ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

zdrawejte момичета,
и аз себоря с мъката, плача, много ме боли, как да се справя  
наистина на моменти ме връхлита това никога, че повече никога няма да го видя чуя, прегърна, а толкова искам да е до мен....... хленча, рева, а няма кой да ми помогне, зная, че трябжа сами да намерим успокоението. не че няма близки хора до нас, има ги и всички искат да ни помогнат, но за съжаление никой не може да ти каже как д а отмине тази болка., която те разрушава. само децата ако са до мен ми е добре, да ги гледам, че и те са добре.

p_baeva19771977 съжалявам за твоят любим.

моят съпруг почина преди 3 месеца и 4 дни, след дълго боледуване. и имам чувствотто, че с времето болката се усилва, с осъзнаването, че никога няма да с мен вече на този свят. мисля да се срещна и с психотерапевт, защото от уверена в себе си и можеща жена се превърнах в незнаеща какво да прави с живота с и вдовица. съпругът ми казваше, пази се поне ти да гледаш децата, а усещам че без него съм нищо. хората ме познават и имам добро име, сега имам много изгодни предложения за работа, които преди бих приела без да с езамисля., а сега не съм сигурна в себе си, дали ще се справя с трудностите, с напрежението, с усвояването на новостите. а знам, че трябва да се продължи. аз работех много преди, и извънредно дори. и сега децата ме питат защо не работя, как да им обясня, че съм съсипана, не искам да ги обременявам, а ме боли, толкова ме боли. и ме е страх за бъдещето, за дечицата. семейството ни беше прекрасно, както на всички вас, които също като мен скърбите. бяхме сплотени, а сега............дупка. а аз имам двама синове, те са мъже и толкова ще им липсва бащиният съвет, пример и помощ. обезумявам от болка и страх за тях.  дали ще имам сили да бъда и майка и баща. Господи, защо сме наказани с тази мъка, защо. усещам, че пиша объркано, защото в душата ми е ад.

преди ден се върнахме от море, ходихме с роднини, децата бяха много доволни, изкараха добре, забавляваха се. но аз гледайки татковците на другите деца...............наистина кръв се лееше от сърцето ми.

а детенцето на братовчеда на мъжа ми, с чието семейство бяхме, попита големия ми син(14 г.) : а къде е твоят татко?...........мото дете така се изчерви и онемя, очите му се насълзиха, а малкото детенце пак: твоят татко къде е ?, . синът ми каза, че не знае как да му отговори. тогава аз му казах, че е починал. ато пак попита, : защо е починал....отговорих: защото беше болен, а то пак: а защо беше болен.........казах: ами не знам. ,,,,,,,,,,,и после те излязоха, а аз плаках.

не знам какво е в душите на децата. не плачат много, но дано не го задържат в себе си.

дълго време не бях писала и споделяла. много се отплеснах.

а знаете ли телефон на гледачка, която гледа по телефона.

сили и здраве желая на всички.