ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 640
  • 969
  •   1
Отговори
# 795
  • Мнения: 9
В никакъв случай не упреквам, още повече да ругая. Обръщението  беше нещо като призив от моя страна. Да така е, форума е затова всеки, който иска да излее мъката си и да я сподели. Но понякога мъката ми е толкова голяма, че се опитвам да я поттисна дълбоко в себеси. Не случайно и аз влязох тук.

# 796
  • Мнения: 125
Ох, разбирам те напълно. Трябва да сме силни, дано и децата ни ни подкрепят и да се разбираме взаимно, че наистина е мн трудно. и аз все още не мога както преди - радости, забавлвния, опитвам се да ги усетя пълноценно, но не мога все още. Не знам тази година ще ходя ли на коледния банкет, не ми се ходи, но колегите ме канят. Миналата година изобщо не се замислих, че няма да отида. сега се чудя.  Rolling Eyes
а мъката кога ще избледнее, не знам. за съжаление няма панацея за лечение на нашите души...

# 797
  • Мнения: 105
Здравейте.........как сте? Никой не пише? Защо? Аз погребах преди седмица и дядо ми....пак смърт, пак погребение....лошо! Но нали си е стар човек не беше като при съпругът ми.....трагедия! Друго нещо имам световъртеж! Замайване, от три дни зачести! Страх ме е ако ми има нещо какво ще стане с децата.....Сега търся в нета какво може да ми е....За секунди ми се завие свят, даже като си седя....Та това е при мен. Идват коледни празници, втори брой без него. Пак не ми се празнува, пак не ми е празнично, не се записах и на банкет с колектива! Сигурно още не съм готова за такива неща! А самотата ме убива бавно и сигурно, но аз нищо не правя за да я премахна, просто си живуркам с нея и така и ще си остарея! Хем ми е самотно, хем ми е добре така далеч от хорската шумотевица! Хайде чакам да ви чуя как сте......! Hug

# 798
  • Мнения: 1 226
И на мен не ми е особено празнично, но пък детето  Heart Eyes Намерих мир със себе си и новия си живот - не го преживявам тежко, че на такива празници сме само с малкото - погледът и усилията ми са да му направя хубави празниците. То не стига, че е без баща, ами остана и аз да потъна в себе си....искам като се връща към детството си да има само хубави спомени от Коледите. В тази връзка си спомням в една от темите беше писала млада жена - ставаше въпрос за това, как тя и сестра й са отгледани от майка си (самотен родител) - и какво хубаво детство помнят - въпреки, че жената се е налагало да работи на 2 места, че е учила и завършила междувременно, че са спяли у приятели и братовчеди (можете да си представите колко хубаво вълнуващо е било за детето, и колко тъжно, но наложително за майката)...
Малко дълго стана, но искам да кажа, че ако не ви е празнично - ок.
Но ако празникът на някой друг зависи от вас - намерете сили да го направите щастлив.   bouquet

# 799
  • Бургас
  • Мнения: 76
Да и при мен е така ,не ми се празнува но ще се насиля заради детето ,в събота ще си украсим елхата ,купуваме и подаръци ,решила съм на именния му ден/27,12/да почетем с приятели паметта му,така както сме го правили друга година за негово здраве,сега ще е в негова памет.Искам всичко да е както е било преди с милото, не искам нищо да променям,искам да продължа по нашия начин ,да възпитам детето по нашия начин,да празнувам по нашия начин.Искам всичко да си е по нашия начин.Може би това е заблуда но така се чувставам по спокойна,по-добре и най-вече чувствам го до себе си и мисле,все повече се убеждавам че наистина е така.

# 800
  • Мнения: 40
Taniana , иди на лекар и си направи изследвания. Може световъртежа да ти е от преживяния стрес. И аз минах през това. То не беше виене на свят, бодежи в сърцето, изтръпване на крайници и др. След пълни изследвания се  оказа ,че физиологически съм напълно здрава.С малко валериан, тези симптоми отминаха. Не чакай, направи го за да се успокоиш. 30 г. коледните празници сме празнувли страхотно. На вилата ни в Банкя се събирахме баби , дядовци, деца, приятели.Цялата къща и двора в коледни лампички и украси. Знам, че това време никога няма да се върне.Няма вече баби, дядовци, няма го моето момче. Сама съм и съм жива. За това продадох къщата, тя изигра своята роля. След няколко дена с дъщеря ми заминаваме за Валенсия /Испания/.Знам, че всичко, което правя е "Бягство",знам, че бягам от спомените,но те са толкова болезнени, че ако им се оставя те ще ме убият. За това продължавам да пътувам, да правя промени, да се уча да живея по друг начин. Децата ми го заслужават.  Hug

# 801
  • Мнения: 112
Отиде си любовта на живота ми!Може да звучи банално,но той не беше търсен-той се появи неочаквано и внесе спокойствие,увереност и най-вече огромна Любов.Аз го обичам така както не съм си и помисляла че мога.Той ме обичаше така както и той не предполагаше че може.А за децата-нямям думи.Особено на "Тати принцесата".А тя само повтаря-Тати ей сега дойде.Той гушка.Какво стана с приказката която ми написа?Защо ни остави?Дали е до нас?Искам да го усетя,да го почуствам а той не ми дава знаци.Дали не ми се сърди?

# 802
  • Мнения: 703
Мила helen69 ,съчувствам ти,знам,нищо не може да бъде сравнено с личната ти болка от загубата...
Не е истина,че няма незаменими хора...Точно любимите ни хора са най..незаменими и тяхната загуба е особено болезнена...Кураж,миличка,знам ,много боли...И при нас е така..Прегръщам ви силно...

# 803
  • Мнения: 112
Не знам как сте се чувствали в първите дни.При нас е осми ден а аз ставам все по-зле.Вече навлязох в тоталната депресия.Не искам да се срещам с хора,не ми се облича,или лежа или се разхождам от стаята в кухнята и обратно.Гледам портрета му и плача.После за миг ми става добре.Но само за миг.И пак отначало.Как се справяте?

# 804
  • Мнения: 703
В първите дни....бях в шок,не осъзнавах,че е истина.
След месец(когато видях тялото му за първи път,защото той беше в съдебна медицина в хладилна камера..беше много по..зле.
В деня,в който беше кремацията  имах чувството,че жива ме дерат,сърцето ми спираше,как не умрях и аз...просто не знам.Оттогава,до сега ...на 8 януари ще стане половин година  всеки ден плача,всеки ден му говоря,липсва ми все по...осезателно.
Не мисля,че нещата ще се променят много дори след година.Не и за мен.

# 805
  • Мнения: 112
Толкова е тежко!Преживяла съм смъртта на баба,татко,приятелка,но това е неописуемо.Сигурна съм,че ти е ясно,но имам нужда да го казвам.Почвам и да се обвинявам за какво ли не.От това че сутринта не съм усетила,че нещо става,от това че все се оплаквах че съм уморена и той не е искал да ме събуди,дори и като пътувахме с линейката си мислех,че не е нищо сериозно...До момента в който се строполи в краката ми гърчещ се и хъркащ.Извинете ме за натуралността,но не мога да го избегна.Мисля си,че го натоварихме и физически и психически.Аз работех,а той млад пенсионер вършеше всичко останало.Караше ме и ме взимаше от работа.От воденето и взимането на малките от градина,през готвенето и чистенето до пазаруването и мисленето за всичко.Впрочем не доживя да си вземе първата пенсия.Не искам да си мислите,че за това ми липсва.Липсва ми огромната му Отдаденост и Любов към нас.

# 806
  • Мнения: 105
Ох Боже ......как искам за те успокоя с нещо малко, но....времето лекува! При мен станаха година и седем месеца, няма забрава, няма утеха, но болката не е така силна и режеща, просто боли едно такова тъпо, непрестанно, но се живее с нея. Аз свикнах да живея сама, да лягам и да се храня сама, сама да пазарувам, да си правя ремонти на разни неща, сама да правя празници заради децата! Пропадам в дупката на скръбта най-често в събота и неделя защото не съм на работа. Спомените са все с мен, все.......но първата година без него съм живяла на автопило, по инерция, ей така ден да мине друг да дойде.....няма утре, няма планове има само вчера/когато той беше жив/Искам да отлетят бързо тези първи години защото мисля ,че ще бъда по-добре по-нататък! Труден и страшен е този път по-който вървим, но какво да кажа просто незнам............ Hug

# 807
  • Мнения: 67
helen69,  Hug Разбирам те. Всяка от нас тук те разбира напълно. Аз не мога да се похваля, че след година, девет месеца и 15дни съм по добре. Просто в началото исках да кажа и разкажа на целия свят, колко страдам. После разбрах, че света не го е грижа особено и спрях да занимавам околните с моята скръб. От което никак не е по добре. Но, както Таня казва, уча се, как се живее в самота. Единствено виждам разлика с времето, че отначало исках и аз да умра, а сега не искам.
Мразех всички, които ми даваха съвети, как да съм силна, да стискам зъби и прочее клишета, без изобщо да знаят какво е скръб и затова няма да ти казвам нищо подобно. Просто те прегръщам и знай, че този форум за мене беше /и още е/ най добрия психо терапевт.
Момичета Hug

# 808
  • Мнения: 112
Благодаря на всички Ви за подкрепата.Знам,че на всяка от Вас и е тежко.Но като че ли скръбта е и егоистична.В момента мисля че аз съм най-зле.Не че пренебрегвам болката на другите но...Надявам се,че ме разбирате.Кризите се сипят поред.Бебка/която е на 3 но за нас си е Бебка/от известно време е взела един телефон и като че говори с баща си.Каза ми-"Тати ще дойде.Каза,че обича мен,Паско/бате Васко,който е на 6/Теди-баткото който е почти на 18 и който ми е опора/и теб."Сълзите си вървят и не мога да ги спра.Опитвам се заради децата,но то е по-силно.Извинете но спирам за да взема нещо. Валериан.   Е само с валериан не става.Имам и някакви хомеопатични,но те пък съвсем не вършат работа.На погребението ми дадоха Ксанакс,два дни бях като на сън от него,но след това се почнаха истинските мъки.Утре са 9 дни,а на мен не ми се излиза от нас.Ако мога само да вегетирам...Момичета справихте ли се без лекарства?Малко като че ли ме унася валериана.Ще си лягам до децата,пък утре ще го мисля.Благодаря на всички .

Последна редакция: нд, 19 дек 2010, 22:29 от helen69

# 809
  • София
  • Мнения: 1 120
Зависи от това какъв е бил бащата.

Общи условия

Активация на акаунт