Психолози,психотерапевти,психиатри

Поздравления! 

Не разбирам какво се мъчите да разчепкате. Момова е доказан специалист и няма нужда от реклама. Занимава се с една от най-трудните области - зависимости. От дълго време работи в клиниката .....

Докторантура по психология или по нещо друго е за теоритичен принос.  Най-често това е някакво продължение на дипломната работа за защита на магистратура. Нищо особено. Дали един психолог ще е доктор по психология или не, няма значение за неговите умения като практик. Смея да твърдя дори, че тези които са насочени към научна работа малко загърбват практическата си дейност.

Никога не може да се каже за психолог - психотерапевт че е добър или че е лош. Това е нелепо. Щом е придобил квалификацията си значи е специалист. Дали ще помогне на някой или не зависи от много фактори. Факт е че при някой клиент може да е помогнал а при друг да не успее. Затова вие, които се нуждаете от помощ не бъдете с наивно - пасивно очакване, че отивате при специалист и той ви "оправя". Може и да не се случи с първия. Най-важно е да успеете да откриете "вашия" терапевт. То се усеща. Тогава бъдете сигурни че ще се случи терапия. 

Явно някои хора не са особено наясно с докторантурите.
Доктор е научно образователна степен. Тя се дава за доказан научен принос в определена област. Времетраенето е четири години. Кандидатства се с конкурс по специалността и западен език. Полагат се изпити пред комисия. Няма нищо общо с магистратурата и теорията. (Между другото за теоретичен принос дават званието професор. Разработването на теория е най-висшата степен на научно познание.). Резултатите се базират на реални изследвания и се проверяват от рецензенти. Всъщност теорията е 30%. Изследванията се провеждат с представителна извадка от дадена популация. Обработват се статистически и се подлагат  на статистически и математически анализ. Често изследванията траят доста години и обхващат големи групи хора. Ако смятате, че това прилича на магистратура, ваша работа.
Между другото, на запад, право да практикуват самостоятелно имат само докторите.
Определено събирането на информация, прилагането на даден метод, новаторството,обобщаването на данни има много общо с практиката. Защото иначе практически , то няма как да стане, от само себе си.
Може да Ви се струва малко, но все пак е по-добре от някъкъв относително легитимен курс по психотерапия (каквито са доста) особено в Б-Я.
Чувал съм за доктори и доценти от София и те се водят за най-добрите специалисти в дадената област.
Наистина понятията "добър" и "лош" не са напълно описателни за която и да е професия. Те са по-скоро понятия от философско и морално естество.

angel_76,
искам само да допълня, че това, което си написал за докторантурите /аспирантурите/, всъщност е вяро само за тези от тях, които са по държавна поръчка (има и свободни докторантури, за които държавата не плаща). За съжаление много хора започват докторантури по множество причини, различни от научния интерес (например да си осигурят временно доход, докато си намерят работа, въпреки че се явяват на конкурс - често формално, защото всичко зависи от научния ръководител и колкото и мизерна да е стипендията).
Свободната докторантура от друга стана се фиансира по частен път (лично от изследователя и/или от спонсор). Материалът по нея може да се събира и 10 години или колкото е необходимо и по мое, неангажиращо никого, мнение свободните докторантури са доста по-интересни и ценни. При тях също има научен ръководител,  но обикновено той е избран от докторанта, а не обратното.
По отношение на теорията и практиката - има научни теми, които са тясно свързани с практиката, а има и такива, които по същината си са чисто теоритични...
И да - в България доцентурите и професурите са обвързани с научната дейност, но далече не в целия сват е така, защото по същината си това са преподавателски позиции.

Така или иначе, това което исках да кажа на края е, че може би целият този спор е излишен, тъй като темата е замислена да дава информация, къде какви специалисти могат да се намерят, може ли някой да даде препоръки за тях и дали други потребители са имали добри резултати. 
Не знам, дали някому ще бъде полезна информацията за това, доколко е ценно е това, дали техния терапевт е "PhD" или не....но ето, че и това изяснихме.

Ленито Съгласен съм с теб. Но все пак, не мисля,  че няма разлика между доктор и магистър или бакалавър. Дори теоретично докторът следва да е по-подготвен. Ако това се приложи на практика би представлявало голям плюс за него. Все пак, всичко започва от теорията и е обвързано с нея. Практика без задълбочени теоретични познания граничи с ясновидство, парапсихология или приятелски разговор. Разбира се живеем в Б-я и много доценти и професори дори не могат да проверят елементарен тест. Не дай си боже да провеждат консултиране или пък опазил Бог - психотерапия.
Искрено се надявам постепенно да изчезнат.
Мисля, че изясняването на такива теми ще бъде полезно, а не само предоставянето на координати на психолози и психиатри.
Между другото, въпросната психоложка Момова май практикува отдавна. Чувал съм и други да я споменават. Сигурно се е доказала. Понякога, колкото и да си квалифициран нещата не стават. А пък може и да е остаряла жената. Някои деца не харесват по-зрели жени.
Не е хубаво, човек да е краен като се изказва за друг. За добро или лошо.

Съгласна съм с теб Angel_76.
И веднага бързам да кажа, че в никакъв случай не подценявам теоритичната подготовка. Считам, че е много важна. Е, научната работа определено разширява теоретичния кръгозор, но не считам, че е задължителна за всеки.
От друга страна всеки има силни страни (или дори таланти) в едни области, а други - в други. Та в този смисъл - някои просто се справят чудесно с науката, други- с преподаването, трети -с терапията (да не говорим, че някои психиатри са по-добри с диагностиката, други с лекарствата, трети с психотерапията, а четвърти с рехабилитацията) и т.н.  И слава Богу, защото така е по-вероятно всеки да намери своя терапевт.

Абсолютно Лени. Специалисти по всичко не съществуват. Всеки си има една-две силни страни. Аз съм силно за свободния избор.
Идеята на сайта е много добра.
Съветвам, все пак, хората търсещи помощ да проверяват информацията. Както положителната така и отрицателната. Добър начин е да попитат в големите болници в тяхната област, не само в психиатриите (разбира се, това зависи от проблема).
В зависимост от проблема може да се обърнете към клиничен, социален психолог, психотерапевт, психиатър. Всяка една от тези специалности е и начин за оказване на помощ.
Клиничните психолози се пишат повечето за психотерапевти (в Б-я). Психотерапията пък помага ср. 23%-27% за решаването на проблемите. Социалните психолози имат претенциите, че решават проблемите с общуването (успеваемостта е ср. 21% - 33%. и.т.н. (данните бяха представени на годишното заседание на Американската психологическа асоциация 2008 г.)
И това е идеалния вариант, където всички участвали в изследването са сертифицирани и са преминали срок на обучение ср. 7-10 години.

Трябва да се имат предвид тези данни, когато се отива при специалист.
Дано съм помогнал.

И в крайна сметка какъв е изводът от тази статистика - този момент ми убягна? Да се "докаже" колко малък е процентът на успеваемост на психотерапията? Все пак всеки, който практикува реално, знае колко трудно и на теория, и на практика, се измерва успеваемостта изобщо. За мен е по-интересно какво са посочили като по-ефективно като подход от APA, ако това не са социалният подход и психотерапията. Може би един линк би бил по-полезен за четящите темата, които поназнайват английски

По темата "добър"/"лош" терапевт съм склонна да се съглася с nekoi - квалификацията дава етичното (ако не легално засега) право да се практикува психотерапия. Оттам нататък как ще се развият отношенията в двойката терапевт - клиент, това е съвсем друга тема.

Аз пък не разбирам, какво толкова те притеснява в тази статистика Шехина - ако потърсиш повече информация по отношение на успеваемостта в контрола над хроничната артериална хипертония и захарния диабет втори тип (давам ги само като особено разпространени), ще установиш, че тя е далеч под 50 процента...
Друг е въпросът, колко хора знаят тези цифри и колко лекари говорят за това. Все пак това не отказва хората да се лекуват и да търсят помощ.

Здравейте! искам да попитам някой има ли информация и мнения за др Таня Аврамова, психиатър от Варна. Ходих на ендокринолог, който ме праща първо на психиатър. искам да попитам дали винаги има такава зависимост като отидеш на ендокринолог, да те праща на психиатъ. Благодаря предварително!

Важно е желание да имаш 

Не се доверявайте на  Анета Аничкина - психотерапевт в Студентска поликлиника и частна практика на ул. Гладстон в София.
Предписа на дъщеря ми антидепресанти и каза, че може 1-2 бири на ден. Резултатът е меланхолия и зависимост от алкохол.
И така може още 10 години да й плащаме, ако не се откачим от нея.