Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.

ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

129 491
969
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
  
  Форумът обединява хора, които са загубили своите партньори и споделят своя опит. Някои от тях казват, че болката не изчезва с времето, но те продължават да се усмихват и да живеят живота си заради децата си. Други предлагат избягване на фразата „ако“ и пълноценно живеене. Освен това се препоръчва обсъждане на загубата на родител с децата чрез споделяне на весели спомени и анекдоти, за да се запази светъл образ за него в съзнанието им.
- Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
  
  Справянето с тежката загуба на съпруг е изключително предизвикателство. За да осигурите подкрепа на децата си, опитайте се да споделяте весел спомени и анекдоти за баща им, избягвайте фрази като „ако той беше тук“ и участвайте в различни дейности заедно. Освен това търсете подкрепа от хора, които разбират през какво преминавате. Загубата на съпруг е голямо предизвикателство, което изисква време за обработка. Важно е да покажете разбиране и подкрепа към детето, като насърчавате открита комуникация и споделяте собствените си чувства. Децата са по-адаптивни, отколкото си мислим, така че е важно да насърчаваме доброто поведение и самостоятелността им. Също така е от решаващо значение да обръщаме внимание на нашите собствени емоции и да търсим подкрепа от приятели и специалисти, ако е необходимо.
- Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
  
  За да подкрепите приятелка, която е загубила съпруга си и има деца, важно е да бъдете съпричастни, разбиращи и комуникативни. Предлагайте подкрепа чрез разговори за чувствата й и споделяне на весели спомени за нейния съпруг. Също така е полезно да включите децата в тези положителни спомени, като гарантирате, че те също ще запазят светъл образ на баща си.
- Как да се справя с дете, което манипулира бабите и дядовците?
- Колко често трябва да посещавам гробищата и как да се справя с липсата на чувства там?

# 135 22 юни 2009, 13:07 ч.

Мнения: 5

да знайте,че zuri е права за съжаление, всеки първата година не знае къде се намира,живее ден за ден и в главата са му само спомени. в момента аз съм с едно момче,което е много добро,с което всяка седмица ходим на гробищата заедно,помага ми за всичко дори и на свекърва ми, но винаги правя сравнение,и да ви кажа ли пак си ми липсва моя мъж,никога няма да го забравя, въпреки,че за хората съм го забравила вече. Но пък и без този мъж нямаше да стъпя на краката си, защото през тия четири години господ ме изправи пред такива изпитания,че не знам как съм издържала. Каквото е писано момичета това ще става, едва ли съпрузите ни ще искат да сме нещастни... Cry

# 136 23 юни 2009, 09:00 ч.

Мнения: 36

Цитат на: taniana74 в пн, 22 юни 2009, 10:58

Относно партньор след време, кой ще ме вземе с две деца? Кой ще се грижи за чужди, дали ще се притеснява ако не са се прибрали и т.н.

Ооох, кой ли не си задава тези въпроси, мила.....
Всяко нещо с времето си, както са казали и други сега е рано за това- мъката и спомените са на първо място. Постарай се заради децата, знам че е трудно. Аз също съм сама от 4години и да си призная за първата година имам само някакви смътни спомени, т.е. живяла съм на автопилот дето се вика.
Момичета, влизайте и в другия форум, за който сме писали по-горе, споделяйте ....
Hug

# 137 24 юни 2009, 12:15 ч.

Мнения: 125

здравейте. чета и плача в момента. толкова е несправедливо да има млади хора, страдащи поради тази причина, че са загубили завинаги младите си и обичани половинки. на 13. април тази година почина и моят любим съпруг. 3 дни след моя рожден ден, и 10 дни преди големият ни син да навърши 14 год. да пша за чувствата си е излишно. трябва да препиша всичко казано до тук от вас, мили момичета, нещастни. толкова ми е трудно дса повярвам. не мога и не искам. времето е спряло за мен, а всъщност в реалността върви , не спира. на моменти полудявам, на моменти се държа. дори спрях работа. преди работех много с надеждата че ще се излекува. и после се сринах. имахме толкова планове и мечти. а децата ни са в най трудната възраст, на 11 и 14 год. ужасно е. те изглеждат спокойни, но се страхувам да не таят в душичките си мъката. но те са ми опората, дано да сме живи и здрави. че сега ме е страх много. мъжът ми от най-здравия в семейството, се разболя от рак и много бързо си отиде. съдбата не ни подари повече време, а толкова искахме. той казваше поне още някоя година да поизрастнат децата. но уви. толкова се молех. напразно. много ме е стах за тях и за бъдещето. чувствам се прокълната.
мисля си че е хубаво във всеки град да има клуб на самотните майки, да се срещаме и споделяме. защото не с всеки може да изливаш болката си и да натоварваш с грижите си. а така може да черпим опит една от друга за справяне с живота.
аз се чувствам без крака, ръце и мозък, искам си мъжът ми да ме съветва и да ми помага. а преди бях толкова самоуверена. но знам че ако падна има кой да ми подаде ръка. сега как да живея. толкова е трудно, физически и психически.
благодаря ви че пишете, независимо какви са чувствата. жалко е за нас, но това ми помага да не се чувствам луда.
прави сте навън се стягаме долу горе, но прибера ли се в къщи, а още повече ако ням аникой, е непосилно. искам да си го видя и чуя, да го прегърна. толкова ми лупсва и го обичам. искам да мога да му го кажа.
Hug

# 138 24 юни 2009, 15:05 ч.

Мнения: 84

Абсолютно си права Мира,че като чета виждам себе си в различни периоди и се връщам назад в миналото.Просто искрено те прегръщам Hug

Нещата се променят с времето и колелото се върти.Децата ще ти дават сили.Аз като дете израснало без майка(бях на 11),мога да ти кажа,че няма как да съм била толкова зряла,че да съм скрила мъката си.Не се притеснявай за дечицата си.Всичко ще се оправи.Може би след година две,а и това ме направи по силна и по отговорна.Трагедията е страшна и несправедлива,но времето влияе на мозъците ни.Аз не исках,не исках да забравя моята майка,но няма как спомените се заличават.А мъжът ми ще го помня вечно,но мирисът му,начинът по който влизаше в стаята,навиците му,вещите до които се докосвал по определен начин просто се заличиха.Гледам снимките и не плача.Имам клипове с смеха му и само се радвам.Някога на Сестра ми мъжът и ми каза:-Обещавам ти,че отново ще се чувстваш добре.Отново ще се смееш и ще кроиш планове.А аз не вярвах,не исках да вярвам,че без него е възможно.Дойде денят,в който се чувствам добре.Имам си много грижи и проблеми,но не падам духом.Не,че се старая просто съм си такава.Ако ти си била весела и обичана преди страшната трагедия,пак ще си бъдеш такава.Повярвай ми.Много прегръдки и целувки на теб и на децата и помни няма да е все така..

# 139 24 юни 2009, 15:54 ч.

Мнения: 67

mira_33

# 140 24 юни 2009, 17:08 ч.

софия
Мнения: 88

mira_33 ,каквото и да напиша,няма да е достатъчно.
neotralna го е написала много добре,и не искам да я повтарям.
Искрено съжалявам за болката ти...много прегръдки Hug

# 141 24 юни 2009, 17:24 ч.

Мнения: 125

благодаря ви момичета силни. дано да е така. сигурно ще е така. дано децата ни и ние да сме живи и здрави , и децата, с тяхното щастие ни изпълват и нас с радост.
когато моите играят по до късно навън, се чувствам толкова самотна и тъжна, и им го казвам понякога колко ми липсват сега. не знам дали е правилно. казвам им го нежно ибез обвинение разбира се. и мисля че разбират. но се стархувам да не ги натоварвам.
утре моето малко синче става на 11 години. и е толкова тежко наистина по тези празници, преди очаквани и организирани с трепет, а сега......болка. Cry

но ще се усмихвам, няма как. те се смеят и лудеят.трябва да е така.
неотрална, вярвам че си много силна след като си изгубила майчицата си и ти толкова рано. Sad

наистина за колко дребни неща съм плакала и съм се ядосвала. толкова ме е яд на мене си , глупачка. а какви трагедии има.
исках да ви питам вие съветвали ли сте се с психолог. пили ли сте някакви успокоителни в началото. или задействате психиката си.

# 142 24 юни 2009, 20:10 ч.

софия
Мнения: 88

Ами аз в началото няколко вечери пих по половин лексотан,за да заспя,но се отказах.Първо защото не е хубаво,а второ ,заради малката.Почна да се изпуска,да се буди,върти...изобщо и тя си го изживяваше....та за да мога да реагирам винаги ,когато и потрябвам,и да съм в кондиция ги спрях.
С психолог също се консултирах,но детски,пак заради нея.Не знаех как да и поднеса новината и се страхувах да не се затвори в себе си.Не ми се искаше заради мои грешки,детето да не може да го преодолее.Питах много,навсякъде..психолози,познати и тук във форума.Получих много съвети и мнения...да си кажа честно ,най-точни и най-много ми допаднаха тези тук от форума.Не помня вече къде е темата,но там получих мнения на хора препатили достатъчно,за да могат да кажат от опит кое за тях е най-правилно.За себе си ...не съм питала...какво да питам..всеки изживява нещастието по различен начин...а и болката ...ами тя си е там...просто не съм изпитвала нужда да търся психолог за себе си.
Май с писането във форума свърших тази работа...като се замисля..ами виж колко много "психолози"има тук..и нали знаеш.."Не питай старило,питай патило!"...та така.

# 143 24 юни 2009, 21:46 ч.

Мнения: 125

да, права си, мамвалиа, по-ценно е споделянето с препатил. ох толкова сме млади, а........такова страдание. но, безценните ни съкровища, децата, трябва да сме с тях и да драпаме, няма как. а и съпругът ми се бори много докрай, беше силен, успяваше да прави дори и планове, докато моето сърце кървеше и всичко ми беше мъгла. той милия не ни притесни с оплаквания или песимизъм. но гадната болест го победи. казват че който почине през страстната седмица, отива направо в рая. а той почина понеделника от тази седмица. а на другия ден очаквахме да ни изпишат от болницата и мисслехме къде ще пазаруваме. той прави списък. и край..........още не мога да повярвам и приема това. защо е толкова жестоко. и наистина тези АКО -та. чувствам и вина че не можах да помогна, да открия точния лекар, и ...............гадно ми е. #Cussing out

но ще трбва да се съвзема и да доставя радост на синчето си утре. newsm78

здраве и късмет на всички

# 144 25 юни 2009, 17:10 ч.

Мнения: 67

mira_33, да ти е живо и здраво момчето и да е много щастлив nbirthday

# 145 25 юни 2009, 18:07 ч.

Мнения: 84

Ч.Р.Д

Букет от нежни пожелания
даряваме му с две ръце
и радост, щастие, любов
желаем му от все сърце.

# 146 25 юни 2009, 21:01 ч.

Мнения: 125

благодаря ви, мили момичета. Heart Eyes

здраве на всички и сила ви желая и аз. Peace

# 147 26 юни 2009, 23:22 ч.

Мнения: 1

Здравейте! Аз съм Каtq от "Самотни родители".... Hug

Защо сме толкова много самотните мами? Ще има ли разкъсване на тези плътни облаци и поне малко слънце и за нас?

# 148 27 юни 2009, 21:20 ч.

Мнения: 5

ще има над всеки човек грейва светлина

# 149 28 юни 2009, 14:52 ч.

Мнения: 105

Здравейте! Може би болката е замъглила умът ми , но толкова силно искам да кажа на моя любим ,че съм с него , че го обичам, да го попитам добре ли е и т. н Кажете ми опитвали ли ли сте да говорите с мъртвите си съпрузи при врачка или там някоя контактьорка, това глупости ли са или има нещо вярно?! Дали да опитам?!

Препоръчани теми

Вярвате ли в живота отвъд?

След смъртта на близък

Знаци преди смъртта

Руал травел - мнения ?

Причина:

Причина: