ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Къде сте момичета? Няма ви Как сте?
Започвам да си мисля, че само аз не се справям с мъката и търся утеха при вас.
Ако се чувствате по добре, кажете как го направихте?
Момичетаааааа

Тук сме Ками.
За съжаление,не  мога да ти кажа че съм се справила ,нито с мъката си нито със загубата.Това е и причината да не съм писала толкова време...просто времето...времето минава...и се отдалечава и всичко става някак мнооого по-реално.Не знам какво да кажа,...за сега нищо...

Здравейте, и аз от известно време не пиша, не че не чета и препрочитам всичко написано досега. С нищо не се справям, дори напротив, става ми все по-тъпо. На 9 например имах рожден ден, нито празнувах, нито нищо, една страхотна апатия ме е обхванала, не е истина.. имам желание да споделям, но нямам сили да пиша. Дори се записахме трите - аз, дъщеря ми и свекърва ми на фитнес, та да минава времето по-бързо, ама ако ви кажа, че спирам и за секунда да мисля за моето момче ще изрека една огромна лъжа. Най-спокойна се чувствам на гробищата, но за съжаление ходя там само в почивните дни, през останалото време си оцелявам както мога.. Не, че успявам.. Прегръщам ви всички и ви целувам. Това, че не съм сама в мъката си, а има и други като мен, не ме радва, но някакси ми дава повече сили...

Светлана, Честит Рожден Ден на патерица. На пук на всичко ти желая щастие и здраве. 
А сега да питам, нещо на което и аз се чудя. Казваш, че ходите на фитнес да минава времето по бързо. И аз изпитвам същото - искам времето да минава по бързо, а като се замисля незнам защо. Ако чакам нещо да, ама аз защо искам да минава по бързо. И аз съм много изгубена и без желание за нищо
Искам да знаете всички - много имам нужда от всяка от вас. Толкова ми е ценно споделянето с вас.
Целувки на всички.
 

теофанаси 

Здравейте на всички! Аз също не се чувствам по-добре, а напротив става ми все по-трудно. Все чакам, а той не се връща и разбирам, че няма да се върне никога. Просто не ми се пише. Аз започнах да се срещам с приятелите ни и благодарение на тях има дни в които не ми е толкова тежко. Минаха само два месеца, а аз имам чувството, че са минали две години. Въпреки всичко си казвам трябва да се държа заради детето. И като го погледна и то се усмихне....
Прегръщам ви всички!

Не ми се иска да е вярно,но май е така....не минава и ден без поне веднъж да не съм се "задушила" буквално от мъка.

David Bisbal - Esta Ausencia

Как така болката няма да премине?Не може да става по силна!Нима той иска това,да ме боли,да гледа детето си как страда.Да гледа как се самосъжелявам.Знам,че не всеки ще си признае какво точно си е мислел в първите месеци.Толкова литература съм,чела и то за какво-за отвъдното.Дали там ще е по добре.И естествено,че ще е .Там няма болка,а и няма време,но не в лошия смисъл а в добрия.Докато мигне и аз ще съм там.Знам,че психиката на всеки е различна и не бих си позволила да давам съвети,защото аз самата най-много мразя да ми дават,но все пак се намира начина за оцеляване.Днес гледам снимки и се смея не плача,а напират ми сълзи веднага се съвземам и  спирам,че той ме гледа.Той го чувства.Та снимките са навсякъде във домът ми,той винаги е с нас.Дори му се карам понякога  Когато детето е болно се обръщам съвсем сириозно към снимката и казвам:-Абе Мише ай де кажи им там горе де моля те!Ай де моля ти се кажи им да не се занимават вече с мен и детето.Много го сънувам,когато сънят е хубав съм щастлива,а когато е лош,знам,че дявола има пръст в това и затова не се страхувам.Много интересни работи съм чела и ако искате мога да ви цитирам някои от тях.Аз това търсех в началото и всяка вечер се ровех когато малкия заспеше.Исках само да знам,че е добре.

taniaandi, направо ти се възхищавам, на оптимизма, който лъха от теб.
Явно си намерила пътя. Моля те, сподели го и с нас. Четох, за молитва, която си казваш вечер. От къде мога да я намеря.
И аз чета, езотерични книжки и много искам да са прави , че има живот, че е добре там/не знам къде/, искам да вярвам, а всъщност го няма. Много ми липсва.
Вале, много ти благодаря за вчера

Е, Меги от къде го намери това...много ми хареса.Не съм я чувала до сега,нито певеца.Хареса ми ,че има и превод...ами да ,аз като не знам този език (даже не смея да предположа какъв е  )
Иначе си мисля ,че taniaandi е напълно права,но пък песента винаги може да те поразтъжи....няма как.
Камиииии.......   стегни се иначеееее 

Мила Kami7,много е рано още при теб,но бъди сигурна ,че нещата ще се оправят и ще продължиш напред,което според мен не означава напред,а по друг начин.Много му е лесно на някой да употреби този израз,при положение,че не му се налага да си промени изведнъж за 1 ден целия живот.Много добре си спомням как най-много се дразнех на случайни хора,които срещам (бивши колеги,съученици и далечни роднини):-Ами така е Таня,никой не е застрахован,животът продължава.Оле ама тия хора с каква лекота го казват това"животът продължава"Или ако бях на твое място така и така,детето така ,па детето онака.А аз не мога да търпя и не мълча по принцип и казвам:-Мили хора молете се,всяка вечер се молете да не сте на мое място!Казваха ми най-тежко ще ти е по празниците.Абе как по тежко бе и аз ги слушам и се свивам.Какво е един празник.Един изминал ден и какво и.Ми я си представете,че нашите любими ги пускат точно на празниците да бъдат около нас.И вместо да ни се радват те ни гледат как плачем и се оплакваме.Нали всички ще идем там.Нали ще се видим и не искам да ме пита там горе:-Абе жена кви ги вършиш бе,толкова излишно време пропиля в ридание и болка,а аз съм добре виждаш ли?Та мили момичета аз сега така мисля,но все пак е минала 1 година и 4 месеца от смъртта му.В никъкъв случай преди да изминат поне 6 месеца човек не може да се съвземе,и да мисли по някакъв друг начин освен да си задава хиляди въпроси и да оплаква съдбата си.Да си мисли,че е нарочен от бога и че изкупва някакви грехове.Просто имайте сили и всичко ще дойде с времето,без да полагате много усилия.Аз не си правя лоша услуга,като казвам:-ако сега беше тук нямаше да ме остави,защото знам,че там в отпуска не пускат и колкото и да го повтарям няма как да стане.А задължително ще се натъжа и затова избягвам.Сега ще напиша молитвата а довечера като заспи малкия ще се поразровя за другите неща,които ще ви се сторят интересни според мен.Там,където са точките се казва името на починалия/те.(.......)

Молитви за покойниците


Боже на духовете и на всяка плът,
Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (... ...)*
в място светло, в място злачно, в място прохладно,
където няма никаква болка, скръб и въздишка.    
 
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог,
тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.

Един Ти, Господи, си без грях:
Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш,
и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух,
сега и всякога и във вечни векове.( Поклон.)Амин.

Ето това четох аз преди много време. Това е православие а не окултизъм. Аз вярвам,а дори и починалият да има много грехове ние можем да го спасим с молитви. А довечера ще намеря и статията,за научните доказателства.                                                                             http://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm   
Има много статии които търсих тогава,но ето това успях да намеря,което ме впечетли най-много.

Преживявания близо до смъртта
Преживяванията близо до смъртта са доста интригуващи, дори вдъхновяващи. За почти 20 години стотици хиляди хора, интересуващи се от темата за живот след смъртта, са изследвали такива преживявания. Доста внимание се отделя на някои от често срещаните феномени, свързани с преживявания близо до смъртта: чувството, че си умрял и наблюдаваш тялото си отгоре, пътуване през тунел или тъмен път, виждане на ярка светлина, среща с други хора или свръхестествени същества, поглед към целия изминал живот, обратно влизане в тялото или наблюдаване на красива гледка. Всъщност през 1982 едно проучване на Gallup показва, че почти 23 милиона американци твърдят, че са били близо до смъртта и могат да разкажат за преживяването си.
Има ли начин научно да се докажат тези преживявания близо до смъртта? При някои от хората, които са били близо до смъртта, не са регистрирани мозъчни вълни. Невероятно е да видим, че някои от най-ярките спомени в живота на тези хора са се случили, когато не е регистрирана никаква мозъчна активност. Хоризонтални мозъчни вълни на електроенцефалограма (ЕЕГ), които се появяват за по-дълъг период, са основната съвременна дефиниция за настъпване на естествена смърт. Така че появата на живот в този случай е силно доказателство,че човешкото съзнание може да съществува и след смъртта.

Аз го разбирам така,че ако човек изпадне в клинична смърт,мозъкът му спира да функционира напълно.Как тогава изобщо си спомня тези неща,дори не може да става въпрос за сън,тъй като и за него се изисква наличие на мозъчна активност.
Много се надявам това,което ви пиша да ви успокои,а не да ви уплаши по някакъв начин.Това за мен е един от начините за оцеляване.Аз вярвам,че когато ми е отредено да напусна тази земя било то и като бабичка на 90 години,ние пак ще се съберем.Не се надявам,а съм сигурна.А както е описал Епископ Александър Милеант: децата виждат себе си възрастни, а старците – млади.