"На тортата две свещички горят, ДЕКЕМВРИйското дете веселят!"

Вержи, по повод на надеждите - копирам от друга тема, дано ти се избистри хорозонта! на някои може да им се стори познато.

Да ви разкажа как премина днешната ми сутрин, ако ви е интересно, де.
Та, ставам аз приготвям закуска на зверовете и междувременно пускам слонска доза кафе да се точи...Като се нахраниха, седнах на спокойствие да си изпия кафето и да планирам днешните задачи - 01. Играчките заели цялото жилищно пространство да заминат по местата си, ако може бебата да не ме види! ( мечтииии). 1 Прахосмукачка (то тя всеки ден си е на дневен ред,де) 2. Прането (за него важи същото уточнение) 3. Най после да се хвана и да изтъркам шкафовете в кухнята, щото вече е срамота! 4. И стъклата на балконската врата май ПАК имат нужда - целите са в мазни пръстчета, а само 3 дни минаха от последното миене. 5. На бюрото няма място за нищо от разхвърляни дискове, касети и обложки - крайно време е да се класифицират! 6, 7, 8.....
Та, така -седя и си пия кафе и си мииисляяяяя мечтаейки. Готово! Започваме!
Докарвам биг грей дзвер - да стане ясно на всички, че няма 6-5! Нареждам празните кошове, пликове и кутии за играчки и подканям 66% от паството да се включи в "голямо забавление". Глас в пустиня! Въздишам сърцераздирателно и се навеждам давайки пример. Въздишка в пустиня! Посягам към най близката играчка. "Нещо" бързо и яростно се мята върху нея и ми я отнема - точно любимата била, дето я търсел от 2 дена! Другото "нещо" усеща накъде духа вятъра и грабва каквото свари, за да го отнесе по далеч от мен и скверните ми ръце. Ама-ха! Ще прибирам хорските съкровища! Започва кандърмата .... след  известно време на бебката и омръзва да вади от коша играчки и отива да вади кърпи от шкафа - идеална възможност да прибера играчките, което незабавно и правя! Включвам машината и бързо осмуквам поне килима в хола и докъдето стигна извън него. Моля Каро да прибере кърпите или да занимава сестра си докато свърша. Баткото (нали е болен, затова днес е у дома) се дезинтересира от подобна перспектива, състоянието му рязко се влошава и той се оттегля в детската да "полегне преди да е припаднал"... Прибирам кърпите в това време госпожицата се е строила с прахосмукачката в ръка и работи ли, работи. изчаквам да и мине мерака, ама - не, шета та пушек се вдига! 10 минути да се убеди че няма да и смукне пръстчето, независимо колко се старае, 10 да си "мем чисшиш" корема, 10 за кубчетата - нещат гадовете да се пъхат в дупката, да се чуди човек - защо!? Аз дежуря до нея - ако случайно и омръзне да "яхна" мига. Омръзва и, връчва ми я с думите "теб чисшиш" - ясно е какво визира. Най после - започвам...пак... В този момент оглушителния грохот на звяра секва! А, тока ли спря бе!? Обръщам се - ухилена като две кила едри репи, моята дъщеря се залива от смях и натиска копчето. Тръгни - спри, тръгни спри... така още 20 мин. Омръзва и, зарязва ме и се отправя нанякъде. Аз запретвам ръкави - зер скоро обяд ще трябва да слагам. В този момент я чувам как крещи Мамооо! Мамоооо! На балкона цялото пране е свалено от сушилката и кротко се е сместило до коша за боклук ... и в него... предимно в него... Сега вече тъмната ми страна взема превес - скарвам се и прибирам всичко... в коша за пране - много ясно! Тя сърдито се е оттеглила в хола и изсипва играчките. Нищо - там вече почистих. Влачи полупразния кош в кухнята. Е, там още не бях! Прибирам играчките, тя се оттегля към коридора. Свършвам с кухнята, тя пристига - докопала е кафявата боя за обувки, както е видно от жълтата доскоро блузка. Ще попитате - защо е на достъпно място? Много просто - защото всички недостъпни са заети от други неща! Пък и не мислех, че може да отвори чекмеджето...е, явно вече може! Търкам ваксата от ръцете и, тя се сърди и плаче, блузата е вече "почти най нехубавата" и май трайно ще остане такава. Довършвам на две на три останалата част, през това време тя е овършала други части от апартамента, разляла е млякото си на пода, минала е с бисквитка през хола... Крайно време е да нахраня тези деца най после! Обядват и лягат да спят. Целия под е в играчки и трошички, имам да простирам, да пера... дали ще остане време за прахосмукачка? Шкафовете, стъклата, бюрото? Е, няма да е и днес!
Това приблизително е ситуацията през деня у нас. Един ден казах на мъжът ми - много се уморих днес! Че какво прави - пита ме той. Ами... пусках прахосмукачката!
 

Пешеходке  смях се до сълзи  Благодаря ти за този прекрасен разказ!
И Соня така прибира играчки, явно имат някакъв специален ред по който са нахвърляни по пода (сигурно да могат да се настъпват максимално изненадващо) и ако нещо прибера или преместя преди да е заспала веднага ми се прави забележка! Откакто е на ясла оправям, прибираме се и тя запретва ръкави  да "подреди"

а да ти кажа как минава един мой ден - събуждат ме сутринта с ритници и шамари, понеже не може да намери телефона(който умело съм скрила под дюшека) за да ме прасне в челото с него. Събуждам се трудно защото съм се борила с нея да заспи поне до 1-2 часа предната вечер, след това съм заспала в поза регулировчик, между нея и другото 135килограмово дете. (няма нужда да обяснявам как се е метнала на баща си и обича да спи по диагонал в поза звезда...) ставам и се суркам до тоалетната, при което се започва с въпросите: какво правиш? и къде е ...(който се сети) ? до припадък...докато се изпикая си е променила 30 пъти мнението относно съдържането на закуската. накрая яде с недоволство каквото съм и сложила.като 2/3 от закуската я хапва дивана, и той трябва да яде все пак. следва преобличане,преобуване,смяна на памперс,опит да се изакаме на гърне - всичките неуспешни. отказвам се. отивам да си допия кафето - умряло от студ. до 5 мин двата чувала с играчки се изсипват в кухнята - целта е да се покрие всеки кв.см. от стаята -задачата е изпълнена успешно, и вече не ни е интересно. докато аз се заемам да прибирам обратно всички ценности, тя се е изакала, съблякла,събула пампата и си залепила насраното дупе на дивана. изпадам в истерия. мия дупе, преобличам, оставям я при играчките докато дезинфекцирам дивана от храната и акото. чувам познат звук от спалнятя - дрън дрън. спринтирам по коридора - Лора е блокирала компютъра (в най-добрия случай) махам я от стола, сядам да го оправя, баща и звъни да му направя еди какво си на Фотошоп - ЗА ВЧЕРА. заемам се. след 20 мин Лора пристига цялата омазана с червило,сенки или крем...зависи в какво настроение е. отивам да видя от къде се е снабдила с тези материали. намирам чантата си обърната с хастара навън, несесерът в нея - също. вазелинът ми за устни е изяден и облизан старателно, в червилото намирам следи от малки пръстчета - ясно с какво се е мазала. две пакетчета дъвки на дражета са сдъвкани и залепени на дивана...ако трябва да сме дребнави става дума за 15-20 дъвки залепени на дивана , дистанционното на климатика е залято с вода, теракота е овкусен със шарена сол...вкарвам я със крясъци в спалнята докато оправя кухнята. връщам се - чистото и мръсното пране са смесени с мокрото, което така и не успях да простра навън - на безопасна височина. всички копчета до които може да се докопа са "цъкнати" шкафа ми (старателно овързан с един ластик за коса) е отворен и всички ластичета,фибички и бижута са на пода - там им е мястото! всички кремчета са отворени , бръкнати и опитани на вкус. отново се карам. тя бяга далеч...докато оправям спалнята се чувя пльок пльок - влязла е в тоалетната и бърка във водата! Откачам - изяжда 2-3 шамара по памперса и по един за ръцете. баща и се прибира - "ко крещиш пак, чуваш се на паркинга, целия блок те мисли за истеричка" опитвам се да обясня колко послушно е детето ... "какво има за ядене"... ами ... нищо...знаеш къде е хладилника...изморена съм!  "ти какво прави цял ден - виж апартамента на какво прилича, не си сготвила и детето реве, ко праи, цял ден седиш на компютъра и си клатиш краката." не ме занимавай отивам да си легна. "и вземи детето с тебе защото цял ден съм бил на работа и съм каталясал"....

та така....не можеш да ме уплашиш   

izpepelena моите съболезнования   

КрисДиМар честито миличка бързо възстановяване и леки първи месеци.

Аз да похваля мойто гардже (докато не си е променило добрите навици) - та малкия змей подрежда, чисти, събира си играчките въобще дете мечта ...... Естествено си има и отклоненията и тръшканията и инатчестите фази ама за тях няма да говорим сега 

Леле, настръхна ми косата от разказите...А аз си мисля, че Сонка е палава...Спирам да се оплаквам от момичето...

Мда, за настръхване е. Но аз все си мисля, че на Дивата пешеходка не случайно й е такова името. С трима дзверо едва ли намира кой да я повози седнала    Vergi - май й теб такова те чака, извинявай, просто...мъж с характер, жена с характер, кака с характер, детето няма как да не е и то с характер.

Браво на малкия мъж на shemet - така правят истинските джентълмени. И аз се опитвам да я науча моята кукла, но нейсе.

Затова не трябва да е вкъщи по цял ден, най-добре е да е с други деца на ясла. Само да не бяха тези сополиви целувки, които си раздават там - в нашата ясла госпоицата е магнит на целувки и какво да правиш, не можеш да й кажеш недей, то има сополи! Интересното е, че аз се тръшнах с гърлобол, хрема и главоболие, докато уж я пазех вчера вкъщи да не ми се тръшне тя болна. Тя, пу пу пу, засега удържа. Може да чака първо на мен да ми мине. И точно поради тези причини, за които сте изписали тези разказчета, днес си викнах детегледачка, да ме отмени, поне болестта да си изкарам като нормален човек, да оставим другото (пране, прахосмукачка и пр.) Щото и на всичкото отгоре, като не ходи на ясла, не знам откъде черпи сили, ама е като наелектризирана и не спи от 8 сутринта до 10 вечерта.   

Хрумна ми да си направим такива разказчета и да ги боднем някъде като линк отпред, да си се посмеем като поотраснат малчовчетата!   

Малеее и тъкмо мислех да ви се оплаквам  то мойто песен било 
Вержи, изтървала си мила  май и аз ще съм юлска мама, терминът ми беше за 07.08 (един ден след моя РД), ама човекът или човечката расте с пълна сила и сега съм за 30.07
Кака Ния иначе много се вълнува, само показва къде е бебето и как ще му дава вода и ще го гушка ,ама ще видим като почне да реве  ния казва всеки път, че ще е момиче, може би защото тя така иска, а тати ни пак си е подал документите за син, ама според мен, ще ме мъчат за трето 
Иначе сме добре, в яслата има вероятност да има дете болно от менингит  но се надявам да му се размине на горкото и на майчицата му 
izpepelena моите съболезнования   
KrisDiMar aз пуснах новината за бебка, а забравих да честитя  Да ви е жива и здрава и много да ви радва   

  аз като ви разправям че съм подала документи в психодиспансера вие мислите че майтап си правя  не знам ... аз ли съм със слаби ангели или дзвера ми е хиперактивен...май не трябваше да пия толкова кола докато бях бременна
пешеходке не те знам как издържаш...мен едно ме прави крива, ти със три....
много правилно навремето раздаваха медали за многодетни майки! майка ми имаше такъв  още се търкаля в някой от шкафовете вкъщи 

хора я да ви помоля нещо...като обикаляте по детските магазини огледайте се за такава допълнителна седалка:

buggypod се казва, производител е revelo, ето сайта:
http://www.revelo.co.uk/buggypod/index.htm
изглежда ми най-удобния вариант за Лора и бебе ако евентуално го има в БГ искам да сравня цени, ако е възможно да не го поръчвам от чужбина, понеже държа окода види,ръка да пипне 
аз ще огледам у наше село , но много ме съмнява...ако в Сф, Пд или някъде другаде видите - свиркайте

Вержи aз бих ти предложила това

или виж тук има много други варианти http://www.zwillingsburg.de/mountain-buggy-geschwisterwagen.php
Иначе ние сме се спряли на този вариант, че Ниа и без това вече много, много не иска в количка, стана пешеходка  Тази платформа става за всички модели колички има и вариант платформа със столче



Ако нещо тук ти хареса и имаш въпроси пиши на лични, че да не спамим темата на каките и батковците 

Хайде, почерпете се за мое здраве, днес имам рожден ден.


Ох, момичета, аз от снощи съм със свито сърце и душа, откакто чух какво се е случило в онова белгийско селище, направо ми плаче душата, не мога да спра да мисля за горкичките дечица и за майчиците им и горката възпитателка в яслата. Как е възможно да се случи такова сатанинско зло в една пречиста ясла...Извинявайте, но само ми се плаче и не мога да се радвам напълно днес. 

Честит Рожден Ден, мила ШамЕнет! Пожелавам ти крепко здраве и винаги да се чувстваш обичана и желана!!!



Честит Рожден Ден и на Elielibg! Желая ти от всичко хубаво в достатъчни количества!

Честит рожден ден на ШамЕнет и Elielibg   

Здравейте, мами!
Напълних компа с вируси преди известно време в опита си да проверя къде влиза "среднио" звер. Големия преинсталира, аз същия следобяд влязох пак тука (или поне се опитах) и ...последва 13 упражнение. Преди няколко дена се престраших, четох, но новината за детенцето на izpepelena много ме разстрои и така и не писах. Моите съболезнования, мила! Бъди силна, продължи напред!
Забележително е как заваляха бебета във форума, а дъждовният сезон тепърва предстои. Емски, Лено, КрисДиМар, честити ви бебоци. Много да слушкат, да се хранят, да спят и да раздават слънчеви усмивки! Покажете ги да им се порадваме.
Честит рожден ден на ШамЕнет и Elielibg! Бъдете здрави, обградени с любов и много, много щастливи! 
Вержи,тук каките и батковците честоги возят на такава платформа,показана от Eui на 2 снимка, вързани с коланче - да не им хрумне да забегнат.
А Пешеходката съм я признала за писателка, жесток стил има, но така както виждам време за писане-тц! Астрид Линдгрен е записала историите, които е разказвала вечер на дъщеря си, за Джоан Роулинг няма да споменавам. Давайте поне някой по-грамотен да и ги събира и като пропише един ден, и като забогатее, и като ни събере на една вечеря с танци...
Вержи, не клевети детето, много е добричка, просто и е скучно. Нашият последен номер е да се набира на мускили и да покорява компютърния си шкаф, от там-на перваза на прозореца, където стои съкровището- 3-литров пластмасов буркан с животни. Тогава се сеща да ме вика, за да го сваля. Хазаевата огромна неработеща газова гурна служи за стъпало, на което Коко да удари коляно и да стигне мойта скромна печица.Нащраква копчетатадаму светят, че тук целодневно е мрачно. Ако го изловя-добре, ако не-електромерътси върти. А мястото на плюшените играчки (1 кош за пране с кубчета, топки, книжки от плат и пр. нетракащи и датскоспокойствиесмущаващи ) е на пода и с тях не се играе. Но като цяло слуша. Впечатлил е и съседите. Вече 3 път ми се случва да ни повика някой от отсрещните апартаменти в двора и да му подари нещо-камиони, плюшки, шоколад. Те нали не си извеждат децата и хората са доволни да видят някое навън. Моето - всеки ден.
Иначе на мен тук все повече не ми харесва и постоянно наум кроя планове.
  за всички деца и майки, ще се вяскам по-редовно.

Честит рожден ден момичета!  

Гореописаните истории напълно отразяват ситуацията у дома! Само да ви кажа, че все пак аз видях светлина в тунела. Моето пораснало момче започна да ми помага. Редовно прибира играчките, докато сестра му се опитва да ги върне на местата им - по пода. Същото важи и за книжките. Храна има размазана навсякъде - по масичката в хола, диваните, леглата, килима. Вече не обръщам внимание, тоест почиствам колкото мога и не се ядосвам. А така хубаво бяхме изпрали килима последния път! Направо светеше. За разсипаните туби вода в кухнята няма да говорим, нито за извадените дрехи от гардероба. Както и за надрасканите стени с фулмастри, пастели, моливи или химикалки. Баба ми все сменява мушамите от масите, че децата ги били надраскали. Разбирайте Венета. Но щях да ви казвам за светлината в тунела - баткото помага много, а онзи ден дори той пусна прахосмукачката! Справи се учудващо добре! Е, 3 минути по-късно подът отново не се виждаше от играчки, а докато се прибере баща им отново имаше пуканки и стъпкани бисквити и солети, ама...
Хубаво ми стана да видя, че не само у нас така стоят нещата. Благодаря за споделените разкази!
За количката - на Венета количката имаше една пречка - тази, която свързва двете гуми всъщност, на която обаче баткото можеше да стъпва и така го возех. Но той все пак беше почти на 4. Вариантът с платформата изглежда много добре.

Честит Рожден Ден,ШамЕнет!