Секс след кюртаж

Ирини, на мен ми правиха кюртаж след раждането на сина, че за малко да не ме изпуснат, толкова беше голяма кръвозагубата.
Сексуалния живот си го възстановихме на 3 седмица,защото от кюртажа кървенето беше много слабо и почти нямах лохии.
А за бебеправене, колкот по дълго изчакаш , толкова организма ти ще е по възстановен за да може да износи едно здраво и чакано бебе!
Просто за теб самата като майка ще бъде по добре да изчакате.
Пожелавам ти всичко най хубаво за сватбата и бързо и успешно възстановяване!

мерси стройна фиданке
но все пак как ще коментирате цифрата три месеца??? много ли е кратко, за да се възстановя физически?

Според мен да!
Имаш кръвозагуба, инфекция и това са неща които все пак изискват време
Не си насилвай късмета, имай малко търпение и ще бъдеш възнаградена
Знам как се чувстваш
Преди да забременея с сина (вече споделих тук) имах спонтанен аборт. Това беше март. Изчакахме и чак през август стана от раз, но при мен мина без проблеми както при теб

След аборта не си спомням ,колко време не сьм правила секс.Май беше около 3 седмици.Но си спомням ,4е лекарите ми казаха на мен 3 месеца.При мен нямаше никакви усложнения след и повреме на аборта.По принцип винаги казват НАЙ- МАЛКО 3 месеца,но аз ,Ще ти кажа ,какво ми каза моят лекар когато ме видя сле аборта.Каза ,ми ,4е ако толкова много искам да забраменявам отново сега ,мога да пона с опитите след пьрвият месец.Разбира се ми каза и ,4е не е препорь4ително това.
И оЩе неЩо ,за твое успокоение.В Испания лекарите ис имат една поговорка за жена направила аборт."КИУртирала жена-бременна жена".
ЗаЩото ,когато направиш аборт са те из4истили от вси4ки мрьсотий ,които е можело да имаш и след това забременяването е много лесно(така ми го каза (грубо казано) лекаря ).Така и стана и при мен.То4но на пьрвият пьт забремях,то4но след 3 цикьла(когато спряхме да се пазим).

И аз ще те посъветвам да изчакаш повечко.
Едното е, че на организма му трябва малко време, другото е че психически новата бременност се понася с много по малко стрес ако паузата е по дълга. Дай си време на сърцето да прежали ангелчето, а не да му намериш заместител. Вярно е че едно бебе отмива донякъде мъката(или поне не е толкова болезнена), но за да имаме сили да ги отгледаме като отделни индивиди трябва да сме преминали през болката и готови да гледаме напред.

И ДА можем да си отговорим на въпроса дали сме готови да го преживеем - независимо от развоя на бременността.

 

Когато изгубих моите близначета, докторката ми каза - няма страшно, след 3 месеца пак ще си бременна. Това ме успокои. Не знам, дали ще е толкова скоро, защото сега лекувам възпаление, но не мисля да изчаквам много. 6 месеца ми се струват непосилно дълъг срок - ще се побъркам от въпроси, съмнения и страхове.
А сексуалния живот го възстановихме тези дни - на около 20-ия ден от аборта. Преди това кървях и ме болеше, но сега отново изпитвам желание. Даже доста силно, което значи, че се оправям

Ох, мили4ка, много е объркано и строго индивидуално.Какво да ти кажа Мисля 4е сам организма ти ще подскаже кога ще си готова за любов.Аз бих из4акала месец, при теб са минали 2 седмици, само още две...това разбира се е мое мнение.Проблема е в това, кога можеш да забременееш.Ще 4уеш всякакви мнения, но ти сама ще вземеш решението.На мен ли4но ми казват 1 година, други 6 месеца.Незнам дали ще до4акам този период, дали въобще ще мога да забременея, дали вси4ко ще е наред.....никой незнае кога е то4ният момент, само трябва да сме силни и да вярваме 4е ще е така. За мен взех решение да правя генети4но изследване, да из4акам 5 месеца от раждането и да възстановим опитите.Останалото е в Божиите ръце.

Много съжалявам за преживяното. Надявам се, че и ти скоро ще се похвалиш с две чертички. На мен ми казаха 1 месец да не правим секс и горе-долу толкова време имах кървене. За забременяването си реших сама като минат три цикъла да пробваме, защото не ми се чакаха 6 месеца, а и нямах усложнения след аборта. Казват, че трябва да се предпазваш от забременяване от 3 до 6 месеца след аборт. За успокоение можеш да се консултираш с лекар кога е най-добре.

Ето как беше при нас - аз също имах много гадно възпаление след аборта,а кървенето,което беше спряло уж след първата седмица,се възобнови към 10-тия ден заради възпалението,така че кървях близо месец и бях цял месец на антибиотици и хормониални таблетки - въпреки това лекарката ни даде зелена светлина 2 месеца след аборта след обстоен преглед,а забременях след още два - беба ми е на 8 месеца вече.Във всичко,което аз изчетох след аборта,се казваше,че е абсолютно задължително да се пазиш до възстановяване на менструацията (т.е. - до появата на първата редовна - непредизвикана с лекарства! - менструация след аборта).След това матката е възстановена почти напълно,а ако има проблеми с хормоните,или няма да овулираш(най-често първите 2-3 цикъла след аборт са ановулаторни),или няма да стане имплантация - така че природата и сама се пази.
Иначе за секса - някъде 2 седмици след кюртажа май пробвахме,но мен ме болеше - и ме боля доста дълго,може би близо 2 месеца при по-дълбоко проникване (което не ни е спряло,естествено ).
Ти сама ще прецениш кога си готова за нов опит - лекарят ще ти каже кога си физически възстановена и ако се чувстваш готова да опитате и да посрещнеш една нова бременност,действай без да чакаш стандартни срокове.Наясно си,че ще е трудна бременност,пълна с много страхове - но колкото и време да изчакаш,това за съжаление няма да се промени - веднъж изживяла ли си загуба,страхът ще те съпътства постоянно през цялата следваща бременност
Но нее падай духом,вярвай твърдо,че всичко ще е наред следващия път - и бъди усмихната булка (че ще си красива булка не се съмнявам )

Момичета, чета и едно не мога да разбера - как ви ги правят тия кюртажи, че ви докарват възпаления и месеци наред след това сте на антибиотици?
Нещо не ми го побира ума - нали уж работят с стерилни инструменти или вече няма такъв филм.,.....
Тъжно е че за едно такава профилактична мярка се налага да се лекуваш след това

При мен възпалението беше защото ембриончето беше разложено Стояло е 4 седмици,преди да разберем А стандартния антибиотик,който изписват профилактично след аборта,беше слабичък - после пиех 2 в комбинация,за да имат ефект.

Аз пия антибиотик, защото като причина за смъртта на ембрионите откриха възпаление, което е причинило изменение на тъканите и лошо хранене. При това, забележи, става въпрос за съвсем малко възпаление, което протичаше безсимптомно (боля ме няколко дни яйчника зимата, после спря да ме боли). На втората седмица след манипулацията, като излязоха резултатите от патохистологията, възпалението не беше излекувано от стандартния антибиотик, който изписват и ми изписаха нов.
Не знам как е при вас, но аз се чувствам много зле физически - уморявам се лесно, спи ми се, трудно се концентрирам, не съм работоспособна, а принципно съм голяма работохоличка и като яхна метлата, нищо не може да ме спре. А сега само вися във форума и нямам желание за нищо...  Мъжът ми казва, че е от антибиотиците - много изтощавали организма. Ама имам ли избор....

Не само от антибиотиците се чувстваш така - и от пренастройването и рязкото спадане на хормоналните нива,а като добавиш и психическото ти състояние...
Ще мине - горе главата

При мен абортът беше доста късен месец - 5-ти, кървях повече от месец, въпреки, че нямаше възпаление или някакви други усложнения. После се оказа че съм пипнала някакви гадни гъбички (явно от болницата  ) от които едвам се оттървах, така че със секса почакахме 2 месеца, а може и повече...
Колкото до забременяването, лекарите при мен бяха единодушни, че трябва да се изчака минимум 5-6 месеца, за да се възстанови организма, а препоръчително беше дори и повече. Ние изчакахме 5 месеца, защото повече не можех и аз почти бях откачила от съмнения и страхове. Резултатът беше, че изкарах доста тежка бременност, с постоянни контракции и на легло, може би ако бяхме поизчакали повече щеше да ми е по-леко, но тогава не мислех така...
И още нещо за потвърждение на думите на Val, след кюртажа цикълът ми идваше абсолютно точно на 29 дена и половина  (той по принцип ми е редовен, но чак толкова точно...), пресметнахме, планирахме и забременях от първия път, когато опитахме за бебче.
Късмет irinii, моят съвет е, ако имаш търпение поизчакай поне 6 месеца за бебче.