ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 566
  • 969
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 7
МНОГО ИСКАМ ДА ГО СЪНУВАМ, ДА СИ ПОГОВОРИМ, НО НЕ СТАВА. ПОЗНАВАХМЕ СЕ ОТ 15 ГОДИНИ, А 11 ОТ ТЯХ БЯХМЕ ЗАЕДНО. ТЕЗИ ДНИ САМО ПРЕВЪРТАМ СПОМЕНИ.

# 226
  • Мнения: 883
 Hug за новодошлите сред нас! ("Добре дошли" звучи крайно неуместно за тази тема  Sad)
Момичета, толкова ми е мъчно като видя ново име в темата. Знам как се чувствате, особено първите седмици и месеци са отчайващо побъркващи. Да, милички, времето лекува, но не може да изцери болката - тя си остава, притъпена, заровена на по-дълбоко ис времето вместо сълзи по-често предизвиква дълбоки въздишки, с които подсъзнателно се опитваме да свалим поне част от огромния товар, стоварил се на плещите ни.
Не знам дали някои от вас са чели за етапите, през които преминава човек, когато изживява загуба на близък човек, още повече ако това е човекът, с когото си делил "и хляба, и леглото", човекът, който отивайки си сякаш е отнесъл част от сърцето ти...
Ще с еопитам да го намеря и ще го пусна тук.
Пътят е много дълъг и единственият начин /това от вече почти 8-годишния ми опит/ да го извървите по-леко е да имате рамо,на което да се опрете /това рамо може да са децата, работата, близките, някой, споделящ същата участ.../

PASHKULEVA, и аз искам да го сънувам. Бяхме много близки. Често се случваше в един и същи момент да казваме едно и също с едни и същи думи. Той наистина беше другата ми половина. Но за 8 години съм го сънувала точно 3 пъти - и трите съня обаче бяха много ярки, много силни, и както казваше моята баба "вещи", т.е. знаменателни. Някъде прочетох, че на сън ни се явяват мъртвите, които сме забравили, за да ни напомнят за себе си. А как да забравим тези, които толкова много сме обичали?
Замисляли ли сте се, че всички, които пишат тук са имали много силна връзка със своите половинки, имали са щастлив живот заедно, много са се обичали. А в действителност хората, загубили половинките си са много пъти повече....

 Hug за всички. макар да пиша рядко, много ви мисля.

# 227
  • Мнения: 84
Аз съм сънувала Ваньо много пъти.И съм го гушкала насън сме си говорили. Не мога да ги преброя.Последно беше преди 1 седмица,когато бяхме на палатка.Сънят беше много хубав.Само с вяра.Когато се помоля от сърце вечерта на неговия "ангел хранител" почти винаги се получава.Истината казвам.Не се притеснявайте,че не можете да сънувате или че вашите любими могат да ви се сърдят...Невъзможно е.Просто не помните съня си може би.

# 228
  • Мнения: 56
Добьр ве4ер на вси4ки!
Моми4ета,откакто ви намерих тук,в този форум,все нещо ме тегли кьм него.Ах,как ми олеква като ви пиша.
За сега може би вие ще сте моите наи-близки,моите приятелки ,защото имаме еднаква сьдба,носим едно и сьщо ,тежко бреме!
Благодаря ви за сьболезнованията!Колко време мина ли?-ОХ,НА 15 АВГУСТ 9 МЕСЕцА,НО СЯКЬШ С ВСЕКИ МИНАЛ Е ПО -ТЕЖКО,ПО- МЬ4ИТЕЛНО ПРАЗНО В ДУШАТА!
Моят скьп по4ина то4но на рожденният си ден,40 дни бяха на 24 декември-Коледа,а 9 месеца на 15 август-Богородица!
Казват ми ,4е бог го е оби4ал ,за да го споменаваме на празници.
Отсьствах 4 дни и днес отидох да го прелея и поставя 4ервена роза.
Боже,как ме гледаха от некролога сините,прекрасни о4и!
Пла4ех и си говорих на глас,не помня колко време е минало ,но една жена доиде и ме хвана за рька,без да говори ме погали и каза 'времето лекува'- но не е вярно,не е!
Моми4ета какво сте кажете?
Дали наистина когато постоянно се вгльбяваш в проблема,няма забрава?! За сега моята се нари4а невролептик-заспивам и забравям.Колко тьжен на4ин на сьществуване.Завиждам на тези които остаряват заедно,които срещам прегьрнати,засмени!Ааз нямам усмивка!
Защо ме напусна моя л
бов


?Как да живея само с албуми и спомени?! ох,как боли!!!
Извинете ме мили4ки,сигурно ви разстроивам ,вместо кураж




прегрьдки за вас Hug

# 229
  • Мнения: 56
Привет моми4ета!
От 3 дни влизам в форума с надежда да пише някои ,но няма..глуьо и пусто...Каде сте,?
А З ПАК СЯДАМ ЗА СЕГА НА Л
БИМОТО МИ МЯСТО-КОМПА,ЗАЩОТО НЕ МИ СЕ ИЗЛИЗА,НАЕ МИ СЕ КОНТАКТУВА С ДРУГИ ,ОСВЕН С ВАС.
искам дави поздравя и да пойелая ьдраве на мьни4китеви сладурани.Но имам и един вьпрос,едно предложение..
искам да ми разкаже някои ,които е бил при контактьорка ,дали е доволен,и срашно ли е да се срещнеш с мьртьв.искам да попитам моят сьпруг дали там е добре,срещнал ли е маика си.
Той е останал на2 год.сира4е и много 4есто пла4еше за маикаси ,в моменти на откровение.
искам да разбера защо не го сьнувам,а толкова искам да му кажа колко го оби4аме.Синьт ми казва -мамо тои знае това.'
много сьжалявам ,защото се готвиьме да идем до истанбул ,и тои така желаеше ,а ето какво се слу4и..
Неведомо са пьтищата божии!

Дефи ,мила,ако ти е вьзмогно пусни този постинг с етапите през които преминава 4овек загубил близьк.моля те!
И ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ,4Е МОЖЕ БИ ОКОЛО КОЛЕДА .
мОИ БЛИЗКИ ОТ ИТАЛИЯ
 КАДЕТО РАБОТИЬМЕ С СЬПРУГАМИ-ОРНИТОЛОГ И АЗ МИКРОБИОЛОГ.ТАКА.ЗНА4И ИСКАТ ДА НИ ИСПРАТЯТ ТИР С ПРОДУКТИ,ДРЕХ HugИ ,ИГРА4КИ И ДРУГИ ПОМОЩИ.
Кажете удобно ли е една 4аст да разпределя за нашите деЦа?А З СЕ ЗАНИМАВАМ С ОРГАНИЗАЦИЯТА
АКО ИМАТЕ НУЖДА ОТ НЯКОЕ ЛЕКАРСТВО? ПИШЕТЕ МИ! мАМА -ВАЛЯ ТИ МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ.АКО ЖЕЛАЕШ
ПРЕГРЬДКИ

# 230
  • Мнения: 56
ОХ,КОЛКО ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ СЬМ ДОПУСНАЛА,НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ СПРАВЯМ ДОБРЕ С КИРИЛИЦАТА
извинете ме! Embarassed

# 231
  • Мнения: 883
Вики, страхотно е това, с което се занимаваш и желанието ти да помогнеш и на другите изпаднали в твоята ситуация.  Hug
Обещавам при първа възможност да потърся материала и да го пусна тук и в другия форум. Утре рано сутринта тръгваме към Троянския балкан, където ще прекараме няколко дни с Ками и децата й. Надявам се, че ще ни е хубаво заедно, ще пишем после.

# 232
  • Мнения: 105
Здравей Вики и аз чета и се надявам някой да напише нещо уникално, някакво доказателство ,че мъртвите са до нас....но всеки пише едно и също и аз чета всеки ден, но не пиша, незнам какво...просто търся утеха тук, но всички сме еднакви - търсим ги но не ги намираме....нашите съпрузи, нашата любов, нашето щастие, нашият живот....и всяка от нас се пита: Защо? Tired

# 233
  • софия
  • Мнения: 88
Здравейте на всички..и стари и нови....
Вики ,не се притеснявай и пиши винаги когато почувстваш ,че искаш да поразтовариш мъката си.Винаги има кой да прочете,но не винаги ще има кой да ти отговори...просто не винаги може да се каже нещо...Тежко е ,на всеки един от нас е тежко...но въпреки това трябва да се научим да живеем отново ...знам че ще кажеш че е невъзможно...но повярвай ми -няма НЕВЪЗМОЖНИ неща..има хора който не ги искат...
Моля ви момичета и момчета..моля ви..не се оставяйте на депресията....това ще ви утежни положението още повече...тежко ще е и за вас и на хората около вас...това се опитвам да внуша на всички ви. Най-лесно е да се оставиш на "тежките  и тъмни" мисли...много по-трудно е да не им се оставяш,много по-трудно е да започнеш отново да мислиш за хубави  неща,и да се опиташ да живееш отново....но разберете това е единствения начин...никой не казва да ги забравим,аз и не искам..просто всеки ден ,всеки миг си спомням за хубавите неща,за смешните,или какво би направил той тук и сега...спомням си,но гледам да се чувствам щастлива от спомените...от това че поне тях ги имам...

Когато пуснах темата исках да мога да споделя мъката си с всички,да изкрещя на целия свят колко съм нещастна,исках да .......сега вече 10 месеца след смъртта на мъжа ми  ,душата ми все още тъгува,денят ми все още е празен без него...но се опитвам да живея без любовта ми до мен ,опитвам се да изградя наново нашето семейство- аз и детето, и то не е малко. Съзнавам ,че много хора няма да ме разберат,може и да ме хулят.... но нямам избор,, ако искам да дам пример на детето си и ако искам да я възпитам така ,че баща и' да се гордее с нея.
Е ,това е за сега от мен...мнооого целувки и прегръдки ..и знайте че не сте сами ...винаги има някой

# 234
  • Мнения: 84
mamvalia права си,но на тези млади жени,които пишат така им е рано да го осъзнаят.Боже та аз преди 1 година не знаех къде се намирам.Исках да ида при него и всичко да свърши.Знаеш ли колко мразех думата "кураж" Казвах си е тия па вече,Аман от тях.Не разбират и пак и детето та детето.Не бих казала че изведнъж,човек може да се стегне.Не бих казала изобщо че ако не е бил "еди кой си" да ми казва какво да правя и как  нямаше да се справя.Само с дела и любов без приказки ми помогнаха.Това става с времето,защото забравяме.Аз започнах да пиша тук,не защото още ми е тежко,а защото в отговорите на тези млади хора,познах себе си преди година.Исках да споделя фазите през,които минавах до днес.Искам да кажа,че се чувствам добре.Даже съм щастлива,а това е абсолютно невъзможно да си го помисли,човек загубил любовта си преди 3 месеца.Не само че не го мисли,но не го иска."Как така ще бъда щастлива без него""Вие не сте добре"Само ако знаете,колко го обичах"Помниш нали?Ето затова пиша тук.Защото то помня и знам как боли и до кога.

Последна редакция: вт, 04 авг 2009, 11:41 от neotralna

# 235
  • софия
  • Мнения: 88
neotralna далеч съм от мисълта ,че човек загубил любимия си наскоро ,може да продължи още на другия ден все едно нищо не е било. Ако се върнеш в началото на темата ще видиш и аз какви съм ги писала.Разбирам всяко едно от тези момичета и момчета писали тук,знам колко им е тежко и как не знаеш за какво да живееш и защо изобщо да живееш.Това което искам да прочетат и да разберат е да си дадат време,да тъгуват колкото е необходимо (за всеки времето е различно понятие),но да внимават да не попаднат в капана на тъгуването...Работя в аптека и тя е близо до психо диспансера.Всеки ден виждам хора изпаднали в депресия.Идват с близките си и виждам колко нещастни са и едните и другите,а имай в предвид, че това все пак са хора разбрали ,че имат проблем и тръгнали да търсят решение.Има много други ,които се мъчат и не знаят какво да правят.Свива ми се сърцето като ги видя,иска ми се да мога да помогна на всички,защото не е честно.Не е честно ,че сме загубили толкова много и именно в името на нашите любими хора и заради тях трябва да се опитаме по някое време да сме щастливи. Знам че за някои е рано и не им се мисли за нищо друго,знам че всичко това което съм написала ще им се струва едва ли не като богохулство и непочитане на паметта на мъжа ми.Така е в началото,така е и все още с мен ,когато някой засегне тема която даже не ми  се споменава....просто се опитвам ...ами на мен форума и четенето на толкова книги ми даде точно това-да знам какво да очаквам и да знам кои капани да избягвам.Знанието дава сила,а това че трябва да се изживее мъката и да не се подтиска е нещо, което не само че не мога, а и не искам да оспорвам.
Много целувки и прегръдки на всички.
neotralna ти знам че си на друг етап,така че всичко това едва ли е за тебе Grinning ..това е за всеки на когото му е необходимо да го чуе и прочете и намери нещо полезно ....надявам се  Hug  Praynig

# 236
  • Мнения: 31
Скъпи момичета,
От наколко часа чета тази трудна тема. Зная , че няма думи от които да олекне / особено от човек несподелящ вашата съдба/ , но все пак ми се иска да споделя съпричасността си към личната ви трагедия и да изпратя по една скромна виртуална прегръдка за дечицата ви  Hug и за вас самите  Hug

# 237
  • Мнения: 36
Момичета  Hug
Не знам точно за фазите, през които минаваме, докато се отърсим от мъката, но знам че е добре да се плаче, реве, вика и ... каквото там решите че ви е нужно.Обаче в един момент това реване ще ти омръзне, ще се спреш да чуеш тишината.
Ще усетиш, че имаш туптящо, здраво сърце, че кръвта ти се разлива из вените с енергия , която може да бъде използвана за хиляди приятни неща, че слънцето, вятърът, дъждът галят кожата приятно и пеенето на птиците е незаменим звук!Това е новото начало- можем да пожелаем да продължим да се вживяваме в миналото и нещастието, но можем да пожелаем да сме щастливи променяйки мисълта си върху друго, което ни кара да се чувстваме добре.
И говорете, споделяйте, защото някъде четох че всъщност "думите не променят фактите, но помагат на сърцата ни да се справят с чувствата......
Не знам дали ще ме разберете, но  ...

# 238
  • Мнения: 56
Добьр ве4ер на вси4ки!
Благодаря на мамаВаля за топлите и подкрепящи думи.Колко хубаво си го написала.Много си права,ДА, трябва да има светлина в тунела и за нас ,да се хванем за нещо,да си сьздадем приятно за нас хоби,защото в противен слу4аи депресията ще ни отведе ,като буина и мьтна река на дьното,ще ни завладее и няма измькване! не бива да си го позволяваме,да убиваме с мьката си децата,близките ни.
Вярвам ,4е това не го искат и нашите любими.
Моми4ета днес правих 9 месеца на сьпругами,те се навьрщват то4но на 15 август,но не искам да бьде на празника,вьпреки ,4е за мен е безразли4но.
Беше много тежко,много плаках ,до прилошаване.Как ми липсва милият,сама ,не мога да по4уствам топлината на рьката му ,която винаги дьржеше моята,не мога да отговоря на добрата му усмивка.
А немога да го сьнувам! Защо? Вие успявате ли?
Моля ви ,кажете ми за някоя контакторка с мьртви.много искам да си поговоря с него!!!

Мили моми4ет готова сьм да отговоря на вьпрос на всяка от вас,да помогна с каквото мога.ОБАЖДАИТЕ СЕ.
Уморена сьм ,пак сте пиша. Прегрьщам ви Hug'

# 239
  • Мнения: 56
Здрави мама на двама!
Сега видях написаното от теб,благодаря ти! Много си поети4на,толкова сила и вяра има в думите ти ,и нежност ,която така ни липсва сега.Имам 4увството ,4е крьвта е замрьзнала в вените ми,4е енергията ми се е изпарила в деня на загубата.Снанах сухар,нищо ве4е не моге да ме развьлнува-дори наи- нежното цвете ...
някога аз бях неговото звете ,полу4авах много зветя,сега ги нося с мька на гробамуКакьв парадокс! Зжетето раждаше лубов ,А СЕГА МЬКА И ОЗЛОБЛЕНИЕ!
ЛЕКА ВЕ4ЕР НА ВСИ4КИ!
до скоро!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт