ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Здравейте, и аз се чудя. предполагам , че сега всички са повече навън, защото времето е хубаво, по-светло е до късно.
...
При мен е обратно. Зимата не мога да пиша често защото компютрите са заети от децата, те са повече време в къщи, а сега играят повече навън и аз имам свободно място пред компа и когато и аз съм свободна - пиша. Но който има сега време сигурно гледа да е на по-интересно място.
как планувате да прекарате лятото? На мен ми е мн криво, защото ми дават само 2 седмици отпуск, които хич  не ме устройват и не ми стиат..ама няма как, инъче пък успявам да се справям със заплатата , която получавам.. Но ме е яд, защото извън отпуската не мога и една допълнителна седмица да си взема   ....а имам изгодни оферти за море, за турция. А и искам да си отида при майчето д си постоя. ще трябва да го измисля някакси.   Само да сме здрави!!! Но се чувстам мн изморена, имам нужда от повече разнообразие, но ми е трудно сама да организирам нещата.
...
Здраве на всички!!!  

Времето е хубава и внася светлина в душата ни. възражда ни за живот.
би ли споделила за другия форум. Интересуваме дали обсъждате и проблеми, с които се сблъсквате в ежедневието, с възпитанието на децата, или пък само споделя ме мъката си.
Аз лично на моменти имам нужда от практични съвети.

Къде сте.....влизам всеки ден и в двата форума, провервам и излизам не пиша ,защото още не съм добре и още съм си отчаяна, незнам накъде да вървя в този живот.....сама с две малки деца....страшно е...мъчно е....но всеки както си го направи...

Дъщеря ми тази година кандидатстваше в гимназия. Приеха я където искаше и бях ангажирана емоционално с тези вълнения.

много трудно се реших да пиша Вдовица сам от 4 год Имах най страхотното семейство , най красивия мъж бях обичана и желана.4 години минаха не минават дните Още не мога да гледам албумите ни , трудно еееееееее

здравейте. и аз всеки ден поглеждам, дори по няколко пъти, но активността е нула. може би това е добре.
но и аз като Таня, още съм мрачна и не мога да се примиря. мъчно ми е , драпам , искам да съм силна, а толкова ми е нужна опора, нужен ми е само моят любим.
Мая ми писа, да гледам и чета във феисбука, за което мн и благодаря,  но там не се ориентирам добре.
Таня, пиши как са децата, гледах снимките ви, малката дама и младия господин изглеждат стахотно. Ще ходите ли на почивка? Говорите ли често за баща им? Те как са?
И аз като теб още нося халката. не че имам мн други пръстени. и дрехите още си стоят по местата, и четката за зъби........ единствената радост, децата, играят навън, скоро ще станат напълно самостоятелни, да са живи и здрави, ще имат собствен живот, а аз се страхувам от самотата.
Гледах и снимки на Ками от хижа Рай. Много харесвам това местенце, ще ми се и аз да мога да ида за един уикенд. Ками, как е сега хижата, в добро състояние ли е? аз съм била там 2 пъти, но преди 20 години. Имам чудесни спомени.
        

Ще  ми  се  да кажа  че съм  добре,но не  го чувствам  истински това  добре  което показвам.Поради няколко позитивни развития в  битовата ми  обстановка живнах малко, отдадох  част на  това и  на  посещенията ми при психоложката ми,но ...както  тя  каза при последната  ни  среща  има  спадове  и  възвишения , няма  да  е  все  ок именно защото живота е  такъв,приливи  и  отливи  е  имало  и  ще има...
Светоусещането ми наистина  е изкривено от събитията тогава,и го разбирам това едва сега,когато вече виждам че  имам достатъчно сили да продължа ,макар  и  сама,отколкото да моля  и  очаквам помощ,последното  ме  кара  да  се  чувствам още  по  слаба...
В  момента  се упражнявам да  се  организирам  максимално добре, по някога  не  се  получава  разбира  се  и  има  отново тъмни настроения,разсейвам се  с  малката  и  гледам  да  са  рядкост...
Опитвам се... 

П.п. на мен  слънчевото време ми влияе  добре 

Незнам защо не пишете, преди година аз пишех всеки ден и това наистина ми помогна, бързах да се прибера за да прочета какво ми е отговорено ,чаках да напише някой някакво велико открите за потушаване на мъката и така измина година и три месеца от смъртта на съпруга ми....и сега влизам почти всеки ден....хвърлям едно око и тъй като никой не пише и аз също излизам разочарована, че незнам как сте всички вие с моята съдба! Аз не пиша защото се страхувам да не досадя с мрънкането си на някого, а така ми се мрънка, та чак ми се вие.....но, година мина и видях, че няма начин, трябва да се живее.....пиша заради тези които скоро са загубили близък но се страхуват да пишат! Трудно е ....много, но времето измива силната болка, не....не лекува, само притъпява първоначалната болка.....сега остават спомените, още ясни и силни, предизвикващи усмивки и сълзи......времето минава и аз все още се питам ЗАЩО? търся отговори и чета много книги, които да ви кажа честно ме успокояват....Сега чета "Храбри души" автора не помня, че книгата не е до мен.....добре ми дойде тази книга, получих известни отговори и сега искам да вървя напред! Измъчват ме две неща- болката и самотата! Ето сега съм сама от часове - дъщеря ми е с гаджето нанякъде , а синът ми на басейн при приятел! Аз съм отпуска и съм сама ......със спомените! Хайде пишете, довечера ще проверя и дано се зарадвам ,че сте тук и ми отговаряте!

Здравейте.
Аз загубих половинката си на 24.12.2007г .... на 28.12.2007 беше погребението му ... на 29.12.2007 бях на работа ... в курорт,където главното ми задължение беше да съм усмихната и приветлива ...
Сега не знам как съм се справила ... не знам как оцелях ... не знам как продължих напред ... не знам от къде съм намерила сили в себе си ... Детето ми беше единственият стимул да не се хвърля пред първата кола минаваща пред мен,когато получих онова черно телефонно обаждане в следобеда преди бъдни вечер.Главата ми отказваше да приеме какво се е случило,сърцето ми плачеше от страх,че може да е истина и душата ми се разкъсваше при мисълта,че НЕГО го няма.Всяка сутрин се събуждах плачейки и молейки се да дойде отново ноща,а всяка вечер заспивах молейки се да дойде той отново в съня ми и да не се събудя.Егоистично спрямо детенцето ми.
Хората ми казваха,че всичко минава,че времето лекува всичко,че ще ми помогне да забравя,но питах се как?Синът ми е едно миниатюрно копие на баща си,аз живеех с моят Росен в умален вариант.
И така продължи почти две години.Преди 10 месеца случайно срещнах мой познат(ама съвсем бегло познат - само му знаех името и това е),който започна да ме убеждава да пием по кафе.Тогава му казах,че като имам време може да пием по нещо и му дадох скайпа си.Започнах да влизам в скайп инкогнито,защото той пък започна да ми пише постоянно.И така до 31.12.2009 или се криех или си търсех причина да не се видя с него,без да му казвам директно,че не искам с никой да се занимавам.На 01.01.2010 ми се обади,да ми честити новата година и да ме покани да пием по кафе хахха,както обикновенно.Реших този път да не му отказвам,беше и на близо до там където бях и палнах колата ... Кафето ни продължава и досега ... Намерих един прекрасен човек,с прекрасен характер,добро и нежно сърце изпълнено с любов към мен и детето ми ... Намерих живият характер,манталитет,начин на мислене,на моят починал любим Росен ... По стечение на обстоятелствата,се наложи да замина извън страната 17 дни след новогодишното кафе.Мислех,че докато се върна,всичко ще е свършило,той ще е забравил за мен,ще е намерил друга ... и много,много подобни мисли ... В този ред на мисли,не вярвах,че това се случва,когато два месеца по - късно го чаках да пристигне в Прага ... идваше,за да бъде с мен ... лудница ...
Не съм забравила човека,с когото исках да прекарам живота си и не мисля,че някога ще го забравя,нито че няма да я има в мен любовта към него...просто сега е по друг начин.Аз съм тук и продължавам,ще се видим с него "там",а до тогава мисля,че не иска да ме вижда тъжна,отчаяна,разплакана и нещастна ...
В началото на януари,когато срещнах човека,с когото съм и досега,не знам от къде ми попадна една книжка "Животът в небесата" - Марсиа Малинова-Антони.Изчетох я на един дъх.Толкова ми помогна тази книжка,когато несигурно реших да продължа с някой друг и да оставя моята любов да почива в покой.
Ако я намерите прочетете я - препоръчвам я на всеки загубил близък човек ...
Желая ви хубава вечер и много сила 

bloodywhite 
Истината за оцеляването е да отворим сърцата и душите си към хората около нас - деца, приятели и семейство. Това е лекарството...
Вярно е, че тук сме хора със сходна съдба, но не се затваряйте за старите приятелства и познанства. Едно е да пишеш във форума и да си допаднеш с някого, но съвсем друго и истинско е да се срещаш с хората навън   

Браво ето тази история ми дойде като прочистващ душ.....и аз искам такива неща да ми се случат.....

Здравейте и от мен, и аз като Таня (съжалявам, че се повтарям, но етапите и чувствата през, които минаваме са еднакви) поглеждам всеки ден форума, с надежда за новини - хубави, и приемам липсата им с мисълта, че повечето от нас са си стъпили донякъде на краката и продължават да живеят, дори с приливи и отливи, като Мая и мен, дори самотни и тъжни, но борещи се. И аз вече усещам, че започвам да ходя с по-изправена глава, а не като преди година и 4 месеца, гледаща само надолу,, в земята. Все още на моменти изпадам в сташни дупки, но драпам да се измъквам. такава е съдбата ни, дано занапред е благосклонна. И мен ме мъчи самотата. Все повече се "привързвам" към компа и Тв, но ако имам възможност да съм с хора, които ми са приятни и се чувствам добре, винаги ги предпочитам.
Ние бяхме на море в Приморско, мн добре ми се отрази, с децата. И мам снимки във фейса,
Късмет и повече сила и положителни емоции на всички.
Качвайте снимки да ги споделяме и виждаме хубавите си моменти.

Трябва да намеря тези книги, за които пишете. В интернет ли са или по книжарниците ссе намират?

Таня, исках да ти кажа, ако искаш ми пиши на пощата или на лични и мрънкай колкото искаш, ако не те притеснява, че ще те повтарям, защото съвети и на себе си не мога да дам. Аз съм се отдала на живеене ден за ден. Не че ми е мн добре така, но ако мога се оптвам да се радвам и  да съм благодарна за всеки ден живот и здраве. Но без мечти не се живее, поне аз съм мн сантиментална. за съжаление чувствам стремежите си попарени, а мечтите - страх ме е , но само да сме здрави. Има една мисъл "ЗДРАВЕТО НЕ Е ВСИЧКО, НО БЕЗ НЕГО НЯМАМЕ НИЩО.
Жалко, че сме далече и не можем да се виждаме и споделяме.

Вдовица съм от четири дни. Със съпругът ми бяхме заедно 12 години. Детето на 10.
Мъката е огромна, сълзите не спират.........

Веднага се включвам.....намери, назад миналата година май месец .......същото го написах и аз......ние тук знем как се чувстваш, ние тук сме изживяли същият ужас, болка и страх, ние тук сме тези пред които можеш да плачеш и ние ще те разберем защото още страдаме......още обичаме......още неприемаме реалността! Чети назад какво сме писали, търси утеха в това което те успокоява поне малко, живей ден за ден, не мисли за утре, трябва да мине време и ще се почувстваш по-добре....Чети книги те много помагат, още веднага отиди в книжарница и купи на Марияна Илиева "Позволете да ви разкажа" и "Тунел, светлина и още нещо" сега чета аз"Храбри души" прочела съм много, много....и този форум и книгите ми помогнаха да тръгна напред....Сега живея сама с две деца -дъщеря на 16 и син на 8 случиха се много неща от смъртта на съпруга ми - карах се люто с родителите му на няколко пъти/а преди сме се уважавали/ дъщеря ми катастрофира с мотор и беше на косъм от смъртта но оживя, /сега се води дело срещу мен, че съм и предоставила мотора като е непълнолетна/ синът ми му излезе бучка подмишницата и имаше съмнения за левкимия /докато минат всички изследвания и се докаже че не е така си представи как съм била/ ще спра .....но имаше още много гадни случки които изживях......но успях....изплувах.....плача и вися на гроба всеки ден.....но не падам сама се боря да оцелея а съм на 35 години....имам ферма и се грижа за нея....учителка съм и ходя и на работа ,а след работа съм с гащеризона при кравите, вечер сядам сама /децата се хранят бързо/ пия чаша бира и сълзите ми падат в нея......но вървя и няма....няма да падна защото искам да му докажа на моят съпруг че ще се гордее с мен там където е......Таня