ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Здравейте ! Аз не спадам към заглавието на темата точно ....но съм много свързана с нея.
Моят баща почива през далечната 1991г. .аз съм била на 5 годинки ,а брат ми почти на 8 години. Минали са 18 години . През тези години мама ни е била и баща и майка -незнам как е оцеляла след смърта му как е продължила напред и изобщо как идват силите за това.
Аз не помня баща си ,незнам какъв човек е бил как се е държал с нас -имам само многобройни снимки с него .Преди известно време намерих една видео касета от онова време -снимана през 1990г. -там сме четиримата и сякаш нещо се случи с мен . Започнах да мисля постоянно за него , за мама и немога да си спра сълзите .Възможно ли е да получавам някаква закъсняла реакция и нормално ли  е сега да осъзнавм действителност какво се е случила с нас тогава.
Замислех се че аз даже незная какъв му е бил гласа му,как се е държал с нас ,играл ли си е с нас и изобщо ..........
Това забранено ...АКО .... си го задавм от скоро и вече се побърквам ...защото немога да спра.
Родители ......със сигурност не ви е лесно знам го ...и майки сега вие сте мъжът в къщата ... но не оставяйте децата без отговори на въпросите си за баща им  .
На нас никога не ние говорено за него и може затова при мен сега се получава  нещо и аз незнам какво ...но намоменти немога да си спра сълзите

Благодаря ти Drozi ! Казваш че бих могла да отговоря на въпросите на много майки тук - да сигурна съм и бих го направила с удоволствие.
Не аз не упреквам майка си затова ,че не ние разказвано и ти си права че границата е тънка .
Но ние наистина нищо незнаем   Само някой дребни неща може би
И сега мен мее страх да питам за да не отворя някоя дълбока рана която през годините малко по малко незнам заличила не ...но поне не боли така . Аз дори незнам как ние обяснено новремето че тати го няма ....
И като се замисля май в случая аз много задълбочавам и минавам линията на границата ..... но усещам че чак когато ми се отговори на въпросите тогава и това чувство в мен от няколко дена ще се успокой  . Иначе така започвам да не бъда полезна и на себе си и на хората около мен .
За мен тези майки останали не по свой избор сами ,когато съдбата така реши - това са майки герой. Тогава тя става непобедима и силна с необясними размери - сила с която брани най-ценното й останало нещо на света - децата й . Много често сега се замислям и за мама тогава -незнам аз на нейно място дали бих се справила-дано не ми се налага .... но си мисля че аз бих предпочела да си ида с него ........а може би защото още нямам деца
Май много ви обърках вече ..... а аз съм двойно повече ....но просто трябва да споделя неемога иначе да преодолея този период и тази болка

Здравей Мама на двама   - питаш ме дали съм усещала липса и знаеш ли че докато си малък  неможеш да осъзнаеш точно какво ти се е случило . Детето ще знае че е по-различно с това че има само мама но ще усети истинската липса когато почне да расте и да разбира някой неща от живота ...и това става след 15 годишнината .
Не аз нямах мъжки премер ..сигурно имаш предвит мама дали се е омъжила пак .... не не го направи - имаше мъже в живота й но никой не успя да се задържи ...все нещо се случваше .Но това е много относително ...тя неможа да приеме друг мъж в ежедневието си в живота си който едва ли не да замести баща ми . Но знам че има много жени който успяват да го направят ... и това не означава че са забравили мъжете си ...просто продължават ..само те си знаят как 
Но пък и се съгласи с мен че малко са мъжете който ще приемат децата на някой за свой ....
Моят баща е бил едно дете на родителите си - смърта му е съсипала не само мама но и баба ....
Как съм се чувствала през годините ли .... ето вече ти пиша със сълзи течящи по лицето ми ..но ми е приятно да говоря за него ....
Липсвал мие ужасно много и знаеш ли сега осъзнавам наистина колко много ми е липсвал ...на родителските срещи винаги идваха и двамата родители аз бях с мама , слушах от съученичките си как бащите не ги пускат някъде да отидат примерно  ,как ги ревнуват дори и тайничко си мислех за моя татко че и той би правил това сега   
Сигурна съм че ще направиш и невъзможното за децата си те даса щастливи и да не им липсва нищо ... но неможеш да им дадеш наистина всичко ... наличието на мъж си оказва своето влияние. Ето пример с брат ми -момче загубила баща си на 8 год. - жестоко е за едно момче незнам как да го обясня но едно момче има необяснима нужда от примера който може да му даде мъжа т.е баща му
Съвета който бих си позволила да ти дам е обичай децата си , те са част от него и чрез тях той винаги ще е с теб ,направи ги хора с който и ти той бихте се гордели с тях . Разказвай им за тати , повярвай ми те имат нужда от това и дори  когато пораснат и годините си минават не го забравяйте спомняйте си за него заедно .  Научи се да бъдеш щастлива  заради тях ... немога да ти кажа че няма да им липсва дори и да не го помнят ... те ще си искат тати ... на теб  също ще ти липсва на празници , на рожденни дни ,когато децата се разболеят или когато имаш нужда от приятел просто .... но миличка съдбата ние поднесла жесток удар и просто трябва да оцелеем. Незнам как аз самата ще излезна от това състояние в  момента ... стоя вкъщи разглеждам стари снимки и се питам защо .... толкова ми се иска да го познавам 
 

mira_33 благодаря ти за милите думи ! Не съм семейна но имам мъж до себеси -един прекрасен човек който сякаш ми е изпратен от някого ..........
Ти казваш че моят брат е бил по-голям не не е  той беше на 8 когато татко е починал ... и не съм много сигурна но миля че не си го спомня . Трудно е няма как да не му се отрази ....всеки е белязан по някакъв начин от случилото се .
Аз започвам дасе страхувам че немога да спра да мисля затова и от 3-4 дена живея в миналото си..........

ти си млада, не мисли за миналото, или си спомняй със светлина за него. мисли за настоящето, да направиш човека до теб щастлив, и ти да си щастлива.

аз поне се чувствам истински щастлива, когато гледам че любимите ми хора са добре и се чувстват доволни. разбира се искам и поне малко признателност и уважение и от тях.

сега животът ме изправя пред много важно за мене решение. извънредно трудно ми е да реша и преценя сама. ако имате мнение моля ви да ми го пишете.

аз живея със съпруга си в малък град. той е от тук, родом, но вече го няма. живяхме цял живот с неговите родители, цял семеен живот, 15 г. мислехме че ще има време за много неща, собствен дом, и т.н., но уви. аз съм от голям град, на около 150 км. от тук. майка ми е там, живее сама, защото татко ми почина. сега ми предлагат работа и много добра заплата в моя роден град. трудно ми е да реша, защото децата са свикнали тук, и мислех да мине поне година преди да си търся работа там и да се преместим. а и големият ми син предстои да избира училище догодина. но не знам ще и мам пак подобно изгодно предложение. много се чудя. говорих с децата. малкият ми син приема, но големия е много раздвоен. толкова ми е стегнато в душата, че ще ми се пръсне главата от мислене.

момичето на тати, ти как мислиш. ти си била покрай своята майка, но пък сте били по-малки, ...........не знам, искам само да сме живи и здрави, а се надявам и на повече късмет. може пък и да имам и друг шанс.

 mira33 изправена си наистина пред важно решение.
Синът ти първокласник ли ще бъде догодина ? 
При нас положението беше сходно - родителите ми са се оженили и са живеели при родителите на татко в близко село до града /аз сега живея в пловдив- т.е за мен цял живот си живея тук /
Майка ми си работеше в града и пътуваше тогава ....когато татко почина брат ми беше завършил първи клас ...а на мен ми предстоеше след 2години .
Но в нашия случай просто щеше да  ежестоко мама да ни вземе и да остави баба и дядо сами /баща ми е бил едно дете / - така тя взе мен в града и остави брат ми при баба и дядо до 4 клас като разбира се всеки петък до неделя си бяхме там . Когато аз трябваше да тръгвам първи клас мама ме остави при баба  /тя беше учителка/ ...но аз изревах света ...........
И така когато завърших първи клас отидох вече при мама и си бяхме тримата заедно .........
Сега се питам как ли са се чувствали тогава баба и дядо .....макар че си ходихме всеки уикенд и всяка ваканция ...  но пък и мама .не и е било лесно ..... ...
Ох, момичета тежко е ......цял живот ще има важни решения да взимате и да се лутате в решенията .......  но бъдете живи и здрави и се борете ...то живота е това ..една постоянна борба