Тя тъмната страна затова й викат тъмна, защото трудно се вижда в нея. Кой я няма? Но хич и не искам да я опознавам, добре ми е в добрата страна. 
Страх ме е от тъмното.
Страх ме е от тъмното. - Публикувана: 2 ян. 2009, 12:22 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2009, 16:02 ч.
Тъмната страна в нас.
Аз съм като Луната, имам си тъмна страна, но не позволявам на хората да я виждат.
Чуства, мисли, действия ,събития които искам да си останат скрити, та аз съм жена нищо човешко не ми е чуждо....Доброто и злото в мен съжителсват мирно и тихо, обаче като превъртя и мутирам за нула време от ангел в дявол
Поникват ми рога, опашка, от ноздрите ми излиза огън и около мен мирише на сяра 
Жена кво да се прави....тежко му който ме е ядосал. Иначе съм добра женица 
Чуства, мисли, действия ,събития които искам да си останат скрити, та аз съм жена нищо човешко не ми е чуждо....Доброто и злото в мен съжителсват мирно и тихо, обаче като превъртя и мутирам за нула време от ангел в дявол
Поникват ми рога, опашка, от ноздрите ми излиза огън и около мен мирише на сяра Жена кво да се прави....тежко му който ме е ядосал. Иначе съм добра женица 
.
Уча се да броя до десет преди да говоря. Първосигнална съм, реагирам доста прибързано, понякога наранявам с думи, изречени така, уж между другото, спокойно, вметнати. Физическа агресия никога не съм проявявала, не крещя, нямам гневни изблици, рядко се ядосвам за незначителни неща повече от пет минути.
Майчинството доста ме поукроти, въобще прекрасен период за пречистване.
Майчинството доста ме поукроти, въобще прекрасен период за пречистване.
След всичките Коледно - Новогодишни пожелателни теми да бъдем по добри ще рискувам да пусна една за тъмната страна в нас.
Какво правите с тази част от вас? Как процедирате с негативните емоции и мисли,които понякога ви спохождат? Нямам предвид тъгата и скръбта, а гнева, омразата, завистта и всички негативни чувства, които понякога изпитваме. Само не ми казвайте, че всички сте ангели и не разбирате за какво говоря.
Какво правите с тази част от вас? Как процедирате с негативните емоции и мисли,които понякога ви спохождат? Нямам предвид тъгата и скръбта, а гнева, омразата, завистта и всички негативни чувства, които понякога изпитваме. Само не ми казвайте, че всички сте ангели и не разбирате за какво говоря.
тъмната страна в нас според мен не са емоциите, които изпитваме породени от външни фактори.
тъмната страна са емоциите и желанията да разрушим себе си, живота си или този на другите без да имаме първопричина извън нас.
Тъмната ми страна е толкова част от мен колкото и светлата ми такава (ако не и повече), та в този ред на мисли изобщо никак не процедирам с нея. Оставям я да си се излива по същия начин както и светлата. В общи линии от мен изобщо не може да се разбере какво струи, но на кой ли му пука. Старая се нищо да не задържам в себе си.
Come to the dark side, we have cookies
Иначе - няма по-голяма предпоставка за изваждане на тия жестоки тенденции от скуката и бездействието. Това първо.
Второ - разбира се, че и аз съм имала проблеми от такова естество. И с причина, и без причина. Много силно емоционален човек съм и това не минава безнаказано.
Досега не съм отмъщавала. Поводи съм имала и то сериозни, но първоначалния тласък на омразата се превръща точно в болка и тъга и, като следствие, тия негативи остават в мен, но болка на другия човек някак си не мога да причиня. Особено когато съм била привързана към него/нея или съм обичала.
Стигне ли се до такъв момент, да имам подобен сериозен повод, аз напускам въпросния човек и го оставям да си живее живота, но без мое участие. Просто спира да съществува обективно за мен.
Отново нещо на английски - "Life is like photography, we develop from the negatives". В такъв смисъл тая болка и тая тъга, която остава, пречиства така, както нищо друго.
Не мисля, че ако си го върна на някого за болката, ще я потуша в себе си.
Що се отнася до агресията, в същината си тя е много хубаво нещо. Бута те напред. Номерът е да я насочиш по правилните канали.
Иначе - няма по-голяма предпоставка за изваждане на тия жестоки тенденции от скуката и бездействието. Това първо.
Второ - разбира се, че и аз съм имала проблеми от такова естество. И с причина, и без причина. Много силно емоционален човек съм и това не минава безнаказано.
Досега не съм отмъщавала. Поводи съм имала и то сериозни, но първоначалния тласък на омразата се превръща точно в болка и тъга и, като следствие, тия негативи остават в мен, но болка на другия човек някак си не мога да причиня. Особено когато съм била привързана към него/нея или съм обичала.
Стигне ли се до такъв момент, да имам подобен сериозен повод, аз напускам въпросния човек и го оставям да си живее живота, но без мое участие. Просто спира да съществува обективно за мен.
Отново нещо на английски - "Life is like photography, we develop from the negatives". В такъв смисъл тая болка и тая тъга, която остава, пречиства така, както нищо друго.
Не мисля, че ако си го върна на някого за болката, ще я потуша в себе си.
Що се отнася до агресията, в същината си тя е много хубаво нещо. Бута те напред. Номерът е да я насочиш по правилните канали.
тъмната страна в нас според мен не са емоциите, които изпитваме породени от външни фактори.
тъмната страна са емоциите и желанията да разрушим себе си, живота си или този на другите без да имаме първопричина извън нас.
И двете са според мен и породени от външни фактори и не. Чувствата в нас , независимо какви, все нещо ги провокира, дали осъзнаваме какво или не, но те са си нашата реакция на света около нас, донякъде и на самите нас (можем да изпитаме разочарование и от себе си, както и удовлетворение разбира се
)Та така де, на всеки тъмната страна е различна. С нещо се борим, нещо приемаме, но напоследък усещам, че нямам много желание да съм все бяла и добра. Имам едни новопородени тъмни емоции, които не знам до къде ще ме доведат ...
но напоследък усещам, че нямам много желание да съм все бяла и добра. Имам едни новопородени тъмни емоции, които не знам до къде ще ме доведат ...
Ако е така ангелчето да започва работата си.
.. но напоследък усещам, че нямам много желание да съм все бяла и добра. Имам едни новопородени тъмни емоции, които не знам до къде ще ме доведат ...
О, моля те ... само не се връщай пак към старите си сластни аватари
Този имидж определено повече ти отива / по мое скромно мнение / !
Във всеки съжителстват. В мен също. Аз съм общо взето търпелив човек, но когато избухна съм като събудил се от многогодишен сън вулкан. Мога да помета всичко и всички по пътя си. Дори и невинни хора, за което съжалявам. Но, близките и приятелите ми, ме познават и са ми свикнали. Не влагам злоба в тези "взривове", а просто така се отприщва насъбрало се напрежение. След това имам дълги периоди на тихо спокойствие и дори непукизъм в някои моменти. Нещо като затишие пред буря Всъщност, сега прочетох две-три мнения назад и ми стана смешно, заради това, което съм си сложила в подписа, но май съм точно такава.
Всъщност, сега прочетох две-три мнения назад и ми стана смешно, заради това, което съм си сложила в подписа, но май съм точно такава. 
Аз съм общо взето търпелив човек, но когато избухна съм като събудил се от многогодишен сън вулкан. Мога да помета всичко и всички по пътя си.
Но напоследък се научих на нещо - ако стоиш достатъчно дълго на брега на една река, все ще дочакаш труповете на неприятелите ти да минат по нея.
Помага. Особено ако става дума за нещо, върху което в момента наистина не можеш да влияеш.
Винаги идва ден, в който вече можеш.
Какво правите с тази част от вас?- Нося си я, както си нося кръста. По-страшният въпрос е какво прави ТЯ с мен...
Как процедирате с негативните емоции и мисли,които понякога ви спохождат?-Отдавам им се, докато се възпламенят, изгорят и изтлеят. Голям съм Феникс, еей ..
Нямам предвид тъгата и скръбта, а гнева, омразата, завистта и всички негативни чувства, които понякога изпитваме.- Ха, анджък, баш за тях си мисля и аз.
Само не ми казвайте, че всички сте ангели и не разбирате за какво говоря.- Не съм, ами, човек съм за съжаление.
Чудя се кое е по добре – да даваме воля на гнева си или да се опитваме да подтискаме подобни чувства, казвайки си, че това е лошо, а ние трябва да бъдем добри.- Оох, и аз се чудя, трудно ми е да потискам емоциите си, и както понякога печеля от това, така си и патя, досущ като някоя патица. Нито едно от двете не е по-добре, вредни са и двата начина, най-добре е изобщо да не ти се налага да изпитваш такива емоции.
Съжителстват ли мирно тъмната и светлата страна във вас или са в постоянна борба за надмощие? -Коя е светлата страна? Не знам, аз май съм малко повече он дъ дарк сайд оф дъ муун, депресе си падам, депрес мод, мдаа.
Приемате ли всяко едно свое чувство като част от себе си или се опитвате да станете други?-Понякога ме хваща яд на себе си точно заради това, че съм явно с прекалено изострени сетива и ниски прагове на чувствителност..но този яд пак е част от мен. Няма как да избягам от себе си, да си нанижа броня и да го раздавам като хипопотам, все някога ще ми омръзне и я ще се разлигавя, я ще се разчувствам..Сълзите и сополите са неизменна част от мен, когато ги няма дълго, все някак си се опитвам да си ги наваксам.
Смятате ли , че е вярно това, че ако силно любим значи и силно мразим?- Смятам, да. Екстремизмът в чувствата е нещо, което ми е до болка познато. Не умея да обичам безразлично, хладната омраза не я владея, прекрасен отрицателен герой съм аз...
_____________________________________
Как процедирате с негативните емоции и мисли,които понякога ви спохождат?-Отдавам им се, докато се възпламенят, изгорят и изтлеят. Голям съм Феникс, еей ..
Нямам предвид тъгата и скръбта, а гнева, омразата, завистта и всички негативни чувства, които понякога изпитваме.- Ха, анджък, баш за тях си мисля и аз.
Само не ми казвайте, че всички сте ангели и не разбирате за какво говоря.- Не съм, ами, човек съм за съжаление.
Чудя се кое е по добре – да даваме воля на гнева си или да се опитваме да подтискаме подобни чувства, казвайки си, че това е лошо, а ние трябва да бъдем добри.- Оох, и аз се чудя, трудно ми е да потискам емоциите си, и както понякога печеля от това, така си и патя, досущ като някоя патица. Нито едно от двете не е по-добре, вредни са и двата начина, най-добре е изобщо да не ти се налага да изпитваш такива емоции.
Съжителстват ли мирно тъмната и светлата страна във вас или са в постоянна борба за надмощие? -Коя е светлата страна? Не знам, аз май съм малко повече он дъ дарк сайд оф дъ муун, депресе си падам, депрес мод, мдаа.
Приемате ли всяко едно свое чувство като част от себе си или се опитвате да станете други?-Понякога ме хваща яд на себе си точно заради това, че съм явно с прекалено изострени сетива и ниски прагове на чувствителност..но този яд пак е част от мен. Няма как да избягам от себе си, да си нанижа броня и да го раздавам като хипопотам, все някога ще ми омръзне и я ще се разлигавя, я ще се разчувствам..Сълзите и сополите са неизменна част от мен, когато ги няма дълго, все някак си се опитвам да си ги наваксам.
Смятате ли , че е вярно това, че ако силно любим значи и силно мразим?- Смятам, да. Екстремизмът в чувствата е нещо, което ми е до болка познато. Не умея да обичам безразлично, хладната омраза не я владея, прекрасен отрицателен герой съм аз...
_____________________________________
Препоръчани теми