Здравейте! търся отзиви за д-р Йордан Митев - София. Попаднах на него случайно, в момент на безизодица. До момента не мога да си създам точно мнение за него, така, че ще бъда благодарна, ако някой сподели. Интетесувам се в какъв диапазон се движат таксите на тези специалисти.
- Публикувана: 29 дек. 2008, 13:14 ч.
- Последно мнение: 23 май 2017, 10:17 ч.
Психолози,психотерапевти,психиатри
Здравейте Ема,
д-р Йордан Митев, ако е същия, е завършил неорайхиански терапевт.
Ако искате посетете сайта на БНПД (http://www.neoraihianstvo.org/chlenove.html), но там не го виждам като член, странно защо?!
Можете да го попитате, а в сайта има много други и добри специалисти, ако този вид телесна психотерапия ви допада и на която д-р Митев не е най-добрия представител!
Желая ви успешен излаз от безизходицата!
д-р Йордан Митев, ако е същия, е завършил неорайхиански терапевт.
Ако искате посетете сайта на БНПД (http://www.neoraihianstvo.org/chlenove.html), но там не го виждам като член, странно защо?!
Можете да го попитате, а в сайта има много други и добри специалисти, ако този вид телесна психотерапия ви допада и на която д-р Митев не е най-добрия представител!
Желая ви успешен излаз от безизходицата!
Здравейте,
Прочетох цялата тема още от самото и начало, тъй като проблемите които дискутирате са ми до болка познати и подобно на повече от половината писали тук и аз не намирам изход...
На кратко аз съм на почти 22 години (в разгара на младостта ) и от 7 години имам ужасен проблем... Всичко започна края на една учебна година когато от нищо се събудих една сутрин с изключително силно напрежение, гадене и повръщане, цял ден бях така и мислих че съм лепнала някои летен вирус или нещо подобно. На следващият ден обаче нямаше и спомен за предходното ми състояние и се успокоих, готвейки се за страхотно лято. Е нито лятото беше страхотно нито последвалите го 6 лета
След няколко дни започнах да се чувствам адски странно- сърцето ми биеше с голяма сила и скорост, ръцете ми започнаха да изтръпват, виеше ми се свят, гаденето също не изчезваше а вече не можех и да спя и да се храня, изобщо положението не беше никак розово... Започнах да ходя на невролог той ми изписа Deanxit това е сравнително лек медикамент и ми бе изписан имайки предвид факта че бях едва на 15 години. Помогна ми само за периодите в които го приемах, след преустановяване на лечението състоянието ми моментално се влошаваше... От отчаяние че не ми се предписа друго лечение отидох на психолог там вече стана страшно!!! След 1 сеанс психолога прецени че ще е добре да ми изпише анафранил и ривотрил, след първият път, в който изпих хапчетата се почувствах още по-зле...имах чувството че умирам отпаднах прималя ми причерня ми пред очите и ми трябваше цял ден да се възстановя и съответно ги преустанових...
От тогава до сега имах постоянни прояви на симптомите,но тъй като съм все още млада и зелена мислех че ще мога да ги преборя без лекарства имайки в предвид и това как ми се отразиха... до някъде успях, до това лято симптомите които изброих се усилиха, започна да се случва всеки ден появи се панически страх от смърт, болести и прочие съзнанието ми е постоянно замъглено, преценката ми неточна, никаква концентрация и постоянна тревожност...
Вече не знам към кой да се обърна за това ви и пиша... Много ще ви бъда благодарна ако можете да ми препоръчате някой психолог или терапевт или какъвто и да е специалист, просто някой който би могъл да ми помогне за преодоляване на тези състояния. Благодаря ви предварително за отделеното време !
Поздрави
Прочетох цялата тема още от самото и начало, тъй като проблемите които дискутирате са ми до болка познати и подобно на повече от половината писали тук и аз не намирам изход...
На кратко аз съм на почти 22 години (в разгара на младостта ) и от 7 години имам ужасен проблем... Всичко започна края на една учебна година когато от нищо се събудих една сутрин с изключително силно напрежение, гадене и повръщане, цял ден бях така и мислих че съм лепнала някои летен вирус или нещо подобно. На следващият ден обаче нямаше и спомен за предходното ми състояние и се успокоих, готвейки се за страхотно лято. Е нито лятото беше страхотно нито последвалите го 6 лета
След няколко дни започнах да се чувствам адски странно- сърцето ми биеше с голяма сила и скорост, ръцете ми започнаха да изтръпват, виеше ми се свят, гаденето също не изчезваше а вече не можех и да спя и да се храня, изобщо положението не беше никак розово... Започнах да ходя на невролог той ми изписа Deanxit това е сравнително лек медикамент и ми бе изписан имайки предвид факта че бях едва на 15 години. Помогна ми само за периодите в които го приемах, след преустановяване на лечението състоянието ми моментално се влошаваше... От отчаяние че не ми се предписа друго лечение отидох на психолог там вече стана страшно!!! След 1 сеанс психолога прецени че ще е добре да ми изпише анафранил и ривотрил, след първият път, в който изпих хапчетата се почувствах още по-зле...имах чувството че умирам отпаднах прималя ми причерня ми пред очите и ми трябваше цял ден да се възстановя и съответно ги преустанових... От тогава до сега имах постоянни прояви на симптомите,но тъй като съм все още млада и зелена мислех че ще мога да ги преборя без лекарства имайки в предвид и това как ми се отразиха... до някъде успях, до това лято симптомите които изброих се усилиха, започна да се случва всеки ден появи се панически страх от смърт, болести и прочие съзнанието ми е постоянно замъглено, преценката ми неточна, никаква концентрация и постоянна тревожност...
Вече не знам към кой да се обърна за това ви и пиша... Много ще ви бъда благодарна ако можете да ми препоръчате някой психолог или терапевт или какъвто и да е специалист, просто някой който би могъл да ми помогне за преодоляване на тези състояния. Благодаря ви предварително за отделеното време !
Поздрави
Ами от София съм... определено съм наясно че лекарствата нямат ефект, само че вече не знам какво ще има...за това се обръщам към вас да дадете предложение за някой читав лекар, понеже и от тях бая се напатих а вече не овладявам ситуацията както преди и започвам грам да не издържам... 
Момичета, копирам си поста от темата за Паническо разстройство, с надеждата че ще ми дадете съвет.
Здравейте момичета,
Не съм сигурна дали въпросът ми е точно за вас, но по-подходяща тема не откривам.
Имам приятелка, която е с диагноза Биполярно разстройство.
Първата криза е получила още преди 8-9 години, но тогава е споделила само с майка си и след известно лечение нещата са се поуталожили.
Следващата криза беше преди около 2 години. От тогава й е назначено лечение със Seroquel и докато си е вземала лекарствата всичко беше наред.
За съжаление, преди 6-7 месеца решава сама да си спре лечението и само 2 месеца по-късно имаше нова криза. Сега, 4 месеца по-късно има още една криза.
Изпада в състояния ту на депресия, ту на силна превъзбуда, не може да спи, вманиачава се на теми тип религия, световната конспирация и т.н., а освен това не желае да си взема лекарствата.
Искаме да й помогнем, но не знаем как.
Когато са се случили последните 2 кризи, най-близките й хора не са знаели как да реагират и с полиция я вкарват в психиатрични клиники. За съжаление те и в момента не знаят какво да направят и помолиха няколко от по-близките й приятели за помощ.
От друга страна, доколкото разбирам, досега не са търсили второ / трето мнение, а са се осланяли на лечението, което й е предписано от лекари, при които попада на случаен принцип.
Не казвам, че те не си разбират от работата, но все ми се струва, че аз бих отишла при няколко специалиста за повече от едно мнение.
Молбата ми към вас е да споделите кои са най-надеждните клиники и специалисти в такива случаи. Има ли частни клиники? (защото местата, където е стояла до сега са меко казано в отчайващо състояние...). Много ще съм ви благодарна да ми препоръчате добър лекар / психиатър / психолог / клиника.
Предварително ви благодаря!
Здравейте момичета,
Не съм сигурна дали въпросът ми е точно за вас, но по-подходяща тема не откривам.
Имам приятелка, която е с диагноза Биполярно разстройство.
Първата криза е получила още преди 8-9 години, но тогава е споделила само с майка си и след известно лечение нещата са се поуталожили.
Следващата криза беше преди около 2 години. От тогава й е назначено лечение със Seroquel и докато си е вземала лекарствата всичко беше наред.
За съжаление, преди 6-7 месеца решава сама да си спре лечението и само 2 месеца по-късно имаше нова криза. Сега, 4 месеца по-късно има още една криза.
Изпада в състояния ту на депресия, ту на силна превъзбуда, не може да спи, вманиачава се на теми тип религия, световната конспирация и т.н., а освен това не желае да си взема лекарствата.
Искаме да й помогнем, но не знаем как.
Когато са се случили последните 2 кризи, най-близките й хора не са знаели как да реагират и с полиция я вкарват в психиатрични клиники. За съжаление те и в момента не знаят какво да направят и помолиха няколко от по-близките й приятели за помощ.
От друга страна, доколкото разбирам, досега не са търсили второ / трето мнение, а са се осланяли на лечението, което й е предписано от лекари, при които попада на случаен принцип.
Не казвам, че те не си разбират от работата, но все ми се струва, че аз бих отишла при няколко специалиста за повече от едно мнение.
Молбата ми към вас е да споделите кои са най-надеждните клиники и специалисти в такива случаи. Има ли частни клиники? (защото местата, където е стояла до сега са меко казано в отчайващо състояние...). Много ще съм ви благодарна да ми препоръчате добър лекар / психиатър / психолог / клиника.
Предварително ви благодаря!
здравейте
виждам,че давате квалифицирани съвети на тема психология и психолози- проблеме реалния ми започна преди два месеца, отключен предолагам от силния стрес покрай боледуване на детето,влизане в болница, задавяне зверско пак на детето и нова работа,супер отговорна,каквато несъм работила до момента- бях на работа и изведнъж ми стана много нерно и напрегнато, получих зверско напрежениев главата с натрапчивата мисъл че става нещо с мен и ще полудея, меки крака- много се уплаших, исках да напускам работа- веднага се обърнах и към психиатър и психолог, заключението е че съм свръх тревожна - отогава един ден съм ок на следващ не съм,посещавам психолог но не мисля че ми помага, изкарах и период без абсолютно никакъв сън, като заспивах пък със събуждането изпитвам една голяма тревожност, но съм твърдо решене да се боря без лекарства,изпадам в някои дни в едни настроения,нищо не ме радва, едно тъпо и смотано ми, нямам желание да се зарадвам на детето си, в следващ момент не съм така!Отидох и при друга психиатърка- и нейната диагноза беше силна тревожност, лека форма на депресия и лека формана паническо разтройство тя ми изписа АД ,преди лягане само,но отказах да го приемам- но начина по който ми говореше тази жена/не добре, едва ли не, че само лекарствата ще ме оправят/ ме накара да се мотивирам да се опитам да заспивам без лекарства и успях, почнах да заспивам поне за няколко часа, но това лошо настроение, с което се събуждам, подтоснатостта, стягането в главата,меките крака ме плашат. Накратко това е моето състояние, психоложката при която ходя вече 2 месеца основно за детството ми си говорим, не се опитва на този етап да ми дава никакви конкретни наставления как да се опитвам сама да се справям с проблема, иначе е много сладка и мила жена,но не мисля,че има ефект затова много ви моля, от това което четох че за мен май ще е необходим конгнитивна терапия при психолог занимаващ се с това нещо?
Предварително благодаря за насоките които ще ми дадете!
виждам,че давате квалифицирани съвети на тема психология и психолози- проблеме реалния ми започна преди два месеца, отключен предолагам от силния стрес покрай боледуване на детето,влизане в болница, задавяне зверско пак на детето и нова работа,супер отговорна,каквато несъм работила до момента- бях на работа и изведнъж ми стана много нерно и напрегнато, получих зверско напрежениев главата с натрапчивата мисъл че става нещо с мен и ще полудея, меки крака- много се уплаших, исках да напускам работа- веднага се обърнах и към психиатър и психолог, заключението е че съм свръх тревожна - отогава един ден съм ок на следващ не съм,посещавам психолог но не мисля че ми помага, изкарах и период без абсолютно никакъв сън, като заспивах пък със събуждането изпитвам една голяма тревожност, но съм твърдо решене да се боря без лекарства,изпадам в някои дни в едни настроения,нищо не ме радва, едно тъпо и смотано ми, нямам желание да се зарадвам на детето си, в следващ момент не съм така!Отидох и при друга психиатърка- и нейната диагноза беше силна тревожност, лека форма на депресия и лека формана паническо разтройство тя ми изписа АД ,преди лягане само,но отказах да го приемам- но начина по който ми говореше тази жена/не добре, едва ли не, че само лекарствата ще ме оправят/ ме накара да се мотивирам да се опитам да заспивам без лекарства и успях, почнах да заспивам поне за няколко часа, но това лошо настроение, с което се събуждам, подтоснатостта, стягането в главата,меките крака ме плашат. Накратко това е моето състояние, психоложката при която ходя вече 2 месеца основно за детството ми си говорим, не се опитва на този етап да ми дава никакви конкретни наставления как да се опитвам сама да се справям с проблема, иначе е много сладка и мила жена,но не мисля,че има ефект затова много ви моля, от това което четох че за мен май ще е необходим конгнитивна терапия при психолог занимаващ се с това нещо?
Предварително благодаря за насоките които ще ми дадете!
и аз съм същата като теб и със същите симптоми. Тази силна тревожност (имах 1-2 панически атаки, но те спряха) се прояви когато започнах работа. Много съм чувствителна, тревожна, всеки проблем го мисля и разсъждавам като се прибера и т.н. Но това започнах да го преодолявам с времето. Казах си, че не ми пука.. работата си е работа и нищо повече и нещата уж се оправят. Но при мен най-силно ми влияят смените. Не мога да преценя от някакъв мой вътрешен проблем ли се разрази тази тревожност, безпокойство и безсъние (сигурно в началото е било така) или от това, че работя на смени вкл. и нощни и от това съня ми тотално се обърка и вече спя по всяко време на денонощието, но само по 2-3 часа, тоест нямам постоянен сън като да кажем да си легнеш вечерта и да станеш сутринта, спа раздробено. Сигурно и от двете. Това ми е първа, сериозна работа и то на смени, какъв късмет само! Чудя се дали да сменя работата с такава с редовни смени, но така свикнах с този колектив и работата, а и не знам дали на другото място няма пак да ми се появят подобни симптоми, въпреки че ще съм от 9 до 18 да кажем. Вярно, че почти постоянно съм недоспала и понякога полуадекватна, но като слушам в офиса... всички работещи на смени, вкл. и нощни 12 часови са така, вечно недоспали, неадекватни и т.н., не съм единствената и това ме успокоява.
При мен проблема дойде може би от прекалено високите очаквания и представи за работа, които имах след като завърших висше и видях реалността. Като сложим и проблема с безработицата и трудното намиране на работа (каквато и да е), а какво остава квалифицирана или по специалността. От там ми дойде тревожността а и от дългото търсене на работа, което имах. Май това е масов проблем и от него измъкване няма. В такова време живеем за съжаление.
Бтл, да попитам.. бихте ли ми препоръчали някакъв специалист (психолог, психотерапевт и т.н.) за София, който да ми помогне? Ходих веднъж на психотерапевт, на психиатър даже (но той ми изписа лекарства и взе 50лв за преглед
) , но няма ефект. Лекарства пих само веднъж-два пъти, но като видях какви са се отказах тотално. Някакви лексотани, валдоксан, флуанксол, които са наркотични, опасни и на вс. отгоре няма смисъл от тях. Вече не съм нервна или да имам срив, ами просто имам недоспиване, постоянна умора и отвреме навреме апатия. И отвреме навреме - чувство за безпътица, не знам накъде да поема в живота. Имам чувството, че живота си тече, времето минава.. а аз не правя нищо. Очаквах, че работата ще даде смисъла ми на живот и решение на проблема, а това не се оказа така. По принцип съм голям идеалист. Бих искала да правя много неща, да пътувам(по принцип съм по-затворен тип човек), да замина на стаж в Европа, да канд. за стаж в ЕК напр. и без това е по специалността ми.. но ме е страх и в чужбина да не се появят същите симптоми. Всяка работа която започвам, първо избуява в голямо вътрешно недоволство в мен, че не е работата, която очаквам. И това продължава с време, въпреки, че свиквам с работата. Нз как да го обясня това. Психотерапевта ми каза, че това е защото имам голямо вътрешно самочувствие, че съм над другите, което пък крие страха ми от провал и това е някакъв вид комплекс, но пък аз мисля, че съм точно обратното- самокритична. Но наистина - не мога да работя всяка работа и това е факт- пробвах се сервитьорка на морето, но не издържах.Тука поне съм си вкъщи и мога да очаквам помощ от близки, ако изникне нещо, а в чужбина.. в този ред на мисли, специалиста ще трябва да ми помогне и със страха ми да пътувам сама в чужбина, тоест да отида на непознато място с непознати хора и да живея там. Нз как точно се нарича този страх, страх от непознатото и неизвестното, запознаването с нови хора, може би. Досега съм пътувала сама в чужбина, но при посещение на близки, а не работа или стаж. И още един съвет от вас - работата на смени отразява ли се на псих. състояние на човек? Аз и без това и преди имах леко безсъние, сега се увеличи. Мн бих искала да си сменя работата, но първо - трябва ми време за адаптация за нова работна среда, 2- криза е и нз кога ще си намеря и 3- не знам на кака работа ще попадна, може да е по-кофти от първата.
Благодаря ви предварително и ще се радвам на отговорите ви
. И не.. вече не ме е срам да си изкажа проблемите, било то и такива.. всеки има някакви проблеми и/или страхове. 
Цитат
Психотерапевта ми каза, че това е защото имам голямо вътрешно самочувствие, че съм над другите, което пък крие страха ми от провал и това е някакъв вид комплекс, но пък аз мисля, че съм точно обратното- самокритична.
Интересно е това разминаване .
