ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 489
  • 969
  •   1
Отговори
# 105
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Мили момичета, съвсем случайно попаднах на темата ви.
Прочетох я цялата и си поплаках.
Ако кажа, че знам как се чувствате, ще ви излъжа. Не знам и надявам се никога да не ми се случи да разбера. Възхищавам се на силата ви и ви прегръщам.

Не знам защо пиша при вас, нито съм омъжена, нито дете имам.
Но преди дни преживях раздяла с приятеля си. И мислех, че моята болка е най-голямата на света. Но, сега, като прочетох вас и се срамувам.
Срамувам се от това, че съм плакала заради раздяла с човек, скогото не съм имала брак и дете.
Срамувам се, че съм плакала за нещо толкова нищожно пред това, което вие изпитвате.

Не знам какво да ви кажа друго. Надявам се да не се натрапвам.
Дано по-бързо да немирите  душевно равновесие, спокойствие и емоционална стабилност.
Прегърдка.  bouquet

# 106
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мили момичета, искате да минава времето...не ви се пише...имам следната идея - седете и пишете
не винаги човек може да излезе...да се види с някого...писането е катарзис и то силен...само трябва да се почне ида се преодолее началната свенливост
писането и споделянето не решава проблема, но не си сам и...времето минава  в разговори със себеподобни  в теми, които са ти повече от близки...теми, които са твоята реалност
бих искала и още да ви пиша, но сега не мога...
просто опитайте тук да си намерите другарчета...и ще видите, че поне времето ще лети по-бързо

# 107
  • Мнения: 84
мили момичета, искате да минава времето...не ви се пише...имам следната идея - седете и пишете
не винаги човек може да излезе...да се види с някого...писането е катарзис и то силен...само трябва да се почне ида се преодолее началната свенливост
писането и споделянето не решава проблема, но не си сам и...времето минава  в разговори със себеподобни  в теми, които са ти повече от близки...теми, които са твоята реалност
бих искала и още да ви пиша, но сега не мога...
просто опитайте тук да си намерите другарчета...и ще видите, че поне времето ще лети по-бързо

Надявам се наистина да разбираш,какво означава не ви се пише и искате да минава време.За хора изгубили любовта на живота си, а с нея и част от сърцето си.Знаеш ли какво означава не ми се пише?Не мога да дишам,не ми се живее,не издържам кога ще мине проклетото време,искам да гледам напред,но не виждам смисъла.Детето,обичам го то е смисъла сега,но то е колкото любов повече     отговорност.То не разбира,че аз се чувствам зле,то не го интересува,че ми се гледа в една точка цял ден.А мен,кой ще ме изслуша,кой ще ме разбере,защото в на всички думите се усеща"стегни се".Не съм съгласна,че времето ще мине по бързо като си "чатиме".Просто хората видяли темата искат да споделят,че и те са в подобно положение,а не защото мноооооооого им се пише.

# 108
  • Мнения: 67
Танче, напълно си права, че не ми се пише, предпочитам да седя с всички вас и да ви слушам и споделям. Но, тъй като за съжаление не можем да се видим за сега, тук намирам разбиране и помощ.
Много сте ми нужни всички. Всяка от вас ми изтри по няколко сълзи. Благодаря ви.
 Hug на всички.

# 109
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
хващаш се за думите
от години съм в този форум и знам какво означава
писано е точно с разбирането защо се появи този подфорум и как би помогнал
в началото е трудно...човек не иска и не може да споделя...но после нещата стават по-добре
но ако просто търсиш за какво да се хванеш в думите ми винаги ще намериш! така че спирам да се обяснявам като ученичка - или приеми моята доброжелателност или прави както намериш за добре!
и да времето минава в разговори когто си сред ближни, разбиращи болката ти...
както и да - или ще намерите пътя една към друга и тази утеха, която той ще ви донесе или не

# 110
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
мили момичета, искате да минава времето...не ви се пише...имам следната идея - седете и пишете
не винаги човек може да излезе...да се види с някого...писането е катарзис и то силен...само трябва да се почне ида се преодолее началната свенливост
писането и споделянето не решава проблема, но не си сам и...времето минава  в разговори със себеподобни  в теми, които са ти повече от близки...теми, които са твоята реалност
бих искала и още да ви пиша, но сега не мога...
просто опитайте тук да си намерите другарчета...и ще видите, че поне времето ще лети по-бързо
Миличка, не е въпрос до свенливост! Човек трудно намира думи за тези чуства, които бушуват вътре в теб, идва ти да си разкъсаш дрехите и само да ревеш! Но в един момент не става, трябва да се хванеш в ръце и да продължиш напред! В този момент обаче едва ли на някоя и се пише- мога да пиша по хиляда други теми, но тук е трудно, просто на всяко изречение, което съм написала или прочела, очите ми се пълнят със сълзи! Няма начин да знаеш, ако не си минала от тук (не ти го пожелавам)!

# 111
  • Мнения: 84
catnadeen ми за какво да се хвана освен за думите.Нали пишем не се виждаме и не си говорим очи в очи.А също да ти кажа,че и милион години писане във форума няма да ти помогнат да разбереш точно как се чувства човек в такъв момент.Не желая повече да пиша,защото е излишно,но все пак ако искаш нещо определено да споделиш като дългогодишен писар в форума ми пиши Л.С

Последна редакция: ср, 20 май 2009, 13:14 от taniaandi

# 112
  • Мнения: 36
Момичета защо е този тон ?!?
Наистина е трудно да се пише, но като споделяме виждате, че е по-леко. Нали затова е темата ...Не искаме да споделяме с близките, но тук във форума никой няма да ни съди, че сме все тъжни и че плачем често -все пак тук сме все вдовици. Не скачайте срещу хората по този начин де  Hug -те също не знаят какво да ни кажат и как да ни дадат кураж.

catnadeen  Peace

# 113
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Здравейте, днес у нас пак поводи за празник- надявам се от тук насетне само така да се събираме, че...... Да ви почерпя виртуално, че Коки и баща ми днес са именяци!


# 114
  • софия
  • Мнения: 88
БЛАГОДАРИМ ЗА ПРЕКРАСНАТА ПОЧЕРПКА ,МЕГИ!!!
Да са ти живи и здрави ,много късмет и щастливи моменти и за тях и за теб   bouquet
ММММ...чак ми се дояде от тези красоти,а и един коктейл ще ми дойде добре  Grinning

# 115
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не искам да вдигам полемики или да пиша на лични
изказах подкрепа, дали правилно или не...всеки я чувства различно
желая сили на всички ви, има достатъчно мъка, за да се хващаме за облика на думите и начина на изказване

# 116
  • Мнения: 67
Ей, момичета здравейте
Малко ме притесни тона в последните постове, но се радвам на всички, който се включват дори и живота да не им е предложил подобна трагедия. Надявам се от нас да разберат да не пропускат моментите в техния живот. Аз лично изживях пълноценно и споделено всяка минута от живота си и  не, че ми не ми е ужасно сега, поне знам, че нямам пропуснати мигове за които да съжалявам. Само исках да са за по дълго.
Радвам се да те видя "Мама на двама" - липсваше ми.
Вале и ти ми липсваш  Hug
А и другите, къде сте?

# 117
В цялата тази мъка и болка, аз съм благодарна, че все пак имах шанса да изпитам истинската любов, да намеря истинския човек и да живея с него. Той ме дари с най-прекрасното дете. Вярно сега тежестта и отговорността е изцяло на моя гръб и вярно е че това ми тежи. Най-много се страхувам, дали в тази ситуация ще се справя с отглеждането и възпитанието на детето ми, дали  ще успея да изиграя достойно ролята на майка и баща. Бих искала да ви попитам, ако ви се споделя все пак, какви са отношенията ви с родителите и близките на вашите съпрузи. Защото родителите на моя съпруг ми обявиха война. Все още се чудя, дали въобще съм познавала тези хора. Преди никога не съм имала проблеми с тези хора, но сега, те ме заклеймиха като най-долния човек. Не само това, пожелаха и детето ми и сега се боря с болката от загубата на любимия ми съпруг и същевременно доказвам пред държавните институции, колко добра майка съм. Това е много унизително за мен.

# 118
  • Мнения: 36
теофанаси, подобни теми дискутираме в другия форум, както стана на въпрос преди няколко страници -може да се включиш да го обсъдим ...
новите мами да напишат в Гугъл "Самотни родители" и да намерят форума със същото име.

 Hug
Постъпката на родителите на твоя съпруг е отвратителна, но за жалост често съм чувала за подобни реакции.... Много сили ти пожелавам

# 119
  • Мнения: 3
zdraveite.zagubih muja si na 12-ti tozi mesec.prosto jivota mi si otide s nego.imam sin na 3 meseca.kak da se borq s bolkata???kak da prodalja na pred????ne moga.iska mi se da umra...moje bi tova e izhoda.?da otida pri moqta liubov..no deteto....molq vi kajete mi kak da se spravq

Общи условия

Активация на акаунт