Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.

ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

129 631
969
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Сред вас има ли хора, които са загубили своите партньори? Как се справят те, особено по време на празници?
  
  Форумът обединява хора, които са загубили своите партньори и споделят своя опит. Някои от тях казват, че болката не изчезва с времето, но те продължават да се усмихват и да живеят живота си заради децата си. Други предлагат избягване на фразата „ако“ и пълноценно живеене. Освен това се препоръчва обсъждане на загубата на родител с децата чрез споделяне на весели спомени и анекдоти, за да се запази светъл образ за него в съзнанието им.
- Как мога да се справя със загубата на съпруга си и да подкрепя детето си?
  
  Справянето с тежката загуба на съпруг е изключително предизвикателство. За да осигурите подкрепа на децата си, опитайте се да споделяте весел спомени и анекдоти за баща им, избягвайте фрази като „ако той беше тук“ и участвайте в различни дейности заедно. Освен това търсете подкрепа от хора, които разбират през какво преминавате. Загубата на съпруг е голямо предизвикателство, което изисква време за обработка. Важно е да покажете разбиране и подкрепа към детето, като насърчавате открита комуникация и споделяте собствените си чувства. Децата са по-адаптивни, отколкото си мислим, така че е важно да насърчаваме доброто поведение и самостоятелността им. Също така е от решаващо значение да обръщаме внимание на нашите собствени емоции и да търсим подкрепа от приятели и специалисти, ако е необходимо.
- Как мога да подкрепя приятелка, която е загубила съпруга си и има деца?
  
  За да подкрепите приятелка, която е загубила съпруга си и има деца, важно е да бъдете съпричастни, разбиращи и комуникативни. Предлагайте подкрепа чрез разговори за чувствата й и споделяне на весели спомени за нейния съпруг. Също така е полезно да включите децата в тези положителни спомени, като гарантирате, че те също ще запазят светъл образ на баща си.
- Как да се справя с дете, което манипулира бабите и дядовците?
- Колко често трябва да посещавам гробищата и как да се справя с липсата на чувства там?

# 825 22 дек. 2010, 19:53 ч.

Мнения: 105

С цел да ви помогна се връщамназад и разказвам.....той беше на 36 и почина, живях с него 16 години, имаме две деца,обичахме се толкова силно, че всички ни завиждаха, никога не се карахме разбирахме се с поглед, но той се разболя тежко , аз го гледах в болница 6 месеца и почина като последното което видя беше лицето ми....а аз държах ръката му когато той се пресели в отвъдното! Не исках да живея, неисках да дишам, защото той го нямаше, занемарих се, съсипах се, казваха ми че децата имат нужда от мен ,но не ми пукаше отдадох се на болката, не готвех, почти не чистех/Дъщеря ми го правеше/Не ми се ставаше сутрин защото слънцето не огряваше него, не се интересувах от нищо ....той все ми беше в мислите, висях на гроба му и до обяд и слетобяд като се криех и ходех! Един ден легнах върху гроба му в същото положение в което той лежеше отдолу и исках така да ме намерят, започнах да се интересувам от това как да се свържа с него ....търсех врачки контактьорки, но намерих книги. Поръчвах ги по нета и ги прочитах, после пак и пак и така сега те са много, много с хиляди доказателства, че те са там на едно място съвсем близо до нас - друго измерение на педя от нашето....повярвах! Говорих с авторката на една книга по телефона и полека, полека започнах да се осъзнавам, бавно.....Сега след година и 7 месеца плача също, но често се усмихвам като говоря за него, усещам го....мислено го целувам и му благодаря ,че беше част от живота ми!А на себе си започнах чак сега да обръщам внимание - на външния си вид на живота си! Скоро си казах "Не искам да умра....искам да бъда щастлива"

# 826 22 дек. 2010, 22:46 ч.

Бургас
Мнения: 76

Чета ,чета и плача искам да пиша а не мога,искам да утеша ,а не мога знам чувството на безнадежност и желанието да ме няма аз да съм на негово място.Седя плача и за всички момичета тук за всички загубени любови,и ме обзема такава ярост към ...и аз не знам към какво и кого,но защо защо хора които се обичат толкова много като нас,на такива които са намерили този който ги допълва и ги прави пълноценни като хора ,защо на нас.А има токова злоба ,грубост фалш в другите семейства не могат да се гледат,да се дишат искат да не са заедно,там живота продължава.
Казват,че на Коледа стават чудеса,че ако си пожелаеш нещо на Бъдни Вечер то ще се сбъдне.

# 827 22 дек. 2010, 23:52 ч.

Мнения: 703

Цитат на: taniana74 в ср, 22 дек 2010, 19:53

... Не исках да живея, неисках да дишам, защото той го нямаше, занемарих се, съсипах се, казваха ми че децата имат нужда от мен ,но не ми пукаше отдадох се на болката, не готвех, почти не чистех/
....Не ми се ставаше сутрин защото слънцето не огряваше него, не се интересувах от нищо ....той все ми беше в мислите, висях на гроба му и до обяд и слетобяд като се криех и ходех!...

О,taniana74 ,аз минавам през този период и повярвай ми наистина не ми пука как изглеждам..
Освен това,синът ми вижда колко много боледувам и се опитва да ме утешaва,милият...вместо аз да съм му опора,като възрастен.. ooooh!

# 828 23 дек. 2010, 11:10 ч.

Мнения: 4

Здравейте, мили момичета. Аз съм жена с вашата съдба. Бяхме на 20 г. когато се запознахме с съпруга ми, на 23г. се оженихме. Създадохме две прекрасни деца, отгледахме ги и ги възпитахме сами. Бяхме опора един на друг и в хубаво и в лошо. Винаги е бил до мен. Бяхме родени един за друг и аз мислех, че ще остареем заедно, но не било писано. Разболя се от левкемия. Гледах го година и половина, молех Господ да му даде дни да доживее да види дъщеря ни абитуриентка /синът ни беше завършил средното си образование/, но тя беше на 15г. Няма по-тежко нещо от това да гледаш любимия човек как страда и да не можеш да му помогнеш, а как да кажеш на децата си, че техния тати умира. Моето момче почина три месеца след като навърши 45г. Болката беше много голяма. Синът ни прекъсна университета и започна да работи, за да ми помага. Дъщерята завърши, в момента е трета година студентка. Децата са моята опора, аз тяхната. Аз работя, в свободното си време се виждам с приятелките си. Преди да ни се случи това нещастие съм гледала филми в които майката или бащата умират от левкемия и съм си мислела, че аз няма да мога да се справя и няма да мога да продължа, но аз можах. Ако не бяха децата , може би щях да се предам, но те имаха нужда от мен и аз падах, ставах и продължавах борбата с този живот, който ме смачка. Сега пет години след смъртта на моя Ванко той продължава да ми липсва. На всич ки вас, които питате кога ще спре тази болка искам да кажа, тя не спира само намалява с времето. Позволете да ви дам един съвет. Потдържайте се, заради децата си, заради себе си - вашите починали момчета не искат да изглеждате зле.

# 829 23 дек. 2010, 12:32 ч.

Мнения: 112

Ох,колко ми е болно за всички ни!Как е възможно да има толкова Мами с такава съдба!Никога не съм си помисляла,че човек може да загуби любовта в ранните си години.Нали логичното е да остареем заедно,да отгледаме децата пък дори и внуци!Безумно и нечестно е!Великият МУ ПЛАН не мога да го проумея.Яростта,обвиненията,самообвиненията,АКО-то ме заливат.Ни най-малко се интересувам от това,как изглеждам.Но пък и след погребението,вече 1 седмица не мога да си покажа носа навън,така че е все едно.Като на сън вечерта преди да го положим отидох да си оправя косата.Казах си-"Не мога да го излагам!"Винаги съм държала на вида си и моя Слън се гордееше с мен!Но след това дойде момента,в който ми стана безразлично.Нали него го няма?Какво от това,че не приличам на нищо?Отдала съм се на мъката си изцяло и другите неща са ми много далечни.Плача,подпухвам,изсъхвам...и какво от това?Единствено вечер,когато и малките си дойдат от градина ми е малко по-различно.

# 830 23 дек. 2010, 18:01 ч.

Мнения: 18

helen 69, той те вижда отгоре и ще ти помага. Не се отпускай, зная, че е тежко и не минава, никога, за това вярвай, че той все още ще бъде горд с теб, ако ти се справиш със скръбта и със себе си. Аз си говоря мислено с него и имам чувството, че все още ни помага, на мен и децата, вярвам в това и така се справям по-лесно.

# 831 23 дек. 2010, 18:52 ч.

Мнения: 112

Не знам дали все още е горд.Сигурно е до нас,но дали не ми се сърди,не ме обвинява?..Аз самата не мога да си простя,та камо ли той?Оказа се,че няма да се справя без лекарства.Изписаха ми,надявам се да ме вдигнат на крака.Вътрешно знам,че трябва да се боря,да не се оставам на безвремието и безсилието,но какво да направя като явно съм слаба.Такава,каквато никой не ме е познавал.Но дойде момента в който и аз рухнах,потънах,а сега ми е безумно трудно да се измъкна.Дано стане по-бързо!

# 832 24 дек. 2010, 14:44 ч.

Мнения: 18

И аз бързах, но не става бързо, примири се с това и се ангажирай с работа, независимо каква. Не се обвинявай, не се самосъжалявай, това те погубва още повече. Всеки ден съм искала да остана сама, за да съм с мъката си, но това не помага. Спрях да плача ежедневно чак след година, а и промених всичко, върнах се в родния си град, смених работата, сега вече имам нови контакти и като че ли мъката по-лесно се понася, старая се за излизам и да избягвам лошите си мисли. Като начало при теб, постарай се да се забавляваш с децата, те са ни най-силната упора. Hug

# 833 24 дек. 2010, 15:45 ч.

Мнения: 84

helen,той не ти се сърди.Само ние,които сме на Земята,можем да изпитваме това чувство.Там нещата са много по възвишени.Според моите вярвания и това което съм чела,като православна християнка Бог не обича душите да бъдат обезпокоявани.Ние сами се грижим за себе си,но идем ли горе Бог се грижи за нас.Неговата Любов е толкова безгранична,че е в изобилие за всички Горе.Ще ти цитирам нещо:
"Християните вярват, че човешките души след смъртта на тялото, като остават живи, и след свършването на този видим свят отново ще се съединят със своите тела в слава на Твореца. Телата, които ще възкръснат от мъртвите, ще са духовни и нетленни и няма вече да има нужда от храна и питие и въобще от никакви телесни потреби."

# 834 24 дек. 2010, 16:47 ч.

Мнения: 112

Ясно ми е,че вече не изпитва човешките,земните чуства.Че душата му е освободена от тленното.Че няма сетивност,такава каквато ние я имаме.И въпреки всичко,понеже аз изпитвам вина,си мисля и че той може да ми се сърди.Мъчи ме това,че не го усещам,че не идва в сънищата ми.За това ми тежи мисълта,че може да ми е обиден за нещо.Впрочем, ако си отида и аз преди възкресението,дали ще сме заедно там горе?

# 835 24 дек. 2010, 17:16 ч.

Мнения: 84

Всички души са заедно в един ден ще бъдат съдени.Няма как да си отидеш преди Възкресението.Под силен емоционален стрес може да не си спомняш,дори и да си го сънувала.Аз го сънувах,чак когато си отидоха всички и се успокоих.Повярвай не ти се сърди.Дори и да сънуваш,че ти се сърди то пак ще бъде заради това,което изпитваш.Не е нужно да се ровиш в съновници и да си го тълкуваш.Приеми,че той е добре и ви желае всичко най-добро.Няма нужда от знаци,вярата за това е вяра.Аз вярвам,че ще се излекувам(ако съм болна),аз вярвам,че животът ще стане по добър за всички ни,аз вярвам,че детето ми ще порасне добър и стойностен човек,аз вярвам,че душите на починалите са на по-добро место.....Аз вярвам.Няма как да пипна за да разбера,дали тези неща ще се случат.Ще дам още един пример.Аз вярвам,че ще хвана автобуса в 17,30 чеса.Аз тръгвам защото го вярвам,но няма как да бъда сигурна,че няма да го изпусна.Ако аз съм сигурна,че ще го изпусна няма изобщо да излизам от нас.Ако Божия глас раздере небето и каже"Вярвайте в мен",какво ще стане ще се успокоим ли.Или ще настъпи масова истерия.Ако нашите починали близки ни се покажат,няма да се успокоим.В момент на умопомрачение бихме посегнали на живота си само и само да сме с тях без да мислим за последствията.Така мисля аз.Така живея.Извинявай,ако нямаш нужда от това,не налагам мнение просто изразявам един начин на мислене,една гледна точка.Бъдете живи и здрави вие и дечицата ви.

# 836 24 дек. 2010, 17:59 ч.

Мнения: 112

white_swan винаги съм била "силен"човек.Така смятах,така мислят всички които ме познават.Преди 12 г.ме блъсна кола,едва оживях,но благодарение на това,че приех случилото се като един вид съдба и постоянното ми позитивно мислене,изненадах дори и лекарите със сравнително бързото си възстановяване,макар и инвалидизирана/до някъде/.Но сега се сблъсках с нещо,което изгори сърцето ми.Не тялото боли,боли душата.Човекът когото срещнах след това,който ме обикна безрезервно въпреки недъзите ми,който ме дари с 2 невероятни деца,изчезна-дали и не по своя воля?Колкото и да вярвам,колкото и да съм позитивна все още ми е далечен момента на толкова духовното разбиране и осъзнаване.Дано ме разбереш и да не ме упрекнеш.Бъди жива и здрава и ти.Ще продължавам да пиша,пиши и ти,имам нужда!

# 837 24 дек. 2010, 19:07 ч.

Мнения: 84

Разбирам.Аз също преминах през това.Мога да повторя твоите думи.Бях силна,всички казваха,че вярват,че ако някой ще се оправи това съм аз.Дразнех се.Не исках този път да се справя,искаше ми се да кажа.....Нечовешко е.....Сърцето ми кърви....Ако знаете,колко много боли нямаше да ми казвате така.Вие не разбирате.Никога няма да бъда същата...Никога.Сгреших.Същата съм,само малко по зряла,и по сдържана,което се дължи на израстването ми най-вече като родител.Иначе съм си весела,смея се много,решавам си проблемите доколкото мога и съм благодарна за това,което имам.Не се опитвам да те убедя в възгледите си,а само да ти кажа,че който си е силен си остава такъв,а слабият става по силен.Ще дойде ден,в който отново ще повярваш.Ще дойде ден,в който ще си щастлива.Ако имаш време прочети постовете на taniana74.Тук и в другия форум.Непрекъснато я убеждавах,че ще дойдат и хубави дни.А тя не вярваше. Сякаш се опитваше на си наложи,че никога вече няма да иска да бъде щастлива. taniana74 много се зарадвах като прочетох поста ти Hug

# 838 24 дек. 2010, 22:41 ч.

Мнения: 105

# 839 25 дек. 2010, 11:47 ч.

Мнения: 703

СПОКОЙНА И МИРНА КОЛЕДА ЗА ВСИЧКИ!
Мили мои красиви,силни момичета,бъдете ми живи и здрави!
На вас и вашите близки желая от сърце да сте силни и да се борите докрай!
Нашите мили момчета винаги ще бъдат с нас,помнете това!

Препоръчани теми

Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Бял и черен списък на бракоразводни адвокати

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: