Усещане за .... любов.

От мен беше, явно някакво не разбиране имаше от друга потребителка, но мисля, че иначе всички са писали точно за себе си, а не по принцип. 

И това не е неправилен начин, всеки чувства различно, за някои е задължителен елемент това обекта на любовта му да му отвръща със същото , както и с вярност, иначе любовта им умира. Никой не е виновен, ако така чувства нещата. Просто има по голям шанс да се разочарова, но не задължително, ако обикне сходен тип човек.
Дали са малки или големи нещата, които правим от и за любовта , кой може да измери. За мен може да е малко, за друг непосилно и обратното.

За мен идеалната любов е невъзможната любов. Тази любов, за която знам, че е въпрос на време да ми бъде отнета. Възможната никога не е била истинската. Такъв ми е бил късмета.
Наслаждавам и се с пълна сила.
Страхувам се от момента, когато любовта ще се превърне в обич, толкова силна, че чак плашеща. Този момент, в който ТОЙ става по-важен от мен самата, когато го обичам повече от себе си. Когато знам, че тръгвайки си един от друг си отива и част от сърцето ми...
Често разсъждавам на тази мисъл ( не е моя ):
"Защо да обичаме някой, като след време от него остава само спомен?"

Красива тема! 

Да, баш за това говорех.
Любовта изключително често бива бъркана с други неща.
Собственическото чувство. Онова, което започваме да изискваме от другия - изреченията с "Недей..." и "Не..."
Веднъж той ми каза: "Аз не искам да го правиш, но това си ти."
Има също обсебване - "когато той стане по важен от мен самата", но то си е обсебване, а не е любов. То гравитира около доброволната саможертва, при това без да е задължително да са ни я искали - т.е. търпим неща, които иначе не бихме допуснали. Но жертвата е жертва, също е далеч от любовта. Всички знаем за един, дето изгнил на кръста, защото обичал, но въпроса е дали това е любов наистина. Знаем също на какво учи лисицата Малкия принц - "Най- хубавото е невидимо за очите, то се усеща само със сърцето".
Започваме да задължаваме и да искаме, ли искаме, понеже и ние даваме, т.е. непрекъснато трябва да ни връщат със същата монета - нали искаме същото в замяна.
Най - често срещам отношения на сделка и изтъргуване, но те са си сделка...защо наричаме любов това?
Срещала съм доста модификации на любовта - а и ми са непонятни - любов, която те кара да страдаш, да ревнуваш, любов, която изисква да се жертваш. Сега знам, че това не е било любов и мога само да я отхвърлям. Тя не води до никъде.
За мен лично любовта е преди всичко приемане. ))
Приемаш другият, какъвто е, без да изискваш от него да се променя и без да го задушаваш с твоите изисквания и очаквания.
Тази любов обаче няма нужда от представяне, нито от обсъждане, тя няма нужда от нищо...стои извън обясненията.

elizabeth18 , големи думи, всички сме ги чували, дори сме ги и казвали.
Ти кажи в твоя живот как си изпитала любовта и как си я почувствала.
Да казваме на другите как и дали обичат, е това не ни прави чест, защото никъде никой не е написал критериите, по които да си измерим любовта.
Това, което за мен може да е любов, за друг може да е друго.
Нека не вкарваме в рамки най хубавото чувство, което хората можем да изпитаме, защото дори един и същ човек в живота си обича различно, какво остава всички да се впишем в някаква рамка на идеална любов.
За един свободата е любов, за друг сливането с другия. Не бих казала на нито един от тях - ти не обичаш. Нямам право. 

Промените се случват и без да ги искаме.Понякога си даваме сметка за това,понякога не.Случвало ми се е да правя неща за човек,когото обичам,които не бих направила при други обстоятелства.И не мога да кажа,че това е промяна.Все съм си била аз,просто различна.

Иска ми се да мога да дам онази пълна свобода,за която става въпрос малко по-нагоре. Но при мен става само на теория и по принцип.На живо,във всеки един час от нашето общо съжителство нещата са по-различни.

От няколко дни не мога да си намеря място.Не зная защо,изпитвам неудоволствие без причина.Но той ме прегръща,целува и чака да ми отмине.Незнайно каквото. И в тези моменти усещам любов.

За мен любовта е желанието да се отдадеш напълно на даден човек - духовно, физически и емоционално, без да се интересуваш от последствията за себе си.

Поздравления за стойностната тема

Ще споделя,само да си сьбера мислите. Написаното от всяка от вас  ме накара да се замисля за доста неща.

И мен. И отвътре ми напират толкова много емоции... Всякакви.

И извьн реалния живот.

За мен дойде неочаквано,  като плесница.Раздруса ме,разлюля ме,промени ме.Да, беше невъзможна, но споделена.Такава, че чувствата са по големи от необходимостта да сме заедно.Тогава разбрах израза на седмото небе.За мен нямаше прегради, всичко беше възможно.Усещането е незабравимо.Щастлива съм, че го изпитах,че имах смелостта да рискувам да я имам.Винаги ще бъда благодарна за това

Любовта се чувства. Или я има, или я няма. Когато почваме да си задаваме такива въпроси.... и да я обличаме в думи, явно не сме я усетили.


Лично мнение

Хубаво е да я намерим, но едва ли ще е в пълна сила повече от 1-3 г. Но споменът е остава и е хубаво да сме изживяли такива емоции.

Хубави думи ... Радвам се за теб , защото аз не мога да се зарадвам за това , което съм имала ... Знам , че трябва , знам че и всеки от нас е взел най - доброто от другия , но не ми стига . Искам всичко - с всичките предимства и с всичките недостатъци , но не мога да го имам ...
Дано като мине време се почувствам като теб ...

Любовта се усеща, но и самата тя провокира много други действия, изважда много неща от нас на показ.
А и не е казано, че за чувствата си човек не може да говори или да ги облича в думи.

А щом една любов е оставила отпечатък в нас, без да се е превърнала в безразличие , омраза или друго  тя на практика е вечна.