Психолози,психотерапевти,психиатри

Може ли някой да ми даде някаква информация за д-р Саян от бургас.Телефон,адрес,и вашето мнение,ако някой е ходил при него и знае.... 

Здравейте.
Може ли да ме посъветвате? Имам проблеми в общуването и в отношението си към хората. Към психолог ли трябва да се обърна или към психотерапевт или психиатър? Не съм запозната с терминологията, дано не обиждам някого с това.
Може ли да ми препоръчате и подходящ такъв специалист в София?

Здравей zazu1, това, което споделяш е прекалено общо и би могло да се дължи на различни причини. Най-правилното в такава ситуация е първоначална консултация с клиничен психолог (психолог с магистратура или специализация по клинична психология), който би могъл да прецени най-правилно състоянието ти и да прецени по-нататъшните стъпки, които е полезно да предприемеш - насочване към подходяща психотерапия или психиатър (който също би могъл да бъде психотерапевт), в много случаи тези психолози са и психотерапевти, тоест обучавани са в различен вид психотерапия и могат да ти окажат необходимата помощ. Разбира се това не винаги е равнозначно на успех, в психотерапията всичко е много индивидуално що се отнася до резултатите. Не се наемам да споменавам имена, но такива психолози работят в държавните и частните лечебни заведения, на частна практика. Като примери за София мога да посоча център "Динамика" и "Аналитика", където работят подобни специалисти, но това са само примери. В интернет има достатъчно информация за това включително и  професионални автобиографии на психолози, които са първоначален ориентир. Не винаги лично препоръчаният психолог от даден клиент или друг психолог би се оказал най-подходящият психолог за теб, колкото и добър специалист да е той, необходимо е сам/а да прецениш как се чувстваш в консултацията с конкретния психолог и дали чувстваш подобрение с течение на времето. Успех.

Въобще не съм съгласен с gill.
Доколкото правилно разбрах имаме проблем с общуването. Това все още не значи наличието на болест. Моля, не обърквайте хората и не ги плашете излишно.
Първо, има много други специалисти освен клиничните психолози (които често работят в клиники за тежко болни и психиатрии). Не е верно твърдението, че те могат най-добре да преценят състоянието на човек. Има специалисти - социални психолози, тренери за личностен ръст, дефектолози и пр., които са доста по-сведущи при проблеми свързани с общуването.
Второ, никой не може да каже, дали проблема е за терапия или не, предварително. Дали има нужда от нея или не и каква да е тя - единична или групова, се изяснява в последствие.
Трето, някъде прочетох психиатри. Хора разберете, психиатрията е клон на медицината. Нейната основна задача е да лекува. Тя не решава в пълна степен проблемите на хората.
Още повече тук не е ясна причината. За каква болест става въпрос? За какво лечение? Човекът съобщава за проблем. Не му вменявайте болести.
Това ценно мнение ми напомня за лични лекари, които при най-слабо зачервено гърло изписват антибиотично лечение без предварителна антибиограма.

Обърнете се към психолог на който можете да имате доверие, говорете с приятели. Обикновено проблемите с общуването и функционирането в дадена среда имат връзка със самооценката "self-esteem". Ако намерите нещо за това го прочетете. Вижте дали се отнася за Вас. И тогава предприемете каквото и да е. По мое мнение, ако наистина става въпрос за проблеми с общуването се насочете към психолози със социална насоченост. При такива проблеми груповата работа е по-успешна. Внимавайте, ако решите да си търсите група. Не дай си Б. ако попаднете на психолог, който е тренирал групова терапия в психиатрия с алкохолици, наркомани или луди. Затова най-добре се посъветвайте с психолог. В София има много добри специалисти. Социални психолози има към университетите и обществените организации. При това в София има голям избор от можещи специалисти.
ZAzu1 психотерапевт не значи задължително психолог. Много от тях са лекари. Често са психиатри има и такива без специалност. В Б-я всеки може да стане психотерапевт стига да си плати обучението. Поне аз не съм чувал да са скъсали някой поради некадърност или да са отказали да го обучават някъде.
Според мен се насочи към психолог.

"В Б-я всеки може да стане психотерапевт стига да си плати обучението. Поне аз не съм чувал да са скъсали някой поради некадърност или да са отказали да го обучават някъде."

Вашето не-знание не може да изчерпва въпросите свързани с обучението на психотерапевтите. Важната вметка, която искам да направя е, че наистина няма скъсани, но затова има причини и то много основателни. Психотерапия се учи с преживелищен опит, а не с учене и четене на книги. Това е в университетското образование. Сами разбирате че при едно 6-7-8, до 10 годишно "обучение" през което бъдещия терапевт трупа преживелищен опит, както по отношение на психотерапевтичния метод, така и собствен, личен, житейски опит няма как да бъде "скъсан". Въпреки всичко на края на своето обучение, където вече е работещ терапевт, има защита на теза, която е изведена от собствената му практика, пред комисия.  Що се отнася до това кой може да се обучава в психотерапия и кой не си има регламент. Той подробно е описан в страницата на БАП - Българска асоциасия по психотерапия. Там са описани и много други критерии и подробности свързани с упражняването на помагащите професии и основно с психотерапията.

По темата - проблеми с общуването са за посещение при психолог-психотерапевт. Дали ще е клиничен или не няма такова съществено значение след като говорим за здрави хора. Психотерапията се провежда само със психично драви хора, макар и да има различни опити да се провежда с психотични пациенти. Именно за това психотерапевта не работи с болестни единици, а с проблематика.

Angel 76, съгласна съм с теб, но само за някои от нещата, които си написал. Вярно е, че zazu1 би могъл/а да се обърне към социален психолог, тренери за личностен ръст и прочие. Вярно е и че в София има добри специалисти, които биха могли да са от полза. Съгласна съм и проблемите с общуването и груповата терапия. Но никой не вменява болести и не предписва лечения и клиничният психолог не работи само с "тежко болни" или "луди". Освен това сам си казал, че причината за проблемите в общуването не е ясна, тоест би могло да става въпрос за проблем със самооценката или да е симптом на някакво друго явление. Психотерапевтите (предмимно тези с психологическо образование) също не работят само с  хора с тежки соматични и психични заболявания, такова разбиране е напълно погрешно. Много често предмет на психотерапевтична работа може да бъде желанието на човек за личностно израстване и разрешаване точно на подобни проблеми. Какво значи да имаш нужда от терапия? Това не е като операция, която трябва да се направи, защото иначе ще умреш! Психолога преценява психологичното ти състояние  и съответно препоръчва подходяща форма на психологическа работа - било то групова или индивидуална терапия, консултации и прочие, а клиентът ако желае и прецени се възползва от тези услуги. Не бъркайте психологията и психотерапията с медицината!
А що се отнася до книжките по психология и приятелите - не винаги помагат, но ако се случи така - супер! Посочих клиничния психолог като специалист, който би могъл да прецени първоначалното състояние на проблема, оттам нататък не е необходимо той да продължава да се занимава с този проблем особено след като прецени, че има по-подходяши специалисти за това. Така, че "с проблеми в общуването" се занимават не само социалните психолози, но и психотерапевтите, голяма част от които са клинични психолози. В крайна сметка е важно да се намери психолога или терапевта, който би могъл да е от полза за конкретният проблем.

Благодаря за отговорите. Май съвсем се обърках 
Проблемите в общуването може би имат и връзка със самооценката. Надявам се това да го прецени този, който разбира.

Иначе проблемите в общуването са основно с по-висшестоящи от мен на работа и това спъва развитието ми на каквато и работа да съм. Предполагам, че е нормално да се притесняваш от началниците си, но аз се притеснявам в степен, която пречи на естествените ми реакции и на потока на мисълта ми. За мен е нещо, с което трябва да се справя, за да продължа напред.
Отделно проблем с общуването в семейството- имам прекалено високи изисквания към близките си и ги критикувам за какво ли не- и това е нещо, с което искам да се справя на всяка цена, преди на близките ми да им е писнало то мен.
Освен това съм пред нервен срив- последните месеци реагирам много остро на всичко, не се чувствам щастлива (което е нетипично) и избухвам за най-малкото нещо- въпреки, че имам добра работа, свестен мъж и здраво и добро дете. Не мисля да се самоубивам (поне на този етап  ).
И може би ниско самочувствие и страх от изоставяне. Май станаха много неща 

Не мисля, че с четене на книги ще стане. Предпочитам човек, който вижда нещата от страни и е обективен (доколкото това е възможно).
Това надявам се е достатъчна отправна точка, за да питам пак към какъв специалист е добре да се обърна. Ако може и някакви конкретни препоръки на специалисти. Предполагам, че е въпрос и на това да попаднеш на човек, който да ти пасне и пред когото да можеш най-малкото да говориш, но все от някъде трябва да започна.

gill, така пояснени нещата звучат много по-добре. Склонен съм да се съглася с теб. Естествено, че и клиничните психолози могат да се занимават с проблеми в общуването, просто това не е "най-силното" им място. Относно "симптом-а", то той е медицинско понятие. 

nekoi, приветствам желанието да защитиш гилдията на психотерапевтите. Аз обаче съвсем не ги нападам. Просто съобщавам факти. Запознат съм с писанията на всички психологически организации в Б-я. Лошото, е че те са само пожелателни.
1. Липсва контрол при приема - психотерапевтични школи са склонни да обучават в психотерапия (позитивна) хора нямащи нищо общо с психологическото образование (например учителки по физическо, историци, инженери - абсолютен факт). Тези школи са също членове на БАП. Липсва контрол на входното интелектуално ниво на всеки желаещ. Контрола в хода на "обучение" е неясно регламентиран. Обучението (teaching) и проиграването на ситуации (training) което наистина се върши на запад, се е превърнало при нас в менторство. т. е. липсва отчитане на резултати. Натрупването на преживелищен опит звучи много задълбочено и е изкочило от някоя книга (може и зле преведена) но е по скоро пожелателно.
2. В Б-я, рязко (дори от теб) се поставя границата между университетското образование и психотерапията. Повярвай ми, на Запад няма психотерапевтична школа извън Университет. Извън университетите са картите таро, гледането на кафе и други. Кажи ми сега, кой български университет стои с името си официално зад психотерапевтична школа.
3. Присъствал съм, (съвсем случайно) на защита на теза...... е може да не съм улучил точния човек.
Лошото е липсата на нормативна база и контрол.
Иначе психотерапевтите са готини, само дето не могат да танцуват.

Отплеснах се.
zazu1 получи ценни съвети от gill и nekoi. Объркването е нещо нормално. Започнеш ли да систематизираш причините за проблема си, си на прав път. Успех.
 

"1. Липсва контрол при приема - психотерапевтични школи са склонни да обучават в психотерапия (позитивна) хора нямащи нищо общо с психологическото образование (например учителки по физическо, историци, инженери - абсолютен факт). Тези школи са също членове на БАП. Липсва контрол на входното интелектуално ниво на всеки желаещ. Контрола в хода на "обучение"

Започвам от тук - в позитивната, както и в други терапевтични школи има различни нива. Естествено е за първото, по-общо ниво кръгът от хора които могат да го преминат да е по-голям. Това в никой случай не означава че тези хора стават психотерапевти. Получават сертификат, в който изрично е упоменато че могат да използват метода в полето на собствената си работа. Ако говорим за учител по физическо, то той би могъл да си помага в работата с деца използвайки по някакъв начин наученото.
За да се присъди диплом психотерапевт трябва кандидата първо да има университетско образование по психология, медицина или друго, свързано с помощни професии. В него както казах и в горния пост трябва да има определен брой часове по основни предмети изучаващи човешкото поведение. Важно условие мисля че беше и определен брой часове по психопатология. Това е само сухото университетско образование. От там нататък кандидата обучавайки се в регламентиран терапевтичен метод, преминава определен брой часове, в повечето случаи над 1000 което се случва много приблизително за 6-8г. Това обучение за повечето методи "донесени" в България става в малки групи от порядъка на 10-15 човека.
Естествено че на запад нещата са регламентирани. Може би е така защото от 100-тина години се е развивало. Ако трябва да сравня в България школите са в "кърмаческа" възраст. Мисля че това е съвсем нормално.  Някои школи даже още не са се родили. Но има терапевти, които много добре "танцуват". Уверявам ви в това. Все още повече са тези които разправят че умеят, но това с времето ще бъде поправено и то главно от хората които ги посещават. В този форум има списък със специалисти който действително е коректен, доколкото познавам някои колеги. Така че доверете му се.

zazu1 - успех. Първата крачка е половината от решението.

zazu1,
според това което описвате, явно освен по-продължителния проблем с общуването с началници, за последните месеци се появяват симптоми типични за депресия и спад в нивата на серотониновата трансмисия в мозъка. Разумно е да се консултирате с психиатър.

Явно вариантите са два - или се обаждаш на психотерапевтите от списъка, или отиваш на психиатър.

Ок. Мерси за насоките.

Съжалявам ако повтарям някой друг в темата, но какъв и кой конкретно специалист ще ми посочите във Варна - касае се за хранително разстройство. Предполагам трябва да е психиатър? или психолог? сигурно  зависи дали лечението е медикаментозно или не...наистина нямам никаква представа!

При всички случаи първо  психиатър. Само ми е любопитно хранителното разстройство кой го постави като диагноза? Ако сте вие е добре да знаете, че за да се постави трябва да задоволява определени критерии.
В психодиспансера в терапията ви препоръчвам да отидете. Там са само специалисти.
Успех.