ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 571
  • 969
  •   1
Отговори
# 870
# 871
  • Мнения: 112
Bee.благодаря ти.Ти как си?Как изкара тези дни?taniana74 хем ме натъжи,хем ми даде искричка надеждица,както умее само тя...Но въпреки всичко,при мен кризите са си налице...Като,че ли по-рядко,но още по-разтърсващи...Пишете момичета,пишете...За всички ни е някакъв вид Катарзис...

# 872
  • Мнения: 112
С милион усилия излязох с малкия да отидем-къде-до социалните...Исках някакви напътствия за това какво ми се полага...Не искам да прозвучи брутално-ето я- мъжа и си отиде и тя веднага ...за парите...Никак не ми е до това,но какво да направя като бъдещето е определящо?...Как да се оправяме,ако не вземем и толкова малкото полагащо се от държавата...Не ми се излиза сама,не ми се ходи по институции,не ми се вадят безброй излишни документи да доказвам невъзвратимото...Реших да пробвам с картата за детски.Не съм ги взимала 2-3 месеца-банкомата я глътна...Какво още ще ми се случи...Била изтекла края на годината...Много ми е било до това..Но ето,че дойде момента в който ще ме притрябва... Еееее поредния ден...

# 873
  • Мнения: 703
Още много неща ще ти се случат,но не унивай!По себе си знам,че в първите дни сме най..крехки и уязвими,по-чувствителни и лесно нараними.Сили,сили миличка,опитвай се да преглъщаш по малко болката,изплаквай си мъката тук,на нас...казах ти,на мен специално няма да ми омръзне да подкрепям хората ,които точно в такъв тежък момент имат наистина нужда от добра дума и приятелско рамо.Знам,че не се познаваме в реалния живот,но тук сме се събрали не по щастливи обстоятелства,загубата на най-близките ни същества ни сближава...
Прегръщам ви всички!Бъдете силни!


И тук искам да съобщя за Поклонението пред ВЕЛИКАТА НАДКА КАРАДЖОВА:
Поклонението ще бъде на 6 януари от 11 часа в зала България.

# 874
  • Мнения: 112
И днес ми е ужасно...Отидох с малкия да си взема новата карта и вървя по улици,по които сме вървяли заедно и рева...Как ще се влача по тези институции,по места които са ми свързани с него?...Никъде не ходех сама...А и като се прибрахме и видях,че племенника му е откарал колата...бях го помолила за да не стои като паметник...риданията ми бяха вече неустоими...На вън е по-страшно...Домът ми си ми е убежеще...

# 875
  • Мнения: 105
Иска ми се пак да ти напиша нещо само и само да не е това мълчание, но и аз не знам вече какво......
Ето идва ми на ум пак пример от моя живот! Трудно е да отидеш на места на които сте ходили и имаш много силни спомени! Като почина съпругът ми през май, аз реших да отида на море през юли сама с децата на същото място в същата квартира като предишните години....Познай каква яка болка изпитвах, като влязох в стаята, като отидох на плажа, като си пиех сутрешното кафе на онова нашето място, като се хранехме на онези нашите места......спирам....ясно ти е. Тази година отново отидох, но ето че втори път без него....пак болеше, но значително по-слабо.....та как да ти обясня ....всяко нещо трябва да го изживееш - първата коледа и нова година, първите рождени дни, първите посещения на любими места! Не се крии вкъщи съзнателно ходи на тези места за да го изживееш за да го изстрадаш, да не подтискаш болката в себе си , дай и път да се излива всеки ден, всеки час! Смятам, че така се лекуваме....Ако имаше друг начин знай, че обезателно щях да ти го кажа, но не се крии, това вреди! Не оставай с впечатление ,че аз съм добре, аз също плача, аз още живея като във филм, но се чувсвам по добре от миналата година и се надявам ,че с всяка измината година ще се подобрявам. Нямам мъж до себе си ,не съм имала след него ....дори и в мислите си не съм си мислила за друг, просто още не съм готова за това! Живея с него и със спомените за него все още! Целувки на всички момичета като мен! Hug

# 876
  • Мнения: 112
Не мога и да си помисля,че ще отида някъде където сме ходили заедно...А толкова обичахме да пътуваме...На толкова много места сме били заедно...Изобщо не си представям,как изобщо ще се ходи някъде.Сигурно ще трябва да се насилвам заради децата...но за сега ми е невъзможно и да си го представя.То тука не мога да ходя из града,та какво остава за по-далеч.Ето днес просто се отказах да изляза...Явно трябва да се "презаредя"след вчерашната мъка.Пустия фактор ВРЕМЕ...

# 877
  • Мнения: 4
Аз също ще  напиша няколко думи. Пет години след смъртта на моето момче аз не минавам покрай Александровска болница /той почина там/ не ходя в свекърва ми /там живяхме почти две години/ Преди няколко седмици трябваше да отида заради дъщеря ни точно срещу свекърва ми и ми беше много трудно. Началото е много трудно, но постепенно свикваш, че него го няма, а ти си сама и няма на кого да разчиташ освен на себе си. Остават малко приятели /най-стойностните/ другите хора не се интересуват и за да не те съжаляват се усмихваш и преструваш, че всичко ти е наред, а сърцето ти кърви и искаш да изкрещиш - "много ми липсва". Само, който не го е преживял той не знае колко е тежко и трудно. Не може да се опише с думи.

# 878
  • Мнения: 112
Всички пишат,че постепенно свикват със загубата...Аз ли съм най-несправящата се?За мен става по-тежко!Нищо не може да грабне вниманието ми...Телевизорите работят на празен ход-просто нещо да свети и бърбори...Всички канали,предавания,които обичах да гледам,които той обичаше,които сме гледали заедно сега не искам да ги пускам...Толкова често на пръв поглед незначителни вещи,неща оставени от него,купени от него,любима храна,подправка и т.н. ме карат да избухвам в плач...Дори не искам да ям нещо,което сме яли двамата,което сме обичали двамата,което той е приготвял...Толкова ли съм слаба,че затъвам все повече...За излизането навън-говорих по-горе.Още по-зле от колкото като съм в къщи...С две думи нещата като че ли стават по-трудни...

# 879
  • Мнения: 40
Боже, колко ми е познато всичко. Моят съпруг почина вкъщи. Пет дена след смъртта му, с дещеря ми спахме у приятели. Не можех да вляза в апартамента си. Имах чувството, че като си вляза в нас , ще умра и аз.На шестият ден влязох. Крещях, плаках, удрях по стените , чупих чиний и чаши.
След като малко се успокоих, взех решение. За два дена изпразних целият апартамент. Останах на голи стени, разбих даже и плочките на банята /майстори -разбира се/. Отидох в празният апар-тамент на свекърва ми, която 40 дни преди да почине съпруга ми я прегази самосвал. За два дена
изпразних и него.Оставих два матрака за да има къде да спим. За един месец направих един апсолютно нов апартамент, с ново обзавеждане. Същото направих и с жилището на свекърва ми и го дадох под наем. После стегнах куфарите и започнах да пътувам.1 год. и 6 месеца не съм се спряла. Сега мисля, че съм малко по спокойна.Пак плача, пак ходя по гробища,пак ругая съдбата си, но вече не като обезумяла.Напоследък си мисля,че ако имах възможност, бих напуснала и държавата.Скъпа Helen,всеки реагира на мъката по свой начин. Намери своя, реагирай,не се оставяй.

# 880
  • Мнения: 51
helen69,
 Толкова е тежко това ходене по институциите...
 Никога няма да го забравя.
Ходех като в несвяст от врата на врата и не можех да се примиря с мисълта, че детето ми е сирак, за капак на всичко в социални грижи ме наругаха и ме изкараха лъжкиня, защото бях объркала нещо в попълването на молбата за детските.
 По-късно имах вземане даване със "Закрила на детето", във връзка с продаване на наследствен имот на мъжа ми.
При положение, че представям куп документи, вкл и копие от смъртен акт, заведоха детето, тогава на 5 години в друга стая и са я питали "Къде е баща ти?"

# 881
  • Бургас
  • Мнения: 76
И аз да споделя .Първите 3-4м след като загина моят Тяна не знаех къде съм,не ме интересуваше даже и детето/дано ми прости и дъщеря ни и съпруга ми и  господ за това/Не си спомням почти нищо как съм ходила на гробища по институции,какви документи съм подавала,как отидох до полицейското управление да дам показания как отидох до мястото където го убиха/загина при автомобилна катастрофа без капка вина от негова страна/.Не исках нищо да пропусна исках да изживея всеки негов миг,да видя всеки с който е говорил последно да знам какво е казал да изживея неговата болка /все си мисля че така малко ще му олекне и на него/исках да ме боли ,не исках да продължа да живея.Сериозно се замислях за край на живота си,но после като погледнех най-красивия подарък,който той ми направи /дъщеря ни/ си казах ,че не немога да я оставя  сама ,да и проваля живота който сега почва,та тя е още дете /Не искам да махна нищо негово ,нося дрехите му,целувам снимките му ,изградила съм си едни такива мои ретуали които ми помагат да избутам деня,за да посрещна другия ден.Моля се всеки ден живота който ми е отреден да мине по-бързо и да дойде деня ,в който пак ще съм с него,защото не искам и няма да повярвам че всичко е свършило.Моля се и за това детето ми никога да не преживее подобна мъка,да си създаде семейство където да цари такава любов като в нашето с татко и ,да намери своята половинка като мен ,за да мога да си отида спокойна,че няма някога да е сама.

# 882
  • Мнения: 112
Писах и в другата тема,но там разговора някак си се разводни...А искам да споделя нещо...Тези дни си спомних нещо,което се случи може би преди година...две ли...Бяхме на риболов отново заедно/не ми е най-любимото,но ходех единствено за да съм с него/.Седяхме си на брега на язовира и тогава той ми каза:"Точно тази ситуация съм я сънувал.Същата до най-малките подробности.И то много преди да те познавам..."Значи ли това,че наистина сме били определени един за друг...

# 883
# 884
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Писах и в другата тема,но там разговора някак си се разводни...А искам да споделя нещо...Тези дни си спомних нещо,което се случи може би преди година...две ли...Бяхме на риболов отново заедно/не ми е най-любимото,но ходех единствено за да съм с него/.Седяхме си на брега на язовира и тогава той ми каза:"Точно тази ситуация съм я сънувал.Същата до най-малките подробности.И то много преди да те познавам..."Значи ли това,че наистина сме били определени един за друг...
Според мен "ДА". Ние с моя мъж се запознахме на моя рожден ден. 5 минути преди да се срещнем леля ми ми пожела по телефона да срещна любовта на живота си Simple Smile Да споделя, че повярвах, че той е човека няколко месеца по- късно, докато той казва, че  за него всичко е било ясно още в първия миг.
Днес милото ми момче е именик. И тук вместо да напиша да ми е жив и здрав.....мир на праха му!  Cry

Общи условия

Активация на акаунт