Точно защото не претендира за нищо, някак не върви да обичаш "заради". Т.е. това предполага наличието на причина/и, а те не са нужни за да съществува една Любов.
Няма нещо , което се случва без причина, дори и да не я знаем. Щом се е появило, значи има "заради". Не е необходимо да ги дефинираме, но е тъпо да не можеш да кажеш поне няколко неща, заради които именно този човек си обикнал, а не друг. Не всичко е изброимо, но доста неща са. Всички те са едно голямо "заради", знайната и незнайна причина накарала сърцето ни да тръпне. Аз "въпреки" не виждам. Появят ли се почват компромисите, борбата със себе си, борбата със света, изобщо много борби, които не си струват. За любов не бих се борила, няма смисъл. След като се е появила без да я търся и без да правя нещо, защо трябва да се насилвам да я задържа? А нея като я има и да я пъдим не си ходи, така, че дойде ли момента да я дърпам да остане, по добре е да я пусна.
п.п. сега прочетох отговора ти luna , просто имаме различни дефиниции за "въпреки"-тата
