ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 622
  • 969
  •   1
Отговори
# 855
  • Мнения: 1 226
helen69, питаш кога съм се почувствала активна...ами аз не съм се спряла. Съпругът ми почина 20тина дена преди да родя. До последния ден преди раждането не съм се спирала - моргата, погребението, документи за НОИ, срещи с инспекция по труда и свързани с тях молби, обяснения и какво ли още не (съпругът ми почина при трудова злополука) - не мога да ти опиша колко пъти ме връщаха към трагичното събитие, за да могат други да си свършат работата. Съдебното дело - решението и умопомрачителния ми отказ да приема, че няма виновен (става въпрос за безопасност). Борба с банката и съда да прехвърля и изтегля малкото спестявания, които имахме за да можем с детето да си посрещнем нуждите след раждането.... Всичко това както се досещаш не приключва за 20 дни - продължи се близо 6 месеца след като родих. После пък трябваше да се върна на работа - други грижи и емоции - детето на ясли, пък още не може да ходи...абе луда работа.
Малко дълго стана, но ако ме питаш кога се стабилизирах емоционално - мисля беше след близо 6-9 месеца и като смених обстановката и се върнах на работа - там винаги има хора около теб и си ангажиран с други проблеми... Мисля, че тогава приех как изглеждат нещата и че вече няма връщане назад, а трябва да гледам напред и да продължа да правя планова...но този път сама  Hug

# 856
  • Мнения: 84
Helena всички сме я имали тая фаза,която наистина трае доста дълго поне 6 месеца.Въпросът,с какво другите са заслужили да бъдат по щастливи от мен?,Защо не на еди кой си....а точно на нашия вселюбящ татко и съпруг.Такава неземна несправедливост.Ядът,завистта,клетвите и това всичко човешки слабости не са ни непознати.Да наистина това е пътят в началото,но той е по лесният.По трудно е да се осъзнаеш,да разбереш,ще има много болка по света и не е само за теб тая несправедливост.Не към  мъжът,който празнува с жена си и детето си,не и на младите още неузрели двойки,които се целуват на всеки 3 минути и се изгарят с поглед.Виж дечицата,които никога не ще имат дори и шанса да обичат и да създадат семейства,хората които се борят с коварните болести ден след ден и не се предават,хората,които два пъти в седмицата ходят на хемодиализа,защото от това зависи животът им и още и още.Никой не те упреква,че се чувстваш така.След време достигаш до тези изводи сама.Излей всичко дори гнева си,всички сме го правили.Аз самата на погребението гледах към небето исках да слезе,да слезе и да ми каже:-Какво сме му направили?Защо точно нас?Оказа се че не сме само ние.Ще продължиш напред,пак ще се смееш,пак ще кроиш планове дори и да не ти се вярва,дори и сега да не искаш.С теб сме.Тук сме.Ками ти вървиш напред ,преди време ти обещах,че щом се роди първото ти внуче,ако сте близко животът ти отново ще има смисъл.Пожелавам ти го от сърце.

# 857
  • Мнения: 112
Единствения ми въпрос е "Защо моя Слън,ненавреме,изненадващо,наказващо..."Не искам да е друг на негово място.Просто не искам да е той.Винаги съм била състрадателна,знам колко болка и несправедливост има и колко винаги ще има.Но сега съм егоист!Моята болка си е моя и е най-силна!Не ми пречат останалите хора,просто не ме интересуват!Нека да се обичат,не завиждам!Никой не ми е виновен-само аз и единствено аз съм ограбената!Е,явно е че не съм единичен случай,до сега не бях осъзнала,че има страшно много жени в тази ситуация...но не ми е минавало през акъла,че е възможно да те настигне такава несправедливост преди да си достигнал достопочтена възраст.Да, за сега само и единствено изпитвам болка,яд,гняв,неразбиране и все от този вид чуства.А липсата му...тя е разкъсваща...

# 858
  • Мнения: 112
Отново съм тук!Сигурно повечето от Вас са  ангажирани с посрещането на толкова мечтаната ПО-ДОБРА Година!Но аз потънах в поредната ми криза,провокирана този път от майка ми.Не стига,че беше 6ч.-вече тъмно,не стига че са 20 дни от както го няма моя Слън,не стига че е 31.12.тя реши че трябва да измие коридорите и кухнята!Побеснях...Наговорихме си-по-скоро навикахме страшни думи!Толкова ми е болно,че дори и с майка ми не мога да се разбера,а и тя самата да вникне в това което усещам...Загубила е съпруг-моят баща,но никога не съм я виждала и не съм я усещала да се чуства така,както аз сега.Не беше такъв човек...като че ли се промени към лошо след смъртта на баща ми...Но ме вбесява с държанието си всекидневно-за какво ли не...Сега за пореден път ме хвърли,като че ли нарочно в бездната на плача и нежеланието ми за каквото и да е...Извинете ме за поредните ми черни мисли...

# 859
  • Мнения: 703
Изобщо не съм се приготвяла за изпращане и посрещане...Бяхме на гости с малкия у нашите приятели,те ни приканиха да останем разбира се,но за мен не е правилно да бъда на място,на което хората искат да им е весело , да се смеят и празнуват.Просто още повече се натъжавам...Затова си тръгнахме,въпреки поканата...След малко ще прочета 1..2 приказки за Лека нощ на малкия и след като заспи ще седна на компютъра.Тази нощ той ще бъде мое другарче...Мисля да си пусна видео със съпруга ми към 12,на налея 2 чаши червено калифорнийско(двамата много си го тачим) и така да посрещна новата година.
До скоро за сега...  bouquet

# 860
  • Мнения: 112
Колкото и "пиянско"да Ви се струва,след като майка ми за пореден път ми вдигна нервите на екс,си сипах ракийка...Седя си в кухнята,където си седяхме двамата...Пийвам си,поплаквам и едвам чакам да стане 24ч.заради децата...Преди малко гледах снимки,малката дойде и като видя Тати хем се зарадва,хем после и тя го удари на рев...Искам,искам Тати...Раздирам се...заради тях,заради мен,заради всичко загубено...Сега ще се насиля да седна на една за мен безкрайно празна маса,да ги гледам как гледат с желание елхата,как очакват нещо непонятно за тях,как ги интересува само празника,как сигурно искат по-доброто...

# 861
# 862
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Честита нова година мили силни майчета!
Искам да ви пожелая през тази нова година,да намерите силата в себе си,за да потушите болката и да продължите своята борба с живота!
Желая ви да се усмихвате по - често, и да плачете по - рядко!
Желая ви да стигнете до вътрешният покой,който всяка от нас е загубила.
Желая ви много приятни изненади и хубави мигове!
И най - вече - не забравяйте,че вашите половинки са някъде там в небесата и не спират да са с вас,въпреки че сега не ги виждате!
Успех и щастие  bouquet  bouquet  bouquet

# 863
  • Мнения: 112
Честита Новата 2011г!Дано да е по-блакосклонна към всички!Е,явно на никоя не и се пише...Не,че аз горя от желание...но като нямам с кого да си говоря...Тук намирам разбиране,подкрепа,за това вися в тези форуми като че ли единствена и постоянно...А от утре какво?Започва се отново рутината,но подплатена от липсата...Толкова ме е страх...Как ще се сблъскам с всичко,което до преди 20 дни вършех с желание...Защо ли се заблуждавах,че от 01.01 нещо ще е по-различно,кошмара ще свърши и всичко ще е по-старому...

# 864
  • Мнения: 105
ЧНГ............не няма да е по-различно нищо, просто се отдалечаваме от мига в който се разделихме с нашите момчета и се приближаваме с деня в който отново ще ги прегърнем.....там някъде! Hug

# 865
  • Мнения: 703
ЧНГ............не няма да е по-различно нищо, просто се отдалечаваме от мига в който се разделихме с нашите момчета и се приближаваме с деня в който отново ще ги прегърнем.....там някъде! Hug

О,taniana74 ,това ме извади съвсем от равновесие. Cry

# 866
# 867
  • Мнения: 112
Четох,че някъде имало тема за сънуването на починали хора,но не мога да я открия.Ако някой я знае,дайте моля ориентир... Praynig

# 868
  • Мнения: 703
Да,има,аз съм писала в нея.Ей сега ще проверя.Малко съм разстроена от внезапната смърт на Надка Караджова,затова не мога веднага да търся..

# 869
  • Мнения: 112
Телевизора работи нон стоп,но за Караджова разбрах от теб...Още един талант ни напусна...Няма ли да чуем,видим,да ни се случи нещо поне мъничко хубаво...

Общи условия

Активация на акаунт