ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 511
  • 969
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 97
Здравейте момичета,
Отдавна съм във форума, може би вече 2 години. Началото - когато започнахме със съпруга ми борбата с коварната болест, после - смъртта..., после започнах да се лутам и да търся себе си... Радвам се, че вече ви намерих... някъде да кажа колко ме боли... Не бяхме млади...той почина на 50 г., аз съм на 44 г., дъщеря ни е на 27 г., но все още няма свои деца. Вдовица съм от 7 месеца, но никой не разбира че мен все още ме боли. Ние бяхме италианско семейство, карахме се, разделяхме се, но и държахме един на друг. Него вече го няма. Дъщеря ни е настроена против мен! Питам Господ, защо взе него, а не - мен и не паля вече свещи в храма. Няма ли някоя друга тема в този форум, където да споделяме как оцеляваме? Тема, където да се събират на живо по градове?
Сигурно така е при доста от преживелите загуба, но старите приятели те гледат като прокажен. Мога още много да пиша, но и вие си го знаете, защото сте го преживели...

# 631
  • Бургас
  • Мнения: 76
Не мога да разбера защо когато ти се случи такава трагедия,всички се отдръпват от теб и все едно ,наистина че си прокажен.Какъв им е проблема,нали не е станало с тях ,едни "приятели "не ти се обаждат въобще,други се опитват да те използват ,трети очакват да се оправиш като с вълшебна пръчка и ти си все сама ,на работа сама ,навън сама ,в къщи сама ,това ако е живот и е справедливо.Никой не му се слуша за смърт,хората са такива даже не знам коя дума да употребя,на никой не можеш да разчиташ все трябва да молиш,защото нямаш физическата възможност да се справиш сама ,ама никой не предлага ей така помощта си с чисто сърце ,без да си му я поискал,или ти казват обади се ама тайно в себе си се надяват да не ги занимаваш.Обаче никой не е застрахован ,затова трябва да сме Човеци а не тълпа ,ама не го разбираш докато не те застигне смъртта на любим твой човек.

# 632
  • Мнения: 51
Не мога да разбера защо когато ти се случи такава трагедия,всички се отдръпват от теб и все едно ,наистина че си прокажен.Какъв им е проблема,нали не е станало с тях ,едни "приятели "не ти се обаждат въобще,други се опитват да те използват ,трети очакват да се оправиш като с вълшебна пръчка и ти си все сама ,на работа сама ,навън сама ,в къщи сама ,това ако е живот и е справедливо.Никой не му се слуша за смърт,хората са такива даже не знам коя дума да употребя,на никой не можеш да разчиташ все трябва да молиш,защото нямаш физическата възможност да се справиш сама ,ама никой не предлага ей така помощта си с чисто сърце ,без да си му я поискал,или ти казват обади се ама тайно в себе си се надяват да не ги занимаваш.Обаче никой не е застрахован ,затова трябва да сме Човеци а не тълпа ,ама не го разбираш докато не те застигне смъртта на любим твой човек.


 Познато чувство... Може би когато човек е в тази ситуация му се струва, че всички го презират.
Казваш си: - приятели, приятели, но всички се прибират при семействата си а аз - си оставам сама.
 В последствие, когато болката поотмине, виждаш  жени, които макар да имат семейство, семейството се тресе от куп проблеми... някои се развеждат... Виждаш, че и на други не им е лесно, можеш да подадеш ръка, да им кажеш, топла дума... после се прибираш, удовлетворена, че си стоплила нечие разбито сърце поне с една дума.
 Замисляш се и дори не можеш да повярваш, че си преживяла и издържала толкова много.

# 633
  • Мнения: 13
Човеците ги няма сред нас, тях ги прибира оня отгоре.....те си отиват първи.....вече разбрах, че освен тук и майка ми от друг не мога да получа разбиране и подкрепа.....времето не ми помага, незнам как е при вас

# 634
  • Мнения: 41
Сигурно така е при доста от преживелите загуба, но старите приятели те гледат като прокажен. Мога още много да пиша, но и вие си го знаете, защото сте го преживели...
Грехота е да го напиша, но дано разберете, че не го желая наистина. Така зле се чувствах като се разведох, че предпочитах моят мъж да бе умрял, за да си имам най-нормалното човешко право да страдам и да рева, а не да ми викат - радвай се. Не си мислете, че усещането за "прокаженост" е заради смъртта! Хората, колкото и да са добри, често не знаят как да реагират и с какво да помогнат. А и всеки, понесъл лично тежък удар, започва да вижда света по-различно, за него самия останалите хора са сякаш вече от друга порода. Не можеш да изговориш всичко, а знаеш, че дори да срещнеш търпение и разбиране, реална помощ за такава ситуация няма и не може да има. И хората около вас също знаят, че са безсилни. Възможно е тези, които ви обичат най-много, най-много да мълчат заради тяхната болка по вас. Моля ви, не се чувствайте дамгосани и различни! Вчера срещнах човек, който ми каза, че е загубил съпругата си, поканих го да излезе с мен и му оставих телефона си. А приятелката ми каза, че е трябвало по-специално да подходя, защото човекът вероятно още страда, май най-вече затова ви пиша. Не бива да се чувствате различни от всички останали хора заради случилото се, на всички ни се случват различни неща, не всяка болка е от нечия смърт, но всеки си носи неговото. Не се изолирайте сами! Това ми е мисълта. Имали сте Човека до себе си и любов! Не е голяма утеха, но на някой от нас тепърва предстои да съградим подобни спомени и може би никога няма да можем. На края на пътя си ще има при кого да отидете. Ако ме разбирате. Дръжте се, момичета, и това е! Плачете без да се срамувате - тези моменти ще оставят само най-истинските хора до вас. За останалите не бива да съжалявате. hug

# 635
  • София
  • Мнения: 2 361

Грехота е да го напиша, но дано разберете, че не го желая наистина. Така зле се чувствах като се разведох, че предпочитах моят мъж да бе умрял, за да си имам най-нормалното човешко право да страдам и да рева, а не да ми викат - радвай се. Не си мислете, че усещането за "прокаженост" е заради смъртта! Хората, колкото и да са добри, често не знаят как да реагират и с какво да помогнат. Моля ви, не се чувствайте дамгосани и различни!  Не бива да се чувствате различни от всички останали хора заради случилото се, на всички ни се случват различни неща, не всяка болка е от нечия смърт, но всеки си носи неговото. Не се изолирайте сами! Това ми е мисълта. Имали сте Човека до себе си и любов! Не е голяма утеха, но на някой от нас тепърва предстои да съградим подобни спомени и може би никога няма да можем. На края на пътя си ще има при кого да отидете. Ако ме разбирате. Дръжте се, момичета, и това е! Плачете без да се срамувате - тези моменти ще оставят само най-истинските хора до вас. За останалите не бива да съжалявате. hug

Абсолютно сте права Hug

Като преживяла този период и още доста години самота, сега знам, че повечето ми приятели са ме подкрепяли мислени, но не са знаели как да ми подадат ръка.
Повечето неща идват от нашата загуба и промяна в светоусещанията.
Момичета, кураж! Ще се справите! Жените сме силни. А и имате деца, за които да се грижите. И когато се отърсите от най-тежкия период помислете и за себе си.

# 636
# 637
  • софия
  • Мнения: 88

Грехота е да го напиша, но дано разберете, че не го желая наистина. Така зле се чувствах като се разведох, че предпочитах моят мъж да бе умрял, за да си имам най-нормалното човешко право да страдам и да рева, а не да ми викат - радвай се. Не си мислете, че усещането за "прокаженост" е заради смъртта! Хората, колкото и да са добри, често не знаят как да реагират и с какво да помогнат. Моля ви, не се чувствайте дамгосани и различни!  Не бива да се чувствате различни от всички останали хора заради случилото се, на всички ни се случват различни неща, не всяка болка е от нечия смърт, но всеки си носи неговото. Не се изолирайте сами! Това ми е мисълта. Имали сте Човека до себе си и любов! Не е голяма утеха, но на някой от нас тепърва предстои да съградим подобни спомени и може би никога няма да можем. На края на пътя си ще има при кого да отидете. Ако ме разбирате. Дръжте се, момичета, и това е! Плачете без да се срамувате - тези моменти ще оставят само най-истинските хора до вас. За останалите не бива да съжалявате. hug

Абсолютно сте права Hug

Като преживяла този период и още доста години самота, сега знам, че повечето ми приятели са ме подкрепяли мислени, но не са знаели как да ми подадат ръка.
Повечето неща идват от нашата загуба и промяна в светоусещанията.
Момичета, кураж! Ще се справите! Жените сме силни. А и имате деца, за които да се грижите. И когато се отърсите от най-тежкия период помислете и за себе си.

Знам че мнозина от вас няма да повярват...но е така....  bouquet
просто всяко нещо с времето си...в началото е мъката-изживейте я ,без да се опитвате да я криете или подтискате-важно е....след това...малко по малко...крачка по крачка....

# 638
  • Мнения: 97
Няма да нанизвам цитат след цитат, но не съм съгласна с последните постове!!!! Вече казах веднъж, ние със съпруга ми не се разбирахме, разделяхме се, събирахме се... ХИЛЯДИ ПЪТИ ПРЕДПОЧИТАМ ДА ЗНАЕХ, ЧЕ Е ЖИВ, ЗДРАВ И ЩАСТЛИВ НЯКЪДЕ С НЯКОЯ ДРУГА, ОТКОЛКОТО НА 2 М. ПОД ЗЕМЯТА И АЗ ДА МУ ЗАСАЖДАМ ЦВЕТЯ!!!!!
Моля, нека в тая тема пишат само хора, наистина преживели загуба във физическия смисъл, а не - в моралния! Нещата са много различни!

# 639
  • Мнения: 51
Няма да нанизвам цитат след цитат, но не съм съгласна с последните постове!!!! Вече казах веднъж, ние със съпруга ми не се разбирахме, разделяхме се, събирахме се... ХИЛЯДИ ПЪТИ ПРЕДПОЧИТАМ ДА ЗНАЕХ, ЧЕ Е ЖИВ, ЗДРАВ И ЩАСТЛИВ НЯКЪДЕ С НЯКОЯ ДРУГА, ОТКОЛКОТО НА 2 М. ПОД ЗЕМЯТА И АЗ ДА МУ ЗАСАЖДАМ ЦВЕТЯ!!!!!
Моля, нека в тая тема пишат само хора, наистина преживели загуба във физическия смисъл, а не - в моралния! Нещата са много различни!

 Защо си останала с впечатление, че тук пишат такива?! Не мисля, че има такива.

# 640
  • Мнения: 40
Мисля, че това което е написала  Velera е много силно и много истинско. Затова й и благодарих. На мен ми подейства добре.
Velera, пожелавам ти от все сърце и ти да намериш като нас голямата и истинска ЛЮБОВ.

# 641
  • софия
  • Мнения: 88
Моля ви,никой не е поставял ограничения кой и защо да пише в темата.Да тя е озаглавена за вдовици и вдовци,но смятам че всеки може да даде нещо на темата,независимо по какъв начин. А за нас ,загубилите човека до себе  си, може би е дори по важно и от значение да чуем и други гледни точки...иначе какво..."заораваме" на едно място.

# 642
  • Мнения: 41
Моля, нека в тая тема пишат само хора, наистина преживели загуба във физическия смисъл, а не - в моралния! Нещата са много различни!
Според психолозите най-травмиращите събития в човешкия живот са смърт и развод. Точно в този ред и точно така едно до друго. Война, природни бедствия и други трагедии дори не стоят между тях. Доста близо сме като товар от емоции, за да се делим, опитвам да кажа. Не се сърди, че писах.

# 643
  • Мнения: 67
Моля, нека в тая тема пишат само хора, наистина преживели загуба във физическия смисъл, а не - в моралния! Нещата са много различни!
Според психолозите най-травмиращите събития в човешкия живот са смърт и развод. Точно в този ред и точно така едно до друго. Война, природни бедствия и други трагедии дори не стоят между тях. Доста близо сме като товар от емоции, за да се делим, опитвам да кажа. Не се сърди, че писах.
Какво значи някой да се сърди? Всяка препоръка и съвет са добре дошли за нас.
Искам да ви кажа, че имам разведена приятелка, която живее, като мен. И тя страда, и тя се чувства самотна, и тя плаче, единствената разлика е, че тя е имала избор, а аз не.
На мене всеки пост от този форум ми е помогнал и затова приветствам да пишат всички, дори и тези които не подозират колко е тежко да загубиш близък. Никога не знаеш коя дума може да ти излекува болката макар и за миг.
 Hug

# 644
  • Мнения: 40
Чудя се, защо вече не пишем?! Някой има ли обяснение за това?  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт