ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 551
  • 969
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 11
Забравих да кажа,че той си отиде на 40 години,а мен остави вдовица на 33.Колко пъти му казвах,че за 40 не се черпи,но не чу.Навърши ги на 24 юни,а на 3 юли почина.

# 181
  • Мнения: 67
p_baeva19771977, моите съболезнования, миличка.  smile3518
Много искам да ти помогна, но не знам как. Само мога да ти кажа, че всички от форума ми подадоха и двете си ръце за да ме дърпат от дупката и още го правят.
Няма да ти казвам да бъдеш силна, само ще те посъветвам говори, пиши, разказвай, чисти, разхвърляй - само не оставай загледана в една точка. Преди време едно много силно момиче/тя си знае коя е/ми каза че когато ми говори на мене си дава сила сама на себе си. Така че давай сили и на нас. Събрали сме се тука всички с разкъсани сърца и се опитваме да се подкрепяме.
Винаги когато имаш нужда споделяй.
 Hug

# 182
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Забравих да кажа,че той си отиде на 40 години,а мен остави вдовица на 33.Колко пъти му казвах,че за 40 не се черпи,но не чу.Навърши ги на 24 юни,а на 3 юли почина.
Не се кори, мила! Моя мъж почина на същата възраст, но не черпи за 40-тия рожден ден, и какво от това??? Сили, вдъхвай си сили, какво повече да ти кажа! И си пуска радио и телевизор, помага да се разсейваш и то много! Не е казано да се веселиш или да слушаш музика, но....! Вземи си и детето при теб, то също помага, благодарение на детето се усмихвам!

# 183
  • софия
  • Мнения: 88
p_baeva19771977 съжалявам...............
Плачи,реви където и да е,опитай се да поспиш (ако можеш)....мъката е голяма,не е нещо ново това което казвам.....но недей да се затваряш.Опитай ..още ти е рано,но поне опитай да си навън,опитай да подредиш нещо,да разгледаш,да си спомняш,реви ...............мноооого. Сега и за сега това е,пиши ни без да се притесняваш,оплачи мъката си ,страховете си,загубата си....и бъди до детето си.То също има нужда от теб,но ако не интуицията ти казва че не искаш да те вижда така-довери и се-ти най-добре си познаваш детето.
От всички нас  Hug

# 184
  • Мнения: 105
Моите съболезнования, мило момиче и от мен! Всички са прави, че трябва да изживееш, мъката....От смъртта на съпруга ми минаха два месеца, но сърцето ми е свито на топка. Утеха намирам в това да хода всеки ден на гроба му, да му нося, бира, сладолед и т.н и да му говоря. Освен така успокоително ми подейства една книга за Ванга, в която пише, как Ванга разговаря с мъртвите роднини на хорат, които идват при нея. тя казва, че изглеждат като отражение във вода, чуват, говорят, усещат мириз и тихо се реят една, две педи над земята. Говори му, той те чува. Така правя аз, намери тази книга и ще видиш, че ще те успокои. Аз я дадох на свекърва ми,тя няма друго дете освен починалият ми съпруг и не беше на себе си, като я прочете разсъждава по друг начин...

# 185
  • Мнения: 67
taniana74, здравей, радвам се че пишеш Hug
Как са децата? Как си ти?
Моля те кажи как е точното заглавие на книгата на Ванга?

# 186
  • Мнения: 11
Благодаря на всички,които се опитват да ми вдъхнат сили.Как се казва книгата?Пак ще се чуваме.

# 187
  • Мнения: 105
Здравей Ками, здравейте всички....всеки ден чета форума но не пиша, незнам какво..., всичко което пишете, сякаш, аз съм го писала и аз съм го изживяла, а и друго на такъв етап от скръбта си съм, че не ми се контактува с никого. Отбягвам всички, приятелите, моите родители, неговите родители, даже дъщеря ми която е в тежък пубертет/ силен грим, черни устни, черен лак, смъкнати дънки, несподелена любов/ ми се сърди, че почти не контактувам с нея.  Преди и се карах, неодобрявах стила и, сега просто нямам сила не ми се спори с нея, а тя явно има нужда. Относно книгата - "Пророчествата на Ванга" от Жени Костадинова, има я в книжарниците. Купих я скоро от Видин. От както я прочетох съм по спокойна, знам, че е до мен, но не може да ми се обади, целува ме, прегръща ме, но аз не усещам, защото просто е нематериален - друго състояние на материята. В тази книга има описани различни случаи как всичко е предопределено и Ванга вижда деня, часа и причината за смъртта на всеки човек и никой не може да промени тази карма, никой...Пак там прочетох, че дори и да решим да се самоубием за да отидем при половинките си, няма да се срещнем с тях, а духа ни ще се скита в небитието до деня и часа в който ни е предопределено да умрем.... Така, че самоубииството не е начин да отидем при тях.

# 188
  • Мнения: 105
Реших и друго да пиша - днес ще ми гледат на кафе/уж врачката познава всичко/ и после ще ви напиша каво ми каза... Сега си спомням, че преди две години ми каза една ясновидка, че ще остана вдовица - виждала ме в черно, надвесена над ковчега на съпруга ми...тогава се смях, но сега...........................явно е познала, каза ми тогава, че след смъртта му, ще се изправя на крака, но никога няма да имам мъж до себе си.....такава ми била съдбата. Каза, че всеки човек има някаква мъка -един е като нас, друг няма родители, трети няма деца, четвърти детето му е болно , а пети всичко е наред, но пък се карат, бият се или изневери и пиянства... Та така, че дами нашата мъка е тази и трябва да я носим в сърцата и как ли ще живеем напред незнам?!

# 189
  • Мнения: 84
И аз това го знам.Вярвам в бога и не е нужно да го чета,а филма за Ванга просто ме накара да изтръпна,не самия филм а думите и и сигурността с които ги казваше.Всички отиваме там,пръст при пръста.....Има значение как сме живяли,а също така можем да помогнем на починалия с молитви.На мене ми се случи нещо,но казах само на един човек и едва ли ми повярва.Имам го записано черно на бяло.Няма лъжа,нито измама,но просто сме толкова сигурни и отричаме,невъзможното,че всичко си остава при хората,които споделят и остават неразбрани.Не неразбрани,а може би луди.Вярата,затова е вяра не за да я видим и докажем,а да се надяваме.Да справяме се,да продължаваме,да смеем се,да нормални сме и не животът не свършва с смъртта.Само онзи,който вярва ще продължи напред,защото не бива да ги оплакваме а да се радваме за тях...Ами ако той е по добре,а аз го зова да се върне,ми ако мъките му са свършили на земята и той ме чака,като одари и моя час,а аз настоявам и го умолявам да се прибере?Ето така живея аз,не си позволявам да плача и да го зова.Вярвам,с цялото си сърце,че ще се срещнем там горе и не желая да се срамувам пред него.

# 190
  • Мнения: 71
Момичета, влизайте и в другия форум, за който сме писали по-горе, споделяйте ....
 Hug

 Whistling Къде  сте  били  всички , а  аз блея  ли  блея  и  едвам  ви  намерих  ooooh!
taniana74  , Поля , съжалявам! Гуш и  пишете  

# 191
  • Мнения: 67
Къде сте всички? Sad

# 192
  • Мнения: 105
Аз поне съм тук, поглеждам форума всеки ден, но незнам какво да пиша?! В някакво отчаяние съм, изведнъж ме връхлетя със срашна сила истината, че той няма НИКОГА да се върне...../изминали са 2 месеца от смъртта му/....гонят ме спомени, разговори, ужас от бъдещето, съжаление към себе си, че съм толкова млада, а какъв живот живея и т.н. Всичко ми изглежда безсмислено, имам чувството ,че съм с маска под която тече кръв...Страшна мъка....

# 193
  • Мнения: 67
Здравей, Танче, чакам те да разкажеш за врачката. Много ми е интересно.
  Аз съм се заринала в едни книги да се убеждавам, че смъртта не е края, но ми се е загнездило едно изречение, което всички сме чували от сватбите "Докато смъртта ви раздели".  И ми става все по ясно........, а колко много искам да има живот след смъртта.
 Hug

# 194
  • Мнения: 105
Аз също, но нямам книги, а чета в интернет през какви етапи преминава душата, как тя се чувства и т.н., явно и аз цикля точно в същото нещо - има ли живот след смъртта, но....
За врачката, какво.... беше преди две години, щом застанах пред нея ми каза, че съм вдовица, аз отрекох, но тя настоя и аз млъкнах, като вече я гледах с насмешка, каза ми и други неща които едва сега осъзнавам че са истина....и за това не ми се пише. най-много ми се иска да отида при някоя контактьорка и да говоря с него, имаме голям бизнес с който се мъча и много неща не са ми ясни, та от това имам нужда и от доказателство ,че има живот след смъртта

Общи условия

Активация на акаунт