ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 547
  • 969
  •   1
Отговори
# 165
mira_33 определено едно дете в 8 клас вече  е с мнение и разбира много неща и подхода трябва да  е внимателен. Те знаят какво се е случило не е нужно да им казваш че тати примерно е отишал на небето и сега ни глед аот там във формата на звезда ... те са били свидетели на случващото  Sad  Незнам кога е по-лесно ...то никога не е по-лесно в такъв момент ...но пък когато децата са мънички те без да искат могат да бъдат жестоки с живия родител.....знаеш ли колко пъти съм казвала на мама примерно - сега тати като си дойде и ще идем .....някъде си ...... или пък когато брат ми имаше рожден ден месец след смърта му ....а той повтаряше че тати му  е обещал колело ..и даже му го бил платил ...а то е беше така ....да може би му е било просто обещано ....немога и да си представя какво й  е било на мама .
Отнсно работата -ти сега имаш нужда точно от това да работиш и да ти е запълнен деня .....помисли за варианти ......д аопределено ако имаш стабилност във финансите е се чувстваш поне спокойна в това отношение .... а отсега нататък няма кой друг да се грижи за това . Нямаш ли вариант да приемеш таз иработа ......
Като прочетох всичко тук в тази тема имах чувствоо че са ме мачкали с валяци .......толкова много болка има .... толкова много разбити сърца ...разбити от съдбата и от смърта ....толкова много дечица който няма да растят с двама родители ...толкова деца лишени от любовта на мама или тати .........
И знаете ли имам желание за сънувам ...но нищо не се получава иска м да го вида дори в съня си ....или може би вече е минало много години ....незнам но искам да нам какъв човек е и ще го направя само майка ми да си дойде в града....имам усещането че чак тогава ще се успокоя
Благодаря ви за подкрепата на всички ...........и бъдете силни  

# 166
  • Мнения: 125
момичето на тати, наистина може би е добре вече да говориш с майка си. знаеш ли, на мен ми е приятно да говоря с децата за татко им, и какво е било. искам те да го помнят,усмивката, жестовете, разговорите, игрите. той много играеше с тях. отделяше им много време, когато имаше.
може би и на майка ти ще и бъде приятно да отвори албумите и да ти разказва. сигурно ще я позаболи, ще се натъжи, но като си има вас покрай нея, да се поддържате, ще и е по-леко. а щом твоето сърце иска това, трябва да го направиш.

а аз мога веднага да приема тази работа. но много се чудя. мислех да дам поне година на децата да свикнат с новото ни положение, и тогава да направя друга промяна. а и ако сега отида, синът ми ще трябва да го запиша в някое училище, а догодина пак да се мести в професионална гимназия. затова се двоумя. но ще видим.   Confused  ooooh!  Crossing Arms

чета сега една книга на Петър Димков. той използва в живота си много словесни и мисловни формули, за да се чувства стабилен и уверен. опитвам се да ги повтарям и използвам, та нека Господ е с нас и ни показва верния път в живота, за да сме здрави и живи дълго време, и да взимаме верните решения, които са най-добри за нас и семействата ни.   Praynig

# 167
 Здравейте ! 
Това ровене в спомените ..в миналото носи толкова болка ....но и нещо друго незнам ...едно приятно чувство сякаш си се докоснала за миг до него ...............
В събота бях при баба си ..........тя живее самичка на село .... и след като почина и дядо ... вече не е много добре със спомените и изобщо .........
За първи път се рових толкова назад ...... взех със себе си дузина снимки ...още от дете баща ми ...като войник .... Намерих писма писани от него до баба и дядо когато е бил в казарма ........повярвайте ми тези писма сега за мен са по-ценни от всичко материално което мога да имам ...и всяко завършва с "Поздрави от вашия Ванко "  Чрез тези писма някак си сякаш го опознах ...усетих душевността му кое било важно за него ..какво са родителите му за него ..приятелите ..........
Нещото което ме разстърси беше една кърпика ........... надписана с датата на смъртта му ....сърцето ми спря в онзи миг в който четях надписа "Кръв от брадичката на Ванко"
01 юни 1991 г.      Неразказах на никого за това ......а толкова исках да споделя .......по телефона с мама ...не става ...
Мили родители пазете такива неща като снимки ,писма писани от него ........повярвайте те значат много за нас децата който непзнаваме тати ...ние си създаваме образа чрез тези неща

# 168
  • Мнения: 67
момичето на тати, много неща искам да ти кажа, а сякаш не си събирам мислите.  smile3518
Може би по нататък ще ти пиша. Да си призная, много се уплаших от факта, че и след толкова години  ти е толкова тежко. Никак не ми се иска да е така. За сега целувки от мен Hug

# 169
kami7   да  много години са минали ....но при мен се получи закъсняла реакция ...и аз незнам какво точно стана  Sad
А и се получи така защото на нас не ние говорено за случилото се никога ......
Просто един ден аз гледах една стара касета заедно с него ...започнаха в главата ми да нахлуват разни мисли ,въпроси ,спомени ...и и се сринах изведнъж
Сега вече съм малко по-добре -не съм получила отговорите си .... но но получих спомени от него  Wink   
Благодаря на хората кото ми писаха и ми дадоха подкрепа тук ....
И сякаш аз пораснах за тези дни..........гледам вече с друг поглед ....имали сме проблеми ...какво значи това ....живи и здрави ли сме ..заедно ли сме ..значи нямаме проблеми ...те са за това да се решават .Сега ценя мама много повече и знам какво и е коствало всичките тези години

# 170
права си, момичето на тати, това юркане за повече и повече е напълно излишно. нужно е повече емоционално равновесие и спокойствие, и жизнено необходимите материални неща. другото е вятър.
но, трябва много мъдрост за да се устои на изкушенията на живота, които сега за децата са безбройни.
Господ да е с нас и да ни пази.

# 171
  • софия
  • Мнения: 88
Здравейте момичета,
Едва сега успях да погледна във форума.
момичето на тати  постовете ти ме разтърсиха.
Не знам от къде да започна.За мен точно такава закъсняла реакция много ме плаши.Имаше още едно момиче ,което писа в началото,ако и тя се включи ще е по лесно да се разбере каква е причината и дали това не е част от нормалното изживяване на загубата.Права си ,че не можеш да виниш майка си по никакъв начин,а и както беше писал някой-това е тънък лед.Много съм мислила по въпроса ,особено в началото ми се искаше непрекъснато да си говорим с нея за баща и',но пък така изпадам в другата крайност.Не мисля че искам да обсебя живота и само с това ,но като те чета ...ами вече не знам.Къде е златната среда?Говорим за него,но вече все по-рядко.Сега се замислям,че това е и защото тя вече го забравя.Трябва ли аз да инициирам повече разговори в тази насока,това от своя страна дали няма да доведе до някакъв друг проблем за детето-да се вглъби ,да започне да забелязва и да страни от деца със бащи?...не мога вече да мисля !!!От друга страна,майка ти може би е искала точно това -да не ви натоварва,да ви даде възможността да забравите.Да забравиш понякога е най-голямата благословия.А и друго..нали и ние ,майките, трябва да намерим сили да продължим.Не ме разбирайте погрешно,не искам да забравям,и когато дъщеря ми сама изяви желание да говорим за тати,на мен ми е много леко и много приятно,но...но когато трябва аз да поема разговора-ами чувствам се като в небрано лозе-не знам какво да кажа и как.Казвам го ,защото точно преди няколко дни реших да поговоря с нея за тати и за другите татковци с нас(нали бяхме на почивка с компанията),и да ви кажа направо се препотих. Ох,в много дълбоки размисли се вкарах пак.
Та исках и това да ти кажа скъпа момичето на тати ,според мен е най-добре не да се измъчваш,и да се чудиш,и да си вгорчаваш излишно живота,ами направо иди при майка си,седни ,прегърни я,кажи и колко много я обичаш и я помоли да ти разкаже за баща ти,и за това как е минала през всичко това.Уверявам те ,че ще е щастлива да го направи.Това ще е едно ,да го наречем, затваряне на една страница и за теб и за нея.Те разговорите няма да приключат само с това,сигурна съм че ще има още много,но това ще е началото и ще ви бъде много по-леко и на двете. Поне аз мисля така.Ако съм права ,времето ще покаже.Пиши ни ,ще се радвам да споделиш.

# 172
mamvalia ще се радвам това момиче което споменаваш да се включи   Heart Eyes
[ Мила незнам кое е златната среда - може би тази в която да продължим напред да не вгъбяваме децата само с тази тема ..но да отговаряме на въпросите когато питат за тати ...
Ще послушам съвета ти и ще проведа този разговор  с мама ......тя знае вече че съм гледала онази касета и ми каза че точно за това я е криела досега ......но пък аз съм щастлива от факта че съм я видяла ...макар и да ми донесе много болка .
Разговора ни тепърва предстой .........

# 173
  • Мнения: 84
Здравейте и от мен.Не знам дали да се включа,защото ще бъда критична и за това по добре не.Мойта гледна точка е различна,но всеки е прав за себе си.Все пак ти пожелавам успех момичето на тати  и да се почувстваш по добре от разговора с майка си.

Последна редакция: ср, 08 юли 2009, 16:25 от neotralna

# 174
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Здравейте, мили момичета! Виждам, че има нови сред нас, което никак не ме радва!Прочетох всичко и отново се натъжих много! Ние с моето момиченце караме дните си на вилата на село. И там ми е е много добре, двете сме си, гледам я как расте, смеем се заедно, но.... продължавам да не искам да виждам хора, не ми се общува! Макра че истинските ми приятели не ме оставят, идват редовно. Скоро беше рожденият ми ден, точно в деня, в който се навършиха 5 месеца от смъртта на мъжа ми, аз навърших 30 години. Обърнах се назад и си казах: "По- добре да си имал истинска любов и да си я загубил, отколкото никога да не си я преживял!", разбрах, че имам всичко: моето малко слънчице и любовта на мъжа ми!Него го няма, но все пак е в мен, в сърцето ми! Ще е жив там завинаги!
А колкото до друг партньор, мислила съм до някаква степен, но винаги ще имам едно наум, все пак детето ми е на 1во място!

# 175
  • Мнения: 67
Ей. Меги, радвам се, че сте добре. Липсваше ни.  Hug

# 176
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Благодаря ти, Ками. Тези дни сме тук, после пак ще отидем. Ето малко снимки ,да видите как моето момиче расте диво и щастливо на село Simple Smile

# 177
  • Мнения: 84
Ееееееее,Меги това ми е мечтата направо. Grinning А малката,е направо ангелче.Там всичко е позволено.И ние бяхме за 1 седмица на село и Анди беше все по локвите и забранените неща. Много,ма много е сладка малката.Да ти е жива и здрава

# 178
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Каня те на гости, всяка една от вас, на която и се пътува, също! Може да ви е малко далеч, но при нас е пълна екзотика!

# 179
  • Мнения: 11
Здравейте!Вече и аз съм сред Вас.Господи,колко боли.Загубих съпруга си само преди 6 дена.Не издържам.Не ми се живее.Искам да отида при него.Имам една дъщеря на 11 години,тя сега е при майка ми.Засега много е добре.Не знам в шок ли е ,но се смее,играе.Сякаш не го осъзнава.Охххххххх,нищо не ме е боляло така.Само се успокоявам,че мелия не се мъчи въобще.Отиде си почерпен,така както заспа и не стана.Ох не каза.Не пускам нито телевизор,нито радио,но свекито ми каза поне да пускам компютъра малка от малко да се разсея.А на нея какво и е милата,тя си знае.Не ми се живее.Как да продължа напред.Плача постоянно-на улицата,в рейсове.Не издържам.Помогнете!

Общи условия

Активация на акаунт