ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 629
  • 969
  •   1
Отговори
# 840
  • Мнения: 84
Много Красиво и истинско пожелание  Bee newsm51 . Аз също го желая на всички от сърце.

# 841
  • Мнения: 112
"На Коледа стават чудеса, пожелай си нещо и то ще се сбъдне." Аз вече си пожелах нещо:
Любовта и щастието нека винаги да са са с всички нас! Колкото и на някои от нас да ни се струва още толкова далечно! Flowers Four Leaf Clover

# 842
  • Мнения: 105
 helen69  Как си ............. Thinking Пиши на грижа си ми......Мисля те! Hug

# 843
  • Мнения: 112
taniana74 благодаря,че питаш.Зле съм.Каквото и да кажа ще е слабо.Сигурно ти е ясно.Колкото и да ми липсва по принцип,то тези дни са просто ад.Дори и децата не ме радват.Поне не постоянно.Толкова неща има за уреждане,а аз съм се затворила вкъщи и в мъката си и не мога и да си помисля за излизане навън.След погребението единствено на 25.12.се насилих заради малките и отидохме при снаха му и племенницата му,поне децата да си поиграят.Но и това,че винаги сме ходили заедно ме разби.Нищо не ме разведрява.Не знам как ще я карам.Толкова съм затънала,че не виждам изход.Зле е и става по-зле.Как сте се оправили бе хора?...

# 844
  • Мнения: 18
Не мисля,че някоя от нас се е съвзела напълно от загубата, трябва много време за това, макар че не съм съвсем сигурна колко трябва да мине. През първите 3 месеца е най-трудно, поне при мен беше  така. Не знам какъв съвет да ти дам, но трябва да си наложиш да излизаш, дори само ,за да вършиш документални неща. Срещай се с приятелки и обръщай повече внимание на децата, с тях се живее по-лесно. Плачи и пак плачи, това помага! Знам как се чувстваш, знам, че с никой не искаш да се виждаш, но трябва да си го наложиш, заради самата себе си, заради децата, постарай се и пиши тук, дори и да не получиш отговор, знай че ние четем, но не винаги знаем как да помогнем. Всеки изживява трудно загубата, но това е наше изпитание, през което трябва да минем, може би сме заслужили това? Hug

# 845
  • Мнения: 112
Ще продължавам да пиша,защото това ми е малка "спирчица"по този път който ми е отреден.Всяка вечер си казвам-утре!Утре ЩЕ е по-добре,утре ЩЕ изляза,утре ЩЕ обърна внимание на толкова много неща...Но кръгът е омагьосан,върта ли се и се върта...Няколко пъти на ден ме удрят кризите.Толкова са обсебващи,че съм като смазана след това.Как ще ги преживявам,като съм извън лунния ми свят?Толкова ми се иска да минат"празниците",да се събудя и да разбера,че действително е било кошмар!

# 846
  • Мнения: 112
Всеки ден влизам сигурно по 100 пъти с надеждата все някоя от Вас да е писала.Защо не пишете?Ние-по-пресните случаи имаме нужда от всякаква дума.Пишете,моля Ви!Как се справяте през тези дни?Толкова иначе обичани празници...Аз лично отново ще се изплача...На връх Новата Година стават 20 дни от както го няма моя Слън.Как да я празнувам,как да я посрещам...А на 01.01.е именния му ден...Толкова са ми пресни спомените за последния,че сърцето ми кърви,като осъзнавам безсилието си пред действителността...А и тази неосъзната илюзия,че настъпи ли Новата Година нещата ще се върнат по старому...Боже!Как да преодолея този непрестатен кошмар...

# 847
  • Мнения: 1 226
За съжаление това е пътя, по който минаваме всички - много мъка, сълзи и липса на желание за живот. Първите месеци са кошмарни и смея да твърдя, че единствено семейството ми беше абсолютна опора. Приятелите бяха страхотни - много ми помагаха и постоянно ми звъняха и идваха да ме видят, но като че ли на 2рия месец и на тях малко им дойдоха в повече моите притеснения и бръщолевения... Като се върна назад си давам сметка, че разговорите с родителите ми бяха терапия и това ме спаси от медикаменти. Не знам нашите как се справиха, но мен със сигурност мен ме измъкнаха от водовъртежа...
Знам, че сега не ти се излиза и не ти се прави нищо - имаш право да си потъгуваш и дано имаш силна опора в този момент. Но напролет трябва да имаш сили за малка промяна - излизай с приятели, създай си свой нов свят където да се чувстваш по-спокойна и сигурна - хоби, децата или друго.
Всеки дълъг път започва с една малка крачка. Ти трябва да я направиш сама. Дай си време, но не прекалено, защото колкото повече чакаш, толкова по-труден става прехода към новия ти живот.
А празниците... ами все така някой липсва...но както писах и по-назад, искам детето ми да има хубави спомени от тях и правя всичко възможно да му създам настроение в тези моменти.   bouquet

# 848
  • Мнения: 112
Drozi на кой месец се почуства що годе активна?При мен имам чуството,че този период на адаптация ще е безкраен...Нямам с кого да споделям.От близките ми само майка ми е с нас,но тя е малко трудна за разговори.Но като че ли се държи най-много,независимо,че е на години.Приятелите...Е звънят,вече от време на време...а е минало толкова малко...Ако не пиша тук просто ще се пръсна.Имам чуството,че никой не го интересува вече.Хората май са устроени да забравят бързо.Защо не съм като тях?

# 849
  • Мнения: 703
Аз останах съвсем сама с детенцето ни след смъртта на съпруга ми.Родителите ми..в БГ.Неговите...в друг град.Приятелите ли?Кои приятели?Тези,които оставих в БГ преди 10тина години ме подкрепиха,тези,с които тук завързах приятелства тук...НЕ.Само едно единствено семейство(говоря за финландци),продължава да ме подкрепя по всякакъв начин и съм им много благодарна за това наистина..
Все още не съм се излекувала,все още много боли.....и как не, като съм половин човек вече без него:той беше моята по..добра половина...
Спирам,че не мога да се спра,плача докато пиша,а не искам...

# 850
  • Мнения: 112
Не мога да спра да рева...Пиша-плача,чета-плача,гледам портрета-вой,гледам снимки-същото...Bee все едно аз мисля...По-добрата половина...Останах без сърце,но и осакатях.Той беше действително поддържащата ме частица от мен самата...Как съм живяла преди него-не помня и не знам.А как ще е за в бъдеще...

# 851
  • Мнения: 67
helen69, четем мила, убедена съм, че всички четем всеки ден. Аз лично в началото /преди година и 9 месеца/ също като теб влизах по 20 пъти да видя дали някоя от нас не е открила чудодейно лекарство против скръб.........После започнах да се усещам лигла, защото не се справях. За съжаление и сега не се справям. Просто разбирах бавно всичко, което са написали момичетата останали сами преди мен. И пак много бавно разбрах, че няма кой да ми помогне и няма да се излекувам. Но да вярно е, че в ежедневието свикнах, че съм сама. Не очаквам нищо и никой. Не знам дали ще ти олекне от това което ти пиша, но знам че така сме устроени и виждайки, че има и други като нас, някак не се усещаш наказана само ти. А празниците....като делниците. Насила се усмихвам, насила готвя, насила дори си обличам дрехите и не мога да повярвам, как може целия ми свят да е друг, а аз още не го познавам.
Въпреки всичко ти пожелавам на теб и всички момичета във форума /които много обичам/, късмет, кураж, здраве и хармония през следващата година Hug

# 852
  • Мнения: 112
kami7 смятам,че ми е твърде пресно за да почна да се чуствам лигла-но факта си е факт.И то околните почват да ме карат да се усещам такава-с безбройните си повтаряния"Трябва да се стегнеш!"А колко е трудно,Боже колко е трудно!Опитвам се да обяснявам,че техните загуби/както и предишни мои/с нищо не са съизмерими с тази на която съм подложена.Че е безнадежно,че не виждаш никакъв изход...И аз не очаквам вече нито нещо,нито някой.Факта е,че все пак уредения живот с човек,когото си смятал за Единствения,който те е допълвал,изпълвал-този живот е потънал някъде в безвремието.А бъдещето се очертава да е безкрайно болезнено...

# 853
  • Мнения: 703
Ние сме тук.Казвай го на нас.Сега в началото е най..трудно и имаш необходимост да повтаряш до безкрай,че него го няма,че си в шок,че умираш и ти.Това е неизбежен етап .Може би затова някои мои познати спряха да ме търсят,не съм весела компания  Hug,все още разговорите се въртят около смъртта на съпруга ми и празнотата в сърцето ми.Моля те,helen69 не се притеснявай да пишеш,нали темата е за това..и да се подкрепяме една друга в този особено тежък момент.
Скоро 6 месеца ще станат(ето,пак плача),а болката не намалява.Вече обаче не крещя на всички,че него го няма и  се опитвам да не товаря хората около мен с отрицателни емоции..

# 854
  • Мнения: 112
Не знам защо,но днес ми е особено критично.Толкова тежък ден.Не че другите са били по-различни,но днес кризите ми са още по-начесто.Нищо смислено не свърших,а имах някакви мисли...дори сега ми е още по-болно защото избухнах и пред децата.Дори и те миличките ме изнервят! CryСпирам за кратко...и после пак...Може би е защитата ми за предстоящия 31.12.в който ми се иска да не стана от леглото,а камо ли да чакам 12ч.за да чуя всеобщото веселие.Искам да не товаря никой с усещанията си,но на кого да се оплача...Ако не го правя ще изгърмя.За това ще пиша и ще чакам и всички да пишете!Знаете,че помага!

Общи условия

Активация на акаунт