С мъжа ми имаме 14 години разлика.Той има дете от първия си брак , което живее с нас.Имаме и един общ син.Аз искам поне още едно дете , но мъжът ми е категорично против.Как да го убедя да си имаме още едно детенце?
- Публикувана: 27 дек. 2008, 19:27 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2008, 17:55 ч.
Млада жена и по-възрастен мъж , който не иска повече деца...
И все пак, на колко години е господинът? 
Те, децата, освен правене, искат и гледане. Може да е пресметнал, че с една пенсия трудно се отглеждат 3 деца...
ПП Ти неговото дете броиш ли го за ваше?
Те, децата, освен правене, искат и гледане. Може да е пресметнал, че с една пенсия трудно се отглеждат 3 деца...
ПП Ти неговото дете броиш ли го за ваше?
днешно време е трудно с три деца
Не мисля, че в наше време 50 е много за дете, всичко зависи от човека, работата му и отношенията в една двойка. Е, изглежда много, ако си на 20 
.
Във всеки случай не можеш да накараш някой да има още едно дете, ако не иска. Трябва да си избираш какво е важно за теб. Той май вече е избрал ... или разчита, че ще ти мине ...
.Във всеки случай не можеш да накараш някой да има още едно дете, ако не иска. Трябва да си избираш какво е важно за теб. Той май вече е избрал ... или разчита, че ще ти мине ...
Не мисля, че в наше време 50 е много за дете,
Аз не съм на 20 и пак ми изглежда твърде много за дете тепърва.
Не ти ли се струва кофти бащата да е на 70, когато детето завършва гимназия.
що се подигравате на момичето
усеща се че има сили да си отгледа още 1 дете от което по-хибаво няма
Тя може и да има, но то детето е хубаво да се отглежда от двама родители, които го желаят и имат сили да го отгледат, а както виждаме случая не е такъв.
Всички тези неща, които така добре и грамотно си написала, вместо на нас, му ги кажи на него. Седнете, поговорете и му обясни как се чувстваш. Той ще обясни своята гледна точка-че с пенсия трудно се гледат 3 деца, че на стари години иска да гледа сериали, а не да сменя памперси, че не може да разнася по цяла нощ бебе с колики, дори и с Космодиск и наколенки-разни такива неща. На теб може да ти изглеждат маловажни, но не и за него. При всички случаи, ако не иска повече деца, няма да го убедиш. И той няма да те убеди, че е по-добре да си останете с 1, нали?
Ако е без значение това,че мъжът е по-възрастен,защо в заглавието точно това си подчертала?Естествено,че възрастта е определяща и човек има право да се притеснява от нея.Но според мен притеснителното е по-скоро това,че ти търсиш начини,да принудиш този човек.Много нечестно и изобщо много глупаво.
Марги, огромния процент момичета, които пишат тук си имат "нормални" семейства. Ти и аз не се вписваме в картинката с мъже до себе си, които не са първа младост, но и двете знаем, че са в най-хубавата си възраст и с по-млади надали бихме се захванали отсега! Но някой правилно каза: ти сама попита и не бива да им се дразниш за реакциите.
А моето мнение е, че възрастта на мъжа ти не е от значение за още едно дете..той явно не иска трето дете. Но си напълно права, че живота е непридвидим и е добре да си имаш две твои дечица. Напълно те разбирам, че искаш те да са точно от този мъж. Не спирай да му го казваш..при всеки повод. Вярвам, че твоето силно желание за още деца ще повлияе и на него. Но против волята му не би могла да го накараш да вземе такова важно решение. И не бива. Успех!
А моето мнение е, че възрастта на мъжа ти не е от значение за още едно дете..той явно не иска трето дете. Но си напълно права, че живота е непридвидим и е добре да си имаш две твои дечица. Напълно те разбирам, че искаш те да са точно от този мъж. Не спирай да му го казваш..при всеки повод. Вярвам, че твоето силно желание за още деца ще повлияе и на него. Но против волята му не би могла да го накараш да вземе такова важно решение. И не бива. Успех!
Добре ще е поне да пишеш на колко е съпругът ти. Искаш съвети, нали? А те биха били различни в зависимост от годините му. Ако е около 45 имаш шанс да го убедиш - на тея години би го спирала единствено финансовата страна. Имате ли собствено жилище/без ипотека/, работите ли двамата, имате ли достатъчно заделени бели пари за черни дни, здрав ли е физически съпругът ти, живи ли са родителите му.......... - ако отговорите ти са ДА - наблегни в убеждаването му на точно тези неща. Нищо не ви липсва, защо да не си направите още едно дете 
Но отговорите на въпросите са НЕ - то мъжът ти е един трезвомислещ човек, който не иска на по-късен етап децата му да го обвиняват, че ги е правил без да мисли за бъдещето им Ако е над 55 проблемите стават доста повече. Не може човек пред пенсия/не пишеш професията му/ да тръгне да прави ей така деца.
Според мен мъжът ти е на около 51-52, със стабилна работа в голяма фирма /но може да се притеснява от фин. криза в момента или от неясното бъдеще на фирмата/. Ти или не работиш, или работиш нещо, което е по-скоро за удоволствие, а не за пари. За да навиеш един мъж при тези обстоятелства и на подобна възраст да има още едно дете ще трябва да докажеш, че ще можеш сама да го отгледаш, поемайки поне на хартия всички негови бъдещи разходи + основните минимални семейни - ако нещо се случи. Може и да не съм права, но това е все пак предположение.
Но отговорите на въпросите са НЕ - то мъжът ти е един трезвомислещ човек, който не иска на по-късен етап децата му да го обвиняват, че ги е правил без да мисли за бъдещето им Ако е над 55 проблемите стават доста повече. Не може човек пред пенсия/не пишеш професията му/ да тръгне да прави ей така деца. Според мен мъжът ти е на около 51-52, със стабилна работа в голяма фирма /но може да се притеснява от фин. криза в момента или от неясното бъдеще на фирмата/. Ти или не работиш, или работиш нещо, което е по-скоро за удоволствие, а не за пари. За да навиеш един мъж при тези обстоятелства и на подобна възраст да има още едно дете ще трябва да докажеш, че ще можеш сама да го отгледаш, поемайки поне на хартия всички негови бъдещи разходи + основните минимални семейни - ако нещо се случи. Може и да не съм права, но това е все пак предположение.
И моята кума е в такова положение, без мъжът и да е толкова възрастен. Иска второ, а той не. Как ли не се опита да го убеди, включително сочи мен за пример, но той - не, та не. Сега последно твърди, че го е страх от финансовата криза. 
Вярно е, че насила хубост не става, ама защо пък тя трябва да се съобразява с неговото нежелание, а не той с нейното желание? Амаха и мъже...
Успех ти пожелавам!
но той - не, та не. Сега последно твърди, че го е страх от финансовата криза. Вярно е, че насила хубост не става, ама защо пък тя трябва да се съобразява с неговото нежелание, а не той с нейното желание? Амаха и мъже...
Успех ти пожелавам!
Ехо... А каква е гаранцията , че ако мъжът ми беше по-млад щеше да иска две деца ...
Ехо, мъжът ти ИМА ДВЕ ДЕЦА! Освен ако вашето не е грешка, то той е искал две деца. Ето-искал е 2 деца, има 2 деца, за него въпросът е приключил. Ти търсиш "цивилизован метод за убеждение"
, защото цениш мнението му, но същевременно смяташ, че той не може и няма право да взима важните решения в живота си?! 
Интересни цивилизовани взаимоотношения, мдам...Иначе разбирам,че искаш ТИ още едно дете и се опитай да наблегнеш на това, като говорите. Той има , но ти нямаш и ако го разбере, може и да се реши на трето.
защото съгласно една друга тема, нейното нежелание е в по-голяма тежест от неговото желание.
Съгласно другата тема, която се опитваш да намесиш става дума, когато бременността е вече факт и се пита дали да се роди детето или да се направи аборт. Не ги смесвай нещата,моля.
Радвам се , че не съм сама в мислите си!
Ако не те страх от още подигравки, кажи ни неговите доводи. Ще ги разбием.
Гост гост го е казал доста точно..мъжът ти се тревожи не за близките 10г. когато и двамата ще сте все още пълноценни родители. Той мисли за след 20г., когато децата ще имат нужда от него, но годините му неизменно ще си окажат влиянието. Аз силно исках дете точно от този застаряващ мъж, сега чакаме първото си общо дете, като ясно съзнавам, че може да ми се наложи сама да отгледам двете си деца. Ако успееш да убедиш мъжа си, че и без него би се справила в по-далечна перспектива, вярвам, че ще иска още детски смях в къщи.
А може просто да не желае някой да му вряка посред нощ.Отново.Аз като жена,при това млада,настръхвам при мисълта за още едно дете и как то ще промени животът ми отново и ще го обърне надолу с главата.Отново.Не всеки иска да има много деца.И моят мъж ме моли и ме съблазнява с какво ли не,само да се съглася.Обаче златната рибка няма да му изпълни това желание.
Доколкото разбрах, до момента само си сондирала мнението му, но не си поставяла открито въпроса? Намеквала си, показвала си бебешки снимки и т.н. Питаш за цивилизовани методи, но не става ясно всъщност дали си изложила доводите "защо искам второ дете"? В такава ситуация единственият цивилизован метод, е обсъждането на въпроса. Ако въпреки всичко съпругът ти е против, не виждам към какви други методи може да прибегнеш, които да са "цивилизовани".
Мога да те разбера напълно , защото както и ти така и аз най- много искам да си имам второ дете,лично аз искам сина ми да порасне още малко - сега още няма 2 години.Аз смятам , че това да се роди нов живот е най-хубавото нещо на света и човек по -малко трябва да се замисля за материалните неща , защото иначе сигурно няма да се реши и на 1 дете . Не зная какви са точно доводите на съпругът ти да не иска 3 то за него дете - ако искаш ни ги сподели .
Говори с него открито по въпроса ,нека той да си каже неговите притеснения , и ти можеш да го успокоиш относно тях . Не зная какво друго мога да те посъветвам без да зная доводите му . Имах една колежка -тя е на 60 и няколко години сега ,та нейният мъж още като са се оженили и е казал или едно дете или без , но това все пак е било преди 50 год.когато общо взето мъжете ни са се водили ни са се карали .
Говори с него открито по въпроса ,нека той да си каже неговите притеснения , и ти можеш да го успокоиш относно тях . Не зная какво друго мога да те посъветвам без да зная доводите му . Имах една колежка -тя е на 60 и няколко години сега ,та нейният мъж още като са се оженили и е казал или едно дете или без , но това все пак е било преди 50 год.когато общо взето мъжете ни са се водили ни са се карали .
14 години разлика между съпрузи според мен хич не е голяма. Аз като прочетох заглавието си помислих, че тя е на 25, а той поне на 50г. Наистина не е зле да напишеш неговите години.
А конкретно на зададения въпрос няма как да се отговори без да е ясно защо всъщност съпругът ти не иска повече деца.
А конкретно на зададения въпрос няма как да се отговори без да е ясно защо всъщност съпругът ти не иска повече деца.
Да бе - хич не е много 14 год. разлика !!!
Направо са набори - така да се каже.
За мен 14 год. са си цяло поколение разлика и с напредването на възрастта тя тежи все повече и повече. Сигурно човекът вече е намерил спокойствието и сигурността в семейството си, смята че вече заслужено може да си почива и да се радва на живота с по-млада съпруга и две вече поотраснали деца, а не пак да се включва в онзи убийствен цикъл с безсънието, коликите, памперсите, разходките и прочие неща, които на един мъж към 50 - те вече не са му присъщи.
Към авторката - то е ясно че е хубаво да се създават деца, но също така е хубаво те да са желание и на двамата родители.
Когато опреш до това да искаш съвети, как да го принудиш или както ти искаш да го наричаме "убедиш" да си имате второ дете - тогава нещата не са много читави. Дори си мисля, че лично на теб нещо в семейството ти ти липсва и искаш да го запълниш с още едно дете.
Направо са набори - така да се каже.
За мен 14 год. са си цяло поколение разлика и с напредването на възрастта тя тежи все повече и повече. Сигурно човекът вече е намерил спокойствието и сигурността в семейството си, смята че вече заслужено може да си почива и да се радва на живота с по-млада съпруга и две вече поотраснали деца, а не пак да се включва в онзи убийствен цикъл с безсънието, коликите, памперсите, разходките и прочие неща, които на един мъж към 50 - те вече не са му присъщи.
Към авторката - то е ясно че е хубаво да се създават деца, но също така е хубаво те да са желание и на двамата родители.
Когато опреш до това да искаш съвети, как да го принудиш или както ти искаш да го наричаме "убедиш" да си имате второ дете - тогава нещата не са много читави. Дори си мисля, че лично на теб нещо в семейството ти ти липсва и искаш да го запълниш с още едно дете.
Дори си мисля, че лично на теб нещо в семейството ти ти липсва и искаш да го запълниш с още едно дете.
Да, бе, егати, всеки, който иска второ дете, нещо в семейството му липсва. А трето и четвърто?
Не виждам защо така нападате авторката, тя просто моли за съвет а не за упреци.
Моето мнение по темата е,че щом мъжа не иска друго дете значи има сериозна причина за това.Може би е решил, че вече не му е време за малки деца.А и все пак той има 2.Аз имам едно, но виждам колко трудно се гледа и колко много грижи, тревоги и финансови средства иска едно дете.Но пък децата осмислят живота на човек, те са най-голямата радост и най-голямата мъка, поне за майката.Поговорете със мъжа си и обсъдете този въпрос, ако пак не иска, значи край с бебетата.Едно бебе означава също и изпитание и криза за брака.Така, че не е добре да го поставяш пред свършен факт.
Моето мнение по темата е,че щом мъжа не иска друго дете значи има сериозна причина за това.Може би е решил, че вече не му е време за малки деца.А и все пак той има 2.Аз имам едно, но виждам колко трудно се гледа и колко много грижи, тревоги и финансови средства иска едно дете.Но пък децата осмислят живота на човек, те са най-голямата радост и най-голямата мъка, поне за майката.Поговорете със мъжа си и обсъдете този въпрос, ако пак не иска, значи край с бебетата.Едно бебе означава също и изпитание и криза за брака.Така, че не е добре да го поставяш пред свършен факт.
Съжалявам за това, което си преживяла. Наистина е много тежко.
Аз също съм с мъж, доста по-голям от мен, като се има предвид и моята крехка възраст.Нашата разлика дори е по-голяма и от вашата, но това не ни създава никакъв проблем досега поне. Важни са не годините, а общите интереси, общи идеи и мечти за бъдещето, дето се вика да гледате в една посока. Той има едно дете от предишния си брак, но това ни най-малко не пречи да искаме още дечица. Ето сега чакаме първото ни общо дете, говорили сме си и той, и аз искаме много деца още 2 3, колкото Господ даде. За мен това е най-голямото щастие на света.
А за нападките по отношение на авторката, по-спокойно, явно жената не иска да каже на колко са години, а и не е необходимо. Доколкото разбирам аз не ги притесняват финансови въпроси за невъзможността за отглеждане на още 1 дете. Проблемът е, че таткото иска да се отдаде на спокоен живот без да се занимава с памперси и ревящи бебета. Много жалко наистина.
А ако е по-възрастен, то няма и много време да се чака. Надявам се всичко да завърши благополучно за вас и да сте щастливи заедно с още едно детенце, защото по- голяма от тази радост няма.
Аз също съм с мъж, доста по-голям от мен, като се има предвид и моята крехка възраст.Нашата разлика дори е по-голяма и от вашата, но това не ни създава никакъв проблем досега поне. Важни са не годините, а общите интереси, общи идеи и мечти за бъдещето, дето се вика да гледате в една посока. Той има едно дете от предишния си брак, но това ни най-малко не пречи да искаме още дечица. Ето сега чакаме първото ни общо дете, говорили сме си и той, и аз искаме много деца още 2 3, колкото Господ даде. За мен това е най-голямото щастие на света.
А за нападките по отношение на авторката, по-спокойно, явно жената не иска да каже на колко са години, а и не е необходимо. Доколкото разбирам аз не ги притесняват финансови въпроси за невъзможността за отглеждане на още 1 дете. Проблемът е, че таткото иска да се отдаде на спокоен живот без да се занимава с памперси и ревящи бебета. Много жалко наистина.
А ако е по-възрастен, то няма и много време да се чака. Надявам се всичко да завърши благополучно за вас и да сте щастливи заедно с още едно детенце, защото по- голяма от тази радост няма.
Но кой може да каже колко дълго траят материалните неща? И кой може да предвиди дължината на своя живот?Ако всичко пресмятаме , ние никога няма да имаме деца.А когато ги имаме , винаги ще намерим начин да ги отгледаме! Егоизмът е в 99% причината хората да отлагат детеимането!
Напълно съм съгласна с теб.
А може просто да не желае някой да му вряка посред нощ.Отново.Аз като жена,при това млада,настръхвам при мисълта за още едно дете и как то ще промени животът ми отново и ще го обърне надолу с главата.Отново.Не всеки иска да има много деца.И моят мъж ме моли и ме съблазнява с какво ли не,само да се съглася.Обаче златната рибка няма да му изпълни това желание.
Егоизмът е велика сила. Доколкото разбрах никога не си работила и няма как да ти съсипе кариерата. Сигурно ще ти попречи на излизанията с приятелки и маникюра.
Спри си противозачатъчните...
Да, липсва ми нещо в семейството , но не в това , което съм създала , а в това , което ме е създало! Едно дете , само по цял ден , само в игрите , само в мечтите...Загубих двамата си родители / майка ми си отиде , когато беше на 38/. Тогава разбрах , че единственият човек , който дава мило и драго за детето е именно тя - майката.Сега нямам родители , нямам брат и сестра, на които да се опра.Това са моите мотиви.Детето ми да има НЯКОГО до себе си. Доводите на мъжа ми ... спокойствие и отдаване на хобито! Професии , стаж , постоянни доходи , собствен дом... това го има.Но кой може да каже колко дълго траят материалните неща? И кой може да предвиди дължината на своя живот?Ако всичко пресмятаме , ние никога няма да имаме деца.А когато ги имаме , винаги ще намерим начин да ги отгледаме! Егоизмът е в 99% причината хората да отлагат детеимането!
Аз това го разбирам - ти го спомена още в началото. Е - не мога на сто процента да разбера какво е да си само дете, защото аз имам сестра, но разбирам подбудите ти, защо искаш повече от едно лично ваше дете. Явно детето от първия брак на съпруга ти, не го смяташ за сестра на твоето. Както и да е - не е наша работа.
Обаче, почти всички от форума разбрахме какви са причините съпругът ти да не иска повече деца. Разбрахме ги още преди ти да ги споменеш. И както ти си права за себе си - така и той е прав за него си. Приеми го. И няма нищо лошо в егоизма, когато човек знае какво иска и какво не. Той е живял много повече от теб, постигнал е това към което се е стремял и сега сигурно смята, че заслужава спокойствие и че точно сега са му годините да се отдаде на хобито си. И ако това го прави егоист - нека така да е. Но според мен и твоите подбуди са до някъде егоистични - да не останеш един ден сама, защото си написала следното "Попитах имате ли идеи как да го убедя , че не се чувствам спокойна с едно дете в този свят , когато хората гинат като пилци... "
Много са повърхностни тези "съвети" - да му кажеш че няма да има грижата за нищо, само в бебеправенето.
То в подобен случай той ще е просто донор, а не баща в пълния смисъл на думата.
Спри си противозачатъчните...
На нас разликата в годините ни е 17.Аз съм на 20 а той на 37.Има две деца от предишния му брак,а сега ще си имаме наше,което на мен ще ми е първо.Аз също искам да имам две деца,но незнам дали след няколко години той ще иска...все пак на него ще са му три...но затова е трябвало да мислиш преди да тръгнеш да живееш с него...ти нали знаеше че той има и друго дете...На мен също не ми е приятно от мисълта че ще остана само с едно дете...но това сме си го избрали ние.Макар че има много мъже на по 50 години които са с по два-три брака и по 4-5 деца от различни жени...но това си е техен избор.Може би мъжът ти не се чувства готов за още едно дете..и може би неиска...но определено недей да го караш.Аз моя го карах постоянно и това още повече го отблъскваше-в момента в които спрях да говоря за бебета...той сам реши че иска.
Само да вметна нещо-възрастта му няма връзка за желанието му за деца. Познавам човек ,който на 57 има син на 1 год. и няма нищо против да си има още едно. И хора на по 30,които смятат,че или им е рано за деца или едно им стига. НЯма цивилизован начин да го накараш да си имате още 1 дете. И разговорите едва ли ще помогнат в случая. Най-много да го изнервиш още повече. Незнам какво да те посъветвам. Дано намерите изход от ситуацията .
. Така ще прецени, кое от двете желания е по силно.Това да остане със съпруга си или това да има друго дете...
Марги, знам какво е силно да искаш още едно дете. Минах през същите колебания на таткото, но сега ела да го видиш..чака го с по-голямо нетърпение от мен и сина ми. Не го притискай, но и не се отказвай! Нека му е ясно,че искаш още деца, той да реши кога!
Все пак авторката иска съвет....
да, така е.
Но доводите и съветите не са шаблони и да действат на всекиго по един и същи начин.
Затова най-добре е авторката, която добре познава своята 1/2-ра да намери начин, да си поговори с него и познавайки го, да опита да го убеди за още едно дете.
И как го убеди да си имате друго детенце....?
Все пак авторката иска съвет....
Все пак авторката иска съвет....
Аз никога не съм настоявала, но не съм и криела, че искам негово дете. Годините притесняваха и него и мен. Но и двамата искахме тази наша любов да има логичното си продължение..едно бебе. Оставих го сам да си прецени. Имаме по едно дете от първите си бракове, моето е с нас така че и на него ще му станат три и е готов да се грижим за всички. Ето защо мисля, че авторката трябва сама да намери точния път до бащината струна в сърцето на мъжа си. Аз мога само да й дам малко вяра, че нещата ще станат така както тя ги иска! А тя иска най-хубавото нещо на света..дете! От мъжа, който обича!
3 деца на днешно време да гледаш си е геройство (в някой случаи глупост, когато контролът на раждаемостта е сведен до 0, но това е съвсем друга тема). Наистина трябва материалното положение да е много, ама наистина много добро, за да може човек да си позволи такова нещо (и аз искам много деца, но 
). Съпругът ти има вече 2. Вашето общо дете има сестра, както разбрах. Детето на съпругът ти също си има някого - Вашето общо дете. От Вас двамата много зависи какви отношения ще изградят децата помежду си. Дали ще са братя/сестри, ще си помагат в добро и в лошо, ще споделят детство, пубертет, бели, победи, или ще си останат "твойто" и "нашто".
Защо не обсъдихте броя на хлапетата преди да "се вземете" с мъжа ти? Все пак като си го приела с дете от друга връзка би трябвало да ти мине през главата, че може да имате разногласия по темата за броя на децата?
). Съпругът ти има вече 2. Вашето общо дете има сестра, както разбрах. Детето на съпругът ти също си има някого - Вашето общо дете. От Вас двамата много зависи какви отношения ще изградят децата помежду си. Дали ще са братя/сестри, ще си помагат в добро и в лошо, ще споделят детство, пубертет, бели, победи, или ще си останат "твойто" и "нашто".Защо не обсъдихте броя на хлапетата преди да "се вземете" с мъжа ти? Все пак като си го приела с дете от друга връзка би трябвало да ти мине през главата, че може да имате разногласия по темата за броя на децата?
И как го убеди да си имате друго детенце....?
Все пак авторката иска съвет....
Все пак авторката иска съвет....
Аз никога не съм настоявала, но не съм и криела, че искам негово дете. Годините притесняваха и него и мен. Но и двамата искахме тази наша любов да има логичното си продължение..едно бебе. Оставих го сам да си прецени. Имаме по едно дете от първите си бракове, моето е с нас така че и на него ще му станат три и е готов да се грижим за всички. Ето защо мисля, че авторката трябва сама да намери точния път до бащината струна в сърцето на мъжа си. Аз мога само да й дам малко вяра, че нещата ще станат така както тя ги иска! А тя иска най-хубавото нещо на света..дете! От мъжа, който обича!
А може просто да не желае някой да му вряка посред нощ.Отново.Аз като жена,при това млада,настръхвам при мисълта за още едно дете и как то ще промени животът ми отново и ще го обърне надолу с главата.Отново.Не всеки иска да има много деца.И моят мъж ме моли и ме съблазнява с какво ли не,само да се съглася.Обаче златната рибка няма да му изпълни това желание.
Сигурно ще ти попречи на излизанията с приятелки и маникюра.
Не разбирам как може да се смята за нормално някой да кара някой да има деца, при това по причина, че видите ли той искал.
Аз имам едно дете. Не искам друго. Нищо не е в състояние да промени мнението ми. Нито се чувствам длъжна да обяснявам или защитавам избора си, дори и пред мъжа си. Казала съм му, (когато отвори тема за друго дете), че ако той иска други деца, аз никак няма да съм против, ако си намери друга да му ги роди и да ги гледа. Щом той е преценил, че това иска, аз нямам право да го огранича, но от мен друго дете няма да има. Мисля, че е честно и към двамата.
Аз имам едно дете. Не искам друго. Нищо не е в състояние да промени мнението ми. Нито се чувствам длъжна да обяснявам или защитавам избора си, дори и пред мъжа си. Казала съм му, (когато отвори тема за друго дете), че ако той иска други деца, аз никак няма да съм против, ако си намери друга да му ги роди и да ги гледа. Щом той е преценил, че това иска, аз нямам право да го огранича, но от мен друго дете няма да има. Мисля, че е честно и към двамата.
margidd , това не е форум за аплодисменти. След като някой пуска тема рискува да получи и мнения, които няма да му харесат. Иначе може изобщо да не пише. Аз обиди никъде не прочетох , нито подигравки, но явно ти щом някой не е на твоето мнение, значи ти се подиграва. Вземи го предвид, защото такова тънкообидно безпричинно поведение не е хубаво - майка си все пак, деца възпитаваш. 
Освен това темата ти седя цял ден без никой да пише в нея и ако не бях писала да я дръпна на първа страница с мисълта да ти помогнем , пък дори и с успокоението, че вече си имаш две деца и да им се радваш, след като съпругът ти не иска друго, ти пак недоволна. Помисли все пак, че хората са със свободна воля.
Освен това темата ти седя цял ден без никой да пише в нея и ако не бях писала да я дръпна на първа страница с мисълта да ти помогнем , пък дори и с успокоението, че вече си имаш две деца и да им се радваш, след като съпругът ти не иска друго, ти пак недоволна. Помисли все пак, че хората са със свободна воля.
Насила хубост не става- е казал народа margidd
Странно е ,че не приемаш мнения различни от твоето.
Преми го така, не иска деца за да се радвате един на друг без ангажименти
по врещящи бебета. Истинския живот за родителите започва след,
като децата напуснат къщата и кучето умре.
Странно е ,че не приемаш мнения различни от твоето.
Преми го така, не иска деца за да се радвате един на друг без ангажименти
по врещящи бебета. Истинския живот за родителите започва след,
като децата напуснат къщата и кучето умре.
бръмбарите от кратуната да имаш още едно дете от него.
Сигурна съм, че авторката на темата има глава и мисли в нея.
Аз лично познавам господин, който стана баща за пръв път на 50 години.
Жена му, когато роди, беше на 36.
Детето е голям сладур! Но... таткото е много богат. И детето е единствено.
margidd, гледай си двете големи дечица и се радвай на живота.
Цитат
Аз лично познавам господин, който стана баща за пръв път на 50 години.
Усещаш ли разликата? Когато вече имаш две , спокойно може да си позволиш да не искаш други деца и никой няма право да те обвинява за което. Или да се опитва да ти промива мозъка пък било то и по цивилизован начин.
Има неща , за които не винаги има единомислие в една двойка, но ако хората се обичат няма да направят драма от това.
Цитат
Аз лично познавам господин, който стана баща за пръв път на 50 години.
Усещаш ли разликата? Когато вече имаш две , спокойно може да си позволиш да не искаш други деца и никой няма право да те обвинява за което. Или да се опитва да ти промива мозъка пък било то и по цивилизован начин.
Има неща , за които не винаги има единомислие в една двойка, но ако хората се обичат няма да направят драма от това.
