ме обича...

# 20
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Имаш ли брат или сестра?

# 21
  • Мнения: 2 556
Аз не съм близка нито с майка ми, нито с баща ми, но не ми тежи особено - винаги е било така и аз просто съм свикнала. За сметка на това имам сестра, с която винаги сме си споделяли всичко.

# 22
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
мдам. Има такива студени и безчувствени хора. Смея да кажа, че сами за себе си те са си ОК.
Страдат предимно близките им, ако са с нежна и ранима душа, каквато има авторката на темата.
Мога само да ти кажа - няма нищо да промениш. Ако проумееш, че си е такава и снижиш очакванията си от нея, ще ти е по-леко.
Гуш   Hug

# 23
  • Мнения: 473
Тя обича най-много себе си. А ти страдаш защото имаш прекалено големи очаквания. Приеми я такава, каквато е. Тя никога няма да ти даде това, което цял живот е пропуснала да направи. Не се измъчвай и помни: "Щастлив е онзи, който умее да приема нещата, които не може да промени!"

# 24
  • Мнения: 419
Аз не съм близка нито с майка ми, нито с баща ми, но не ми тежи особено - винаги е било така и аз просто съм свикнала.
  Peace
Малко трудно свикнах, стана в момента, в който осъзнах че те са това, което са и няма да се променят. Обичам ги, уважавам ги, но само до там.
Излекувах се благодарение на съпруга ми и децата ни - всичката любов и топлина, които са ми липсвали, сега ги давам на тях, и грейналите им очи са церилото, което ме излекува от тази болка. За разлика от мен, децата ми имат най-страхотният и добър татко и най-лудата майка на света  Peace. А аз съм омъжена за  най-страхотния човек, който обичам безумно, безпределно и безгранично, и който освен съпруг, ми е още и майка, и баща, и брат  Peace

Ще си позволя да копна едно изречение, което силно ме впечатли и според мен е отговор на въпроса :
Нещастното денство се компенсира с щастливо настояще и повярвай - ти си причината.
  bouquet

# 25
  • Мнения: 293
  bouquet   Здравейте момичета !

Благодаря ви !!

Нямам нито брат нито сестра.....майка ми е направила аборт малко след като е родила мен ( нещо,което трудно успявам да и простя ) но така или иначе съм самичка на този свят.Да,определено се опитвам да компенсирам с баща ми,гордея се с него,опитвам се да му помагам с каквото мога и непрестанно да му показвам,че той ми е всичко което имам но дали успявам....

Дечица си нямаме все още.А много ги искам.Може би като се появят те ще запълнят тази моя празнина от болката от майка ми....НИКОГА няма да повторя нейната грешка,ще ги обгръщам само с обич и топлина до последния си дъх....

А що се отнася до това,че хората като майка ми сами за себе си са си ОК,много е вярно.Те не умеят да страдат...мислят само за собственото си чревоугодничество Tired

# 26
  • София
  • Мнения: 4 884
Много е тъжно да прочетеш, че най-близките хора на света- майката и дъщерята, всъщност са изключително далеч емоционално една от друга.
За щастие аз нямам този проблем. Имам си много всеотдайна, грижовна и мила майчица, но ми се сви сърцето като прочетох какво си споделила. Мисля, че занапред нищо няма да промени. Болката вътре в теб ще си остане завинаги.

# 27
  • Мнения: 293
Празници са.... Свекърва ми е страхотен човек-невероятна.По един или друг начин  разбрах,че е купила подарък на майка ми (която с нищо не го е заслужила ) но жената е много мила ,тактична и любвеобвилна и за нея да подари на майка ми подарък е нещо нормално ( нищо,че взема 385 лв заплата.А майка ми която живее в чужбина и си брои еврото всеки ден сакън да не се затрие,когато и споделих,че има подарък ( а аз го споделих с цел да купи и тя ) тя категорично каза,че няма да купува подаръци. Cry Какво да правя в тази ситуация? Как може да е такава? Cry Това е едно от много неща за които мога да ви говоря дни наред.....но знам ,че нищо няма да се промени....... Cry Cry Cry

ПС: На бъдни вечер ще сме в свекърва ми....

# 28
  • Мнения: 2 448
И аз съм страдала много пъти, заради това, че съм много различна и от двамата си родители. Болно ми е било, но не мога да ги съдя. Все едно те да ме съдят, че не съм като тях.
Голяма съм и се опитвам сама да се справям.
Въпреки, че не съм религиозна, ще цитирам по памет стих от Библията, който ме е впечатлил: "Има приятел, който е по скъп и от брат". С една дума, човек намира в живота си хора, които да са му близки, дори когато съдбата му е отредила тези, които би трябвало да са му такива да са твърде далеч от него.
Всеки мисли, че прави най доброто за детето си, и аз мисля за себе си така, но дали като порасне той ще мисли по този начин. Надявам се, но не мога да съм сигурна.

# 29
  • Мнения: 75

AGAPH поне на свекърва си случила, Simple Smileаз на нито едната от двете.Иначе все едно чета за моята майка,а мога и още грозотии да изпиша,но нямам желание.Откакто родих вече ми е все тая.Имам си за кого да се притеснявам и нея повече не мога да я мисля.
Насочи мислите си към хората,които държат на теб.Ще видиш,че когато създадеш свое семейство(което ти го желая от сърце) ,ще бъдеш толкова заета да обгръщаш с любов любимите си същества,че няма и да се сещаш за нея.

Общи условия

Активация на акаунт