Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.

ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

129 638
969
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
  
  Форумът обединява хора, които са загубили своите партньори и споделят своя опит. Някои от тях казват, че болката не изчезва с времето, но те продължават да се усмихват и да живеят живота си заради децата си. Други предлагат избягване на фразата „ако“ и пълноценно живеене. Освен това се препоръчва обсъждане на загубата на родител с децата чрез споделяне на весели спомени и анекдоти, за да се запази светъл образ за него в съзнанието им.
- Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
  
  Справянето с тежката загуба на съпруг е изключително предизвикателство. За да осигурите подкрепа на децата си, опитайте се да споделяте весел спомени и анекдоти за баща им, избягвайте фрази като „ако той беше тук“ и участвайте в различни дейности заедно. Освен това търсете подкрепа от хора, които разбират през какво преминавате. Загубата на съпруг е голямо предизвикателство, което изисква време за обработка. Важно е да покажете разбиране и подкрепа към детето, като насърчавате открита комуникация и споделяте собствените си чувства. Децата са по-адаптивни, отколкото си мислим, така че е важно да насърчаваме доброто поведение и самостоятелността им. Също така е от решаващо значение да обръщаме внимание на нашите собствени емоции и да търсим подкрепа от приятели и специалисти, ако е необходимо.
- Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
  
  За да подкрепите приятелка, която е загубила съпруга си и има деца, важно е да бъдете съпричастни, разбиращи и комуникативни. Предлагайте подкрепа чрез разговори за чувствата й и споделяне на весели спомени за нейния съпруг. Също така е полезно да включите децата в тези положителни спомени, като гарантирате, че те също ще запазят светъл образ на баща си.
- Как да се справя с дете, което манипулира бабите и дядовците?
- Колко често трябва да посещавам гробищата и как да се справя с липсата на чувства там?

# 810 20 дек. 2010, 11:52 ч.

Мнения: 892

Цитат на: miss piggy в пн, 20 дек 2010, 02:06

Зависи от това какъв е бил бащата.

зле определено

# 811 20 дек. 2010, 13:57 ч.

Мнения: 703

Включвам се в темата,защото и нашия татко вече не е с нас.Скоро ще стане половин година,откакто почина и неговото отсъствие се чувства осезаемо,а сега по празниците е и особено болезнено. Cry

Имам син на 6 години.Малкия беше много привързан към татко си.Повечето време прекарваше с него,а не с мен.
Всяка сутрин съпругът ми го караше на детска градина,следобяд го забираше и след това,ако сме в къщи играеха постоянно заедно "момчешки игри".Ако времето позволяваше... футбол навън,на детската площадка,водеше го на басейн,ходеха насам..натам....
Приспиваха се вечер заедно.
Смъртта на съпруга ми се отразява много зле върху мен и детето.Разбира се играем,но малкия иска да играем същите игри,по същия начин,а аз не "съм толкова добра като тате".Тате беше най..добрия,а ти -не.Сина ми започна да не ме слуша,контролът ми се изплъзва.
Разбира се аз съм прекарвала голяма част от времето си със детето и то никога не е страдало от липса на внимание и от двамата със съпруга ми ,но като че ли синът ни общуваше с татко си по..лесно и с повече желание.
Сега е трудно.Опитвам се да запълня липсата на тате(знам,че е невъзможно),но продължавам да се боря.
Ще пиша пак и се надявам и други да се включат.Особено от темата за вдовиците. Peace

# 812 20 дек. 2010, 15:17 ч.

Мнения: 105

Много е рано....само девет дни....много е рано! Sad

# 813 20 дек. 2010, 16:43 ч.

София
Мнения: 262

Сама отглеждам сина си, таткото е жив. Но имам личен опит в това да растеш без баща.
По въпроса - предполагам, че зависи от много неща. Но ако съдя по мен и моя брат (когато баща ни почина аз бях на 5, а брат ми на 14) се отразява зле. Но зависи и от възрастта на детето. Брат ми го е преживял много по-тежко и последствията са налице, да не говорим че след смърта на баща ни майка и баба са загубили всякакъв контрол над него. Аз нямам спомен как съм преживяла самата загуба, но пък цял живот се справях и все още се справям, криво-ляво, с последствията от смъртта на баща си. За себе си обаче не съм убедена кое даде отражение: дали липсата на моя си баща или липсата на мъжа в семейството въобще (колкото и цинично да звучи, малките деца имат невероятната способност да забравят и да заличават хора и образи). За брат ми - тогава 14-годишен пубер, нещата вероятно са малко по-различни.

Последна редакция: пн, 20 дек 2010, 16:49 от Arlina

# 814 20 дек. 2010, 17:36 ч.

Мнения: 112

Толкова е рано,че сърцето ми ще се пръсне.Кога става "късно"?Кога можеш да се почустваш годен за каквото и било?Пред празници сме.Ясно е,че при нас темата е друга.После ще се запролети.Но и за тогава имахме и планове,а и ще се появят спомените свързани със сезона.След това летните,ваканционните,есенните и т.н.Кога ще съм в състояние да живея без болка,огорчение,обвинение и какво ли не още?Според мен вече-никога!А как ми се иска да е просто 11.12.

# 815 20 дек. 2010, 21:04 ч.

Мнения: 105

Много искам да те утеша, но няма как....всекисам върви по пътя, а той е един и същ за всички нас.Единственото което знам, че до болка ми е познато как се чувстваш! Мен също са ме утешавали като теб, аз едва се наплаках в този форум, но бъди сигурна,че полека ,полека нещата ще се поуспокоят. Чети много книги, те помагат много"Позволете да ви разкажа" и Тунел, светлина и още нещо" на Марияна Илиева, "следите на душите" ит.н. Знай, че ще мине време и ще утихнат нещата, просто трябва време! Виж аз как съм писала преди, виж колко съм ридала, а сега аз успокоявам другите, въпреки, че живея тежко сама с две деца и с портрета му! Ще пиша пак на грижа си ми......

# 816 20 дек. 2010, 21:09 ч.

Мнения: 40

СКРЪПТА иска много време. Тя преминава през много етапи. Трябват много сили. Прегръщам те helen.

# 817 20 дек. 2010, 21:41 ч.

Мнения: 112

taniana74 просто не мога да го проумея.Наясно съм,че времето "лекува",но ми е още твърде далечно.Днес бяха 9 дни.Вече не помня,дали когато почина или след погребението оставих и една чашка с ракийка на масата в кухнятя,където обичахме да си седим само двамата.Вчера ми се стори,че количеството е намаляло,а днес сутринта бях сигурна в това.Това донякъде ме облекчи,но после последваха поредица от други кризи.До кога ще продължи това мъчение?...

# 818 20 дек. 2010, 22:19 ч.

Мнения: 112

yllen благодаря и на теб за прегръдката.Дано не си преживяла подобен ужас,а да си просто Добър Човек.

# 819 20 дек. 2010, 23:38 ч.

Мнения: 703

Аз днес писах в една нова тема в ДС / Родители, отглеждащи сами децата си / Re: Как се отразява липсата на баща (починал) ?
Мисля,че можем да си помогнем една на друга и да споделим опит.Аз изпитвам затруднения в общуването си с малкия...Сигурно и при вас има сходни проблеми..

# 820 21 дек. 2010, 12:31 ч.

Мнения: 112

Започнах да пиша в темата за ВДОВИЦИТЕ съвсем скоро,защото нашия Тати си отиде преди 10 дни.Още е твърде рано за да мога да споделя каквото и да е.Големият ми син явно е най-засегнат,независимо,че Васил не е биологичния му баща.Но липсата е осезаема.Живяли са 7 години заедно и естествено е да го боли.Но сега той ни е опората.Малкия е на 6г.Възрастта му е такава,че уж разбира,ама не напълно.Но ми прави впечатление промяна в държанието му,свързана с това игрите му да стават по-буйни,държанието му по-палаво,но въпреки всичко за сега не мога да кажа,че има драстична разлика.А на "Тати Принцесата"най-малката,която е само на три,явно е че разбирането за случилото се е много далечно.Когато ме види,че плача,само повтаря:Ти искаш Тати.Той доде.Той купи кола/кока-кола/и доде.Често "говори"по телефона с него,което е нещо ново и ми казва,че той ни обича и ще си дойде.Така,че за нас е твърде рано за да мога да кажа,как им се отразява загубата.Но си мисля,че с времето нещата ще се избистрят,защото аз самата още не съм поела нормалния си ритъм,а стане ли това,смятам че липсата му ще стане напълно осезаема.

# 821 21 дек. 2010, 18:55 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

helen69

бъди силна миличка.Банално, но факт - времето ще ти помогне да погледнеш напред ....
На 24.12. ще станат 3 години от смъртта на тати.Още не знам как да обясня на синът ми защо няма да празнуваме и тази година и няма да чакаме дядо Коледа ... и коя ли година ще украсим вкъщи по празниците ... не знам ... но трябва да гледаме напред ...

# 822 21 дек. 2010, 19:58 ч.

Мнения: 112

bloodywhite ти си поредната,която ме потриса със своята трагедия.Толкова мъка,болка,неосъзнатост,ужас срещнах до сега!Ясно е,че пишещите тук изживяват една и съща загуба.Всяка по своему в зависимост от времето,което е минало.Но е сигурно,че такова нещо не се забравя.Може би с течение на годините...Но за мен е твърде,твърде рано.Мислех си-"какви ти празници?"Коледа ли,Нова Година,Именния му Ден на 01.01.,Рождения му Ден на 17.01.Факта е,че мъката е еднакво огромна,независимо от датата на настъпването и.На този етап аз съм в ада.До кога ли?Както казах по-горе-ИСКАМ ДА Е ПРОСТО 11.12.Ще се мъча да прогресирам,но за сега НЕ МОГА!

# 823 22 дек. 2010, 15:57 ч.

Мнения: 251

Вече няколко пъти влизах в темата с идеята да пиша, но уви болката ми беше прекалено голяма. От 29.11 нашият тати го няма вече. Това е, нямам думи, пиша и плача. Гледам да се държа децата са прекалено малки. Няма на кого друг да разчитат. Все си мисля, че ще си дойде, ще ми звънне по телефона но ..........
Истината е че го няма вече, той беше моят мъж, баща на децата, само на 30 години, в разцвета на силите си.
Каката все казва, мамо нали трябваше първо да порасна, да се оженя, тати и ти да остареете и чак тогава да умрете. Защо моят тати почина толкова рано. Какво да му отговоря, че съдбата е такава, че така се е случило. А то милото започна да се обвинява, дали не е сбъркало нещо.
Добре че се обърнахме към детски психолог още от самото начало. Това е единственият правилен начин.
Сега ще посрещнем коледа, няма как. Купих им подаръци, украсихме елхата.
Добре, че работя много и така минава времето. Само вечер не мога да спя, постоянно го сънувам, говорим си

# 824 22 дек. 2010, 17:54 ч.

Мнения: 112

Здравей каран.Разбирам,че и Вас сравнително скоро Ви е достигнала злата участ,да загубите Слънцето си.Съчуствам ти искрено-слабо казано,но вече и думите са ми трудни.Предполагам си прочела моите ридания,непоносимия ужас който още ме връхлита.И ти си поредното доказателство за това,че явно ще са необходими години за да се превъзмогне поне мъничко загубата.Все се надявах,че дори един изминал ден ще ме облекчи-но уви. От части ми омръзва да слушам "как трябва да съм силна в името на децата",но сигурно е,че това е верния път.Това важи в пълна сила и за теб.Както и за всички с подобна съдба.Тежко ни,но пътя е един.Дано бъдещето и Бог бъдат благослонни към теб и всички нас.Прегръщам те и нека всички заедно да си даваме нови сили!

Препоръчани теми

Любители на кучета-9

Изцяло обновен облик на BG-Mamma от 16 декември (понеделник)

CV-та пишем безкрай, все ще ни вземат, знай!-тема No 17

Отново стриите

Причина:

Причина: